Обречени обезпечения
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Обречени обезпечения

Shutterstock

Обречени обезпечения

Изчезването на качествените активи може напълно да блокира финансовите пазари

Николай Стоянов
6950 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Колкото и да е странно, в момента най-голямата или поне най-непосредствената заплаха за банките не е държаният от тях дълг на периферните европейски икономики, изправени на ръба на фалита. Всъщност банкерите се притесняват основно за най-сигурните си активи. Причината е, че именно те могат да се ползват за обезпечение на краткосрочно финансиране от централните банки, другите банки и от който има пари и е склонен да ги предоставя. Масово изчезващото доверие на пазарите, материализиращо се в падащи кредитни рейтинги, прави все по-малко от доскоро сигурните активи достойни за обезпечение. А това изправя дори и големите и платежоспособни финансови институции пред опасността да не могат да си осигурят жизненоважна ликвидност.

Колко точно е голям проблемът е трудно да се прецени, но според пресен доклад на МВФ от края на ноември активите, приемани за обезпечение, са се свили от около 10 трлн. долара в края на 2007 г. до 5.8 трлн. долара в края 2010 г. А през 2011 г. няма нищо, което да ни кара да мислим, че картината се подобрява. Напротив, по вторичните ефекти можем да съдим, че борбата за ликвидност сега е болезнено изострена. На първо място това е падащата доходност по американския, германския, швейцарския и т.н. дълг - нормално недостигът на сигурни активи увеличава търсенето им от банките и това вдига цената им. Към това може да се добавят и падащите цени на борсовите стоки - те могат да се обяснят с очаквания за рецесия, но може и да се дължат на продажби под принуда.

Това, което прави процеса изключително сложен и труден за предвиждане, е, че обезпеченията се използват многократно. Така, ако една ценна книга изведнъж изчезне от пазара (т.е. вече никой не я приема за обезпечение), тя изчезва многократно от балансите на различни институции. И ги принуждава да й намерят заместител или да набавят пари, което завърта опасна спирала.

Безкрайната верига

Ако искате да видите как функционира целият този механизъм, първо си представете най-обикновена ипотека. По същество вие купувате със заем от банката имот и й го давате като обезпечение, че ще върнете парите. Вие обаче оставате да живеете в къщата и процесът свършва дотук.

Не и на финансовите пазари. Сега си представете, че искате да инвестирате на борсата, примерно в ипотечна облигация. Както и в предишния пример обаче нямате в момента пари и ги взимате назаем от банката, като ги давате за залог облигацията. Както и в предишния пример те стават собственост на банката, но с тази разлика, че вие не оставате да живеете в тях. Това оставя на банката свободата да ползва вашата облигация за обезпечение и срещу него да си осигури финансиране - от друга банка, от хедж фонд или друг инвеститор. Той на свой ред също може да я заложи и така първоначалният актив се мултиплицира и навързва в една верига всевъзможни играчи. На теория този процес, който финансистите наричат реипотекиране (rehypotecation), може да продължи до безкрай, макар на практика на повечето пазари да има лимити.

В добрите години това даваше на банките достъп до лесно и сигурно краткосрочно финансиране - нещо ключово за тях, тъй като привлечените от тях средства по идея са краткосрочни, а са вложени по-дългосрочно, което може да ги остави, образно казано, да седят върху милиарди и въпреки това да не могат да се разплатят. "Обезпечението е смазката на кредитната система", обяснява пред FT Ричард Комото от Международната асоциация на капиталовите пазари. "Ако маслото започне да замръзва или свършва, зъбчатите колела на заема няма да работят добре."

Как тя се къса

Ако доскоро можеше да има основателни подозрения, че всичко това се случва, сега вече то е факт. "Наясно сме с текущите трудности на банките заради натиска над държавни облигации, затягането на пазарите и недостига на качествени обезпечения. На паричните пазари виждаме [...] разширяване на цените по репо-сделките между различните типове обезпечения", казва в реч на 18 ноември новоизбраният президент на ЕЦБ Марио Драги.

Една причина за спада на използването на обезпечения е, че участниците по веригата са по-предпазливи както към качеството на активите, така и към платежоспособността на контрагентите им. Освен това всеки по веригата иска все по-голяма отстъпка в цената, по която приема актива, за да е гарантиран, че дори и при спад на пазара ще могат да си възстановят парите. А това намалява мултиплицирането на обезпеченията. Друга причина да се къса веригата е, че все повече банки прибягват до централните банки за финансиране, като паркират качествените си обезпечения в тях. А те за разлика от частните инвеститори нямат нужда да пускат обезпеченията си нататък.

И ако сега затягането се чувства, можем само да предполагаме какво ще се случи, ако S&P изпълни заканата си да понижи рейтингите на всички страни и големите банки в еврозоната.

И как се закърпва

Засега единственото решение, което имат централните банки, е да заместват липсващата пазарна ликвидност с такава, предоставяна от тях самите. В координирано действие глобалните централни банки се договориха да предоставят повече средства при по-ниска лихва (според най-конспиративните теории с цел да предотвратят надвиснал фалит на голяма европейска банка). На последното си заседание ЕЦБ намали изискванията към качеството на активите, които ще приема за обезпечение. Дори и след това обаче, ако се съди по данните на централната банка, зависимостта на банките от нейните програми за предоставяне на ликвидност не е намаляла. "Недостиг на обезпечения започва да се появява в някои сегменти на финансовата система, особено за малките и средните банки", обясни Марио Драги на 15 декември.

Според управляващия директор на Hayman Capital Management Кайл Бас, един от малкото на пазара, които открито твърдят, че е неизбежно да се мине през серия държавни фалити, тези мерки на ЕЦБ само "позволяват на банките да берат цветенца, докато оставят плевелите да растат". "Постоянното занижаване на изискванията към обезпеченията окуражава европейските банки да залагат активи с все по-ниско качество в ЕЦБ, която постепенно разду баланси така, че да предоставя заеми за половин трилион евро. Това поставя миниатюрния капитал на ЕЦБ от 5 млрд. евро пред още по-голям риск", пише Бас в съобщение до инвеститорите.

Но дори и апокалиптичните сценарии да не се сбъднат, недостигът на качествени обезпечения ще продължи да е спирачка за финансовите пазари още доста време, а може да се окаже и сериозна тежест на стоковите. Всички идеи за някакво по-цялостно решение изискват някой голям и трибуквен неразумно да склони да отпуска необезпечено финансиране. Както пише проф. Пери Мълинг от Institute for New Economic Thinking: "Ако няма да е ЕЦБ, и МВФ ще свърши работа." Сега само някой да ги убеди.

Колкото и да е странно, в момента най-голямата или поне най-непосредствената заплаха за банките не е държаният от тях дълг на периферните европейски икономики, изправени на ръба на фалита. Всъщност банкерите се притесняват основно за най-сигурните си активи. Причината е, че именно те могат да се ползват за обезпечение на краткосрочно финансиране от централните банки, другите банки и от който има пари и е склонен да ги предоставя. Масово изчезващото доверие на пазарите, материализиращо се в падащи кредитни рейтинги, прави все по-малко от доскоро сигурните активи достойни за обезпечение. А това изправя дори и големите и платежоспособни финансови институции пред опасността да не могат да си осигурят жизненоважна ликвидност.

Колко точно е голям проблемът е трудно да се прецени, но според пресен доклад на МВФ от края на ноември активите, приемани за обезпечение, са се свили от около 10 трлн. долара в края на 2007 г. до 5.8 трлн. долара в края 2010 г. А през 2011 г. няма нищо, което да ни кара да мислим, че картината се подобрява. Напротив, по вторичните ефекти можем да съдим, че борбата за ликвидност сега е болезнено изострена. На първо място това е падащата доходност по американския, германския, швейцарския и т.н. дълг - нормално недостигът на сигурни активи увеличава търсенето им от банките и това вдига цената им. Към това може да се добавят и падащите цени на борсовите стоки - те могат да се обяснят с очаквания за рецесия, но може и да се дължат на продажби под принуда.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    mike_s avatar :-|
    mike_s

    Качествени активи - много от тях просто не са били реални активи дори в най-доброто време за банките. Битката за растеж на всяка цена обаче ги е правила такива.
    Алчност, това е проблема. Но не само на банките.

  • 2
    a.nice avatar :-|
    hope

    "активите, приемани за обезпечение, са се свили от около 10 трлн. долара в края на 2007 г. до 5.8 трлн. долара в края 2010 г."
    И къде са се пренасочили? Или желаещите да получат кредити драстично са се свили? Или това е дефлация?

  • 3
    gost22 avatar :-P
    gost22

    Матрьошката — еволюция на обикновения балон...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Сметка за смет

Сметка за смет

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK