Проклятието на чуждите анализатори
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Проклятието на чуждите анализатори

Една от най-големите банки в Европа UniCredit обяви нетна загуба за третото тримесечие в размер на 10.64 млрд. евро, причинена главно от отписване на гръцки облигации. По този повод от банката обявиха, че планират увеличение на капитала си със 7.5 млрд. евро.

Проклятието на чуждите анализатори

Прогнозите за пренасяне на банковите проблеми в Източна Европа се превръщат в самосбъдващи се пророчества

Николай Стоянов
7740 прочитания

Една от най-големите банки в Европа UniCredit обяви нетна загуба за третото тримесечие в размер на 10.64 млрд. евро, причинена главно от отписване на гръцки облигации. По този повод от банката обявиха, че планират увеличение на капитала си със 7.5 млрд. евро.

© Reuters


Усещането на чуждестранните анализатори за риск в източноевропейските банкови системи продължава да се засилва и заплашва да се превърне в самосбъдващо се пророчество. След като в началото на месеца японската Nomura излезе с анализ за уязвимостта на региона от необходимостта на големите европейски банки да се рекапитализират, през тази седмица и американските медии обилно цитират оценките Morgan Stanley, че свиването на балансите на западните банки с до 2.5 трлн. евро може сериозно да засегне Източна Европа.

Тези и подобни анализи се появяват в най-неподходящия момент, като допълнително засилват страховете, че кредитирането може да замръзне, растежът да пресъхне, а местните поделения да се окажат без подкрепа от банките-майки. Така самото усещане за несигурност забавя икономическата активност, като бизнесите отлагат инвестиции, а домакинствата свиват потреблението си.

Проблемите пораждат страхове

Това съвсем не означава, че описаните от чуждите банки рискове не са реални и са за подценяване. "Дванадесет от 16-те основни банки в Централна и Източна Европа, представляващи около 78% от банковите активи, или имат недостатъчен капитал при последните тестове с изискване за 9% адекватност на капитала от първи ред или вече ползват държавна помощ", пишат анализаторите на Morgan Stanley, според които резултатът, особено за Югоизточна Европа може да е "блокиращо кредитно затягане". "Надяваме се, че интензивни мерки на регулаторите може да намалят тези рискове", пишат още от MS.

Все повече обаче става ясно, че не става въпрос за нежелание на банките да останат на всичките си пазари, а за невъзможност. Миналата седмица германската Commerzbank обяви, че ще ограничи географския си размах. "Няма да правим бизнес, който не е от полза за Германия и Полша. Трябва да се фокусираме да подкрепим германската икономика, каза тогава главния финансов директор на институцията Ерик Щруц.

Commerzbank беше бързо последвана и от италианската Unicredit, която в понеделник отчете над 10 млрд. евро загуба. Главният изпълнителен директор на банката Федерико Гицони, каза че в ЦИЕ групата ще се фокусира върху стратегическите си поделения в Русия, Полша, Турция и Чехия - четири държави, където виждат потенциал за растеж, както и в България, Хърватска и Унгария. Именно това "както и" беше разтълкувано от медии и анализатори като сериозно оттегляне на подкрепата за тези икономики.

Вероятно и други банки ще бъдат принудени в следващите месеци да приемат подобна стратегия, ако хаосът на пазарите продължи. "При тези цени на финансирането на международните пазари, основната функция на банките да отпускат заеми на компаниите и потребителите няма икономическа логика", обясняват от MS, като изчисляват, че до 1 трлн. евро от привлечените от банките дългове, които падежират до 2014 г. просто ще бъдат оставени да изтекат и няма да бъдат рефинансирани.

Опит за защитна стена

Свидетелство, че рисковете са реални е и фактът, че Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), един от големите кредитори в региона, се опитва да оркестрира нова договорка между основните банки опериращи в ЦИЕ, да не изтеглят ресурс от поделенията си. През 2008 г. те се обединиха в т. нар. Виенска инициатива, като сега под натиска на собствените си проблеми обаче някои от основните играчи (и най-вече Erste bank) дадоха сигнал, че не виждат повече смисъл в заявената тогава подкрепа.

Според Пирошка Наги, съветник на главния икономист на ЕБВР, този път подходът ще е различен и решение може да се очаква до няколко седмици. "В новата ситуация е нужна засилена координация. В противен случай, негативите от ограничени национални решения ще се разпространят", казва тя за Bloomberg.

Според български банкер обаче опасността от изтегляне на прекалено много ликвидност от местните банки е преекспонирана, тъй като надзорът на големите банкови групи се осъществява на консолидирана основа, т.е. като се отчетат резултатите на всичките им поделения. Затова и банките майки нямат много изгода да изтеглят всичката ликвидност и така да поставят дъщерните си банки в Източна Европа в опасност, защо те пак ще тежат на балансите им. Според него дори, ако напълно се пресече възможността местните банки да депозират свободните средства в майките си, това ще има негативен ефект, тъй като свободният ресурс ще стои неизползваем и ще носи загуби.

Страховете пораждат проблеми

Повечето анализатори обаче се опасяват не толкова от прекия ефект върху банките, колкото от очаквания удар върху икономиката, който на свой ред ще се пренесе върху банките. Източна Европа разчита на Западна за приток на капитали и внос. И докато от 2008 първите така и не се възстановиха, то износът (голяма част към ЕС) беше основен двигател за растежа в страните от региона. Ако той пресъхне, това ще върне икономиките в рецесия, която неминуемо ще се отрази на банките.

"Ако кризата излезе от контрол, моделът на финансова интеграция между Западна и Източна Европа, може да се окаже в опасност. За нещастие регионът пак има причини да се подготвя за нова криза", пише Ерик Берглоф, главен икономист на ЕБВР, която подрежда като най уязвими Унгария, Словакия и България, следвани от Хърватска Словения, Румъния и Полша.

Единственият начин компаниите и домакинствата да се "подготвят", е да свият разходите и да трупат буфери. А това само по-себе си поражда забавяне на икономиката. Дори и по някакъв вълшебен начин външните проблеми да започнат да се разсейват, самите очаквания за рецесия малко или повече се материализират в истинска криза.

Усещането на чуждестранните анализатори за риск в източноевропейските банкови системи продължава да се засилва и заплашва да се превърне в самосбъдващо се пророчество. След като в началото на месеца японската Nomura излезе с анализ за уязвимостта на региона от необходимостта на големите европейски банки да се рекапитализират, през тази седмица и американските медии обилно цитират оценките Morgan Stanley, че свиването на балансите на западните банки с до 2.5 трлн. евро може сериозно да засегне Източна Европа.

Тези и подобни анализи се появяват в най-неподходящия момент, като допълнително засилват страховете, че кредитирането може да замръзне, растежът да пресъхне, а местните поделения да се окажат без подкрепа от банките-майки. Така самото усещане за несигурност забавя икономическата активност, като бизнесите отлагат инвестиции, а домакинствата свиват потреблението си.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

29 коментара
  • 1
    ju_li avatar :-P
    ju.li

    Ми то тук и кризата така дойде... Главния шаман като започна да я спряга сутрин, обед и вечер преди две години и хоп тя (кризата де) вече тук... иии пак ни изненада като чнуарски сняг.

  • 2
    ju_li avatar :-|
    ju.li

    януарски сняг

  • 3
    geordgeo avatar :-|
    geordgeo

    Ми то само на шамани мненията четем по вестниците, "бели" новини няма и няма да има. Българинът отдавна свикна със статуквото на "криза за цял живот"!

  • 4
    wildbalkan avatar :-|
    wildbalkan

    така работи този свят към който искате поне да се доближите-с прогнози,харесвате или не това е положението,а че и в момента в бг си е пълна катастрофа е факт,стига да има кой да го отчете и да извади главата си от зад...а,свиквайте с това,ако изобщо някой ден искате да се наричате пазарна икономика,ако искате,ако не.......ваш проблем

  • 5
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Започва да прилича на отговора на един чуждестранен студент на въпроса за разликата м/у финанси и кредит: "Имаш финанси - имаш кредит." Прав бил човекът.

  • 6
    finland avatar :-|
    Finland

    А в България Трайчо казва японците да си гледали големия дълг о.0

  • 7
    finland avatar :-|
    Finland

    "...страховете, че кредитирането може да замръзне, растежът да пресъхне, а местните поделения да се окажат без подкрепа от банките-майки."

    Май май, трябва да се надяваме в България да навлязат успешни банки от тихоокеанско-азиатския регион.

  • 8
    jazzi avatar :-P
    jazzi

    В общи линии статията е пълна боза - скалъпена е от различни манипулативни източници, които приемат съмнителни хипотези за дадености и изхождат от напълно погрешни принципи...Какво имам предвид ли?!
    Финансовата система на банковия сектор е основана на ДЪЛГ или с други думи - основополагащият факт за възникването на едно правоотношение между банка и даден субект е поемането на ЗАДЪЛЖЕНИЕ от страна на последния към банката да й възстанови сумата по кредита. В огромния брой от случаи, кредитът не се усвоява от кредитополучателя, а преминава по друга банкова сметка на трето лице, което се явява кредитор на "получателя" по друго правоотношение като например покупко-продажба. Уловката в цялата схема е, че сумата по кредита не се предава на кредитополучателя и остава в "консолидираната банкова система", но въпреки това, за кредитополучателя се поражда задължението да възстанови тази сума на банката.
    За разлика от заема на парична сума, който е реален договор, т.е. счита се сключен с предаването на сумата на заемателя (при банките т.нар. "потребителски кредит"), при повечето банкови кредити действат различни условия и принципи. Например в ипотечното кредитиране, най-често банката на купувача прехвърля по сметка на банката на продавача продажната цена за апартамента, а за кредитополучателя остава задължението да върне разноските, лихвите и главницата на кредита под угрозата да загуби закупения обект и внесените до момента суми. Цялата идея е, че банката на кредитополучателя не е намалява активите си по никакъв начин, нито предава някакви суми на банката на продавача, респ. по никакъв начин не намалява своята ликвидност (пари в наличност). Противно на всякаква логика, банките не зачитат дадените от тях кредити като пасив, но от момента на отпускането на даден кредит, то банката го зачислява като свой актив/приход - задължение на дадено лице, което е обезпечено с някакво имущество, т.е. това лице на практика работи за банката без банката да е загубила или рискувала каквото и да било. Умопомрачително просто е, нали?!? Когато Х даде на У 5 лева, то Х остава по-беден с 5 лв. докато У не му ги върне, но това явно не важи когато Х е банка...:))) Това се доказва и от факта, че Уникредит е обявила загуба заради отписан гръцки дълг...ами защо никой не коментира, че на първо място УНИКРЕДИТ СИ Е ЗАЧИСЛИЛА КАТО ПРИХОД ГРЪЦКИ ДЪЛГ?!?!....Търгуването и спекулата с дългови инструменти е една друга тема, която е твърде шокираща, за да се възприеме от мат'ряла и светът да продължи да бъде същия, НО...по тази тема :)))
    Действително ли смятате, че заради дълговата криза в ЕС банките в ЦИЕ ще спрат да "дават" кредити?!?! ХА! Сега, повече отвсякога, банките са склонни да кредитират дори при "преференциални" условия...Това е така, защото едно са активите (в т.ч. поетите от трети лица към нея задължения), според разбиранията на банковата система, а друго е адекватната ликвидност, която банките следва да поддържат. За набиране на активи, банките прибягват до кредитиране (?!), а за поддържане на ликвидността - до осребряване на имуществото на длъжниците си или парични заеми от други банки или държави...и така, теоретично, може да се продължава докато банката не осъмне с всичкото имущество на света, стига да има кой да "взема" кредити. Та, можете да бъдете спокойни, че стига да имате с какво да обезпечите един кредит, то Уникредит с радост ще ви го даде...

  • 9
    schlupf avatar :-|
    Нищо лично

    Ебати икономиката, ебати и науката! Представяте ли си който и друг отрасъл да е толкова несигурен - с всеки ден все по-лоши и по-лоши новини да се чуват.

  • 10
    kihano avatar :-|
    kihano

    [quote#9:"Delta Sigma"]Ебати икономиката, ебати и науката! Представяте ли си който и друг отрасъл да е толкова несигурен - с всеки ден все по-лоши и по-лоши новини да се чуват. [/quote]

    Икономиката не е наука! Тя не ползва научни методи. http://www.antipropaganda.comxa.com/Religiailinauka.html


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.