Банкерите посрещат Никулден с тревога за 2012-а
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Банкерите посрещат Никулден с тревога за 2012-а

Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБАНК

Банкерите посрещат Никулден с тревога за 2012-а

Вижте равносметката и очакванията на четирима български банкери навръх професионалния им празник

Мария Иванова
11624 прочитания

Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБАНК

© Юлия Лазарова


Преди да дойде Коледа, на 6 декември по традиция в банковия сектор се отбелязва Денят на банкера. По този повод опитахме да премерим пулса на сектора в навечерието на професионалния им празник. Попитахме четирима водещи банкери как видяха изминалата година и какви са очакванията им за следващата. Вижте отговорите им.

Петър Андронов, СИБАНК: Ако за банките няма Коледа, няма да има и за всички останали

Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБАНК
Фотограф: Юлия Лазарова

Какво е настроението в банковия сектор преди професионалния празник?

Надявам се празнично. Последните три години не бяха никак леки за банковите служители, следващата година не се очертава да е по-спокойна година. Нека поне на празниците настроението да е празнично.

Ще има ли Коледа за банките в Европа и в България с оглед на проблемите в еврозоната?

Ако правилно разбирам метафората във въпроса, мога да отговоря, че ако за банките няма Коледа, то няма да има и за всички останали. Задълбочаването и нерешаването на проблемите в eврозоната ще има тежки последствия за всички, не само за банките. Надявам се, че политиците най-сетне ще направят нужното за Европа да има Коледа.

Как оценявате изминалата година за българските банки – кои бяха основните предизвикателства и как се справихте с тях?

Годината имаше обнадеждаващо начало и за съжаление благодарение на европейските политически лидери притеснителен край. А иначе предизвикателствата бяха свързани с все по-сложната работна и пазарна среда.

Кои бяха трите най-важни събития за българския банков сектор през 2011 г.?

Промените в собствеността на няколко банки, еволюцията на рейтинга на страната и споразуменията за външно финансиране, които банките подписаха.

Какви са очакванията ви за 2012 г.?

Година с много предизвикателства и дай Боже с успешен край.

Мария Илиева, МКБ Юнионбанк: България е един от малкото кредитни оазиси в Европа

Мария Илиева, главен изпълнителен директор на МКБ Юнионбанк
Фотограф: Надежда Чипева

Какво е настроението в банковия сектор преди професионалния празник?

Първо бих искала да честитя професионалния празник на всички мои колеги в МКБ Юнионбанк, а и в цялата банкова система. Празникът е повод както за добро настроение, така и за равносметка на постигнатото. Определено смятам, че българските банкери имаме от какво да сме доволни като постижения през 2011. Тя беше трудна година, изискваше много усилия от всеки отделен банков служител, но в крайна сметка резултатът е – една добра година в условията на много тежка икономическа криза.

Защо смятам, че българските банкери имаме от какво да сме доволни? Защото успяваме да управляваме банките си през последните години така, че умело да преминат през едни от тежките периоди в най-новата ни история. И успяваме да отстоим финансови показатели, на които могат да завидят повечето ни колеги в Западна Европа и САЩ. Конкретно за МКБ Юнионбанк мога да заявя, че се радвам, че продължихме да се развиваме успешно, изпълнихме поставените си цели над очакваното. Рейтинговата агенция ФИЧ призна успехите ни като ни присъди възможно най-високия за България дългосрочен рейтинг от BBB+.

Ще има ли Коледа за банките в Европа и в България с оглед на проблемите в еврозоната?

Ще има както Коледа, така и Нова година. Светът със сигурност няма да се свърши. Това, което е важно за нас е, че посрещаме предизвикателствата добре подготвени, с много добри финансови показатели по отношение на капиталова адекватност, ликвидност, останахме на печеливши позиции. Има няколко сценария за развитие на тези проблеми – както оптимистични, така и по-черни. Но очакванията ми са който и от тях да се случи, последиците да не са леки. Моите лични прогнози са, че все пак най-песимистичните сценарии няма да се случат. Европейските лидери едва ли биха приели решение, което да убие еврото, най-малкото защото това би довело до увеличаване на риска, до нежелани последици по цялата верига. Очаквам по-многопластово решение с дългосрочен дисциплиниращ ефект, като негативните последици няма да бъдат изконсумирани шоково.

Как оценявате изминалата година за българските банки – кои бяха основните предизвикателства и как се справихте с тях?

Основното предизвикателство беше това, че продължиха да растат проблемните кредити. Очакванията ми са обаче през следващата година тази тенденция най-накрая да се пречупи. МКБ Юнионбанк успя да се справи с това предизвикателство много добре, като качеството на нашия портфейл остана по-добро от средното за системата, а при ипотечните кредити дори три пъти по-добро от това на сектора.

През годината на всички ни искаше да има и повече жизнеспособни проекти да имаше, които да подкрепим. За съжаление и бизнесът и населението остават в изчаквателна позиция. От друга страна България стои на картата на Европа като един от малкото кредитни оазиси – ние отчитаме макар и умерен ръст както по фирмените, така и по кредитите за граждани. Ипотечните заеми продължават да бъдат сред най-търсените продукти, другата година очакваме и минимален ръст на потребителските след няколко години на спад. В същото време банките в почти цяла Европа не само не отчитат дори и плах ръст в кредитирането, но и не очакват такова в следващите няколко месеца и дори тримесечия.

Кои бяха трите най-важни събития за българския банков сектор през 2011 г.? Какви са очакванията ви за 2012 г.?

Годината беше много динамична, но от потребителска гледна точка мога да откроя няколко събития: лихвите по някои кредити (ипотечните например) се върнаха на нивата си от преди кризата, дори преди 2007 г. Друго събитие е рекордните спестявания на населението, които задминаха по обем тези на фирмите. Сигурността и стабилността на българската банкова система получи признание и от страна на много гръцки фирми и домакинства, които също предпочитат да откриват депозити у нас. Въпреки очакванията обаче на някои от икономистите лошите кредити да обърнат тренда си през настоящата година, това събитие се отлага за следващата.

По отношение на очакванията ми за 2012 мога да заявя, че с оглед на започналото макар и все още плахо икономическо възстановяване, българската банкова система се очаква да засили леко ръста си през 2012 г. Промяната обаче ще бъде слаба, тъй като все още потреблението в страната остава свито, а бизнес средата крие значителен риск пред фирмите. Допълнителен натиск върху възстановяването ще оказва несигурната външна среда в САЩ и ЕС и сътресенията на световните финансови пазари.

Левон Хампарцумян, Уникредит Булбанк: Подготвени сме и за трудна, и за добра година

Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк
Фотограф: Надежда Чипева

Как оценявате изминалата година за българските банки – кои бяха основните предизвикателства и как се справихте с тях?

Годината беше изпълнена с трудности за всички. В началото на 2011 г. бяхме изпълнение с оптимизъм, че кризата отшумява и ни очаква една значително по-добра и спокойна година. Но прогнозите за възстановяване на икономиката, както на Европа, така и у нас, не се сбъднаха. А по отношение на предизвикателствата, както през тази, така и през следващата година са едни и същи – да подкрепим клиентите си, да им предоставим услугите, които те очакват от нас, както и, ако икономиката отчете ръст, ние също да го подкрепим. Подготвени сме и за трудна, и за добра година.

Какви са очакванията ви за 2012 г.?

Тази година въпреки, че беше пълна с предизвикателства, банковият сектор се справи добре независимо от доста драматичните предсказания и в България и извън страната за това колко ще бъде засегнат секторът. Истината е, че банковият сектор в България е готов за още една лоша година или за още една по-добра година в зависимост от това как ще се развие икономиката. Това е така, защото състоянието на банковия сектор е отражение на случващото се в реалната икономика. Ако реалната икономика, базирано на положителни развития в еврозоната, покаже признаци на растеж, ние сме готови да подкрепим добрите бизнес начинания. Обратното, ако трябва да работим в свиващи се пазари и намаляващо търсене на кредит, известно увеличаване на лошите кредити и т.н., и ние ще се държим консервативно.

Ще има ли Коледа за банките в Европа и в България с оглед на проблемите в еврозоната?

Мисля, че за проблемите в еврозоната ще се намери адекватно решение, което ще позволи да се създадат условия за по-добра фискална дисциплина в страните от ЕС и по-висока степен на интеграция. В крайна сметка очакваме да се осигурят условия за устойчив растеж и по-висока конкурентоспособност за целия континент. Като резултат ще намалеят лошите кредити, по-голямото търсене на кредити пък ще увеличи конкуренцията, рискът и за банките и за клиентите ще бъде по-малък и т.н.

Кои бяха трите най-важни събития за българския банков сектор през 2011 г.?

Европейската дългова криза е най-важното събитие за банковия сектор през тази година. На местно ниво бих посочил сливането между Alpha Bank и EFG Eurobank. За българския банков сектор от голямо значение беше и драстичното намаляване на притока на чужди инвестиции.

Виолина Маринова, Банка ДСК: Финансова криза у нас просто не се случи

Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК
Фотограф: Надежда Чипева

Какво е настроението в банковия сектор преди професионалния празник?

Професионалният ни празник е и повод за равносметка. Настроението в банковия сектор у нас пред този празник не е нито приповдигнато, нито песимистично. Имаме повод за удовлетворение, защото доверието в българския финансов сектор, който е стабилен, не е намаляло. Макар и минимално, финансовите институции увеличават печалбата си спрямо 2010 г. Банковата система като цяло генерира печалба и запазва високо равнище на ликвидност и капиталова адекватност. Общият размер на капитала на сектора е достатъчно голям – 10.2 млрд. лв. Адекватността на капитала от първи ред е 15,64%, далеч над мечтаните от повечето банки в Европа 9%. По този показател Банка ДСК е дори още по-напред – 16.9% към края на септември т.г., а общата й капиталова адекватност възлиза на цели 23.4 на сто.

Разбира се, дълговата криза и заплахата от рецесия в световен мащаб са фактори, които се отразяват негативно върху развитието на сектора ни. Продължаването на устойчивото развитие на българската банкова система ще продължава да бъде огромно предизвикателство пред всички нас.

Ще има ли Коледа за банките в Европа и в България с оглед на проблемите в еврозоната?

Коледа се е празнувала дори по време на войни. Враждуващите страни са договаряли примирие за Рождество Христово, така че проблемите в еврозоната, без да подценяваме тяхната сложност, разбира се, не би трябвало да помрачи празниците. "Коледата е възможна" за дисциплинирания и добре регулиран български банков сектор.

Всички очакваме с вълнение резултатите от кризисната среща на върха на Европейския съюз и нейните решения да бъдат в духа на съвместните предложения на Германия и Франция, които да регулират горната граница на бюджетен дефицит. Надяваме се приемането на мерки, целящи оздравяване на еврозоната и укрепване на еврото като обща европейска валута, както и функционирането на Постоянен спасителен фонд, да внесат нотка на оптимизъм.

Как оценявате изминалата година за българските банки – кои бяха основните предизвикателства и как се справихте с тях?

Най-сериозен и през отиващата си вече 2011-а продължи да бъде проблемът с необслужваните кредити. Към края на септември т.г. те възлизат на 14.45%. Провизиите за лошите кредити се задържат на предвидими и обозрими равнища. Качеството на новоразрешените кредити е добро, а влошаването на стария портфейл показва известно задържане. Тази тенденция може да се задържи и дори подобри при развитие на икономиката през 2012 г. Рискът се превърна в ключова категория в оценката на кредитополучателите и ще продължи да бъде в основата на оценката на сегашни и потенциални клиенти на банките.

Банковият сектор в България сведе до минимум негативното влияние на ликвидните затруднения. Финансова криза у нас просто не се случи. Успешно преодоляхме голямо предизвикателство. Консервативното поведение както на регулатора БНБ, така и на банковата общност, предотврати настъпването на драстични събития в сектора.

Кои бяха трите най-важни събития за българския банков сектор през 2011 г.?

Много внимателно следяхме и кризата в южната ни съседка Гърция. Опасенията, обаче, за бурно и пряко въздействие на гръцката криза върху родната икономика не са оправдани. Всички банки, действащи на територията на България, са подчинени на българското законодателство и на строгите регулации и контрол на БНБ, така че стабилността на банковия сектор в България е обща характеристика за всички участници в банковия пазар.

Голямо събитие специално за Банка ДСК през 2011 г. бе отбелязването на 60-годишнината на нашата Банка. През изтеклите 60 години ДСК се превърна от влогонабирателна институция и единственият кредитор на българските граждани и семейства в модерна банкова институция, открита към новости, лидер по доверие сред потребителите на банкови услуги, действаща във висококонкурентна и динамична среда.

Символично осветихме в един и същи ден - 16 ноември, както новата ни административна сграда на "Бенковски" № 5 в столицата, така и напълно и обновената класическа стара сграда на Централно управление на "Московска" № 19. Аз лично ще запомня 2011 г. и с голямото признание, което получих лично от президента на Република България – Почетния знак на държавния глава , за приноса ми в развитието и стабилността на банковата система и в утвърждаването на Банка ДСК.

Какви са очакванията ви за 2012 г.?

Винаги от една Нова година трябва да се очаква да ни донесе нещо по-добро, без човек да губи, разбира се, чувството си за реалностите. Очаквам тенденцията за задържане влошаването на стария кредитен портфейл да се запази и дори подобри. Иска ми се да вярвам, че фирмите в България с добри буфери и проекти да станат по-активни в търсенето на кредити. Банките у нас са готови да финансират защитими проекти на клиенти от всички сегменти – граждани, малки и средни предприятия, корпоративни клиенти. Това може да даде тласък за икономическо оживление. Нека не забравяме, че именно икономики, чийто гръбнак са малките и средни предприятия, каквато е напр. германската, показаха и доказаха своята жизнеспособност в кризисни времена. Те създават работни места и стабилност в доходите на домакинствата. Оттук се оживява потреблението и съответно банкирането на дребно.

Специално за Банка ДСК през 2012 г. очаквам по-динамично развитие на Частното банкиране, което ние поставихме тази година на добра основа и отделихме особено внимание.

Общо за банковия сектор през 2012 г. съм убедена, че полето на конкуренция в него все повече ще стават доверието на клиентите, предлагането на гъвкави и разумни решения, на високотехнологични продукти и услуги. 

Преди да дойде Коледа, на 6 декември по традиция в банковия сектор се отбелязва Денят на банкера. По този повод опитахме да премерим пулса на сектора в навечерието на професионалния им празник. Попитахме четирима водещи банкери как видяха изминалата година и какви са очакванията им за следващата. Вижте отговорите им.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

16 коментара
  • 1
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    Успешното спасението за банкерите е неутрализиране на "Грешката на Джон Лоу", поради която се развива стопанска криза.

    Необходимо и достатъчно е причината за кризата („Грешката на Джон Лоу”) да се прекрати и стопанската криза през 2011 г. в съответна страна ще е успешно премахната.

  • 2
    capital avatar :-|
    capital

    До коментар [#1] от "Иван Митев":

    Уважаеми г-н Митев, благодарим за засиления интерес и високата активност по темите, които публикуваме на нашия сайт. Оценяваме това!

    Бихме искали обаче да споделим с вас нашата гаранция, че цялата редакция на "Капитал" ( и увереност, че всички във форума на capital.bg) са изцяло и в детайли запознати с "Грешката на Джон Лоу", замяната на златни с незлатни пари и решението на световната финансова криза.

    Смятаме, че целта ви за запознаване на широката общественост с тази теория и решението на финансовите проблеми е постигната успешно, благодарение на вашата упоритост.
    Поради тази причина, бихме се радвали на по-нататъшни ваши коментари на наши статии, които са по темата и са РАЗЛИЧНИ от споделяните до момента.

    Продължаващо от ваша страна публикуване на едни и същи коментари, ще се смята от наша страна за спам и ще бъде изтривано по този параграф.

    Благодарим за разбирането!
    Капитал

  • 3
    georgi2025 avatar :-|
    georgi2025

    Има много важен технологичен фактор- контрол на съзнанието, които се постига с ново развитие в конвергентните техологии. Проверете изградените за целтта мрежи в Европа и САЩ (Тетра например, но може да е и комерсиална) и импланти от лекари и зъболекари на малки предаватели на вълни.
    Това което мога да твърдя е, че и в България има такава мрежа и хора с импланти, моного от които важни политици, експерти и бизнесмени. Страната се контролира от външни служби и бизнес. Това се отнася и за БНБ. Като служител там, за кратко, са ми предлагали подкуп и отправяли заплахи чрез конвергентни технологии с твърдението, че "банките са твърде големи, за да се регулират". Може да се предполага, че умишлено са раздавани кредити на ниски цени с идеята да се повишат след време лихвите.
    http://convergingtechnology.eu/threats-for-developing-countries/

  • 4
    capital avatar :-|
    capital

    До коментар [#3] от "georgi2025":
    Георги, за вас се отнася същото!

    Двете мнения, които копи-пействате под абсолютно всички статии са:
    1. "Има много важен технологичен фактор- контрол на съзнанието..." и
    2. "Оплачете се в Европейската Комисия за картел:..."

    Коментирайте конкретните статии по същество или ще бъдете изтриван като спам.

    Благодарим за разбирането!

  • 5
    panzerino avatar :-|
    panzerino

    Интересни интервюта.
    Дано изнесената в тях информация е вярна и обективна.
    Има и оптимизъм, който така много ни липсваше през 2011.
    Има и добър Бг език, което също е много позитивно.

    Успех и през Новата 2012!

  • 6
    georgi2025 avatar :-|
    georgi2025

    What developed European Countries are doing with new technologies to the rest and implications for the banking system in Bulgaria

    The Converging Technologies (mind control) place substantial threats for Less-Technologically-Developed-Countries. They may bring to disparities in economic growth and wealth distribution. With implanted sensors and RFIDs (or other transmitters) different important people can be controlled by advanced countries from distance with economic and political demands.

    The economics of this influence is supported with brain-brain communication, threatening and bribing, in some western universities to future leaders and business people of Less-Technologically-Developed-Countries . It covers topics like creation of banking and currency crises, and formation of monopolies and cartels in key industries such as banking, telecommunications, electricity.

    Once the advanced technologically countries have the ability to control people from less developed countries, they apply model of relationship with them. The most valuable are chosen, educated with scholarships, and proposed to take risks like participation in corruption in the Governments, employment in cartels or financial institutions or generally forming a modern form of the old mafia organization, where the real organizers could not be established. One my friend received such a scholarship from a billionaire – Soros CEU, and after serious threats and offers for bribes through converging technologies advancements and constant surveillance was pushed to participate in a Government with corruption – Bulgarian National Bank. Although s/he rejected, s/he established for a short period that there are people controlled in this manner, brain-brain communication, including participating in ECB initiatives. S/he eventually chose to pay the “debt for the scholarship” with too much overtime in a telecom Mtel for several years – owned by Mobilkom Austria, again with threats if not inclined to participate in a cartel or the regulator of the sector.

    With these considerations, it is important, either the international community to take reasonable fair actions, which is unlikely, or the Less-Technologically-Developed-Countries to invest in security and technological development, opposite to some implications of the models for Endogenous Economic Growth.

    Georgi Parvanov – president
    Statti Stattev – governor BNB
    Kalin Hristov governor BNB
    Tzvetan Manchev- governor BNB
    Mariela Nenova BNB
    Andrei Vassivev BNB
    Grigor Stoevsky BNB CEU
    Kristina Karagyozova BNB CEU
    Tzvetan Tzalinski BNB
    Lajose Bokrose CEU
    Armin Falk CEU
    Rostowski CEU
    Hristo Valev CEU
    some CEU Students 2002-2004
    Austria Central Bank Representatives
    Angel Zaburtov
    Andeas Majerhofer Mtel
    Zdravko Georgiev Mtel
    Van Poel Ghent University

  • 7
    kintiminti avatar :-|
    кинти

    Мария Илиева, разбрахме за ипотеките. Пропуснахте за дългосрочното дъно в цените на имотите :)

  • 8
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Няма как да не посрещат с тревога, спекулантите ядат и ще ядат як бой под гъза..... днес немските, утре и по други страни....

  • 9
    basmechobas avatar :-|
    basmechobas

    аз пък невиждам защо да се притесняват след като цялата държава е впрегната да ги спасява насила. С безусловната подкрепа, която получават и системните нарушения, които правят безнаказано аз невиждам как една банка даже и да иска може да работи пазарно и коректно. Ако реши да го направи тя е обрачена на фалит. А констатации за системните нарушения колкото щеш доказани от държавни органи но няма кой да ги санкционира ето например тук прочетох представени нарушения констатирани от КЗП

    http://www.bgibp.com/index.php?option=com_k2&view=item&id=14937:%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81-%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D0%B7%D0%BF&Itemid=106

  • 10
    basmechobas avatar :-|
    basmechobas

    добавка
    след като прочетох и интервюто на Искров мислял в друг вестник направо се убеждавам, че единствения изход за всеки кредитополучател е емиграцията извън европейския съюз.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK