Този път сме стресирани
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Този път сме стресирани

Според Жозе Барозу е нужна нова оценка на състоянието на банките

Този път сме стресирани

Европейските банки са изправени пред по-сериозни тестове от регулатора си и от финансовите пазари

Мария Иванова
7375 прочитания

Според Жозе Барозу е нужна нова оценка на състоянието на банките

© Reuters


Като хора, които се занимават със сравнително реални числа, финансистите едва ли са сред най-големите почитатели на нумерологията. През последните дни и седмици обаче около европейските банки витаят толкова много числа, че някой спокойно може и да опита да гадае бъдещето по тях. Проблемът е, че също като с използването на карти, кристална топка или чаени листенца, точно своеобразната банкова кабала едва ли ще е в състояние да даде някакви, още по-малко верни, отговори. За сметка на това въпросите, които повдигат, се увеличават с всеки изминал ден.

Главното предизвикателство се крие във факта, че през последните месеци финансовите институции в Европа все по-осезаемо усещат негативните ефекти от дълговата криза и експозициите си към държавен дълг на страните с проблеми. Влошените след спасяванията на банки в периода 2008-2009 г. публични финанси на страните от еврозоната бяха основен фокус в усилията на европейските лидери през последните две години. Междувременно обаче държавните облигации в банковите баланси започнаха все по-силно да тежат на финансовите институции. Така през последните месеци призивите за бърза рекапитализация на банките постепенно набираха сила, докато се стигна до настоящия момент, в който първата жертва на дълговата криза вече е факт – белгийско-френската Dexia беше спасена с дружните усилия на Белгия, Франция и Люксембург, които наляха 4 млрд. евро ликвиден ресурс и поеха гаранции са за близо 90 млрд. дългове. А за да избегнат сценарий, при който и други финансови институции свършват разпарчетосани, европейските лидери трябва да действат изключително бързо за рекапитализиране на банките на континента, в чиито портфейли има значителни количества правителствен дълг. Действията са необходими, за да се пресече разпространяването на заразата и към другите финансови институции, както и да се размразят стагниращите парични пазари. По-малката неизвестна в задачата е каква точно (или поне приблизително) сума ще е необходима за рекапитализирането на финансовите институции. А по-голямата - кой ще даде парите.

През седмицата председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу също призова за спешна рекапитализация на европейските банки, като предупреди, че тези, които не се съобразят, могат да загубят бонуси и дивиденти, предаде АФП. Барозу заяви още, че регулаторните органи трябва да направят нова оценка на капиталовите нужди на финансовите институции и да използват резултатите от нея като база за изграждане на напълно координиран подход за рекапитализацията на банките.

Колко повече е достатъчно повече

За решаването на уравнението обаче е необходимо да се знае и каква ще е целта, която европейските лидери ще заложат пред банките. Неяснотата идва от това, че все още не се знае какъв ще е конкретният праг за минималната капиталова адекватност, който регулаторите на сектора ще наложат. При проведените през първата половина на 2011 г. стрес-тестове на финансовите институции Европейският банков орган (ЕБО, European Banking Authority), който ръководеше проверките, беше заложил минимален праг от 5% адекватност на капитала от първи ред. Тогава резултатите показаха, че само девет от общо тестваните 91 банки не биха покрили 5-процентната бариера. Допълнителният капитал, който би им се наложило да наберат пък, беше оценен на едва 2 млрд. евро. Всъщност тогава Dexia беше една от институциите, които се справиха с теста с отлични резултати - тя беше сред първите 15 с най-добри показатели, като според резултатите капиталовата й база беше два пъти по-висока от минималните изисквания за покриване на теста.

В момента обаче ЕБО подготвя завишаване на изискванията, като отначало се говореше за праг от 7% адекватност на капитала от първи ред (Core Tier One), а през последните дни циркулиращите сред пазара слухове повишиха цифрата до 9%. "Европейският банков регулатор ЕБО иска банките да увеличат капиталовите си резерви до между 9 и 10% от общите им активи, след като се отчетат отписванията на заемите им за Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Италия", обяви BBC.

Освен че е цифрата е по-висока от първоначално очакваната, опасенията на пазарите се засилват и от факта, че споменаваният срок, в който банките ще трябва да постигнат такава, по-голяма капиталова адекватност, изглежда доста кратък. Към момента обсъжданията споменават период от шест до девет месеца. В случай че за този срок финансовите институции не успеят да постигнат изискваните капиталови позиции, то те ще трябва да се обърнат към правителствата си или да се възползват от спасителния фонд за еврозоната, обявиха от ЕБО, цитирани от Financial Times.

Опасенията във връзка с рекапитализацията на банковия сектор доведоха и до понижавания в цените на акциите на редица от финансовите институции в Европа. Френските BNP Paribas и Crédit Agricole загубиха по 5.5% в четвъртък, а Société Générale се понижи с 6.5%. Италианската Unicredit приключи сесията в четвъртък с 12.1% надолу, а Intesa Saopaolo изгуби над 8%. В Лондон Lloyds Banking Group загуби близо 5.5%, Royal Bank of Scotland Group (RBS) се понижи с над 6%, а Barclays изгуби над 7%. Негативният тренд се пренесе и на американските пазари.

Междувременно веднага след края на борсовите сесии в Европа рейтинговата агенция Fitch оряза рейтингите на редица банки, сред които Landesbank Berlin (от AA- на A+), Lloyds Banking Group (от AA- до A), RBS (от AA- до A) и UBS (от A+ до A). В допълнение Barclays, BNP Paribas, Credit Suisse, Deutsche Bank, Goldman и Morgan Stanley бяха поставени под наблюдение с негативна перспектива.

Засега още няма ясна информация и за другата променлива - за отписване на каква част от дълга и на кои държави ще бъдат тествани банките. Сегашните цени на облигациите на проблемните икономики кореспондират на над 60% за Гърция, над 25% за Португалия, над 10% за Ирландия и 4% за Италия. Да вземеш настоящото състояние обаче не е много адекватен тест за негативен сценарий.

Неизвестността по отношение на параметрите, които ще бъдат заложени като изисквания, дава поле за различни изчисления за това колко точно средства ще трябва да наберат европейските банки, за да запълнят капиталовите дупки. Допълнителна неяснота идва и по линия на факта, че все още няма формално решение за това дали за определянето на инструментите, формиращи капитала от първи ред, ще се прилагат новите банкови стандарти Базел III, които по принцип трябва да влязат в сила през 2018 г., или една от по-ранните им вариации, известна като Базел 2.5, пише Financial Times.

Междувременно в писмо до финансовия министър Волфганг Шойбле германските банки призоваха за действия, с които да се предотврати използването на по-стриктните стандарти Базел III от страната на ЕБО при оценката на капиталовите позиции. Мотивът им е използването на изкуствено завишени стандарти, тъй като това би могло да изостри европейската банкова криза, пише Reuters.

Търсят се едни пари

Според изчисленията на различни анализатори сумата, която финансовите институции ще трябва да наберат, варира от около 100 до над 400 млрд. евро. Сметките на Morgan Stanley показват, че необходимият капитал може да достигне стойности от порядъка на 275 млрд. евро.

От анализ на Credit Suisse пък излиза, че ако в момента се направят нови стрес-тестове на европейските банки, като за минимален праг се определи 9% адекватност на капитала от първи ред, поне 66 от най-големите банки на континента няма да издържат изпитанието. От Credit Suisse изчисляват, че допълнителният капитал, който банките ще трябва да наберат, за да постигнат изискването за 9% капиталова адекватност, ще е от порядъка на 220 млрд. евро. Най-много средства ще трябва да наберат шотландската RBS, германската Deutsche Bank и френската BNP Paribas (която има клон в България и е собственик на дружеството за потребителско финансиране "БНП Париба Лични Финанси", както и на застрахователната Cardif). Според изчисленията трите институции ще имат нужда от общо около 47 млрд. евро. Отделно от това френската  Société Générale (представена у нас с дъщерната си Сосиете женерал Експресбанк) и английската Barclays ще трябва да намерят по около 13 млрд. евро всяка, добавят от Credit Suisse.

Според оценка на HSBC, цитирана от италианския всекидневник Il Sole 24 Ore, европейските банки ще трябва да наберат допълнителен капитал в размер на от 98 до 192 млрд. евро. Изчисленията на HSBC разглеждат два сценария, базирани на изискванията на Базел III – при първият се отчитат настоящите очаквания за равнището на рисково претеглените активи (risk-weighted assets RWA) на банките към 2013 г. При втория пък се прогнозира допълнителен ръст на рисково претеглените активи с 15% към 2013 г., като се отчитат очакванията за отписвания (haircuts) на суверенен дълг. И при двата сценария най-засегнати ще бъдат италианските и испанските банки, посочват от HSBC. Според изчисленията им италианските банки ще трябва да наберат от 26.8 до 45.63 млрд. евро, а испанските – от 20.5 до 38.6 млрд. евро, посочва испанският всекидневник Cinco Días.

Анализаторите от HSBC посочват още, че италианската Unicredit (собственик на българската "Уникредит Булбанк") ще се нуждае от допълнителен капитал в размер на 6.86 млрд. евро, за да покрие разпоредбите на Базел III. Институцията е единственият от големите играчи на италианския пазар, който не е предприел увеличение на капитала си през 2011 г. Забавянето при представяването на план за рекапитализация вече породи очаквания за натиск от страна на акционерите на банката. Става дума по-конкретно за германския застраховател Allianz, който притежава 2% от капитала на Unicredit. Информацията е на италианския всекидневник Milano Finanza от изминалата седмица, като изданието не цитира източници. "Експозицията на Allianz към Unicredit е от порядъка на 8 млрд. евро, което представлява около 50% от пазарната капитализация на банката", пише вестникът. Изданието напомня, че се очаква на редовната си среща, насрочена за 18 октомври, бордът на кредитната институция да обсъжда възможното увеличение на капитала.

Според анализаторът от Espirito Santo Андрю Лим, цитиран от FT Alphaville, ключовите европейски банки, които ще имат нужда от най-много капитал, са италианските Unicredit (23 млрд. евро) и Intesa Sanpaolo (17 млрд. евро), испанските Bankia (20 млрд. евро) и Santander (13.4 млрд. евро), френските BNP Paribas (15 млрд. евро) и Société Générale (13.3 млрд. евро), германската Commerzbank (14 млрд. евро) и английската Barclays (13.6 млрд. евро).

Авторите от Cinco Días пък посочват, че на индивидуална база банките, които ще се нуждаят от най-много средства за рекапитализирането си са испанските Santander и BBVA, германската Deutsche Bank, италианските Intesa Sanpaolo и Monte Paschi, както и представените и в България френски Crédit Agricole (собственик на "Емпорики банк") и Société Générale.

Встрани от еврозоната

Докато политиците и финансистите в еврозоната търсят решение на въпроса как и с колко да се рекапитализират банките от страните от паричния съюз, на българския пазар нещата засега изглеждат спокойни. Всъщност любимата мантра на регулатора БНБ е, че българските банки са достатъчно добре капитализирани и няма основания за притеснения за финансовата им стабилност. Според надзорните данни към края на юни 2011 г. общата капиталова адекватност в системата е 17.73%, а адекватността капитала от първи ред е 15.54% или доста над дискутираните равнища от 7% или 9%.

Представителите на банковия сектор също посочват, че не очакват кой знае какви ефекти на местния пазар. Случващото се в момента е по повод на суверенната криза и действията на Европейския съюз за насочени към това съюзът да отговори на инвеститорите, че ще рекапитализира банките, които имат експозиции към държави с проблеми, обяснява банкер. Рекапитализацията се налага именно заради факта, че тези банки държат голямо количество правителствен дълг от страните от периферията на еврозоната. Българските банки обаче на практика нямат пряка експозиция към периферните държави от еврозоната, посочва той.

За разлика от настроенията в България обаче директорът на дирекция "Надзор" в румънската централна банка Николае Чинтеза обяви, че международните банки, които имат бизнес в Румъния, ще трябва да налеят повече капитал в дъщерните си звена в страната. "Всички банки, особено гръцките, трябва да са готови да се изправят срещу заразата, дори и в момента да са добре капитализирани. Става въпрос за доверие", коментира Чинтеза, цитиран от Bloomberg. "Ако някоя от банките майки има проблеми, румънските дъщерни дружества също могат да бъдат засегнати – ето защо ги съветваме да поддържат стабилни капиталови резерви", допълва централният банкер.

По принцип не е работа на централните банки да излъчват паника. Определено обаче работата им е да виждат по-рано опасностите и да вземат превантивни (пък ако трябва и тайни мерки). Можем само да се надяваме, че някъде там има готов и План Б.

Като хора, които се занимават със сравнително реални числа, финансистите едва ли са сред най-големите почитатели на нумерологията. През последните дни и седмици обаче около европейските банки витаят толкова много числа, че някой спокойно може и да опита да гадае бъдещето по тях. Проблемът е, че също като с използването на карти, кристална топка или чаени листенца, точно своеобразната банкова кабала едва ли ще е в състояние да даде някакви, още по-малко верни, отговори. За сметка на това въпросите, които повдигат, се увеличават с всеки изминал ден.

Главното предизвикателство се крие във факта, че през последните месеци финансовите институции в Европа все по-осезаемо усещат негативните ефекти от дълговата криза и експозициите си към държавен дълг на страните с проблеми. Влошените след спасяванията на банки в периода 2008-2009 г. публични финанси на страните от еврозоната бяха основен фокус в усилията на европейските лидери през последните две години. Междувременно обаче държавните облигации в банковите баланси започнаха все по-силно да тежат на финансовите институции. Така през последните месеци призивите за бърза рекапитализация на банките постепенно набираха сила, докато се стигна до настоящия момент, в който първата жертва на дълговата криза вече е факт – белгийско-френската Dexia беше спасена с дружните усилия на Белгия, Франция и Люксембург, които наляха 4 млрд. евро ликвиден ресурс и поеха гаранции са за близо 90 млрд. дългове. А за да избегнат сценарий, при който и други финансови институции свършват разпарчетосани, европейските лидери трябва да действат изключително бързо за рекапитализиране на банките на континента, в чиито портфейли има значителни количества правителствен дълг. Действията са необходими, за да се пресече разпространяването на заразата и към другите финансови институции, както и да се размразят стагниращите парични пазари. По-малката неизвестна в задачата е каква точно (или поне приблизително) сума ще е необходима за рекапитализирането на финансовите институции. А по-голямата - кой ще даде парите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    nulew avatar :-|
    nulew

    Само банките ли са стресирани?? А обикновените фирми не са ли? Кой ще им помага на тях и ще им налива капитали? Щели да фалират банки? И какво от това? Нормалните фирми не фалират ли? Кой се интересува от тях-Никой! Защо ние трябва да се притесняваме и плачем за банките?? Когато правеха големите пари и си раздаваха премии от милиони и се имаха за велики, някой озаптили ги? Да си носят последствията, като всички останали бизнеси!

  • 2
    pirocorp avatar :-|
    Piroman

    До коментар [#1] от "zlatco33":

    Да мрат и те като не знаят как да правят бизнес да фалират банки фирми и т.н. писна ми от спасявания

  • 3
    kamendc avatar :-|
    Камен

    До коментар [#1] от "zlatco33":

    Има много голяма разлика между обикновените фирми и банките.
    Прочети по-горе, че капиталът на банките е 5% от активите (а някои дори и това не покриват). Искат да им го вдигат на 7-9%, но засега е 5%.
    Тоест, ако изгорят - 95% от изгорелите парици са на други хора, а не собствен капитал на банките.
    Та тези хора като излязат на площадите да хлопат по празните тенджери и да хвърлят камъни, почват да падат правителства. Затова искат да спасят банките.
    А една обикновена фирма и да фалира - кучета я яли нея и собственика й.

  • 4
    nulew avatar :-|
    nulew

    До Камен! Това което казваш е така. Но- има едно голямо но! Къде бяха всичките тези правителства и финансови експерти преди кризата? Защо не озаптиха банките? Защо не ги спряха, като раздаваха всякакви кредити на неплатежоспособни/ както се изразяваме-гърбаво и сакато в преносен смисъл/? Да не се надуват тези балони? Да, ама нямаше да има големите премии и митове! А сега всички ще опъват каиша заради някои!
    Да приемем невъзможното, за да видим кой е прав! Приемаме, че всички фирми фалират-Ще има ли тогава банки? Май не-за какво са ни тогава банки? Приемем другата възможност-Фалират банките?-Да, ама фирмите остават, бизнеса продължава, вярно с трудности но го има! Та кое е правилното?

  • 5
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    Последното решение на европейските ръководители е доказателство, че "Грешката на Джон Лоу" (Употреба на наследен от време със „Златни пари” начин на държавно финансово управление, който е НЕГОДЕН за приложение при стопанство с „Незлатни пари”) носи щети и за банките, които също са жертви на кризата.

    При запазване на представения държавен управленски недъг ще последва (подобно през 1996/7 г. в Р. България и през различни години в други страни) стихийно развитие на криза и хиперинфлация, при която по извратен пазарен път се възстановяват деформирани от „Грешката на Джон Лоу” стопански равновесия.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.