Ще има ли кредити
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ще има ли кредити

Ще има ли кредити

Банковите проблеми в Европа могат съвсем да ограничат отпускането на заеми в България

Николай Стоянов, Валентина Илиева
14566 прочитания

Имаше време, когато в България чужда банка беше синоним на стабилност. Сега не е така. Поради редица исторически и геополитически причини секторът се оказа в голяма степен контролиран от финансови институции от страни, които изпитват сериозни трудности. Нещо повече, големите играчи на местния пазар са групите, които преди кризата най-активно се разрастваха, а сега са притиснати от завишените изисквания на регулаторите да набират капитал или да свиват бизнеса си. Всичко това поражда естествени притеснения, че техните проблеми могат да се пренесат и тук чрез поделенията им. Или както обясни пред "Капитал" банкер от голяма банка, иронията е, че ако преди три години се решаваше как икономическият спад на Източна Европа да не се пренесе в загуби и удар по балансите на банките майки на Запад, сега основната тема е как да се изолира системата тук от случващото се в Гърция, Италия, Австрия...

Дори европейският дългов хаос да бъде овладян и да не се пренесе шоково в България, неговите ефекти ще се усетят. В най-добрия случай местните банки за дълго време ще бъдат оставени до голяма степен да разчитат на собствени сили и да кредитират само с привлечен от местния пазар ресурс. През седмицата австрийските финансови регулатори въведоха първите формални ограничения за кредитирането на поделенията на австрийските банки зад граница (вижте текста) . Според експерти това едва ли ще доведе до шокове, тъй като ограниченията ще важат само за новоотпуснати заеми. В момента банките разполагат с ликвидност, а и вече са ограничили зависимостта си от финансиране от централите.

Проблемът е, че обикновено такива регулаторни забрани остават по-дълго от необходимото, което може да се окаже спирачка за българската икономика. В малка държава с ниски доходи местните спестявания просто не са достатъчни да осигурят ресурс за инвестиции, особено за количеството, необходимо да генерира изпреварващ растеж. Така ако към очертаващата се суша на чуждестранни капитали се прибави и банкова суша, икономиката може да се окаже изправена пред доста по-продължителна стагнация. А така всички потребители, компании и банки, които са заложили на стратегията "Стискай зъби и чакай да отмине", може да се окажат неприятно изненадани.

Картичка от Виена

Решението на австрийския финансов регулатор FMA и австрийската централна банка OeNB да наложат формално ограничение на австрийските банки, поделенията им да поддържат съотношението заеми към депозити по-малко от 110%, означава реално, че всеки кредит трябва да се финансира основно от местен ресурс, като само малко над 9% могат да дойдат от централата. Освен за Райфайзенбанк (България) тези мерки ще важат и за Уникредит Булбанк, която макар и като крайно италианска е пряка собственост на регистрираната във Виена Bank Austria. Двете банки са сред петте най-големи и общо имат пазарен дял по отпуснати кредити 25%, така че ако те ограничат кредитирането, това може да има чувствителен ефект върху икономиката. Особено ако се вземе предвид, че и петте банки с гръцки собственици държат още 26% пазарен дял. При тях формално няма забрана за подкрепа отвън, но предвид на проблемите на майките им такава никой и не очаква.

Реално обаче австрийското решение едва ли ще има толкова пряк ефект. През последните години банките в България използваха част от привлечените средства от местния пазар, за да погасят сериозен дял от кредитите към майките си. Така всъщност при Уникредит съотношението е 112%, а при Райфайзенбанк - 116%, което е съвсем малко над ограничението (вижте таблицата).

"Методът, по който OeNB изчислява квотата за кредити и депозити, се разминава от тази, по която Raiffeisenbank International (RBI) смята състоянието в отделните страни в Централна и Източна Европа. Ако се използва методиката на централната банка, се получават значително по-добри коефициенти, защото се включва и финансирането от т.нар. наднационални институции като ЕБВР и ЕИБ. Затова RBI ще надскочи квотата от 110% в съвсем малък брой страни", обясниха от RBI за "Капитал". Според предоставени от тях данни към средата на 2011 г., ако се изключат кредитните линии и други финансирания от международни институции, съотношението кредити към депозити би достигнало 137.5%.

От Raiffeisen, които през седмицата представиха и тримесечните си резултати, уточниха, че тъй като има преходен срок от три години, през който и сега съществуващият бизнес трябва да достигне квотата от 110%, не очакват мерките за затягане да окажат сериозно въздействие върху отпускането на кредити. От Bank Austria официално казаха само, че политиката им е да не коментират регулаторни решения. Неофициално обаче източници от банката обясниха, че и те не очакват да има съществен ефект върху кредитирането.

Съотношението заеми към депозити обаче остава чувствително по-високо за банките с гръцки собственици. Те навлязоха на българския пазар по-късно от останалите големи играчи и в годините непосредствено преди кризата бяха сред най-активните участници в кредитния бум, като финансираха експанзията основно с пари от майките си. Това беше и периодът, в който риск мениджмънтът беше най-занижен и съответно бяха раздадени голяма част от кредитите, които сега са лоши. През последните години те постепенно намалиха зависимостта от централите си, но тя все още остава значителна. Според представител на гръцка институция обаче все пак да имаш пари от майката си е по-добрият вариант отколкото да имаш пари в майката си. В първия случай, ако има проблем в централата, тя може да се опита да ти прибере отпуснатите пари на поделението (и БНБ може да й противодейства донякъде), а във втория директно ги губиш, обясни той.

Полусуша

Българските банкери, до които "Капитал" се допита, не се притесняват, че австрийските мерки могат да предизвикат веднага кредитна суша. За тях тенденцията не е нова, като от началото на кризата новопривлечените депозити неизменно превишават новоотпуснатите кредити. Според тях в момента системата е свръхликвидна и инструкциите от централите все още са да кредитират, макар и изключително предпазливо.

Сегашната ситуация обаче е особена и в никакъв случай не е гаранция, че в бъдеще ресурсът от вътрешния пазар ще е достатъчен. От една страна, в момента депозитите са относително много, тъй като домакинствата отлагат големите покупки и трупат буфери. А от друга, търсенето на кредити е слабо, тъй като фирмите са замразили инвестиционните си проекти, а и потребителите не търсят нови заеми. "Една част вече са задлъжнели и дори да искат, не могат да теглят заем. А тези, които не са, въобще не мислят за кредит. Мисленето още е в депресивна фаза", каза банкер.

Ако обаче условията се променят към добро, склонността към потребление на домакинствата и към инвестиции на бизнеса ще се увеличи за сметка на склонността им да спестяват, което при липса на външно финансиране може да свие ресурсите на банките и да ги принуди да вдигнат лихвите. Ако пък кризата се задълбочи прекалено, спестяванията отново може да започнат да се топят, тъй като домакинствата може да започнат да теглят депозити за покриване неотложни нужди.

Всъщност повечето притеснения в сектора са свързани не толкова с прекия ефект от банковите ограничения на регулаторите, а по-скоро от вторичните трусове от банковите проблеми на Запад, които може да доведат Европа, а оттам и България, до повторна рецесия. Банките досега заемаха изчаквателна позиция и бяха основно фокусирани да демонстрират стабилност с надеждата икономиката да превключи на растеж и натрупаните дисбаланси и проблемни заеми да се изчистят от само себе си. Нов спад обаче може да изпили ресурсите им и да ги докара до ситуация, в която не могат да стискат повече зъби, което да ги принуди да замразят кредитирането. За тях всеки лош кредит освен разходи за обезценка и отписването му като загуба означава и спиране на потока от очаквани приходи от лихви от него. Същевременно обаче банките трябва да плащат лихви по привлечения от тях ресурс, което може да застраши ликвидността им.

Според банков анализатор има няколко слабости на банковия сектор, които могат да засилят ефекта на рецесията в портфейлите на банките. Основната е експозициите на банките към сектори, ударени от кризата. Например около 21% от общата сума на банковия кредит е в строителство и недвижими имоти, където по експертни оценки около половината може да се окажат несъбираеми. Сериозната експозиция към сектора прави финансовите институции особено уязвими към нов спад на имотите, които са и най-често използваното обезпечение за други креди. Законодателните неуредици и тромавият съд правят принудителното събиране на просрочени вземания трудно и скъпо. Това допълнително свива сумите, които банките могат да възстановят от продажбата на обезпечения.

