Кухата страна на борсата

От общо 12 млрд. лв. пазарна капитализация поне половината е практически несъществуваща

Българският капиталов пазар се радва на почти непрестанна медийна любов. За последните 15 години от създаването на Българската фондова борса (БФБ) в сегашния й вид, вестници и сайтове старателно са избълвали хиляди борсови коментари и авторът на тези редове е дал своя скромен принос. Из тези писания могат да се прочетат мненията на различни анализатори, които обясняват как "пазарът търси посока", какви са сантиментите на биковете и мечките, както и много разсъждения кой спад е корекция и дали последвалият ръст не е корекция на корекцията. Сериозният и иначе доста професионално звучащ жаргон, изпъстрен с числа и обяснения за ръстове и спадове, може да остави впечатлението, че българската борса е някакво умалено копие на Уолстрийт - работещ пазар, на който се въртят големи пари.

Истината за съжаление е различна и за нея рядко се говори без недомлъвки. След краткотрайния бум през 2006-2007 г. (който се оказа най-обикновен балон) борсата постепенно изгуби основната си роля на средство за финансиране на бизнеса. От вече близо три години не е имало първоначално публично предлагане, а увеличенията на капитала обикновено са с предварително осигурени средства от мажоритарните акционери. Сега годишният оборот на БФБ е по-малък от този на Metro или Kaufland в страната. От общо близо 400 публични дружества с книжата на 22 никога не са сключвани сделки, а други 125 не са се търгували въобще през 2011 г. От общата пазарна капитализация за над 12 млрд. лв. поне половината (и то по консервативни оценки) е практически несъществуваща (виж графиката).


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове