С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 10 ное 2011, 21:45, 3408 прочитания

Бюджетът може да съкращава разходи, но не и да прави реформи

Владислав Горанов, заместник-министър на финансите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
- Можем да финансираме целия дефицит с облигации от вътрешния пазар

- Като не успяхме да затворим малките болници, те ще си фалират сами

Г-н Горанов, колко устойчив е бюджетът при повторна рецесия в ЕС и България?*
- Това са катастрофични сценарии, за които имаме идея как да действаме, но предпочитаме да не се дискутират.

Упрекват Министерството на финансите, че проектът бетонира статуквото и не предвижда реформи?
- Бюджетът не трябва да се разглежда като инструмент за реформи, защото те се извършват от ресорните министри. Той може да се използва за тази цел, но само като се съкратят неефективни разходи и така принудително да се накара системата да се преструктурира. В същото време пък може да се увеличат разходите в области, които са приоритетни за правителството.


Въпросът е дали правителството на ГЕРБ има волята да реформира сектори, в които от много години се очакват такива, но така и не се случват. Има някои министерства, където реформите се случват по-бързо и ефективността се повишава. Има и области с определено забавяне.

Но аз разглеждам бюджета като инструмент, който защитава позицията на България в бурното море на европейските пазари и ни пази от принудителните удари на неразумното орязване на разходи, така както се налага обикновено при неуправляема криза. 

Кога държавата ще следи за ефективността на изхарчените средства, за да има максимален ефект срещу всеки изхарчен лев?
- Правят се усилия в тази посока, най-малко ако съдим по това, че с доста по-ограничения ни ресурс в сравнение с предкризисните години ние успяваме да запазим работния режим на държавната машина, но успяваме и да надградим и да правим инфраструктурни проекти, които са се отлагали с десетилетия. 

Какво може да се направи с пенсиите от следващата година?
- Това, което винаги сме заявявали, е, че искаме да дадем възможност за увеличение на доходите, както се направи на няколко пъти с минималната заплата и вдовишките пенсии. За съжаление увеличаването на пенсиите изисква огромен ресурс. Увеличаване е възможно само чрез дефицит или чрез преразглеждане на цялостния модел.



Излиза и въпросът дали възрастта за пенсиониране отговаря на продължителността на живота. Бисмарковият модел, приет в по-голямата част от Европа – работещи да издържат пенсионери, ще има голямо предизвикателство при демографската криза на континента. Неминуемо всяка една държава трябва да увеличи с няколко години възрастта за пенсиониране. Които държави го направят по-рано, ще си решат проблема. Тези, които се забавят, ще го направят под натиск и след натрупването на огромни дългове.

Тоест възможно е възрастта за пенсиониране да се увеличи още от следващата година?
- Да, за да позволи вдигането на пенсиите.

Възможно ли е бързо наваксване в нереформираните области – здравеопазване и образование?
- В образованието до голяма степен реформите са направени. Убедени сме, че трябва да се инвестира в него, и ще подкрепим всяка мярка за подобряване на висшето образование, а средното образование е задължителна ценност за всяко общество и ние ще продължим както и през 2012 г., така и през следващите години да насочваме всеки допълнителен ресурс към него.

В здравеопазването загубихме темпо, защото няма ясна концепция коя е правилната посока и да се обединим около нея. Което не става планомерно, ще го изживеем като естествена реформа. Вижда се, че общинските болници и мрежата на здравеопазването не са разглеждани в новите икономически условия и в новите достижения на медицината.

Това загубено време ще се изживее с драстични мерки като закриване на заведения заради фалит, защото не издържат като икономически модел, но поради местен патриотизъм не се закриват. Аз смятам, че лечебните заведения трябва да са по-малко на брой с много добре организирана спешна помощ и даване на по-добър достъп до медицинската услуга на най-високо ниво.

Кое ви дава оптимизъм, че можете да постигнете голямото усвояване на еврофондовете, което сте заложили?

- Страната има сериозен напредък в големите инфраструктурни проекти. Давам за пример ОП "Транспорт", по която само за последното тримесечие са сертифицирани над 400 млн. лв. Ако тези темпове се запазят през цялата следваща година, а има обективни възможности това да се случи, числата няма да са нереалистични.

Но от позицията на Министерството на финансите ние сме длъжни да предвидим национално съфинансиране за такова усвояване, първо, защото идва краят на програмния период и, второ, защото това усвояване е прогнозирано от отделните министерства.

Вярно ли е, че ако не се броят европейските средства, инвестициите на държавата ще са на по-ниско равнище от тази година?
- Не трябва да се прави такова деление. Ние неслучайно правим вноска от 900 млн. лв. в общия бюджет на ЕС, за да използваме тази солидарност и да гарантираме инвестиции, каквито България като малка и слаба икономика не може да си позволи при друга ситуация.

Намаляването на дефицита е това, което Европа иска от нас, плащаме си и вноската, оттам нататък трябва да се възползваме от структурните фондове и Кохезионния фонд, които са създадени с точно тази цел.

Какъв дълг ще привлече правителството, за да посрещне плащането на глобалните облигации през януари 2013 г.?
- В закона сме си дали всички възможности да реагираме гъвкаво на развитието на пазарите. Вероятно ще използваме и двата инструмента. Ще направим такава стратегия, с която да постигнем най-добра цена. За това сме си отворили всички възможности, за да не се налага в подходящия момент да губим време за политически решения.

Облигациите на вътрешния пазар в момента са единственият сигурен инструмент и затова можем да финансираме целия дефицит само с дълг на вътрешния пазар. Хората плащат вноски в пенсионните фондове и тези натрупвания няма къде да отидат. Отделно се вдига депозитната база. Банките също търсят къде да си сложат парите.

*Интервюто е взето в сряда, преди да стане ясно, че може да се преработи бюджетът.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ЕЦБ критикува стратегията за преструктуриране на Commerzbank ЕЦБ критикува стратегията за преструктуриране на Commerzbank

Регулаторът е изразил притеснение за рентабилността на банката и я е посъветвал да намали разходите си

16 фев 2020, 857 прочитания

Германската дигитална банка N26 напуска Великобритания заради Brexit 1 Германската дигитална банка N26 напуска Великобритания заради Brexit

Клиентите на Острова имат срок до 15 април да прехвърлят средствата си

13 фев 2020, 3063 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Бюджетът отива на ремонт

Симеон Дянков реално призна, че са имали високи очаквания за растежа

Още от Капитал
Българският автопазар: Расте, но и старее

През 2019 г. делът на старите дизелови двигатели продължава да се увеличава, както и на колите над 20-годишна възраст

За дизайнерите с любов

Българският стартъп Artery Team представя местни и международни дизайнерски марки в Etsy

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

(Не)възможната столица на културата

"Пловдив 2019" премина с повече скандали, отколкото културни новини, бе недофинансиран и неглижиран от властта

Книга: Макс Блехер - "Случки в близката нереалност"

Десетилетия след написването им, сюрреалистичните истории на румънския писател намират нова публика

Wi-Fi free

Все повече хора искат да преодолеят зависимостта си от технологиите. Бизнесът харесва това.

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10