Като се спъне шефът...
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Като се спъне шефът...

Shutterstock

Като се спъне шефът...

... или как новите изисквания за западноевропейските банки засягат и тези на изток

Мария Иванова
5221 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Източник: Shutterstock

В православния календар 26 октомври е денят на Св. Димитър Солунски Чудотворец. В дневния ред на Европейския съюз датата 26 октомври 2011 г. ще остане в историята като деня, в който лидерите на страните от еврозоната успяха да постигнат съгласие за мерките, с които ще опитат да спасят еврото. Дали решението ще се окаже достатъчно чудотворно, за да спре заразата на дълговата криза, предстои да видим в следващите месеци. Междувременно обаче никой не се заблуждава, че оттук нататък всичко ще е лесно, приятно и безболезнено. Особено пък банкерите.

За тези от западните финансови институции, макар и не особено розова, картината поне е една идея по-ясна. Новото изискване за адекватност на капитала от първи ред от минимум 9%, преведено в пари означава между 100 и 110 млрд. евро. Според изчисленията на единния регулатор – Европейския банков орган (ЕБО), това е сумата, която европейските банки ще трябва да наберат, за да покрият 9-процентната бариера. Освен това научиха от разпространеното изявление на лидерите на ЕС, че ще трябва да "се подложат на ограничения по отношение на разпределянето на дивиденти и бонуси, докато не постигнат поставената цел". Знаят още, че всичко това трябва да се случи в срок до 30 юни 2012 г., като първо трябва да опитат да наберат нужните им средства от пазарите и едва ако не успеят, да се обърнат за помощ към националните правителства. Не на последно място, наясно са и с това, че тези от тях, които държат гръцки правителствени облигации, ще трябва да отпишат 50% от вземанията си. Всъщност точно това отписване е и основната причина, заради която се стигна до увеличаване на изискванията за капиталова адекватност. Целта е да се стабилизират позициите на банките и да се вземат мерки срещу евентуални сътресения покрай експозициите им към дълг на други от проблемните страни в еврозоната. Действително тепърва ще се уточняват един куп детайли по целия процес на рекапитализацията, но и това, което вече е договорено, задава някаква относително ясна рамка за това, което предстои.

Колегите им от Централна и Източна Европа обаче са в сравнително по-незавидна позиция. Най-малкото защото в голямата си част банките от региона са собственост на финансови институции от Западна Европа. С други думи, ще трябва първо да изчакат майките им да избистрят стратегиите си и бъдещите си стъпки на централно равнище, за да стигнат до решения и за дъщерните дружества. Това се отнася с пълна сила и за България, където около две трети от банките, в които са съсредоточени близо 80% от активите на системата, са собственост на чужди финансови институции. Допълнителни въпросителни повдига фактът, че близо 30% от банките в страната са собственост на гръцки финансови групи, а именно те ще са сред най-потърпевшите от редукцията на гръцкия дълг, към който имат съществени експозиции. Гръцкият премиер Георгиос Папандреу вече предупреди, че е възможно да се наложи, макар и временна, национализация на някои от банките в страната с цел преструктуриране. А подобен ход неминуемо ще засегне и българския финансов пазар.

"Все още е много рано да се дискутира какво ще се случи. Вероятно не всички европейски банки ще реагират по един и същ начин", коментира Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на "Уникредит Булбанк". По думите му, по-важното е Източна Европа да запази атрактивността си като място за инвестиции, тъй като това ще гарантира запазването на притока на капитали към региона.

Според някои анализатори обаче покрай предстоящата рекапитализация на банките в Западна Европ, съвсем не е изключено да се появят проблеми за финансовите институции в източната част на континента. Подобни предупреждения дойдоха още в началото на седмицата, след срещата на върха в ЕС миналата неделя, на която беше постигнато принципно съгласие за повишаване на капиталовите изисквания за банките. "Източноевропейските страни, в които голяма част от банковите сектори са във френски, австрийски или гръцки ръце, са притеснени, че новите правила за рекапитализация на банките ще доведат до източване на средства от дъщерните компании в региона, което ще застраши икономиките им", написа EUObserver.

Изданието цитира и румънския президент Траян Бъсеску, който обяви, че страната му не би приела рекапитализация, която се извършва за сметка на изтегляне на средства например от румънския пазар. Половината от местния банков сектор е собственост на австрийски и гръцки финансови институции като Erste, Raiffeisen, Alpha Bank и Eurocredit, напомня EUObserver. Това е и причината още в началото на месеца румънската централна банка да отправи призиви към международните кредитни институции с бизнес в страната да налеят повече средства в местните си дъщерни дружества, дори и към момента те да са достатъчно добре капитализирани. "Става въпрос за доверие", изтъкна тогава директорът на дирекция "Надзор" в институцията Николае Чинтеза.

След официалното споразумение за повишаване на капиталовите изисквания за банките агенция Bloomberg също предупреди за възможните негативни последствия за Централна и Източна Европа. Банките, които финансираха бума на региона преди кризата от 2008 г., вече са притиснати от влошаващото се качество на кредитните портфейли и забавянето на икономическия растеж, написа агенцията. "Като се има предвид, че около три четвърти от банковата индустрия в региона е собственост на западни кредитори като Unicredit и Erste Group Bank,  вероятно е местните им звена да получават по-малко подкрепа", коментираха от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) пред Bloomberg.

"Определено ще има въздействие", посочва Кристиан Келер, икономист от базираната в Лондон Barclays Capital пред Bloomberg. "Ако имате банкова система, която е неразривно свързана със западноевропейските банки, а те преминават през процес на намаляване на дълга (deleverage), естествено е растежът в региона да не остане такъв, какъвто е бил", изтъква той. По думите му увеличените изисквания за капиталова адекватност може да накарат банките да "свият балансите си", като е възможно западноевропейските финансови институции да са по-склонни да продават подразделения.

Според анализатора от лондонския офис на американската инвестиционна банка Keefe, Bruyette & Woods Рони Рен, западноевропейските финансови институции ще трябва да преосмислят бизнес модела си в Източна Европа и във все по-голяма степен да разчитат за кредитната си дейност на депозитите, които привличат от местните пазари. Това, по думите му, ще забави ръста на кредитирането, което бездруго е далеч от бурното си предкризисно развитие. При това, освен с анемичния ръст на портфейлите си, банките в региона все още се борят и с влошаването им. В България например към края на третото тримесечие делът на лошите и преструктурирани заеми в системата достигна 21.56% от общо отпуснатото финансиране за бизнеса и домакинствата. Действително, номиналният ръст през септември е само със 74.2 млн. лв. в сравнение с трицифрени повишения през предишните месеци. Банкерите обаче напомнят, че е рано да се говори за трайна тенденция. Същевременно общият обем на банковите заеми остава почти непроменен през последните две години.

От българския банков сектор обаче изтъкват, че основната причина за свитото кредитиране в страната в момента е свитата икономика. "Няма да спрем кредитирането, но трябва и да има субекти, които отговарят на изискванията за финансиране", посочва главният изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова. Според нея не може да се очаква кой знае какъв ръст на кредита, докато икономическата ситуация в страната остава такава, каквато е в момента. Колегата й Ласло Волф, който е заместник главен изпълнителен директор на унгарската банка-майка на ДСК - OTP Bank, също не прогнозира ръст на заемите в страната си. "Корпоративното кредитиране ще стагнира или ще се свие през следващата година заради недостига на капитал у някои от конкурентите ни", коментира той.

Иначе представителите на българската банкова система изобщо не звучат като да са притеснени от предстоящата рекапитализация в Европа. "Очевидно ще има някаква подкрепа за европейските банки и не вярвам, че Източна Европа ще бъде оставена извън този контекст", посочва Хампарцумян. И напомня, че българските финансови институции са добре капитализирани.

Действително, според последните надзорни данни от БНБ към края на юни 2011 г. общата капиталова адекватност в системата е 17.73%, а адекватността на капитала от първи ред е 15.54%. Числата към края на третото тримесечие ще станат ясни в края на октомври, но със сигурност равнището ще остане комфортно над новоизискваните 9%. "Българската банкова система е много силно регулирана. Преди се оплаквахме от това, но сега излиза, че така е по-добре", посочва от своя страна и Виолина Маринова.

Източник: Shutterstock

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK