Виенска стена
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Виенска стена

Гуверньорът на австрийската централна банка Евалд Новотни видя в ограничението стабилизиращ ефект за местните пазари

Виенска стена

Решението на Австрия да ограничи експанзията на банките си в Източна Европа може да се окаже не само непремерено, но и вредно

Николай Стоянов
5073 прочитания

Гуверньорът на австрийската централна банка Евалд Новотни видя в ограничението стабилизиращ ефект за местните пазари

© Reuters


Банковите регулатори не обичат да действат шумно. Обикновено голямата част от ограниченията, които те налагат на поднадзорните си институции, се правят неофициално, често без писмена следа и определено колкото се може по-далеч медиите. Затова, когато някоя централна банка излезе с официални рестрикции, подкрепени с гръмки изказвания от гуверньора си, тя обикновено преследва някаква друга цел.

Не е трудно да се прозре какво стои зад хода на Австрийската централна банка да обяви публично ограничения пред експанзията на кредитните институции в страната към Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Очевидно посланието не е насочено към банкерите, а към рейтинговите агенции и най-общо към финансовите пазари. На фона на европейската дългова криза публичните финанси на Австрия останаха относително стабилни, но започнаха да се прокрадват притеснения, че страната може да бъде обхваната от заразата по линия на банките си. Raiffeisen Bank International и Erste Bank са сред водещите играчи в ЦИЕ, а италианската UniCredit контролира източноевропейските си владения чрез виенското си поделение Bank Austria. Опасенията, че може да се наложи държавата да подкрепи банковия сектор, чийто размер надвишава в пъти годишния й брутен вътрешен продукт, вдигнаха доходността по 10-годишните й облигации до 3.77% и поставиха под съмнение нейния ААА рейтинг. Сега Виена се опитва да демонстрира твърдост и да покаже на пазарите, че държи изкъсо банките си и че не е особено склонна да подкрепя и задграничните им поделения. Вероятно пазарите бързо ще прозрат в мерките на австрийските регулатори блъфа и ще подновят атаките си. Опитът на Австрия да се спасява поединично обаче може да има и много по-дълбоки негативни последици за ЦИЕ, особено ако и други западни страни я последват.

Обърната инициатива

Само преди три години австрийските банки бяха в центъра на споразумението между големите кредитни институции в ЦИЕ да запазят кредитирането си и да не изтеглят ликвидност. Дотолкова в центъра, че то стана известно като виенска инициатива. Тя е елегантно нагледно приложение на теорията на игрите. За всяка отделна банка рационалната реакция на риска в региона би била да се изтегли оттам, по възможност първа, защото ако другите я изпреварят, ще влошат положението и ще й нанесат удар. Но ако всички следват тази стратегия, те ще обезкръвят местните икономики и всички ще понесат загуби, много по-големи, отколкото ако никоя не предприема нищо. В опит да се избегне този катастрофален сценарий банките се договориха да запазят експозициите си към ЦИЕ и да се спасяват заедно.

Новата инициатива на Виена представлява почти пълен обрат на предишната. Финансовите регулатори искат от следващата година новоотпуснатите кредити от задграничните поделения на австрийските банки да не превишават с повече от 10% привлечените от тях местни средства - независимо дали от депозити или от капиталовите пазари. С други думи, оттук нататък поделенията ще трябва до голяма степен да разчитат на собствени сили, за да се разрастват. Освен това противно на призивите на австрийските банки да се отложат по-строгите правила на Базел III, те ще трябва да бъдат въведени до 2013 г. (шест години преди крайния срок). А от 2016 г. ще трябва да осигурят още 3 базисни пункта над предвидените в Базел III 7% капиталова адекватност от първи ред.

"Банките могат да имат своята гледна точка по отношение на Базел III. За нас мерките, които предприемаме, са разумни и направени така, че да осигурят стабилността на бизнес модела на банките в страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа (ЦИЮЕ)", обясниха от Австрийската централна банка за "Капитал". По нейни данни дъщерните компании на австрийските банки имат записани кредити в отчетите си в страните от ЦИЮЕ за 170.6 млрд. евро до средата на 2011 г. В същото време депозитите от клиенти са в размер на 157.5 млрд. евро. Това прави общо съотношение кредити/депозити 108% (подозрително близо до исканите 110%), но те са разпределени доста неравномерно по страни и по банки, така че на някои места вероятно ще трябва да има свиване на кредитирането (или пренасочване от едни в други поделения - макар от формулировката на австрийските регулатори да е спорно доколко и това е позволено). Все пак от централната банка подчертават, че ограничението е само за новоотпуснатите заеми, така че няма да се наложи драстично преструктуриране на съществуващите.

Ако мине

"Не само мерките ще подобрят стабилността на местните финансови пазари, но и австрийската експозиция към този региони ще стане по-устойчива" - тези думи на гуверньора на Австрийската централна банка Евалд Новотни обиколиха всички медии. Така, без да го кажат директно (доказвайки точно обратното), австрийските регулатори искат да оставят впечатлението, че се разграничават от всякакви източноевропейски неволи на банките си. Както те, така и инвеститорите обаче знаят, че това не е съвсем възможно. Надзорът над банките и всички показатели, които те трябва да съблюдават, се гледат на консолидирано ниво. А това означава, че те нямат никаква изгода да имат проблеми в поделенията си. Ако те трупат загуби, това влиза в резултатите на групата. Ако фалират, банката-майка трябва да отпише инвестицията си.

Вероятно затова и самите австрийски банки не бяха нито особено учудени, нито реагираха остро на мерките на регулаторите. Всъщност на голяма част от пазарите си, включително и на българския, банките водят такава политика на местно финансиране още от 2008 г. Новите мерки единствено могат да им дадат някакво институционално оправдание пред местните регулатори и правителства да свиват кредитирането. На въпроса дали решението на централната им банка е дошло изненадващо, от централата на Raiffeisen Bank International отговориха, че са в тесни преговори с националния надзор. "Детайлите, както и моментът, в който ще обявят решението, не ни бяха известни", заявиха те.

Не е ясно и дали мерките на Виена няма да срещнат отпора на източноевропейските централни банки, с които те, изглежда, не са съвсем координирани. Румънският президент Траян Бъсеску нарече решението грешка. "Господа, вие направихте големи печалби в Румъния от 2000 до 2009 г. и ще е ясно доказателство за нечестна игра спрямо Румъния, ако оставите икономиката ни без финансиране по време на кризата", казва той в реч, цитирана от EUObserver.

"Съобщението на австрийските регулаторни органи не се отнася до поделенията на австрийските банки в Чехия", каза говорителят на чешката централна банка Марек Петруш, цитиран от Bloomberg. "Все още си е факт, че всички банки, учредени в Чешката република, са под надзора на Чешката национална банка."

А главният икономист на ЕБВР Ерик Берглоф обобщи пред Wall Street Journal: "Ако целта е била да се успокоят нещата, имаше обратен ефект."

Само два дни по-късно натискът на пазарите върна австрийските ДЦК отново на 3.75% доходност - ниво, което в никакъв случай не съответства на ААА рейтинг. Така че PR опитът поне на първо време не се оказва особено успешен, освен ако не даде основание на големите рейтингови агенции (или поне на някои от тях) да запазят оценката си за Австрия като практически безрисков длъжник.

Омагьосан кръг

Освен непремерен ходът може да се окаже и особено вреден. Опитът на Австрия да се спасява единично, може сериозно да разклати Виенската инициатива (само преди три седмици Erste Bank даде да се разбере, че вече вече не вижда смисъл от нея). Опитите на ЕБВР да накара банките да подновят клетвата си във вярност към Източна Европа изглеждат все по-обречени. Ако и други правителства и регулатори поставят аналогични ограничения, достъпът до кредит в региона може да се затрудни, лихвите да се вдигнат и възстановяването да се забави или направо да се  отложи. А това може да се върне като бумеранг върху самите банки, чрез загубите от лоши кредити на дъщерите им в ЦИЕ и да завърти низходяща спирала - колкото по-малко подкрепа и финансиране оказват майките на поделенията, толкова по-големи загуби ще имат от отписване спрямо стойността на придобиване. А колкото по-големи загуби трупат, толкова повече капитал ще трябва да търсят от пазара или от правителствата и съответно ще могат по-трудно да подкрепят поделенията. Според европейския банков орган водещите кредитни институции в Австрия вече се нуждаят от 2.9 млрд. евро свеж капитал, които при вдигащата се цена за финансиране става все по-трудно да се наберат от пазара.

Нещо повече - дори и да не се стигне до най-черния й и реалната опасност от кредитно затягане да е ниска, тя бързо започва да се преекспонира от анализатори. Същевременно усещането за риск се размива върху целия регион и в такъв момент всеки опит на някоя страна да обяснява, че е различна, изглежда като също толкова неудачен PR опит. Нещо повече - оправданията често звучат подозрително и заострят вниманието именно върху нея. А при сегашната изнервена обстановка на пазарите притесненията за икономиката на инвеститорите, бизнеса и домакинствата влияят още по-силно, променят поведението им и лесно се превръщат в съвсем реални рецесии. Вероятно обаче Австрия, изправена пред доста по-непосредствената опасност да бъде обхваната от дълговата криза, е готова да поеме този по-дългосрочен и поне привидно по-далечен от нея риск.

Банки в собствен сос

2008 г. за европейските банки с бизнес в Източна Европа изглеждаше като огромен проблем и това ги тласна да се обединят във Виенската инициатива. След три кризисни години трудностите на поделенията им не са намалели. Само че на фона на проблемите в самите централи те изглеждат нищожни.

