Кухата страна на борсата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кухата страна на борсата

Кухата страна на борсата

От общо 12 млрд. лв. пазарна капитализация поне половината е практически несъществуваща

Николай Стоянов
11668 прочитания

© Shutterstock


Българският капиталов пазар се радва на почти непрестанна медийна любов. За последните 15 години от създаването на Българската фондова борса (БФБ) в сегашния й вид, вестници и сайтове старателно са избълвали хиляди борсови коментари и авторът на тези редове е дал своя скромен принос. Из тези писания могат да се прочетат мненията на различни анализатори, които обясняват как "пазарът търси посока", какви са сантиментите на биковете и мечките, както и много разсъждения кой спад е корекция и дали последвалият ръст не е корекция на корекцията. Сериозният и иначе доста професионално звучащ жаргон, изпъстрен с числа и обяснения за ръстове и спадове, може да остави впечатлението, че българската борса е някакво умалено копие на Уолстрийт - работещ пазар, на който се въртят големи пари.

Истината за съжаление е различна и за нея рядко се говори без недомлъвки. След краткотрайния бум през 2006-2007 г. (който се оказа най-обикновен балон) борсата постепенно изгуби основната си роля на средство за финансиране на бизнеса. От вече близо три години не е имало първоначално публично предлагане, а увеличенията на капитала обикновено са с предварително осигурени средства от мажоритарните акционери. Сега годишният оборот на БФБ е по-малък от този на Metro или Kaufland в страната. От общо близо 400 публични дружества с книжата на 22 никога не са сключвани сделки, а други 125 не са се търгували въобще през 2011 г. От общата пазарна капитализация за над 12 млрд. лв. поне половината (и то по консервативни оценки) е практически несъществуваща (виж графиката).

Някак залисани в опити да говорят политически коректно за борсата, никой анализатор не се изправя да каже, че голяма част от пазара е куха. Нещо повече - той постепенно се изроди в опитно поле за специално отгледани борсови гиганти с цел надуване на доходност, източване на пенсионни фондове или кой знае какво още. Поредният (но далеч не най-фрапиращ) се появи миналата седмица - "Маунтин парадайс инвест" АДСИЦ е компания с 500 хил. лв. активи и неуспешен опит да набере 10 млн. лв. през 2008 г. за строеж на хотел в Банско, която благодарение на няколко сделки изведнъж вече "струва" 125 млн. лв. В този своеобразен борсов коментар, обхващащ 15 години търговия, ще се опитаме да не ви заливаме с проценти, а да ви разкажем една по-истинска картина на пазара и да обясним как се стигна дотук.

Оптически измами...

Теоретично не е много трудно да се каже точно колко голям е капиталовият пазар на някоя страна, като основен показател е пазарната капитализация (т.е. оценката на компаниите на база борсовите котировки на акциите им). В нашата практика обаче дори и нещо токова просто може да се окаже проблем. Официално пазарната капитализация на компаниите на БФБ е малко над 12 млрд. лв., но тя е изкривена от доста фактори. На първо място, тя се смята на база последните сделки акциите на дружествата, но поради ниската ликвидност за голяма част от компаниите те са отпреди месеци и дори години. Някакъв може би по-адекватен измерител може да получим, ако изчислим стойността на база на най-добрите оферти купува, т.е. цената, която поне някой в момента е заявил, че е склонен да плати за акциите на дружеството. Тогава автоматично 1/4 от пазарната капитализация на българските публични компании (или около 3 млрд. лв.) се изпарява. Всъщност по данните от понеделник 17 октомври (които ползваме за цялата графика) за 130 дружества въобще няма никакво търсене, а за 140 - никакво предлагане, т.е. 1/3 от компаниите практически не са на пазара.

Другият по-съществен и труден проблем е доколко може да се вярва на оценките на публични компании, чиито акции практически се разменят само между група лица и не се допускат външни инвеститори. Дори само кратък преглед сред най-големите компании е достатъчен да покаже, че това не са типичните борсови гиганти, които очаквате да видите. Лидерът по пазарна капитализация на БФБ с над 1.7 млрд. лв. е "Енергони" - дружество, чийто единствен актив е патент за изграждане на вятърна електроцентрала, оценен на 570 млн. лв. То засега няма дейност, няма лицензи и води дълга битка с Комисията за финансов надзор, която се опитваше да попречи на търговията с акциите му. Трето по пазарна капитализация е "Арко тауърс", което има имот в София, който заедно с вложените в него разходи за строителство е оценен на 23 млн. лв. За сметка на това благодарение на една-единствена сделка през 2007 г. за пред света дружеството струва 682 млн. лв. Второ и четвърто място заемат съответно БТК и ДЗИ, които макар и съвсем действащи компании просто отдавна не са публични, защото просто няма акции, които да се търгуват свободно. Ако тези четири компании не се вземат предвид, 4.7 млрд. лв., или почти 40% от капитализацията, изчезват.

