Този път сме стресирани
Европейските банки са изправени пред по-сериозни тестове от регулатора си и от финансовите пазари
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Като хора, които се занимават със сравнително реални числа, финансистите едва ли са сред най-големите почитатели на нумерологията. През последните дни и седмици обаче около европейските банки витаят толкова много числа, че някой спокойно може и да опита да гадае бъдещето по тях. Проблемът е, че също като с използването на карти, кристална топка или чаени листенца, точно своеобразната банкова кабала едва ли ще е в състояние да даде някакви, още по-малко верни, отговори. За сметка на това въпросите, които повдигат, се увеличават с всеки изминал ден.
Главното предизвикателство се крие във факта, че през последните месеци финансовите институции в Европа все по-осезаемо усещат негативните ефекти от дълговата криза и експозициите си към държавен дълг на страните с проблеми. Влошените след спасяванията на банки в периода 2008-2009 г. публични финанси на страните от еврозоната бяха основен фокус в усилията на европейските лидери през последните две години. Междувременно обаче държавните облигации в банковите баланси започнаха все по-силно да тежат на финансовите институции. Така през последните месеци призивите за бърза рекапитализация на банките постепенно набираха сила, докато се стигна до настоящия момент, в който първата жертва на дълговата криза вече е факт – белгийско-френската Dexia беше спасена с дружните усилия на Белгия, Франция и Люксембург, които наляха 4 млрд. евро ликвиден ресурс и поеха гаранции са за близо 90 млрд. дългове. А за да избегнат сценарий, при който и други финансови институции свършват разпарчетосани, европейските лидери трябва да действат изключително бързо за рекапитализиране на банките на континента, в чиито портфейли има значителни количества правителствен дълг. Действията са необходими, за да се пресече разпространяването на заразата и към другите финансови институции, както и да се размразят стагниращите парични пазари. По-малката неизвестна в задачата е каква точно (или поне приблизително) сума ще е необходима за рекапитализирането на финансовите институции. А по-голямата - кой ще даде парите.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
5 коментара
Само банките ли са стресирани?? А обикновените фирми не са ли? Кой ще им помага на тях и ще им налива капитали? Щели да фалират банки? И какво от това? Нормалните фирми не фалират ли? Кой се интересува от тях-Никой! Защо ние трябва да се притесняваме и плачем за банките?? Когато правеха големите пари и си раздаваха премии от милиони и се имаха за велики, някой озаптили ги? Да си носят последствията, като всички останали бизнеси!
До коментар [#1] от "zlatco33":
Да мрат и те като не знаят как да правят бизнес да фалират банки фирми и т.н. писна ми от спасявания
До коментар [#1] от "zlatco33":
Има много голяма разлика между обикновените фирми и банките.
Прочети по-горе, че капиталът на банките е 5% от активите (а някои дори и това не покриват). Искат да им го вдигат на 7-9%, но засега е 5%.
Тоест, ако изгорят - 95% от изгорелите парици са на други хора, а не собствен капитал на банките.
Та тези хора като излязат на площадите да хлопат по празните тенджери и да хвърлят камъни, почват да падат правителства. Затова искат да спасят банките.
А една обикновена фирма и да фалира - кучета я яли нея и собственика й.
До Камен! Това което казваш е така. Но- има едно голямо но! Къде бяха всичките тези правителства и финансови експерти преди кризата? Защо не озаптиха банките? Защо не ги спряха, като раздаваха всякакви кредити на неплатежоспособни/ както се изразяваме-гърбаво и сакато в преносен смисъл/? Да не се надуват тези балони? Да, ама нямаше да има големите премии и митове! А сега всички ще опъват каиша заради някои!
Да приемем невъзможното, за да видим кой е прав! Приемаме, че всички фирми фалират-Ще има ли тогава банки? Май не-за какво са ни тогава банки? Приемем другата възможност-Фалират банките?-Да, ама фирмите остават, бизнеса продължава, вярно с трудности но го има! Та кое е правилното?
Последното решение на европейските ръководители е доказателство, че "Грешката на Джон Лоу" (Употреба на наследен от време със „Златни пари” начин на държавно финансово управление, който е НЕГОДЕН за приложение при стопанство с „Незлатни пари”) носи щети и за банките, които също са жертви на кризата.
При запазване на представения държавен управленски недъг ще последва (подобно през 1996/7 г. в Р. България и през различни години в други страни) стихийно развитие на криза и хиперинфлация, при която по извратен пазарен път се възстановяват деформирани от „Грешката на Джон Лоу” стопански равновесия.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.