Проблемните кредити надхвърлиха 9 млрд. лева

Обемът на проблемните кредити в банковите портфейли надхвърли 9 млрд. лв. Според данните от паричната статистика на БНБ към края на октомври заеми за общо 9.02 млрд. лв. са в графата "лоши и преструктурирани". Делът им спрямо общо предоставените от банките кредити за бизнеса и домакинствата вече е 17.43%. Ако се отчете и фактът, че част от банковото финансиране е под формата на овърдрафт, процентът на проблемните кредити достига 22 на сто.

Делът на проблемните заеми в корпоративния сегмент е 23.43%. При кредитите за домакинствата числата са съответно 20.04% за потребителските, 19.27% за ипотечните и 27.41% за тези в категорията "други" (например кредити за физически лица за обучение, финансов лизинг, селскостопански кредити и др.).

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Същевременно като цяло банковото кредитиране за бизнеса и домакинствата остава свито, въпреки опитите на финансовите институции да раздвижат пазара чрез предлагане на различни промоционални оферти. Към края на октомври обемът на банковите портфейли се повишава със 135.1 млн. лв. или 0.26% спрямо предходния месец. Ръстът на годишна база е с 2.55% до 51.75 млрд. лв.

Увеличението на заемите е главно в корпоративния сегмент – със 133.5 млн. лв. повече в сравнение с края на септември. При финансирането на физически лица обаче нарастването е минимално – едва с 1.6 млн. лв. Основен фактор за това е все още силно свитото потребление на домакинствата.

Анемичният темп на нарастване на портфейлите като цяло е и един от факторите, който следва да се има предвид при наблюдението на лошите и преструктурирани кредити. На практика общият обем на предоставеното от банките финансиране се запазва в почти непроменени граници, поради което не е изненадващо, че нараства делът на проблемните кредити.



Погледнато в номинално изражение, докато през последните няколко месеца темпът на нарастване на лошите и преструктурирани заеми се забавяше, то данните за октомври показват ръст с 221.9 млн. лв. Представителите на сектора обаче обясняват, че измененията само за един месец не бива да се приемат категорично като тенденция в една или друга посока. Трябва да се има предвид и това, че в графата "лоши и преструктурирани" влизат не само кредитите, които са класифицирани като необслужвани (с просрочия в погасяването над 90 дни) и като загуба (с просрочия над 180 дни), но и тези, които са били предоговорени между финансовите институции и клиентите им. А тъй като в последните две-три години банките използват предоговарянето като основен инструмент за управлението на кредитните си портфейли, трябва да се отчита и фактът, че това също дава отражение в статистиката.

От БНБ напомнят, че данните от паричната статистика не показват какъв е обемът на просрочените и необслужваните (със забавяне в изплащането над 90 дни) заеми. Такава информация централната банка публикува на тримесечна база в надзорните си данни. Според данните за третото тримесечие към края на септември делът на необслужваните кредити (с просрочие над 90 дни) в банковите портфейли е 14.45%, посочват от БНБ.