Интересната тенденция, която вече се очертава, е, че в количествено отношение промените намаляват, а в качествено - съществени са само промените във връзка с хармонизирането с европейското законодателство.

Въпроси без отговор

Логично възникват няколко въпроса:

Продължава ли да има несъответствия между ЗДДС и европейската ДДС директива? На какво се дължат тези несъответствия? Очевидно неточно транспониране на текстовете от директивата, грешно интерпретиране на разпоредбата на директивата, непознаване на европейска съдебна практика, други причини?

Колко време ще отнеме да се отстранят несъответствията (или поне очевидните такива) предвид факта, че България е член на Европейския съюз вече пет години?

Нови сгради и УПИ

В опит да хвърля светлина върху тези въпроси ще разгледам в поредица от статии промените в ЗДДС в сила от 01 януари 2012 г., касаещи специфични случаи на определяне на данъчната основа за ДДС цели. По-конкретно това са: отпадане на ограничението за данъчната основа на нови сгради и урегулирани поземлени имоти (УПИ) и данъчна основа при сделки между свързани лица.

Това, което желая да демонстрирам, е един нерадостен факт, а именно, че членството на България в ЕС е онзи фактор, който допринася за справедливостта на българската данъчна система изобщо и неутралността на ДДС системата в частност.

Заобикаляне на европейското законодателство

Данъчното третиране при доставки на нови сгради и УПИ до края на 2011 г. изискваше данъчната им основа да не бъде по-ниска от данъчната основа при придобиването им. С други думи, при продажбата им трябва да начислиш ДДС поне толкова, колкото ти е било начислено при покупката им, независимо от реалните (договорените) покупни и продажни цени.

Важно е да отбележим, че този ограничителен режим (с някои изключения) беше приложим за всички стоки до края на 2006 г. Онова, което се случи на 01.01.2007 г. и наложи отмяната на универсалния ограничителен режим, бе, че България се присъедини към ЕС и вече трябваше да спазва изискванията на европейското ДДС законодателство. А в него такова ограничение на данъчната основа не съществува.

Логично възниква въпросът дали след като ограничителният режим е бил запазен само за нови сгради и УПИ, в европейското ДДС законодателство е съществувал релевантен специален режим (изключение). Отговорът е - не. В такъв случай получила ли бе България разрешение за дерогация от това европейско правило? Отговорът oтново e не!

Тогава как така България не спазваше ясно европейско правило, без да е получила изрично разрешение за това? Тук мога да посоча вероятно поне две причини, обясняващи подобно поведение: подозрение за евентуални данъчни измами при сделки с такива активи и очакване, че европейците няма да забележат (или поне не скоро).

Данъчна основа

Схващането, че ограничението на данъчната основа е средство за борба с данъчни измами, е широко разпространено не само сред законотворците и органите на НАП, но и сред самите данъкоплатци. В преходния петгодишен период (от 2007 г. до 2011 г.) често в практиката възникваха смущения как така бихме могли да имаме право да начислим ДДС, по-ниско от това, което сме ползвали като данъчен кредит (напр. продажба на използвана машина, камион и подобни). Така не се ли ощетява държавният бюджет? Ясният отговор е - не.

За да обясня този отговор, трябва да припомним, че идеята на ДДС като данък е да облага крайното потребление, т.е. реалният бюджетен приход от ДДС (с известна условност) е начисленият данък при продажбата на краен потребител. В тази връзка всяко начислено и платено ДДС на предходен етап от веригата на доставки (т.е. покупка за целите на икономическата дейност на лицето/фирмата) подлежи на възстановяване чрез системата на данъчния кредит, т.е. не представлява реален бюджетен приход.

Така продажбата на вече употребяван актив на цена, по-ниска от покупната му, не само е икономически оправдано предвид амортизирането му, но и не води до отклоняване от ДДС, тъй като приходът от ДДС произтича от данъка, начислен върху продажната цена на стоките/услугите, произвеждани/предоставяни посредством този актив, а не от продажната цена на самия актив (още повече че, ако е напълно амортизиран и се бракува, продажната му цена всъщност е нула).

В допълнение, ако получател по доставката на употребяван актив е друго данъчно задължено лице, имащо право на данъчен кредит, то липсата на реален бюджетен приход е очевидна, а оттам и липсата на необходимост от режими на корекция на данъчната основа.

Абсолютно същата логика на разсъждения е приложима и за новите сгради и УПИ (макар, разбира се, УПИ да не са амортизируеми активи). Ако се продава на данъчно задължено лице, имащо право на данъчен кредит, то регулацията на данъчната основа е безсмислена. Ако се продава на краен потребител, нямащ право на данъчен кредит, то ДДС следва да се дължи върху реално договорената цена по сделката, независимо от това каква е била предходната покупна цена за същия имот.

Отново възниква въпросът дали ако се продава на загуба (напр. разходите по строежа са по-високи от продажната цена на имота), така не се ощетява бюджетът, тъй като в крайна сметка възстановеното ДДС ще е по-голямо от начисленото. И отново отговорът е не.  Реалният бюджетен приход е данъкът върху крайната цена на имота, а всеки начислен данък на предходни етапи подлежи на възстановяване.

В условията на финансово-икономическа криза е нормално цените на имотите да се понижават и предприемачи в сектора да реализират загуби. Само че ДДС е потребителски данък, а не е система за наказване на икономическата неефективност или пазарната недалновидност.

Въпросите за съществуващите все пак измами и намесата на ЕС ще разгледаме в продължението на статията.

Кой е Пламен Донев

Има десетгодишен опит като счетоводител, финансов директор, данъчен експерт и одитор, в т.ч. мениджър данъчни услуги в "KPMG България", а от 2009 г. е част от екипа на Kreston BulMar като директор одит и данъци. Kreston BulMar, част от Kreston International, е между лидерите на пазара в областта на финансовия одит, счетоводното обслужване, обработката на заплати, данъчните консултации, правното обслужване и бизнес оценките.

(Следва продължение)