В добрите години те масирано тръгнаха да се разрастват към дивия Изток, където имаше огромен потенциал за банково проникване. За целта купуваха банки из целия бивш съветски блок на доста смели цени заради очакванията за неспирен растеж. Сега постепенно им се налага да признаят грешката си и да отпишат голяма част от тези инвестиции. А това означава загуби. В отчета си за третото тримесечие на 2011 г. UniCredit отчете над 10 млрд. евро загуба, като основната част идва именно от обезценки на инвестициите им в Украйна и Казахстан. Притесненията на пазарите са, че и други банки имат подобни скелети в задграничните си гардероби.

А балансите на банките могат да крият и още много изненади. Засега не е ясно и колко още загуби ще трябва да понесат от инвестициите си в държавен дълг. След като от началото на годината акциите им паднаха с по над 50%, сега пазарните им оценки са за по под половината от счетоводната им стойност (виж таблицата). Това показва, че инвеститорите имат сериозни притеснения, че предстоят още отписвания и загуби. Същевременно Европейският банков орган и държавните регулатори налагат допълнителни капиталови изисквания. А това ще ги принуди спешно да набират капитал или да продават активи и дори цели поделения.

Нищо чудно, че сега вниманието им е насочено към дълговите проблеми и обединяването им в нова Виенска конвенция изглежда все по-трудно постижимо.

Банковите регулатори не обичат да действат шумно. Обикновено голямата част от ограниченията, които те налагат на поднадзорните си институции, се правят неофициално, често без писмена следа и определено колкото се може по-далеч медиите. Затова, когато някоя централна банка излезе с официални рестрикции, подкрепени с гръмки изказвания от гуверньора си, тя обикновено преследва някаква друга цел.

Не е трудно да се прозре какво стои зад хода на Австрийската централна банка да обяви публично ограничения пред експанзията на кредитните институции в страната към Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Очевидно посланието не е насочено към банкерите, а към рейтинговите агенции и най-общо към финансовите пазари. На фона на европейската дългова криза публичните финанси на Австрия останаха относително стабилни, но започнаха да се прокрадват притеснения, че страната може да бъде обхваната от заразата по линия на банките си. Raiffeisen Bank International и Erste Bank са сред водещите играчи в ЦИЕ, а италианската UniCredit контролира източноевропейските си владения чрез виенското си поделение Bank Austria. Опасенията, че може да се наложи държавата да подкрепи банковия сектор, чийто размер надвишава в пъти годишния й брутен вътрешен продукт, вдигнаха доходността по 10-годишните й облигации до 3.77% и поставиха под съмнение нейния ААА рейтинг. Сега Виена се опитва да демонстрира твърдост и да покаже на пазарите, че държи изкъсо банките си и че не е особено склонна да подкрепя и задграничните им поделения. Вероятно пазарите бързо ще прозрат в мерките на австрийските регулатори блъфа и ще подновят атаките си. Опитът на Австрия да се спасява поединично обаче може да има и много по-дълбоки негативни последици за ЦИЕ, особено ако и други западни страни я последват.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    aaa avatar :-P
    aaa

    Тъпаци, Райфайзен бяха първите с които прекратих отношения когато започна "кризата". Явно съм бил прав, че не може да им се разчита.

  • 2
    birdman avatar :-|
    birdman

    Като видя P/B на Пощенска и Пиреус , Алфа и ОББ ... мааамси джейс !

  • 3
    tsonkooo avatar :-?
    Тsonkooo

    Австрийските банки проявяват отново нелоялност към клиентите си, да не се чудят после, че губят доверието им?! Защото в крайна сметка губещите ще са именно те!

  • 4
    aaa avatar :-|
    aaa

    До коментар [#2] от "ямболия"

    хаха, няма да се плашиш, виж втората по големина немска банка...Комерцбанк е с П/Б 0.26, а дори е на печалба от началото на годината. Цитираните в статията лидери на евро пазара от Франция и Италия същата работа. Голямо куклено шоу ни въртят, ако беше тези рискове да са и наполовина оправдани, еврото нямаше да е над 1,3 $ за парче и п/б на Блек рок нямаше да е над 1 ;)

  • 5
    salandino678 avatar :-?
    salandino678

    Абе малко като кнедлики с мамалига и сегедински гулаш е станала
    статията но да караме наред:
    1/ Дие Ерсте отписаха 1 милиард само от Унгарския гешефт
    2/Волксбанк––1„2 милиарда загуба от Румъния„Украйна и Полша
    айдее продадена на Сбербанк за ..жълти центове
    3/Банк Аустрия респ. „Уни Кредит––72 милиарда загуба
    Ами Обербанк? ами Хипо алпен аустриа?
    Всичко е отворило уста и вика Дай парички!
    Новотни беше шеф на БАВАГ когато народа се юрна да си тегли парите
    и затова се моли да нема второ стампедо/юруш/ тип БАВАГ че тогава
    трпъл Ай бая се отдалечава!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK