Икономически анализатори: Кратката рецесия е добрият вариант за България

При липса на реформи у нас, както досега, в дългосрочен план сме изправени пред растеж близък до нула. Георги Стоев, икономист в Industry Watch Няма причина да повтаряме постоянно, че банките ни са независими от случващото се в Гърция, защото тогава човек започва да се съмнява дали наистина е така. Калин Христов, подуправител на БНБ

От кратка рецесия до продължителна стагфлация (растяща инфлация при замразени доходи) и ново загубено десетилетие за икономиката - това за прогнозите за България и Европа на български икономисти. Според тях в Европа второ дъно неминуемо ще има, а в България по-скоро ще бъде продължаваща стагнация, тъй като не се наблюдава забележим подем, за да се говори за отчетливо второ дъно.

Сценариите бяха представени на семинар на тема "Финансова стабилност по време на криза". Освен това финансисти и икономисти посочиха, че банковата система у нас е стабилна и българските банки не държат никакви книжа на страните с проблемни държавни дългове. Секторът разполага с достатъчно буфери за справяне с лоши кредити, като няма пряка заплаха за спестяванията и средствата на домакинствата при продължаване на дълговата криза в Европа.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Лихвите у нас обаче ще се задържат на относително високи нива, както по депозити, така и по кредити. Причината е, че местният пазар ще продължи да бъде основен източник за финансиране на банките тук.

Два пътя пред икономиката

Според Георги Стоев, икономист от Industry Watch, при положително развитие на процесите в Европа, свързани с дълговата криза и стабилизиране и рекапитализиране на банките, прогнозите за България са за краткосрочна рецесия и свиване на кредитирането за кратък период. След това ще се наблюдава икономически ръст и увеличаване на кредитирането.



В случай обаче че Гърция обяви мораториум върху дълга си или фалит, това ще повлече и други страни, а финансовата система в Европа ще замръзне. За България това означава свиване на кредитирането, рязко нарастване на безработицата, отлагане на нови инвестиционни проекти. Изводът му е, че второ дъно е неминуемо, като въпросът е дали ще бъде кратко и стръмно или полегато и продължително.

Стоев изказа опасения и за вероятността от пет-шест или дори десет години стагфлация в Европа и още едно загубено десетилетие, което няма как да не се отрази и у нас. Това би могло да се случи, ако Европейската централна банка (ЕЦБ) се опита да спаси всички публични финанси с дефицити чрез печатане на пари, което ще повиши инфлацията, но няма да доведе до нови инвестиции.

По думите му у нас са необходими истински икономически реформи, в противен случай в дългосрочен план растежът в България ще бъде близък до нула. И според главния икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов са необходими реформи за подобряване качеството на работната сила и включване в пазара на труда на изключени в момента групи от населението.

Банките са стабилни

Банковата система в България е стабилна, независимо от различните възможни сценарии за развитие на дълговата криза в Гърция и Европа. Това заяви подуправителят на БНБ Калин Христов по време на семинара. Той посочи, че банките тук нямат в портфейлите си никакви книжа на гръцкото правителство и са независими от случващото се там. Няма причина да повтаряме това постоянно, защото тогава човек започва да се съмнява дали наистина е така.

Според подуправителя на БНБ депозитите ще продължат да растат, като за тази година очакваният годишен ръст е 10%, а за следващата – 8%. Калин Христов посочи привличането на голяма депозитна маса от българските домакинства като основна причина банковата ни система да е независима от външни финансови ресурси.

Нетната позиция на банките у нас към банките майки е около 3.5 млрд. лв. към момента (при 13 млрд. лв. в края на 2008 г.)., а само от депозити годишно се привличат по 4.5 млрд. лв., посочи Христов. Той беше категоричен, че няма директна връзка между случващото се в Европа и у нас, и затова няма финансов натиск. "Влиянието е индиректно върху растежа на икономиката заради несигурността в Европа. Но директна връзка няма."

По думите на Георги Ангелов, старши икономист от институт "Отворено общество", българската банкова система разполага с достатъчно буфери за покриване на лоши кредити – високо ниво на капитал (9.2 млрд. лв. към септември 2011 г.), висока капиталова адекватност (17.75%), допълнителен капитал над минимално изисквания (3 млрд. лв.), висока ликвидност (над 17 млрд. лв. ликвидни средства), печалба (около 500 млн. лв. годишно).

"Нашите банки имат достатъчно пари кеш и са в състояние да издържат на паника", посочи Ангелов. Според него темповете, с които се увеличават необслужваните кредити, могат да бъдат покрити с финансовите резултати и капитала на системата.

Финансово богатство на българите 138 млрд. лв. е съвкупното богатство на българските домакинства към средата на 2011 г. - депозити и пари в брой, вложения в пенсионни и взаимни фондове, в акции и ДЦК, животозастраховки, жилища, по данни на Industry Watch. От тях 70% са в жилища, а финансовото богатство е 41 млрд. лв. Нетното богатство на човек от населението у нас е 8000 евро, което ни прави най-бедните в Европейския съюз. Българите държат 86% от парите си в брой и банкови депозити. През тази и миналата година домакинствата са получили по около 1.2 млрд. лв. годишно лихви от депозити.