Ако се разходим надолу по списъка, нещата не стават по-розови. Няколко дружества около групата "Химимпорт" като "Велграф асет мениджмънт", "Инвестиционна компания Галата", "Химснаб България" и др. имат пазарна капитализация от общо 0.5 млрд. лв. Те не са напълно без активи, но са оценени доста щедро, а пазарната оценка е допълнително раздута. На тези нива "инвестират" основно пенсионни и взаимни фондове от групата, което затваря кръга. Поне още дузина други компании стоят със стари оценки за милиони. "Транскарт", чиято дейност изцяло беше пренесена в друго дружество, все още се оценява на 62 млн. лв. Доставчикът на медицински консумативи "Биоиасис" с оборот около половин милион лева е с капитализация 42 млн. лв. Благодарение на последна сделка "Честърфийлд", което никога не е развивало дейност и от 2006 г. има нулеви приходи, се оценява на 31 млн. лв. и т.н., и т.н. Списъкът не е безкраен, но е доста напоителен. "На този пазар едва ли можеш да намериш и 30 - 40 дружества, които да са наистина публични", отсече брокер, пожелал да остане неназован, като подчерта, че не се основава на някакви сметки, а преценката е изцяло на око.

...и реални проблеми

Сам по себе си фактът, че на пазара има много кухи компании, не е непременно проблем. Всеки инвеститор си има глава на раменете и би трябвало да може да прецени къде да си вложи парите. Особено в такива фрапиращо балонизирани случаи. Основният риск е в случаите на институционални инвеститори, които управляват пари на клиентите си и е възможно просто недобросъвестно да ги вложат в подобни дружества.

По-същественият проблем обаче е имиджов. На пазар, където основната част от капитализацията представлява потенциални и съвсем реални измами, вече някак не е толкова престижно да си публична компания. БФБ се опитва да разреши този проблем, като избута нетъргуваните дружества на отделен сегмент и един вид ги смете под килима. Това вероятно ще разчисти труповете от масовата приватизация, но много от новите специално създадени балони освен раздути цени си създават и фиктивна търговия.

Основната мъка на тези анализатори, с които започнахме, е, че държавата не се грижи достатъчно за борсата и всички си спомнят какъв тласък е дала приватизацията на БТК. Сега надеждите са, че тази роля ще изиграе раздържавяването на ЕРП-тата, но може би те са леко пресилени. "За да има активна вторична търговия обаче, е необходимо значителна част от акциите да преминат в ръцете на много на брой дребни инвеститори. Това може да помогне на българската фондова борса да заеме по-сериозно място на финансовата карта. Засега обаче се съмнявам, че това е реализуем сценарий", обясни Владислав Панев, председател на борда на "Статус капитал".

Друг лайтмотив е елегията по заминалите си чужди инвеститори и надеждата, че те някога ще се върнат. И техните покупки отново ще вдигнат цените на акциите и борсовата утопия от 2007 ще се възроди. За да дойде обаче който и да е инвеститор (а по възможност и сериозен), ще трябва да му се предложи нещо смислено, в което да вложи парите си. А това със сигурност не е пазар, където половината от капитализацията тъне в неизвестност.

Причините да се стигне дотук са много и вероятно започват още от масовата приватизация в края на миналия век. Тогава на борсата буквално бяха изсипани малко над хиляда дружества, повечето от тях без никаква идея какво е да си публичен. За създателите на приватизационните фондове, които почти без да вложат собствени средства, получиха контрол над активи за милиони, изкушението да ги приберат за себе си беше огромно. Това, съчетано с множеството пробойни в закона, превърна борсата в едно масово източване на дружества. Вероятно, ако преди приватизацията държавните активи бяха консолидирани в няколко по-големи структури, надзорът щеше да е по-лесен и лошите практики - доста по-ограничени. Както тогава, така и сега обаче КФН абдикира от функциите си и единственият начин да се върне доверието на инвеститорите е регулаторът да се задейства.

Автор: Мария Димитрова

Българският капиталов пазар се радва на почти непрестанна медийна любов. За последните 15 години от създаването на Българската фондова борса (БФБ) в сегашния й вид, вестници и сайтове старателно са избълвали хиляди борсови коментари и авторът на тези редове е дал своя скромен принос. Из тези писания могат да се прочетат мненията на различни анализатори, които обясняват как "пазарът търси посока", какви са сантиментите на биковете и мечките, както и много разсъждения кой спад е корекция и дали последвалият ръст не е корекция на корекцията. Сериозният и иначе доста професионално звучащ жаргон, изпъстрен с числа и обяснения за ръстове и спадове, може да остави впечатлението, че българската борса е някакво умалено копие на Уолстрийт - работещ пазар, на който се въртят големи пари.

Истината за съжаление е различна и за нея рядко се говори без недомлъвки. След краткотрайния бум през 2006-2007 г. (който се оказа най-обикновен балон) борсата постепенно изгуби основната си роля на средство за финансиране на бизнеса. От вече близо три години не е имало първоначално публично предлагане, а увеличенията на капитала обикновено са с предварително осигурени средства от мажоритарните акционери. Сега годишният оборот на БФБ е по-малък от този на Metro или Kaufland в страната. От общо близо 400 публични дружества с книжата на 22 никога не са сключвани сделки, а други 125 не са се търгували въобще през 2011 г. От общата пазарна капитализация за над 12 млрд. лв. поне половината (и то по консервативни оценки) е практически несъществуваща (виж графиката).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

21 коментара
  • 1
    mechopuh avatar :-|
    mechopuh

    От самото начало борсата беше създадена с вродения дефект да балонира, защото нямаше къси. Това прължи години наред. Страхът, че късите продажби ще дадат реалната цена е основателен.

    Липсата на фрий-флоут само отразява олигархичната същност на българския 'капиталист'.

    Ако някой разчита наново да заклещи външни инвеститори, ще почака.

  • 2
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Какво искате от "публични" компании с мажоритари държащи над 50-80% от акциите? Че това са си частни компании.

  • 3
    chievo avatar :-|
    Chievo

    Борсата е олицетворение на цялата икономика - фиктивни сделки, балонни гиганти, измами и не на последно място - директни кражби на пари на данъкоплатеца под формата на неизгодни сделки от страна на пенсионните фондове.

    Каквато държавата, такава и борсата. За съжаление, не виждам светлина в тунела.

  • 4
    daria_vip avatar :-|
    daria_vip

    много пъти съм изразъвал мнение че в БУЛГАРИСТАН борса няма Това е сбирка от крадци и измамници които си нямат халхабер какво правят в това пишман помещение Има орган наречен КФН която също по подобие на борсата е сбирка от сополиви юнаци без грам опит и образование които не само не знаят каква е длъжностната им характеристика и за какво получават заплати но също така регулират майките си по право казано .Инвестиция в булгаристански акции Ала мостстрой и подути измислени фирми които балансът им е единствено на книга е хвърляне на пари в огъня Никога не е имало работеща борса у булгаристан няма да има и в бъдеще защото борса предполага търговия с реални активи и фирми а не измислени счетоводни отчети зад които се крият банкрътирали фирми с милиони задължения Ако с нещо трябва да се почне това са точно най големите престъпници които легално крадат пари на булгаристанската Борса Колко е фондова обаче е дръг въпрос защото самата дума фондов предполага активи които нашите нямат Питайте пенсионните фондове къде са им парите събирани за пенси смешковци Ха Ха Ха да верно КФН засекрети всичко за тях
    Абе булгаристанска история не заслужава вниманието дори

  • 5
    z82 avatar :-|
    z82

    Капитал е единствената медия в България, в която се коментира смислено какво се случва на БФБ и в регулатора.
    Картината е много отчайваща и лошото е че има хора, които претендират да са експерти в надзора и в някои свързани с него бизнеси и адвокатски кантори, които мислят само за собственият си джоб, а са виждали капиталов пазар през крив макарон.
    За да се привлекат дребните инвеститори на БФБ трябва самата борса, КФН и като цяло правоприлагащите институции в България да им дадат сигурност в спазването на правилата и прозрачността. Без доверие никоя борса в света не може да функционира. Отделно ако БФБ имаше адекватни критерии за листване, на нея наистина щяха да останат по-малко от 100 компании.
    Регулаторът с решенията си често изкривява смисъла на закона и действа в ущърб на миноритарните акционери. Така КФН се превръща в защитник на мажоритарите и не се свени да го показва публично в изявленията си и позицията изразявана във Върховния административен съд.
    В ролята си на регулатор на застрахователите и песнионните дружества КФН за съжаление също се провали напълно. Парите отиващи в пенсионните фондове всеки здравомислещ човек е най-добре да ги таксува "отнесени от вихъра".

  • 6
    alexandertodorov avatar :-|
    Alexander Todorov

    Финансовите пирамиди на Пинера – успех за организаторите на пенсионната система от Чили, измама за цялата планета
    http://alexanderbtodorov.wordpress.com/2011/09/22/chilean-failure/

  • 7
    h3 avatar :-?
    h3

    За аффффтора на статията искам да напомня, че ВСЯКА борса по същество е куха ! Разгледано от ъгъла на статията или НЕ ПРЕДСТАВЯ РЕАЛНО КАПИТАЛИЗАЦИЯТА на компаниите листвани на нея.

    Борсовата търговия ВИНАГИ е на марджин и отразява една ФИКТИВНА капитализация на базата на последната цена на ПОСЛЕДНАТА МАРГИНАЛНА ТРАНЗАКЦИЯ .
    Например:
    Аз купувам 1 акция от фирма Х на цена 100 лева. Фирмата има 1000 акции на цена от предният ден 10 лева. ЗАБЕЛЕЖЕТЕ аз мога да купя тази 1 акция днес 1000 пъти което от гледна точка на страничен коментатор ще рече че акцията ДОРИ е ЛИКВИДНА ха ха ха и общата капитализация на фирмата НАИСТИНА е 100 хиляди ВМЕСТО 10 хиляди според пазара ! Е да ама нали разбирате че ако ОСТАНАЛИТЕ 999 акции се обявят на следващият ден за продан цената им може да стигне и 1 лев тъй като ПАЗАР за ТЯХ НЯМА ! Пазар има САМО за 1 акция !

    Този пример се отнася и за най-големите компании по света като ААРL или XOM !

    А за БФБ не си струва да се хаби мастилото ! Както повечето неща в държавата това е един ФАРС !

  • 8
    mrraff avatar :-|
    Vencislav Dimitrov

    До коментар [#6] от "alexandertodorov":

    Случайно да си бил в Чили напоследък. Защото това е Германия на Южна америка в момента.

  • 9
    alexandertodorov avatar :-|
    Alexander Todorov

    До коментар [#8] от "mrraff":
    Нима? Значи да разбираме, че в Германия 60% от пенсионерите получават минимална пенсия, трудно покриваща физическото оцеляване, и то от държавата? Може би в Германия насилват със закон населението да участва в схеми на финансови пирамиди (наричани задължителни частни пенсионни фондове)? Може би правителството на Германия дава 15% държавна субсидия ако някой доброволно вложи пари във финансовите пирамиди на Пинера? Може би Германия приватизира каквото има, че да има пари да поддържа финансовите пирамиди, и може би националното богатство на Германия го изнасят просто така зад граница? Може би в Германия много се гордеят от пенсионна система въведена доброволно при условия на диктатура?
    Може би в Германия от няколко месеца има постоянно протести?
    http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=774480
    http://bnt.bg/bg/news/view/60853/studentski_protesti_v_chili
    http://www.btv.bg/videos/novini/video/644068016-Protesti_v_Chili.html

  • 10
    kai avatar :-|
    kai

    Ситуацията с кухите дружества доста лесно може да се оправи. Борсата взима още един лиценз и за нерегулиран пазар и оставя на регулиран пазар само действително публичните дружества. Останалите се прехвърлят към нерегулиран.
    Разликите са доста значими, на регулиран пазар не се плаща данък - на нерегулиран ще трябва да си плащат данък за капиталовата печалба. Институционалните инвеститори като цяло не могат да купуват на нерегулиран пазар, така и проблемите с точене на пенсионните дружества ще се реши. А ако някое кухо дружество иска да премине на регулиран ще се наложи вече да допусне реална търговия и достатъчно фрии флоут.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Банков надзор 2 в 1

Банков надзор 2 в 1

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK