Не стреляй по вестоносеца
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Не стреляй по вестоносеца

Еврокомисарят Мишел Барние поведе война с рейтинговите агенции вместо да опита да ги реформира

Не стреляй по вестоносеца

Идеите на Европа да регулира, контролира или забранява кредитните рейтинги ще доведат повече вреди, отколкото ползи

Николай Стоянов
3997 прочитания

Еврокомисарят Мишел Барние поведе война с рейтинговите агенции вместо да опита да ги реформира

© Reuters


В кредитните рейтинги няма кой знае каква икономическа логика. Всеки инвеститор би трябвало сам да си преценява колко рискова е дадена компания или държава и съответно дали и при какви условия е склонен да й заеме пари. Ако беше толкова лесно да се приравни рискът само чрез използването на супа от няколко буквички, нямаше да има нужда от скъпо платени финансови анализатори в банките, пенсионните и взаимните фондове, застрахователите и т.н., а те просто можеха да си направят желания микс от A-та, B-та или C-та. Пазарът обаче награждава с по-добра доходност тези, които успяват по-добре да се ориентират в морето от финансови данни, и затова институционалните инвеститори наемат армии от портфейлни мениджъри, за което удържат комисиони и такси. А ако изгубиш парите на клиентите си, трудно можеш да се оправдаеш просто с това, че се е оказало, че ААА компанията не заслужава оценките.

От друга страна, в рейтингите теоретично няма и нищо лошо. Ако нямам нужните ресурси да анализирам всичко, в което потенциално искам да инвестирам, защо да не прегледам рейтингите и да ги ползвам за ориентир. Все пак всяка информация си има някаква стойност, а и има такова нещо като свобода на словото - всеки може да каже публично какви опасности вижда, независимо дали под формата на рейтинг, анализ или нещо съвсем друго. Ако познава често - пазарите ще му имат доверие, ако не - ще го игнорират.

Това просто обяснение обаче би било валидно само в един съвършен свят, където всички инвеститори са рационални. В нашия свят знаем много добре, че това не е така и рейтингите на големите три агенции - S&P, Moody's и Fitch, имат много по-голямо влияние. Толкова голямо, че европейските политици им присъдиха едва ли не водеща роля в разпростирането на дълговата криза на континента. Затова и в Брюксел се чуват какви ли не идеи за засилване на регулациите. Някои от най-крайните мерки, за които се говори, включват правомощия на регулаторите за временно забраняване на понижаването на рейтингите на спасяваните държави и дори за създаване на европейска рейтингова агенция. Големите три със сигурност си имат своите недостатъци и в последните години имаха доста пропуски. Все пак до последния си ден Lehman Brothers и AIG имаха перфектна колекция от А-та. Предложенията на Европейската комисия (засега само проект, описан от FT, който се очаква да бъде представен официално през ноември) обаче въобще не адресират реформиране на недостатъците, а по-скоро приличат на

Евроцензура

Причината Европа да е толкова сърдита на S&P, Moody's и Fitch е, че в последните месеци трите се надпреварваха да свалят рейтинга не само на Гърция (за нея вече почти всички са съгласни, че е в практически фалит), но и на останалите страни с по-големи дългове или дефицити. Едва ли отношението е лично - все пак от всички 13 държави с перфектен рейтинг 11 са европейски, а 7 са от еврозоната. Според европейските бюрократи обаче това е довело до разпродажби и е покачило доходността по облигациите им до нива, които са им отрязали достъпа до пазарите.

Обвинението е доста тежко, освен ако не вземем предвид, че точно това е работата на рейтинговите агенции - да предупреждават за рисковете. Те напълно не успяха да си я свършат през 2008 г., но това едва ли е аргумент да бъдат критикувани, че сега (макар и с огромно закъснение) показват по-реална картина за риска. А част от идеите на Еврокомисията граничат с пълно блокиране на работата им. Еврокомисрят по вътрешния пазар Мишел Барние е обяснил пред репортери в Брюксел преди седмица, че обмислят "суспенсиране или забрана на рейтингите" в случаите, когато държави полагат "всички усилия" да прилагат спасителни програми. Самият Барние признава пред FT: "Не термометърът причинява треската. Но термометърът трябва да работи правилно, за да не се преувеличи треската."

Такова решение от типа "няма рейтинг, няма проблем" обаче поражда доста неизвестни. На първо място, никой въобще не е длъжен да има рейтинг - държавите искат да го имат, защото често е условие за определени инвеститори да могат да влагат парите си в нейните книжа (обикновено пенсионните фондове имат ограничения от типа само в ААА, само в инвестиционен клас, най-малко рейтинга на държавата и т.н.). Така че липсата на рейтинг може да принуди такива инвеститори да продават и да влоши ситуацията. Всъщност липсата на информация и несигурността по-скоро може да уплашат инвеститорите, отколкото да ги успокоят. А и не на последно място не е ясно как се прилага такава забрана. Повечето агенции не са базирани в Европа, но дори и да са, какво точно е рейтингът, ако не просто публично изказано мнение. Как можеш в демократична Европа да спреш някой да си споделя мнението? Или да го поставим по друг начин - ако утре регистрираме консултантска компания "Капитал инвестор сървисис" и кажем "Вероятността Гърция да фалира според нас е 95%, което съответства на CCC", това рейтинг ли е или не е? А ако се окаже, че е забранено, защото влияе на пазарите и влошава положението, къде е следващата граница - направо да забраним лошите новини от Гърция?

Идеята да се създаде Европейска рейтингова агенция, която да е противотежест на американските, също не дава някакво магическо решение. За всички е ясно, че ако тя е държавна (т.е. се финансира от Еврокомисията), ще е пристрастна и съответно никой няма да има доверие в нея, особено що се отнася до оценките й за европейските държави. Дори и да е частна (т.е. капиталът й да е разпределен между банки, застрахователи и други финансови институции), също трудно ще се наложи, особено ако е създадена със спусната политическа директива.

Вместо да се бори с призраци и да стреля по вестоносците, Европа може да помисли (съвместно със САЩ, които, след като S&P свали рейтинга им, са не по-малко сърдити) за решаване на някой от истинските им

Недостатъци и проблеми

А те са много. На първо място, рейтинговите агенции са оплетени в цяло кълбо от конфликти на интерес. Най-очевидният е, че самите издатели на дълг им плащат, за да получат рейтинг. Така, ако някоя от тях е прекалено строга, рискува клиентите да избягат при конкуренцията. Освен това често рейтинговите агенции оценяват финансови инструменти, чието структуриране самите те са консултирали (за което отделно им е платено). На теория би трябвало да има "желязна завеса" между отделите, занимаващи се с анализи и продажби, но през последните години бивши служители разказаха пред медиите за доста плашещи пробойни в нея. А самите рейтингови агенции все пак си имат акционери, които също могат да оказват натиск. Разплитането на тези възли от зависимости е нещо, което е много по-постижимо с регулаторна намеса, като може да се изиска много повече прозрачност. Някои от смислените предложения на Европейската комисия са именно в тази насока - да се направи задължителна ротация на няколко години на използваната агенция, за да не се изградят прекалено здрави връзки, да се разкриват платените такси за рейтингови услуги.

Друг проблем е, че агенциите работят с данни на клиента. Независимо дали те са финансови отчети или национална статистика, истинността винаги може да се постави под съмнение. Затова и рейтингът трудно може да даде реална представа при злоумишлени действия на компании или правителства (за справка фалшифицираната статистика на Гърция изненада и европейските институции). А и всички тези данни идват със закъснение, което прави оценките на агенциите малко или повече обърнати назад, докато по идея те трябва да показват какво ще се случи. Така че, докато Европа ги критикува, че причиняват пазарните движения, анализаторите често ги обвиняват в обратното - че по-скоро следват пазара.

Най-големият проблем обаче е непропорционално голямата тежест, която имат рейтингите при инвеститорските решения. И тук политиците могат да направят най-много. "Пазарите реагират, защото много от регулацията е базирана на рейтинги", обяснява пред Reuters Донато Масчиандаро, професор по икономика в миланския L'Università Bocconi.

Накратко, основната причина рейтингите да станат толкова важни е, че мързеливите регулатори са предпочели да ги ползват като ограничения в какво може да влагат парите различни фондове. А на свой ред и самите инвеститори (анализаторите и портфолио мениджърите) са станали мързеливи и вместо да разчитат на собствена експертиза, са започнали да разчитат повече на това кой колко А има. Политиците относително лесно могат да променят това, като премахнат рейтинговите изисквания, а вместо това задължат финансовите регулатори да проверяват риска по същество. Друг е въпросът колко ресурси ще глътне вдигането на качеството на надзора.

Политически винаги е било по-лесно да се обяснят икономическите неуспехи с нещо по-далечно и в Брюксел са овладели до съвършенство това изкуство. Виновни са спекулантите, рейтинговите агенции (и дори гърците), звучи много по-приемливо, отколкото има проблем в Европа, такава каквато сме я направили и трябва да я реформираме. Но има и един проблем - все някога пазарите отново ще станат по-приветливо място и правителствата отново ще искат да се финансират. Може би не е чак толкова добра идея да убиваме всички вестоносци. Те могат да носят и добри новини.

В кредитните рейтинги няма кой знае каква икономическа логика. Всеки инвеститор би трябвало сам да си преценява колко рискова е дадена компания или държава и съответно дали и при какви условия е склонен да й заеме пари. Ако беше толкова лесно да се приравни рискът само чрез използването на супа от няколко буквички, нямаше да има нужда от скъпо платени финансови анализатори в банките, пенсионните и взаимните фондове, застрахователите и т.н., а те просто можеха да си направят желания микс от A-та, B-та или C-та. Пазарът обаче награждава с по-добра доходност тези, които успяват по-добре да се ориентират в морето от финансови данни, и затова институционалните инвеститори наемат армии от портфейлни мениджъри, за което удържат комисиони и такси. А ако изгубиш парите на клиентите си, трудно можеш да се оправдаеш просто с това, че се е оказало, че ААА компанията не заслужава оценките.

От друга страна, в рейтингите теоретично няма и нищо лошо. Ако нямам нужните ресурси да анализирам всичко, в което потенциално искам да инвестирам, защо да не прегледам рейтингите и да ги ползвам за ориентир. Все пак всяка информация си има някаква стойност, а и има такова нещо като свобода на словото - всеки може да каже публично какви опасности вижда, независимо дали под формата на рейтинг, анализ или нещо съвсем друго. Ако познава често - пазарите ще му имат доверие, ако не - ще го игнорират.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    stoyanovstarshi avatar :-|
    Стоянов-Старши

    "А и не на последно място не е ясно как се прилага такава забрана." - Ясно е - никак, но това някога да е спряло политик/бюрократ? За тези паразити "Нещо трябва да се направи; това е нещо; следователно трябва да се направи" е modus operandi.

    "...липсата на рейтинг може да принуди такива инвеститори да продават и да влоши ситуацията." - В случая с кредитните рейтинги "може". В случая със <a href="http://www.ft.com/intl/cms/s/0/cc9c5050-f96f-11e0-bf8f-00144feab49a.html#axzz1c85AR6Aa&quot;>забраната</a> за голи къси позиции в акции, държавен дълг и CDS е сигурно. За тези "гении" дори докладът от МВФ, казващ че "забраната на голи CDS позиции в суверенен дълг може да засили заразата, вместо да я разсее", не хваща дикиш - къде по-важно е тези нагли журналисти да не могат всеки ден да пишат за тези злодейни пазарни цени. Смешното е, че тези клоуни изглежда мислят, че CDS в/у европейски суверенен дълг се търгуват само в Европа. Всъщност те се търгуват на множество електронни платформи (например, Tradeweb на Ройтерс от Канада и MarketAxess от САЩ), по правила на ISDA (със седалище в Ню Йорк), мачват се и се потвърждават от ICE Link и т.п, и се клиърват и сетълват от подобните на ICE Trust or LCH.Clearnet (ICE е в Атланта, САЩ, LCH.Clearnet - в Обединеното Кралство). Трагикомично...

  • 2
    drake avatar :-|
    drake

    Когато има криза и няма очевидни решения се появява група хора нека условно да ги наречем "фатмаци". Независимо ,че носят скъпи костюми и имат образование от уж прилични университети дълбоко в себе си те са фатмаци: мислят си ,че със забрани, удряне на юмрук по масата, викове и крясъци ще оправят положението с магическа пръчка. Европейските бюрократи не са по-различни нищо ,че думата "фатмак" не им е известна. Със същия успех могат да забранят и третия закон на Нютон. Не че обичам много кредитните агенции, но не са те ,които са вкарали Гърция в еврозоната с измама, не са те които са направили пакта са икономическа стабилност и растеж и после са пропуснали да санкционират Германия и Франция за нарушаването му и не са те ,които през 2010 "спасиха" Гърция с парите на данъкоплатците само за да разберат ,че упражнението трябва да се повтори през 2011. Изобщо, упражнението "фатмаци борят кризата" явно съществува не само в български , а и в общоевропейски вариант. Защо го няма Васко Кръпката, за да го възпее в един тъжен блус. :-)

  • 3
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Е в това " ..... рейтинговите агенции са оплетени в цяло кълбо от конфликти на интерес. Най-очевидният е, че самите издатели на дълг им плащат, за да получат рейтинг. Така, ако някоя от тях е прекалено строга, рискува клиентите да избягат при конкуренцията. ...." европейските политици виждат яка своя конкуренция ....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK