БНБ излиза на загуба за полугодието
Резултатът е главно от преоценки на активите, а не от неизгодни сделки


Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Загуба от 4.6 млн. лв. отчита Българска народна банка за първата половина на годината. Това се вижда от нейния отчет, който институцията публикувала на сайта си.
Финансовият резултат на централната банка се определя главно от управлението на валутните резерви (в които влиза и депозитът на управление "Банково" - собствените средства на БНБ), като от приходите, които те носят, се изваждат разходите й. Нейният финансов резултат е важен по две причини.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
7 коментара
Неефективно ръководство. Това е причината. Няма изявени професионалисти. Там ни е бедата. Във всички сфери на обществения живот. Наслагаха аматьори навсякъде, защото са послушковци. Да видим.
златото и ДЦК въобще не са безрискови в днешно време, точно защото всички са ги приемали или приемат за безрискови
Няма безрискови активи ! Искров е като цяло добър директор заедно с Христов в екипа , но като почти навсякъде из България някои длъжности (държавни) се предава както се казваше в лафа "по полово-роднински път" !
http://www.pariteni.bg/?tid=40&oid=60071
Как се връзват новината от линка и тази новина?
Как ги отчитат тези златни запаси при условие че цената на златото нарастна с много.Другите активи как ги управляват че да носят минимален риск.
Дали модела на една централна банка трябва да включва и игра на спекулационния пазар? и да мултиплицира ефекта на финансовиат дериват ? или тя трябва да е стожера на истинската цена на валутата и държавните активи?..
" Спекулирането е от ключово значение за функционирането на пазара. То не причинява вреда, когато цените следват реалната стойност на стоките. Но в днешния свят все по-често се случва нещо друго.
Както пише известният инвеститор Марк Фабер, спекулационните балони възникват тогава, когато хората започват да вярват, че (в резултат на географски открития, технически нововъведения, откриване на нови пазари и т.н.) се ражда нова епоха. Такива преломи катализират стопанския растеж и почти незабавно се появява капитал, който също иска да спечели от бума в дадения отрасъл. Стадният инстинкт, от своя страна, умножава този ефект, а алчността рано или късно отнема на хората способността да оценяват риска адекватно. От тази ни “лудост” може да ни отрезви само спукването на балона.
Историята на свободния пазар е дълъг низ от все по-големи балони ....
Най-големите балони в човешката история
1637 година: Лалетата
Холандците полудяват на тема лалета. В пиковите дни за три редки луковици може да се купи хубава къща в Амстердам.
1847 година: Железниците
Великобритания строи жп линии. Само през 1846 г. възникват 272 железопътни дружества. Година по-късно повечето от тях фалират.
1929 година: Акциите
Американците откриват борсата. Изтеглените с цел инвестиции кредити най-напред напомпват огромен спекулационен балон, а след краха се превръщат във воденичен камък за американската икономика.
2000 година: Интернет
Уострийт се влюбва в интернетните печалби. На вълната на еуфорията бизнесът загробва милиарди в “новата икономика”, която не е в състояние да даде очакваните печалби.
2007 година: Ипотечните кредити
Американците купуват жилища. След шестгодишен кредитен бум цените на недвижимостите започва рязко да падат, а банките осъмват с планини от лоши кредити и трудни за оценяване дългови облигации.
повече тук
http://www.novazora.net/2008/issue37/story_02.html
1. Фискалният резерв е резерва на правителството, който изцяло е депозиран в БНБ.
2. Фискалният резерв е част от официалните валутни резерви на страната и всяка промяна във фискалния резерв автоматично променя и валутните резерви.
3. Валутните ни резерви през последните две години са на ниво около 12 милиарда евро.
4. Много ниски лихви се получават от фискалния резерв в БНБ и доходност по фискалният резерв продължава да намалява заради кризата.
5. Правителството може да получава по-висок доход дори фискалният резерв да не излиза от БНБ като например, приватизира пакети от все още многото държавни предприятия и недвижими имоти и с тези пари изплати държавни дългове. Ако се изплатят държавни дългове с най-високи лихви, тогава правителството може да спести десетки и стотици милиони ежегодни лихвени плащания!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.