Скъпоценната ликвидност

От дъщерно поделение на чужда банка обясниха, че в момента с наличните средства се действа с повишено внимание и при спазване на стриктни правила. Като цяло в момента банките в България не изнасят излишния си ресурс на междубанковия пазар, а приоритетно го разпределят сред дъщерни дружества от групата. Това е и първото правило, от което се ръководят. На второ място, ресурсът трябва да е в евро, тъй като левовите лихви на междубанковия пазар са ниски. Така банките тук превалутират наличността в евро, което не е скъпо или рисковано заради фиксирания курс на лева. Трето важно изискване е задължително финансирането, което се предоставя, особено ако е на кредитна институция извън групата, да бъде краткосрочно.

При несигурността на пазарите сега банките имат и зададени конкретни правила, при които извършват финансиране на външни кредитни институции. Следи се за концентрацията по продукти и по клиентски сегменти, имат предварително одобрени контрагенти, които може да финансират. Имат и лимитни системи със зададени максимални обеми, които може да се отпускат към една кредитна институция. Освен това въз основа на вътрешна рейтингова система банките оценяват контрагентите си, като се следи ежедневно за евентуална промяна в статута на всеки от тях и ако се появят тревожни индикации, финансирането се преустановява. По тези правила някои от тях работят с едва по няколко банки на местния пазар.

Според банков анализатор опасността от неконтролирано изтичане на ликвидност зад граница е минимална. "БНБ контролира платежната система и следи всяка операция навън, особено с майките. Като види 10 млн. евро и пита това за какво е. Ако има обяснение, това са пари на клиенти, казва ок и ги пуска. Но ако примерно се окажат за консултантски услуги от централата, ги спира", обясни банкер.

Но наистина големият въпрос идва не от проблеми с ликвидността, а ако на централната банка й се наложи да адресира проблеми с платежоспособността. На теория има достатъчно буфери (виж карето), но на практика прибягването до тях може да е деликатно и да предизвика паника. Във всеки случай тук адекватната роля на правителството и на БНБ ще е да действат превантивно и да се опитат да не се стига дотам. А това може да се постигне единствено дипломатически. При европейското спасяване на гръцката (или която още се наложи) банкова система те трябва да са достатъчно активни във Франкфурт (или където се решава) и да гарантират, че парите ще се ползват не само за централите, а и за поделенията. Наред с всичките си дългови проблеми в периферията на еврозоната ЕС определено няма нужда и от зараза в Централна и Източна Европа.

По темата работи и Зорница Маркова

Основните буфери в системата

- Капиталова адекватност – към края на септември тази година е 17.75% при нормативно изисквано съотношение от 12%. Освен това от началото на кризата, още в края на 2008, БНБ даде изрично предписание на банките да поддържат минимум 10% адекватност на капитала от първи ред. Според изисвакнията на Наредба 8 на централната банка, минималното съотношение е 6%. Към края на септември 2011 г. адекватността на капитала от първи ред е малко над 15%, по данни на БНБ, а капиталът над минимално изискуемия (капиталов излишък) е около 3 млрд. лв. към края на септември.

 - Минимални задължителни резерви – всяка банка поддържа задължителни резерви в БНБ в размер на 10% от привлечените депозити и в размер 5 на сто за привелчените средства от чужбина. Варират около 5-6 млрд. лв.

 - Фонд за гарантиране на влоговете в банки – 1.3 млрд. лв. към момента, натрупани от годишните премийни вноски, които банките правят към фонда с цел натрупване на средства за за гарантиране на депозитите (превеждат се до края на март на текущата година за предходната). Според Закона за кредитните институции средствата от фонда може да се използват за рекапитализиране на банка по решение на БНБ

 - Собствени средства на БНБ, депозит на управление "Банково" в управление "Емисионно" - 5.87 млрд. лв. към 18 ноември 2011 г. От тези средства БНБ може да отпуска кредити на банки при системна криза, но само срещу висококачествени обезпечения. Според банкери обаче тази възможност трудно може да се реализира на практика, тъй като ако банката разполага с нужните ликвидни активи, тя вместо да прибягва до БНБ по-лесно може да ги продаде.

 - Фискален резерв на правителството – 4.9 млрд. лв. към 18 ноември 2011 г. Голяма част от него е Сребърния фонд, с който на теория държавата не може да разполага за такива цели, но при нужда с бързи законови промени той може практически да се национализира.

 - Финансов резултат заделен за покриване на обезценки – около 1-2 млрд. лв. годишно. От началото на кризата до сега банковата система реализира печалба и не е имала отрицателен финансов резултат.

Имаше време, когато в България чужда банка беше синоним на стабилност. Сега не е така. Поради редица исторически и геополитически причини секторът се оказа в голяма степен контролиран от финансови институции от страни, които изпитват сериозни трудности. Нещо повече, големите играчи на местния пазар са групите, които преди кризата най-активно се разрастваха, а сега са притиснати от завишените изисквания на регулаторите да набират капитал или да свиват бизнеса си. Всичко това поражда естествени притеснения, че техните проблеми могат да се пренесат и тук чрез поделенията им. Или както обясни пред "Капитал" банкер от голяма банка, иронията е, че ако преди три години се решаваше как икономическият спад на Източна Европа да не се пренесе в загуби и удар по балансите на банките майки на Запад, сега основната тема е как да се изолира системата тук от случващото се в Гърция, Италия, Австрия...

Дори европейският дългов хаос да бъде овладян и да не се пренесе шоково в България, неговите ефекти ще се усетят. В най-добрия случай местните банки за дълго време ще бъдат оставени до голяма степен да разчитат на собствени сили и да кредитират само с привлечен от местния пазар ресурс. През седмицата австрийските финансови регулатори въведоха първите формални ограничения за кредитирането на поделенията на австрийските банки зад граница (вижте текста) . Според експерти това едва ли ще доведе до шокове, тъй като ограниченията ще важат само за новоотпуснати заеми. В момента банките разполагат с ликвидност, а и вече са ограничили зависимостта си от финансиране от централите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

25 коментара
  • 1
    iliailiev avatar :-P
    iliailiev

    Първоначалният му размер беше 440 млрд. евро, но в момента той реално разполага с 250 млрд. евро. Плановете бяха фондът да достигне до повече от 1 млрд. евро.
    Имате предвид 1000 млрдл евро !!!! не 1 млрд евро, нали !?!?!

  • 2
    442 avatar :-|
    442

    Ще има ли кредити ???
    Не е за подценяване и въпроса - Ще има ли желаещи да вземат кредити ???

  • 3
    latsy avatar :-|
    latsy

    Като се споменава Австрия, първата мисъл ми беше - колко милиарди червени пари са прали банките в Виена? Австрийски кредити не ми трябва.

  • 4
    mik2 avatar :-?
    mik2

    Радва те контрола на БНБ върху дъщерните поделения на банките-майки. Ако е вярно твърдението, че питат за всяка операция от 10 милиона, значи контролът наистина се провежда успешно, което значително повишава доверието във финансовата система. Аз винаги съм имал съмнения, че се изнасят безконтролно капитали навън, но явно не е така, ако се вярва на казаното горе.

  • 5
    dreamboxer avatar :-|
    hypercube

    Всъщност дали новината е толкова лоша? Кредити ще получат най-успешните и сериозни бизнес начинания. Няма да се изливат пари с кофи от централи, които после да се чудим как да връщаме. Банките ни ще заприличат на тези от преди приватизацията. Ще понамалеят рекламите на кредити, както и опитите да се натикат пари в ръцете на ненадеждни бизнесмени. Може би ще забавят развитието, но ще заздравят самата икономика. Не съм икономист ... ама такива мисли ми идват в главата.
    mechopuh да каже как е в действителност, защото неговите анализи са винаги в десетката :)

  • 6
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    Все ми се струва, че в частния сектор ипотечните кредити за жилища, както и за строителството на жилища, хотели и съоръжения трябва да са повече от 21%.

  • 7
    a.nice avatar :-|
    hope

    Въпроса е, дали като им намалеят приходите няма да увеличат пак лихвите по вече изтеглените кредити, за да поддържат високите си бонуси, заплати и луксозни офиси.

  • 9
    georgi2025 avatar :-|
    georgi2025

    защо Икономист публикува такива статии напоследък, прочети малко повече http://www.economist.com/node/21534748 не е измислица а сериозна тема

  • 10
    kadiyata avatar :-P
    Белият Негър

    До коментар [#9] от "georgi2025":

    Не го взимай толкова навътре.Прочети нещо от Професор Вучков .
    Има статии в списание Жената Днес.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK