Почти като в добрите времена
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Почти като в добрите времена

Shutterstock

Почти като в добрите времена

Финансовите сделки през 2011 г. бяха повече на брой, но за по-малки суми в сравнение с периода преди кризата

Мария Иванова
3074 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Има едно нещо, по което за финансовия сектор изминалата кризисна 2011 г. доста прилича на 2007 г. Става въпрос за сделките, които ако не по друго, то поне по броя си напомниха за предкризисния период. За разлика от тогава обаче сега в повечето случаи купувачите бяха местни. През последните 12 месеца с нови собственици се сдобиха две от най-малките банки на българския пазар – НЛБ Банка София и Тексимбанк, както и малко по-голямата, публична Българо-американска кредитна банка. Миноритарен пакет от акциите на Интернешънъл асет банк също смени собственика си. В застрахователния сектор сделки имаше с миноритарни пакети от ДЗИ и "Евроинс" чрез собственика й "Еврохолд".

Раздвижванията в банковия сектор започнаха още в началото на годината с продажбата на 33% от капитала на Тексимбанк. След като през октомври 2010 г. стана ясно, че оръжейният завод "Аркус" - Лясковец, е купил пакета акции буквално в последните дни на 2010 г. БНБ даде разрешение делът да бъде продаден. Купувачите са четирите дружества "Финанс консултинг", "Итрейд", "Датамакс" и "Датамакс систем холдинг", част от които се свързват с групата около "Химимпорт". Първото от тях придоби близо 20% от капитала, а останалите около 13% са разделени между другите три компании. Разрешението на БНБ е за придобиване на до 40% от капитала на финансовата институция, което даде повод за очаквания, че изкупуването на дялове ще продължи. Всъщност според последната публикувана в Търговския регистър информация за акционерите на банката към момента общо около 2/3 от акциите са собственост на компании, които се свързват с групата на "Химимпорт". На общото събрание на акционерите в средата на година бяха направени и промени в мениджърския състав на банката, като в надзорния й съвет влезе и изпълнителният директор на пенсионна компания "Съгласие" (чийто основен акционер е "Химимпорт") Милен Марков. Според одобрената от общото събрание стратегия за развитието на банката пред новия мениджмънт стои задачата да активизира бизнеса, като се съсредоточи върху финансовите услуги за малки и средни предприятия и за физически лица. През лятото Марков влезе и в съвета на директорите на животозастрахователната компания "КД Живот" (вече с наименование "ЖЗК Съгласие"), която в края на 2010 г. беше продадена от словенската KD Group на "Финанс консултинг" срещу 4.89 млн. лв.

По-отчетлив фокус в сегмента на дребно е целта и на новия собственик на НЛБ Банка София TBIF Financial Services, която е дъщерното звено за потребителско финансиране на регистрираната в Амстердам холандско-израелска инвестиционна компания Kardan. Посоката не е случайна, тъй като чрез едноименното си българско дружество TBIF вече притежава широк спектър от компании за финансови услуги на местния пазар – "Ти Би Ай кредит", "Ти Би Ай лизинг", "Ти Би Ай асет мениджмънт", "Ти Би Ай инвест", включително и дружеството за бизнес ипотечни заеми "Кредитекс", в което е съсобственик. В този смисъл придобиването на банка позволява да се затвори кръгът и е "обяснима развръзка на естествен процес", както посочва изпълнителният директор на "Ти Би Ай кредит" и "Ти Би Ай лизинг" Валентин Гълъбов, който вече е и член на надзорния съвет на кредитната институция. Продажбата на НЛБ Банка беше и най-голямата местна сделка през годината, като досегашните й собственици – словенските Nova Ljubljanska Banka (97.01% от капитала) и Factor Banka (2.99%), се разделиха с акциите си срещу общо 15 млн. евро.

Срещу далеч по-малка сума пък беше продадена почти половината от Българо-американска кредитна банка. Срещу 100 хиляди лева пакетът от 49.99%, които бяха собственост на Allied Irish Banks (AIB), преминаха към фонда на Цветелина Бориславова Clever Synergies Investment Fund (CSIF). Изтеглянето на ирландците от българската инвестиция става под натиска на дълговата криза в Ирландия, която доведе до национализация на AIB и рекордни загуби от над 10 млрд. евро за 2010 г. Ниската цена на българския й бизнес се обяснява с факта, че част от сделката беше и ангажимент на купувача да увеличи капитала на БАКБ, да погаси задълженията й (през юли падежира емисия облигации за 35 млн. евро), както и да върне 25 млн. евро, усвоени по кредитна линия за 75 млн. евро, отпусната от AIB. При извършеното през октомври увеличение на капитала на финансовата институция с 50 млн. лв. CSIF увеличи и дела си, като вече притежава 56.3% от акциите, но това не дава контрол, понеже според устава на банката е предвидена блокираща квота от 33.3% от останалите гласове. В края на 2010 г. Бориславова продаде последните си 16% от капитала на СИБанк срещу 141 млн. лв. на мажоритарния собственик – белгийската KBC Group, като коментира в интервю за "Капитал", че има интерес от нови инвестиции във финансовата сфера. Обявената визия за БАКБ е тя да се превърне в "бутикова" банка, която да специализира във финансирането на "зелени" проекти (като например биоземеделие, енергия от възобновяеми енергийни източници и т.н.)

Рокадите в банковия сектор допълва Интернешънъл асет банк, към която продължаващ интерес явно има председателят на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) Васил Велев чрез бившия приватизационен фонд "Стара планина холд", на който е изпълнителен директор и собственик на 4.55% от капитала пряко и чрез свои фирми. През октомври 2011 г. дъщерната машиностроителна компания на холдинга "Хидравлични елементи и системи" - Ямбол, придоби 9.87% от акциите на финансовата институция срещу близо 2 млн. лв. Месец по-късно от съобщение на друго дъщерно дружество на холдинга – производителя на акумулатори "Елхим-Искра", стана ясно, че е поискано разрешение от БНБ за закупуване на 9.74% от капитала на банката.

Междувременно, след като не успя да придобие пакета от БАКБ, друг от кандидатите – управляваният от бившия вицепремиер Николай Василев фонд "Експат капитал", обърна поглед към застрахователния сектор. През лятото фондът купи 20% от капитала на бившия приватизационен фонд, сега публичен холдинг, "Еврохолд България", чиито основни активи са съсредоточени в застрахователния холдинг "Евроинс иншурънс груп" (с основно дружество "Евроинс България") и в лизинговия холдинг "Евролийз ауто". Продавачи бяха основният акционер "Старком холдинг", който запази контролен пакет от 51%, плюс още няколко свързани лица, а цената на сделката е 26.4 млн. лв. Според източници на "Капитал" реално зад купувача "Експат капитал" обаче стоят средства, свързани с българския банкер с финландски паспорт Атанас Тилев, който беше основен акционер във фалиралата през 1998 г. Банка за земеделски кредит. В края на 2011 г. "Еврохолд" стана третата българска компания (след фонда за имоти "Интеркапитал пропърти дивелопмънт" и "Софарма"), която прави двойно листване, като дебютира и на фондовата борса във Варшава.

Другата голяма сделка в застрахователния сектор за годината беше придобиването на още 6.19% от капитала на ДЗИ от страна на мажоритарния акционер – KBC Group, от фонда Artio International Equty Fund. Със сделката на стойност 16.96 млн. лв. делът на KBC достигна 95.75%, което дава право на белгийската компания да отпише застрахователя от борсата, каквито бяха намеренията й още при придобиването на мажоритарния пакет акции през 2007 г.

Най-голямото разместване в банковия сектор от началото на кризата насам обаче се очаква през настоящата година и идва по външна линия. Става дума за предстоящото сливане на втората и третата най-големи гръцки банки – Alpha Bank и EFG Eurobank Ergasias, което ще има пряко отражение и върху българския пазар, където и двете финансови институции имат съществен бизнес. Според данните на БНБ към края на септември 2011 г. дъщерното дружество на EFG Eurobank Ergasias – Пощенска банка, е на шеста позиция по активи. Клонът на Alpha Bank пък, който в последните години залага на бърза експанзия в България, е начело по активи сред клоновете на чуждестранни финансови институции и на 11 място сред всички опериращи на местния пазар банки. Все още не е уточнено как точно ще се осъществи обединяването на бизнеса в България, но сливането на двете местни банки би поставило новата институция на трето място по активи. Същевременно очакванията на анализаторите са това да не е последната новина за банкова консолидация в Гърция, което пък от своя страна по всяка вероятност ще означава и нови раздвижвания на българския пазар.

Има едно нещо, по което за финансовия сектор изминалата кризисна 2011 г. доста прилича на 2007 г. Става въпрос за сделките, които ако не по друго, то поне по броя си напомниха за предкризисния период. За разлика от тогава обаче сега в повечето случаи купувачите бяха местни. През последните 12 месеца с нови собственици се сдобиха две от най-малките банки на българския пазар – НЛБ Банка София и Тексимбанк, както и малко по-голямата, публична Българо-американска кредитна банка. Миноритарен пакет от акциите на Интернешънъл асет банк също смени собственика си. В застрахователния сектор сделки имаше с миноритарни пакети от ДЗИ и "Евроинс" чрез собственика й "Еврохолд".

Раздвижванията в банковия сектор започнаха още в началото на годината с продажбата на 33% от капитала на Тексимбанк. След като през октомври 2010 г. стана ясно, че оръжейният завод "Аркус" - Лясковец, е купил пакета акции буквално в последните дни на 2010 г. БНБ даде разрешение делът да бъде продаден. Купувачите са четирите дружества "Финанс консултинг", "Итрейд", "Датамакс" и "Датамакс систем холдинг", част от които се свързват с групата около "Химимпорт". Първото от тях придоби близо 20% от капитала, а останалите около 13% са разделени между другите три компании. Разрешението на БНБ е за придобиване на до 40% от капитала на финансовата институция, което даде повод за очаквания, че изкупуването на дялове ще продължи. Всъщност според последната публикувана в Търговския регистър информация за акционерите на банката към момента общо около 2/3 от акциите са собственост на компании, които се свързват с групата на "Химимпорт". На общото събрание на акционерите в средата на година бяха направени и промени в мениджърския състав на банката, като в надзорния й съвет влезе и изпълнителният директор на пенсионна компания "Съгласие" (чийто основен акционер е "Химимпорт") Милен Марков. Според одобрената от общото събрание стратегия за развитието на банката пред новия мениджмънт стои задачата да активизира бизнеса, като се съсредоточи върху финансовите услуги за малки и средни предприятия и за физически лица. През лятото Марков влезе и в съвета на директорите на животозастрахователната компания "КД Живот" (вече с наименование "ЖЗК Съгласие"), която в края на 2010 г. беше продадена от словенската KD Group на "Финанс консултинг" срещу 4.89 млн. лв.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK