Най-спасяваната банка

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Веднъж грешката може да се преглътне, дори и тя да струва милиарди. Втори път обаче вече е трудно да се оправдаеш. Това до дни ще установи френско-белгийската банка Dexia, която заради зависимостта си от краткосрочно финансиране, за втори път в рамките на три години изпадна в ликвидна криза и потърси помощ от държавата. И нищо чудно това да й коства цялостта.

Донякъде Dexia напомня за четвъртата най-голяма инвестиционна банка Bear Stearns, която само за един уикенд през март 2008 г. изчезна от финансовата карта. Тя стана и предвестник на почти апокалиптичния фалит на Lehman Brothers само шест месеца по-късно.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Сигналите, че Dexia има проблеми, са налице от месеци, но едва в началото на тази седмица банката официално обяви, че "ще започне консултации със съответни правителства и държавни институции... за да предприемат нужните мерки за разрешаването на структурните й проблеми, пречещи на нормалната работа на групата." Това беше разчетено от някои бизнес издания като The Financial Times като нов зов за спасяване с публични средства. Отговорът от Белгия и Франция обаче не закъсня.

Правителството ще гарантира, че нито един клиент на Dexia Bank Belgium "няма да загуби нито едно евро", коментира още във вторник Ив Льотерм, министър-председател на Белгия, следван плътно и от френските си колеги. Двете страни излязоха и със съвместно становище, че ще гарантират всеки дълг, който банката издаде, за да финансира дейността си. А тя има нужда от бързи близо 100 млрд. евро, за да продължи нормалната дейност.

Dexia e създадена преди 15 години като експеримент за общинско и проектно финансиране в глобален мащаб, като финансира дългосрочните кредити, които дава с краткосрочен ресурс. В момента тя има няколко ключови подразделения - звено за търговско банкиране в Белгия, за частно банкиране в Люксембург и за общинско банкиране във Франция.



Старите скелети в гардероба

Случващото се с Dexia реално е резултат обаче от несвършената докрай работа по заздравяването на банката след фалита на Lehman Brothers. През есента на 2008 г. тя беше една от първите европейските институции, спасени от френското, белгийското и люксембургското правителство, които освен с капиталова инжекция от около 6 млрд. евро я подкрепиха с гаранции за 150 млрд. евро. Тя се нареди сред първите жертви от фалита на Lehman заради значителната си зависимост от краткосрочно финансиране на дългосрочни проекти. За съжаление три години по-късно урокът не бе научен и това все още е сред основните й проблеми. Ако през 2008 г. замразяването на междубанковия пазар я бе ударило силно, сега същото нещо грози съдбата й, само че този път вместо токсични американски активи, капиталовата й база се подяжда от токсичен държавен дълг. Над една трета от притежавания от нея държавен дълг е към Италия и Гърция (общо около 20 млрд. евро) и това дори преди отписването на 21% от стойността на гръцкия дълг, договорено от европейските лидери при формирането на втория спасителен план за Гърция. В същото време капиталовата база на Dexia е едва 19 млрд. евро.

Dexia е и сред редовните клиенти на Европейската централна банка, което обаче има своите граници. Според кредитния анализатор Саймън Адамсон от CreditSights банката има вече едва 20 млрд. евро, подходящи като обезпечение за финансиране от ЕЦБ или за краткосрочни репо сделки. "В крайна сметка обаче не може бизнесът ти да се финансира само от централната банка, а и вероятно тези активи скоро ще изтънеят заради непрестанния натиск", допълва той.

Освен това в портфейла си Dexia все още има и значително количество специални американски общински облигации, чиято лихва варира всяка седмица, която я излага на допълнителна опасност. Заради стресът на пазара на краткосрочен дълг последните седмици лихвите скачат значително. Това от своя страна силно тежи на американските общини и в един момент, ако те не могат да си плащат на Dexia, може да и се наложи да ги изкупува обратно, т.е. ще й се наложи да си подсигури допълнително ликвидни средства и за това. По информация на Thomson Reuters Dexia има подобни книжа за около 12 млрд. долара.

В същото време Dexiа е сред петнадесетте от 91 банки с най-добри капиталови показатели по време на последните стрес тестове, проведени от Европейския банков орган (EBA) през юни. Те показаха, че капиталовата й база е два пъти по-добра от минимално изискваната за преминаването на теста.

Три месеца по-късно обаче банката е пред разделяне на парчета, защото несигурността на пазара на краткосрочен дълг и проблемите с дълговете на Гърция, Италия и Испания застрашават значително възможностите й да продължи да работи. Съответно в началото на седмицата тя призова съответните правителства за предприемането на нужните действия за оздравяването.

Вече излязоха слухове какви може да са те. Най-вероятно Dexia ще бъде разпарчетосана, като

рязането вече започна

В четвъртък банката официално обяви, че преговаря с група международни инвеститори за продажбата на звеното си в Люксембург - Dexia Banque Internationale a Luxembourg. Според анонимни източници на белгийското издание L'Echos ключова фигура в групата е катарският суверенен фонд Qatari Investment Authority, а цената е около 900 млн. евро. Същият фонд обяви през август, че може да купи мажоритарен пакет от гръцките Alpha Bank и EFG Eurobank. Допълнително правителството на Люксембург може да вземе миноритарен дял в същото звено на Dexia. Излизането на информацията за възможна сделка и въобще неяснотата около бъдещето на банката накара и борсовия оператор NYSE Euronext да спре търговията с акциите й до понеделник. За деня обаче загубата им вече беше около 17%, с което пазарната оценка на Dexia се сви с 40% само за четири търговски сесии.

В същото време Франция и Белгия обмислят да национализират поделенията на банката в съответната страна и да отделят проблемните и активи за 113 млрд. евро в т.нар. лоша банка. Тя ще базира в Белгия под името Dexia, но белгийската страна настоява Франция за гарантира тези активи солидарно с Белгия или пропорционално. "Не искаме да се окажем собственици на цялата Dexia Group", коментира белгийският финансов министър Дидие Рейндер. "Трябва ни решение, което означава, че не само Белгия ще финансира банката. Ние искаме да финансираме миналото, но не искаме да го правим сами", допълни той.

В четвъртък вечер все още нямаше официално решение как точно ще се раздели финансовата институция. За събота обаче бе свикана извънредна среща на борда на директорите, на която мениджмънтът да обсъди "различни опции за бъдещето на групата".

По всичко личи, че засега нито Белгия, нито Франция имат интерес от директно рекапитализиране на банката или от бързата продажба на части от нея, защото така може да се реализират загубите й, които засега са на хартия. Това от своя страна ще натежи допълнително на публичните финанси на двете държави, които и без това са поставени в немилост от финансовите пазари.

Както и да се раздели Dexia обаче, най-голяма загуба ще понесат останалите и миноритарни акционери, тъй като по всичко личи, че цената този път ще е значително по-ниска, отколкото преди три години. За разлика от тогава сега Белгия контролира 44% от капитала на Dexia, а Франция 26%.

"Много трудно е да се каже колко струва Dexia сега, но акционерите определено са загубени с връщането на основните й активи обратно в ръцете на Белгия и Франция, където някога са били", коментира пред Bloomberg Франсоа Шоле, инвестиционен мениджър в Montsegur Finance.

Загубите им обаче може да се окажат нищожни, ако Dexia е само началото от верига проблемни банки в Европа, което е напълно възможно предвид скоростта, с която европейските лидери заговориха за рекапитализиране на сектора. Паралелът на Dexia с Bear Sterns пък допълнително насажда очакването, че някъде в съвсем обозримо бъдеще може да се появи и европейският вариант на Lehman Brohers. Лошото е, че Европа вече веднъж наля стотици милиарди в сектора и резултатът не е добър. Дали сега има този ресурс?