Икономисти: България трябва да участва в новия пакт за стабилност
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Икономисти: България трябва да участва в новия пакт за стабилност

Георги Ангелов, главен икономист на институт "Отворено общество"

Икономисти: България трябва да участва в новия пакт за стабилност

Георги Ангелов и Светла Костадинова коментират идеята за "финансов Шенген" пред Capital.bg

Иван Михалев
7164 прочитания

Георги Ангелов, главен икономист на институт "Отворено общество"

© Красимир Юскеселиев


Георги Ангелов

е старши икономист в Институт "Отворено общество". Той също така е заместник-председател на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация както и член на Американската икономическа асоциация. Основните му интереси са свързани с данъчна  политика, реформи  и икономическо развитие. Основател на Блога за икономика. Съавтор и редактор на няколко книги, включително "България в международните класации". Носител е на награда за принос към свободата на духа на Награден фонд "Георги Василев", награда "Черноризец Храбър" на Съюза на издателите в България, специална награда "Гражданска позиция, провокираща дебат" на ФРГИ. Архив от медийни публикации е достъпен на georgiangelov.com

Светла Костадинова

е изпълнителен директор на Института за пазарна икономика (ИПИ), който е първият икономически мозъчен тръст в България, създаден през 1993 година. Тя е икономист по образование с магистърска степен по Финанси от УНСС. В екипа на ИПИ е от 2001 г. От 2006 г. е старши икономист, а от 2007 г. е избрана от Съвета на ИПИ за изпълнителен директор на мястото на г-н Красен Станчев, който поема председателството на Съвета. Член е на Българската Макроикономическа Асоциация, Независимия Съвет за Пенсионна Реформа и на Българския Евро Клуб към Представителството на ЕК в България.

През почивните дни стана ясно, че двете най-големи икономики в еврозоната Германия и Франция обмислят създаване на нов Пакт за стабилност, фокусиран върху бюджетната дисциплина, чиято цел е да спре разрастването на дълговата криза. Засега не е ясно кои страни ще бъдат поканени да участват в този "финансов Шенген", нито каква ще е процедурата за присъединяване към него на страни извън еврозоната, като България.

Сутринта премиерът Бойко Борисов заяви по бТВ, че според него мястото на България е в бъдещия пакт. Ето точните думи на министър-председателя: "Аз мисля, че шансът в европейско измерение на България е показвайки своята стабилност като държава със своите възможности, да влезем не в еврозоната, а в пакта. Аз в това нещо горещо подкрепям Германия и мисля, че на Балканите, България може спокойно да се охарактеризира с подобни черти за т.нар. финансово стабилни държави, тези, които имат 3%."

Capital.bg се обърна към авторитетни български икономисти за коментар на въпроса "Каква трябва да е позицията на България". Според Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество", България не само може, но и трябва да участва в бъдещия пакт, при едно условие - чрез него да не се цели хармонизиране на данъчните и икономическите политики между отделните страни.

Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика, вижда проблем с идеята за по-широки правомощия за външен контрол над националните бюджети, тъй като на практика се изземват правомощията на националните парламенти и се нарушава принципът на субсидиарност.

Ето и пълните мнения на двамата топ икономисти.

Георги Ангелов: България не само може, но трябва да участва

Затягането на правилата за бюджетна дисциплина в ЕС е задължително - в крайна сметка това, е което създаде дълговата и бюджетната криза в Европа. Необходими са както формални правила и съответните институционални наказания, така и насърчаване на пазарната дисциплина върху правителствата, включително чрез предвиждане на възможности за изгонване на държави от еврозоната и ЕС и съответно фалит. Когато пазарите знаят, че членството на една страна в ЕС или еврозоната не е гарантирано, те ще бъдат доста внимателни, когато финансират такива страни, което няма да позволи свръхзадлъжняване.

В някакъв смисъл, идеята за това няколко страни да създадат ново ядро в ЕС, основано на по-голяма бюджетна дисциплина, е стъпка в тази посока. Ако правилата вътре са достатъчно добре замислени и приложени, доверието в страните от това ново ядро ще бъде по-голямо, дори при наличие на проблеми в останалите страни. Това ще покаже на проблемните страни от еврозоната, че могат да бъдат изолирани и оставени да фалират, ако не наложат дисциплина и не се реформират. Самата идея да се създадат две части на еврозоната - едната от силните и дисциплинираните страни, а другата от останалите - е форма на допълнителен натиск върху проблемните страни да се стегнат и да спрат да бавят реформите.

Къде са рисковете? Ако става въпрос за нов пакт, който налага бюджетна дисциплина, това може да бъде прието от много европейски страни и в средносрочен план от всички. Обаче, ако новият пакт включва и спорни идеи - като например данъчна хармонизация, прехвърляне на правомощия към Брюксел, ограничаване на възможностите за растеж на бедните страни и прочие - тогава новото ядро от страни в ЕС може да се окаже началото на разпада на еврозоната и ЕС. Защото е ясно, че бюджетната дисциплина се подкрепя и е необходима на много страни от ЕС, но други идеи не се ползват с такава подкрепа и трудно ще могат да се привлекат повече страни, които да ги възприемат. Тогава новото ядро от страни в ЕС ще си остане изолирано и постепенно ще се отцепи от еврозоната, създавайки нова силна валута (северно евро) или ще остане в еврозоната, но ще изгони всички останали от нея.

Това е и предизвикателството пред България. Ако става въпрос за бюджетна дисциплина, ние не просто можем, но и трябва да участваме. Но ако ще се отива към голяма хармонизация на данъчните и икономическите политики, тя няма да е от полза за бедните страни - тъй като те имат нужда от съвсем различна икономическа политика, за да постигнат бързо забогатяване и конвергенция към западния стандарт на живот (новите страни имат нужда да следват модела на немското икономическо чудо от 50-те и 60-те години, а не модела на тежката социална държава от 90-те години). Трябва изключително внимателно да се следи какви точно идеи ще залегнат в новия пакт и нашето правителство активно да участва (заедно с другите страни от региона), за да ги направи приемливи за България и новите страни членки.

Светла Костадинова: Подкрепяме по-строгите правила за бюджетен дефицит

Концептуалният въпрос е защо трябва да продължава да има Договор за ЕС, ако той ще се заобикаля евентуално с двустранни споразумения.

Ако някои страни въведат финансов Шенген, това наистина може да прескочи принципа на равнопоставеност. Проблемът ще възникне за страни от еврозоната, които не се присъединят към новите по-строги правила – лихвите по държавното им финансиране ще скочат заради недоверие.

Принципно, подкрепяме по-строгите правила за бюджетен дефицит, защото са необходими, но трябва и да се спазват, както и да са насочени към балансирани бюджети.

Има проблем с идеята за по-широки правомощия за външен контрол над националните бюджети, тъй като на практика се изземват правомощията на националните парламенти и се нарушава принципът на субсидиарност.

Виждаме проблем и с идеята ЕЦБ директно да финансира правителства, тъй като това не е нейна работа. Мандатът ѝ е поддържане на ценова стабилност и подпомагане на национални политики само ако това не застрашава ценовата стабилност. Пазарът няма нужда от повече пари, има нужда от доверие, а подобно действие едва ли ще постигне желания ефект. Финансирането на държави от ЕЦБ е опасно, тъй като границата между платежоспособен и неликвиден е твърде тънка, за да се определи.

Затова ЕЦБ трябва да се грижи за ценова и банкова стабилност и да остави пазарите да определят на кои правителства искат да дават пари и на кои – не. Ако една страна е неликвидна, може да се осигури мостово финансиране от други страни от еврозоната, например през Европейския фонд за финансова стабилност. Това няма да застраши стабилността на еврото, докато изкупуването на съмнителни активи – високорискови държавни ценни книжа от периферията на еврозоната ще влоши баланса на ЕЦБ и при негативен сценарий тя може да има нужда от допълнителна капитализация.

Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика
Фотограф: Цветелина Николаева

Георги Ангелов

е старши икономист в Институт "Отворено общество". Той също така е заместник-председател на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация както и член на Американската икономическа асоциация. Основните му интереси са свързани с данъчна  политика, реформи  и икономическо развитие. Основател на Блога за икономика. Съавтор и редактор на няколко книги, включително "България в международните класации". Носител е на награда за принос към свободата на духа на Награден фонд "Георги Василев", награда "Черноризец Храбър" на Съюза на издателите в България, специална награда "Гражданска позиция, провокираща дебат" на ФРГИ. Архив от медийни публикации е достъпен на georgiangelov.com

Светла Костадинова

е изпълнителен директор на Института за пазарна икономика (ИПИ), който е първият икономически мозъчен тръст в България, създаден през 1993 година. Тя е икономист по образование с магистърска степен по Финанси от УНСС. В екипа на ИПИ е от 2001 г. От 2006 г. е старши икономист, а от 2007 г. е избрана от Съвета на ИПИ за изпълнителен директор на мястото на г-н Красен Станчев, който поема председателството на Съвета. Член е на Българската Макроикономическа Асоциация, Независимия Съвет за Пенсионна Реформа и на Българския Евро Клуб към Представителството на ЕК в България.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

22 коментара
  • 1
    ivohammer avatar :-|
    Postmodern Reality

    "Георги Ангелов: Новият пакт може да сложи край на еврозоната."
    Просто ще има нов формат на валутата и той определено ще изключва "преялите прасенца", които предколедно се замозаклаха!

  • 2
    villiger avatar :-|

    Колкото време са преяждали, толкова сега трябва да пазят диета...Съгласен съм, че трябва да се придържаме към "северното евро" !

  • 3
    45iv avatar :-|
    45iv

    Те още не са го измислили новия пакт , Бълг. ве4е се кандатира.Б.Борисов да им обясни как да стане работата , колко тел и пирони трябва да зглобят пакта. После хеликоптер с лупинги ще го пренесе.

  • 4
    drake avatar :-|
    drake

    Честно казано ИПИ са като Мирча Крешан: казват каквото казват пак стигат до краставицата ( по-ниски данъци, по-малко държавани регулации). Ами хубаво , ама как се разбиват картелите и монополите в България не е ясно. Как плоският данък , който е регресивен, спомага за ограничаването на бедността не е ясно.

    А за новия пакт има една малка подробност. В него ще участват членове на еврозоната. България не е член на еврозоната. И защо тогава се задава въпроса изобщо? Да не говорим ,че докато се въведе пакта еврозоната може и да я няма. И последно: България е прекалено малка страна ,за да има значение нейното участие в каквито и да е било подобни инициативи. Целта на пакта е просто да се изреже "гангрената" от южната част, за да се запази останалата здрава северна част. Честита Европа на три скорости: северна, южна и неутрална.

  • 5
    kkk_20 avatar :-P
    kkk_20

    [quote#4:"drake"]Честита Европа на три скорости: северна, южна и неутрална.[/quote]

    Малка поправка- северна, южна и безнадеждно изостанала / мутроландия/.

  • 6
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    Разсъзденията на Ангелов (с когото имам досте общи мнения) имат един дефект - защо смята че все още е валиден модела на 'социалната държава' във вида в който го познаваме? Той умря. Обемът на социални гаранции,в които живяха 4 поколения европейци ПРИКЛЮЧИ. Н

  • 7
    45iv avatar :-|
    45iv

    До коментар [#4] от "drake":И друго за да се изклю4ат държ. от Ев. зоната трябва да са готови измененията в Лисабонския дог. , и тези изменения да бъдат приети от вси4ки държ. 4ленки, и гласувани от парламентите им , а в някои с референдум според тамните закони. А това няма да е скоро.

  • 8
    panzerino avatar :-|
    panzerino

    [quote#6:"kardinalat"]защо смята че все още е валиден модела на 'социалната държава' във вида в който го познаваме? Той умря.[/quote]
    Нищо подобно.
    Отиди в Германия, Австрия, Холандия, за да видиш колко е "умрял".
    Иска Ви се Америкоси, иска Ви се... ама това е Европа.

  • 9
    mechopuh avatar :-|
    mechopuh

    "Концептуалният въпрос е защо трябва да продължава да има Договор за ЕС, ако той ще се заобикаля евентуално с двустранни споразумения"

    Това е важно.
    Стига лицемерие и двойни стандарти. Правилата трябва да се спазват от всички. Каквито се договорят, такива. Но от всички.

  • 10
    dol avatar :-|
    БОКУ И ЦВИНОКИО-ПЪТНИЦИ

    Ма как не! нали викат важно е участието, а не победата!!! ТРЯБВА...между трябва и трябва няма разлика..но между защо трябва и защо трябва или не трябва ИМА РАЗЛИКА...айде отново да се опитате да ми ОБЯСНИТЕ ЗАщО ТРЯБВА!!!и НЕ МИ ИЗЛИЗАЙТЕ С НОМЕРА чЕ ТОВА Е ЕДИНСТВЕНОТО СПАСЕНИЕ- панацея на поредицата от РЕшЕНИЯТА ЗА СПАСЕНИЕТО (На кого се пита в уравнението??)!Може би ЗАщОТО ВИ СЕ НРАВИ ЕС ДА РАБОТИ НА ТРИ И ПОВЕчЕ СКОРОСТИ...В ЛИСАБОНСКИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА РАЗЛИчНИ СКОРОСТИ НЕ СЕ ГОВОРИ,,, НАПРОТИВ ЗА ИЗРАВНЯВАНЕ НА СКОРОСТИТЕ СЕ ГОВОРИ.........ЕС ???????СБЪРКАНА ИДЕЯ, ОТДАВНА ПОДМЕНЕНА , ОСОБЕНО АЛЕД КАТО ГЕРМАНИЯ ИЗЦОЦЗ ЕВРОТО ПОчТИ ДОКРАЯ....ПРЕДИ СТАЛИН И ХИТЛЕР...СЕГА МЕРКЕЛ И ПУТИН....разлика некаква некой да съзира тъдява????


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK