Притисната в ъгъла

Когато ЕЦБ започна да изкупува гръцки дълг през май 2010 г., нещата изглеждаха сравнително ясни. Намесата на централната банка ще тушира кризата, а тоновете ДЦК в портфейла й ще останат до падеж и дори ще й донесат печалба. Животът обаче, както знаем, е това, което ни се случва, докато си правим други планове. А освен това знаем и че по-малко от две години по-късно кризата не само че не е туширана, а и обхвана и други европейски държави. Сега за всички е ясно, че Гърция е практически фалирала, но голямото боричкане е дали може да се избегне техническият фалит чрез "доброволно" преструктуриране.

Тук обаче ЕЦБ е изправена пред доста по-сложна ситуация, от която като че ли няма полезен ход. Самата институция нееднократно е давала да се разбере, че при никакви обстоятелства не иска да поеме загуби по гръцката си авантюра - първо защото това ще изяде от капитала й, второ защото ще удари по имиджа й и трето защото прецедентът може да изкуши и другите страни, които финансира да поискат сходно третиране. Все повече обаче нейното участие в доброволното отписване на дълга се превръща в искане на останалите кредитори на Гърция, за да приемат условията. А натискът се усили и след като през седмицата управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард призова публичния сектор, т.е. европейските правителства и ЕЦБ, да се присъедини към отписването на гръцки дълг "ако частните кредитори не склонят да поемат по-голяма част от загубите" по него.