БНБ излиза на загуба за полугодието
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

БНБ излиза на загуба за полугодието

Само от преоценка на златото на БНБ резервите намаляват с 59.08 млн. лв. към полугодието. Други 46.36 млн. лв. намаление пък идват от преоценка на ценните книжа, които централната банка притежава.

БНБ излиза на загуба за полугодието

Резултатът е главно от преоценки на активите, а не от неизгодни сделки

Стефан Антонов
11187 прочитания

Само от преоценка на златото на БНБ резервите намаляват с 59.08 млн. лв. към полугодието. Други 46.36 млн. лв. намаление пък идват от преоценка на ценните книжа, които централната банка притежава.

© Красимир Юскеселиев


Загуба от 4.6 млн. лв. отчита Българска народна банка за първата половина на годината. Това се вижда от нейния отчет, който институцията публикувала на сайта си.

Финансовият резултат на централната банка се определя главно от управлението на валутните резерви (в които влиза и депозитът на управление "Банково" - собствените средства на БНБ), като от приходите, които те носят, се изваждат разходите й. Нейният финансов резултат е важен по две  причини.

Първо – валутните резерви са това, което гарантира стабилността на валутния борд и доверието на всички във финансовата ни система. И второ - част от печалбата се внася през април месец на всяка година в бюджета и така с резултатите от дейността си БНБ индиректно финансира общите разходи на държавата.

Пренебрежимо по-малко влияние оказват дъщерни на БНБ органи като Печатницата на БНБ и Монетния двор, където се печатат банкнотите и се секат монетите в обръщение.

От къде идва загубата

Детайлно вглеждане в отчета за дейността й показва, че отрицателният финансов резултат се дължи изцяло на състоянието, в което се намират международните пазари.

От началото на кризата има ясна тенденция печалбата и вноската в бюджета, която не е фиксирана като процент от печалбата, да намаляват. И това е изцяло, заради поевтиняване на финансовите активи, в които са инвестирани валутните резерви (предимно ДЦК, депозити в банки и монетарно злато).

Същите негативи търпят и всички останали централни банки и големи институции, които държат средствата си в нискорискови активи.

Законът за Българска народна банка и вътрешните й правила ограничават значително списъка от възможни инструменти, в които тя да инвестира. Едно от тези правила е да се купуват само ценни книжа, които са с първокласен рейтинг (приемат се двете най-високи оценки по съответните скали - примерно ААА и АА), присъден от поне две международно признати рейтингови агенции. Така централната банка може да влага средствата си само в инструменти с по-малък риск (друг въпрос е доколко книжата на Италия и Испания примерно са нискорискови - бел.ред.).

Заради кризата, стойността на ценните книжа се понижава непрекъснато. Затова и БНБ отчита загуба от преоценки на държаните в портфейла активи. Всъщност отчетената загуба към полугодието отразява главно счетоводни замервания и в много по-малка степен е резултат от реални сделки и парични потоци. Ако искаше да е непременно на печалба, БНБ можеше да продаде част от монетарното злато, чиято цена расте от началото на кризата. Това обаче ще е спекулативно и рисково действие и ще противоречи на дългосрочната й цел да гарантира сигурно и безрисково управление на активите си.

Загубата е от преоценка на злато и облигации

Сравнение с края на миналия юни показва, че загубата на БНБ се формира основно от преоценки в стойността на златото и финансовите инструменти (главно облигации), които БНБ държи. Реално сключените сделки с ценни книжа пък са втори по тежест фактор.

Само от преоценка на златото на БНБ резервите намаляват с 59.08 млн. лв. Други 46.36 млн. лв. намаление пък идват от преоценка на ценните книжа, които централната банка притежава.

Реално обаче БНБ нито е купувала, нито продавала злато в продължение на години и отрицателната доходност е изцяло, заради понижение в цената му към датата, на която се изготвя финансовият отчет. Тогава а тя е била с 2.1% по-ниска в сравнение с края на миналия юни, когато от преоценки на същото количество злато БНБ отчита печалба от 636.1 млн. лв.

В края на ноември БНБ притежава 1 253 000 тройунции злато на кюлчета и още 16 000 тройунции в друго злато (възпоменателни монети). Така делът на ценния метал във валутния резерв на БНБ в края на полугодието е бил 12.1, според отчета й. В края на миналата година преди ударното поскъпване той бе 10.6%, а в края на 2009 г. само 7.69%.

Поевтиняването на благородния метал

Поевтиняването на златото в последните дни на юни си има причина – тогава финансовите пазари бяха успокоени от предстоящата среща на върха на европейските лидери и за това цената на метала като убежище срещу несигурност се понижи. Цената, по която то е оценено за целите на отчета е 2036.18 лв. за трой унция или 1504.68 щатски долара. Само седмица по-рано обаче цената му бе 1549 долара за същото количество и ако преоценката бе направена тогава по това перо щеше да се отчете печалба. 

Днес котировките за цветния метал са 20% над нивото си от лятото и, ако златото се изчислява по сегашните си стойности, БНБ отново ще има печалба от близо половин милиард. За това и бивши служители на централната банка препоръчват полугодишните резултати да не се взимат под внимание, а да се изчака резултатът за календарната година.

Нещо повече - инвестициите в злато са изложени на допълнителен валутен риск, тъй като сделките с него и преоценките се правят в щатски долари. Така дори металът да поскъпва, ако доларът отслабва печалбите от преоценките на цветния метал се свиват със загубите от обезценка на американската валута.

Този риск е налице и при облигациите, в които БНБ инвестира, ако са във валута, различна от еврото, към което е вързан българският лев. При тях преоценките се правят отново според текуща пазарна цена на борсите, където се търгуват.

Рискът при ценните книжа

Винаги съществува вероятност, заради трусове на международните пазари, облигациите, в които централната банка инвестира, да поевтинеят. При дълговите книжа зависимостта е обратна на акциите. Тяхната цена се измерва като процент от номиналната им стойност и колкото повече тя пада, толкова расте доходността им, когато длъжникът ги изплати, защото тогава те са придобити с отстъпка и тя се събира с лихвата, платена за периода, в който книжата се притежават.

Поевтиняването на една облигация отразява притесненията на пазара длъжникът, който я емитира, да не може да я изплати към датата на падежа. Макар инвестиционният портфейл на БНБ да не е публичен, от откъслечни изказвания се разбира, че БНБ не държи гръцки облигации.

В последните години обаче редица други държави от еврозоната загубиха високите си кредитни рейтинги, а успоредно с това и доходността по книжата им се повиши. В този момент БНБ се изправя пред дилемата - дали да продаде на загуба книжата си и така да затвори инвестиции, които са оценени като по-рискови в сравнение с момента на закупуването, или да ги задържи до падеж.

При задържане до падеж централната банка съзнателно поема риск, но прави това с очакването те да бъдат изплатени в някакъв средносрочен период. Така, ако емитентите на облигации в портфейла на БНБ ги изплатят, текущите загуби от преоценки ще се окажат само временни счетоводни замервания, но накрая БНБ ще отчете печалба, ако срещу книжата си получи реално дължимата сума.

Обратно - продажба на тези облигации на вторичен пазар в момента ще е необратимо действие, от което резултатът ще се изчисли еднократно, като повече преоценки няма да се правят. Безвъзвратните и реални загуби от вече сключени сделки, при които ценни книжа са продадени евтино за полугодието, са 74 млн. лв., а за първата половина на миналата година са 108.7 млн. лв.

Другите разходи на централната банка

При спад на приходите в една компания, първата реакция на ръководството е да преразглежда разходите. В случая с БНБ казусът е деликатен, тъй като тя сама си определя бюджета (заради дадената й със закон автономия - бел.ред.) и сама решава дали и колко разходи да реже, за да не излиза на загуба.

От отчета на централната банка става ясно, че най-големите й разходи извън инвестиционната дейност са за административни нужди (заплати и издръжка). Те са 50.85 млн. лв., или с под 1% повече в сравнение с първото  полугодие на миналата година. Заплатите в БНБ обаче се формират по специален ред, различен от този в други държавни институции. Според специалния закон заплащането на служителите трябва да е не по-ниско от това на банковите експерти и мениджъри на същото ниво в търговските банки. Така се гарантира, че експертният потенциал на институцията няма да изтече към частните банки - аргумент който е правилен по принцип, но нямаше да е зле и БНБ да бъде малко по-прозрачна в представянето на резултатите си.

Още по темата четете в новия брой на "Капитал".

Иван Искров, управител на централната банка
Фотограф: Анелия Николова

Загуба от 4.6 млн. лв. отчита Българска народна банка за първата половина на годината. Това се вижда от нейния отчет, който институцията публикувала на сайта си.

Финансовият резултат на централната банка се определя главно от управлението на валутните резерви (в които влиза и депозитът на управление "Банково" - собствените средства на БНБ), като от приходите, които те носят, се изваждат разходите й. Нейният финансов резултат е важен по две  причини.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    mik2 avatar :-?
    mik2

    Неефективно ръководство. Това е причината. Няма изявени професионалисти. Там ни е бедата. Във всички сфери на обществения живот. Наслагаха аматьори навсякъде, защото са послушковци. Да видим.

  • 2
    haralampi avatar :-|
    haralampi

    златото и ДЦК въобще не са безрискови в днешно време, точно защото всички са ги приемали или приемат за безрискови

  • 3
    birdman avatar :-|
    birdman

    Няма безрискови активи ! Искров е като цяло добър директор заедно с Христов в екипа , но като почти навсякъде из България някои длъжности (държавни) се предава както се казваше в лафа "по полово-роднински път" !

  • 4
    zen avatar :-?
    zen69

    http://www.pariteni.bg/?tid=40&oid=60071

    Как се връзват новината от линка и тази новина?

  • 5
    pavlin0511 avatar :-|
    pavlin0511

    Как ги отчитат тези златни запаси при условие че цената на златото нарастна с много.Другите активи как ги управляват че да носят минимален риск.

  • 6
    merovig avatar :-|
    merovig

    Дали модела на една централна банка трябва да включва и игра на спекулационния пазар? и да мултиплицира ефекта на финансовиат дериват ? или тя трябва да е стожера на истинската цена на валутата и държавните активи?..
    " Спекулирането е от ключово значение за функционирането на пазара. То не причинява вреда, когато цените следват реалната стойност на стоките. Но в днешния свят все по-често се случва нещо друго.
    Както пише известният инвеститор Марк Фабер, спекулационните балони възникват тогава, когато хората започват да вярват, че (в резултат на географски открития, технически нововъведения, откриване на нови пазари и т.н.) се ражда нова епоха. Такива преломи катализират стопанския растеж и почти незабавно се появява капитал, който също иска да спечели от бума в дадения отрасъл. Стадният инстинкт, от своя страна, умножава този ефект, а алчността рано или късно отнема на хората способността да оценяват риска адекватно. От тази ни “лудост” може да ни отрезви само спукването на балона.
    Историята на свободния пазар е дълъг низ от все по-големи балони ....
    Най-големите балони в човешката история

    1637 година: Лалетата
    Холандците полудяват на тема лалета. В пиковите дни за три редки луковици може да се купи хубава къща в Амстердам.
    1847 година: Железниците
    Великобритания строи жп линии. Само през 1846 г. възникват 272 железопътни дружества. Година по-късно повечето от тях фалират.
    1929 година: Акциите
    Американците откриват борсата. Изтеглените с цел инвестиции кредити най-напред напомпват огромен спекулационен балон, а след краха се превръщат във воденичен камък за американската икономика.
    2000 година: Интернет
    Уострийт се влюбва в интернетните печалби. На вълната на еуфорията бизнесът загробва милиарди в “новата икономика”, която не е в състояние да даде очакваните печалби.
    2007 година: Ипотечните кредити
    Американците купуват жилища. След шестгодишен кредитен бум цените на недвижимостите започва рязко да падат, а банките осъмват с планини от лоши кредити и трудни за оценяване дългови облигации.
    повече тук
    http://www.novazora.net/2008/issue37/story_02.html

  • greco_jlt

    1. Фискалният резерв е резерва на правителството, който изцяло е депозиран в БНБ.
    2. Фискалният резерв е част от официалните валутни резерви на страната и всяка промяна във фискалния резерв автоматично променя и валутните резерви.
    3. Валутните ни резерви през последните две години са на ниво около 12 милиарда евро.
    4. Много ниски лихви се получават от фискалния резерв в БНБ и доходност по фискалният резерв продължава да намалява заради кризата.
    5. Правителството може да получава по-висок доход дори фискалният резерв да не излиза от БНБ като например, приватизира пакети от все още многото държавни предприятия и недвижими имоти и с тези пари изплати държавни дългове. Ако се изплатят държавни дългове с най-високи лихви, тогава правителството може да спести десетки и стотици милиони ежегодни лихвени плащания!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK