Притисната в ъгъла
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Притисната в ъгъла

На президента на банката Марио Драги ще му трябва повече от иновативност да се измъкне от ситуацията

Притисната в ъгъла

Частните инвеститори настояват ЕЦБ да поеме част от загубите по гръцкия дълг

Татяна Пунчева-Василева
2808 прочитания

На президента на банката Марио Драги ще му трябва повече от иновативност да се измъкне от ситуацията

© reuters


Когато ЕЦБ започна да изкупува гръцки дълг през май 2010 г., нещата изглеждаха сравнително ясни. Намесата на централната банка ще тушира кризата, а тоновете ДЦК в портфейла й ще останат до падеж и дори ще й донесат печалба. Животът обаче, както знаем, е това, което ни се случва, докато си правим други планове. А освен това знаем и че по-малко от две години по-късно кризата не само че не е туширана, а и обхвана и други европейски държави. Сега за всички е ясно, че Гърция е практически фалирала, но голямото боричкане е дали може да се избегне техническият фалит чрез "доброволно" преструктуриране.

Тук обаче ЕЦБ е изправена пред доста по-сложна ситуация, от която като че ли няма полезен ход. Самата институция нееднократно е давала да се разбере, че при никакви обстоятелства не иска да поеме загуби по гръцката си авантюра - първо защото това ще изяде от капитала й, второ защото ще удари по имиджа й и трето защото прецедентът може да изкуши и другите страни, които финансира да поискат сходно третиране. Все повече обаче нейното участие в доброволното отписване на дълга се превръща в искане на останалите кредитори на Гърция, за да приемат условията. А натискът се усили и след като през седмицата управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард призова публичния сектор, т.е. европейските правителства и ЕЦБ, да се присъедини към отписването на гръцки дълг "ако частните кредитори не склонят да поемат по-голяма част от загубите" по него.

"Не мога да си представя, че европейските политици ще позволят на трети страни да правят подобни неприлични изказвания по повод нашата централна банка", коментира Михаел Майстер, говорителят по финансови въпроси на Християндемократическия съюз в Германия. "Това противоречи на философията ни", допълва той цитиран от Bloomberg.

Дори обаче централната банка да си удържи привилегирования статус, пак има негативи - намесите вече няма да са толкова ефективни, тъй като ще плашат кредиторите, че отново могат да бъдат изтласкани по гръцкия сценарии. Така новия президент на институцията Марио Драги е притиснат в ъгъла: от една страна, той едва ли иска централната банка да остане заложник в преговорите, но определено не иска и да е виновник за провала им.

Дилемата за ЕЦБ

започна още през май 2010 г., когато не без политически натиск от определени политици банката започна да купува гръцки дълг от вторичния пазар. В момента според изчисленията на различни експерти тя вече притежава книжа за поне 35 - 40 млрд. евро. А според Spiegel те може би са 50 - 60 млрд. евро. Ако институцията ги задържи в баланса си, до падежа някои експерти очакват тя да реализира печалба в рамките на 5 до 15 млрд. евро. Това обаче изглежда все по-трудно постижимо въпреки гневната реакция в Брюксел на предложението на частните кредитори, централната банка да поема своя дял. Вече дори някои политици я подканят да поеме част от договорени загуби, т.е. поне 50% подстрижка на гръцкия дълг.

Официален отговор от ЕЦБ за подобно нещо няма, както няма и официална статистика колко точно притежава тя от гръцкия или който и да е друг дълг. Анонимни членове на борда на банката обаче контрират, че не може и да става въпрос за "доброволно" отписване на гръцки дълг от страна на институцията. Пред Bloomberg те заявяват, че при никакви обстоятелства тя няма да участва в преструктурирането на задълженията на Гърция, тъй като е купувала нейния дълг само с цел да провежда парична политика, за да облекчи пазарните сътресения. Източници на Reuters обаче са заявили, че загубите са неизбежни вече и дневен ред е как да ги отчетат, така че удара за институцията и съответно правителствата от еврозоната да е най-малък.

Директна загуба

Ако ЕЦБ се поддаде на натиска и се откаже от самопровъзгласената си роля на привилегирован кредитор от ранга на МВФ, то директната загуба, която ще трябва да запише е от порядъка на 20 млрд. евро, според повечето експерти. Това е една четвърт от капиталовите й резерви в момента, а те отдавана са определяне като крайно недостатъчни за силно раздутият й баланс. Съответно отчитането на директна загуба ще означава и бърза нужда от рекапитализация от страна на страните - членки на еврозоната.

Към тази загуба трябва да се включат и потенциални проблеми от страна на другите европейски банки, включително гръцките, които също макар вече да са отписвали съществена част от вложения си в гръцки книжа, надали са го направили до нивата от последната политическа договорка през октомври 2011 г. - а именно на 50%. Отчитайки тези загуби, съответно дупката в капитала им ще стане още по-голяма, а оттам и нуждата им от ресурс от ЕЦБ като инстанция от последна възможност (едва ли някой разчита, че самата държава ще успее да капитализира банковата си система). Единствената добра новина е, че докато Гърция не е обявена във фалит, държавните й ценни книжа все още ще се приемат като обезпечения при финансиране от централната банка.

Или потенциална загуба

Ако обаче ЕЦБ откаже да запише подстрижката, до сделка за преструктуриране може и да не се стигне. Съответно Гърция може да не получи поредния спасителен транш и най-сетне да обяви фалит. Това по-скоро ще отвори кутията на Пандора, а загубите за ЕЦБ и въобще еврозоната трудно могат да се оценят, тъй като освен като директна инвестиция ЕЦБ има и доста гръцки дълг под формата на обезпечения за кредитите взети от месните банки.

А дали паниката няма да прелее и към натиск на някоя от следващите в редицата проблемни държави никой не знае. "Един хаотичен фалит на Гърция може да застраши постигнатия напредък при Португалия, Италия и Испания в свиването на дефиците им", коментира по време на годишната среща в Давос главният изпълнителен директор на Deutsche bank Йозеф Акерман.

Отделно, ако ЕЦБ откаже да участва в подстрижката, централната банка ще загуби и част от авторитета си пред пазарите. Така следващия път, като се намеси и започна да купува дълг, интервенцията й ще има много по-слаб положителен ефект дори и да се отнася за страна различна от Гърция. Може би просто трябва да спре да се намесва и по-скоро да остане последна инстанция за ресурс за банките в нужда. А такава определено има, след като миналия месец ЕЦБ напечата близо половин трилион евро, които даде на европейските банки.

От друга страна обаче, не е ясно дали политиците ще оставят ЕЦБ на мира да излезе от ситуацията, в което доста противоречиво влезе през 2010 г. Все пак интервенциите на банката до момента им купуваха време да мислят как да решат проблемите на еврозоната.

Под въпрос е и дали Гърция няма да се възползва от специалните права, заложени в условията на дълга й, наречени collective action clauses. Те й позволяват да наложи на всички свои кредитори онези условия за преструктурирането, които са приети от мнозинството от облигационерите. Така дори ЕЦБ да е против преструктурирането, ако частните кредитори, които държат останалия гръцки дълг, одобрят 50% или повече подстрижка, банката ще трябва да ги приеме "принудително".

Така излиза, че ЕЦБ няма полезен ход - или ще запише загуби сега, или ще търси начин да я прехвърли на трето лице (основната идея е това да е спасителния фонд EFSF). Това обаче не й гарантира, че ще се предпази от възможността да се окаже в същата ситуация, ако продължи да изкупува държавен дълг и някоя страна от ранга на Италия на стане следващата Гърция. Тогава на президента Марио Драги ще му трябва повече от иновативност да се измъкне от ъгъла, в който и публични, и частни играчи се опитват да го набутат, и да предприеме поредното включване на принтера за евро.

Когато ЕЦБ започна да изкупува гръцки дълг през май 2010 г., нещата изглеждаха сравнително ясни. Намесата на централната банка ще тушира кризата, а тоновете ДЦК в портфейла й ще останат до падеж и дори ще й донесат печалба. Животът обаче, както знаем, е това, което ни се случва, докато си правим други планове. А освен това знаем и че по-малко от две години по-късно кризата не само че не е туширана, а и обхвана и други европейски държави. Сега за всички е ясно, че Гърция е практически фалирала, но голямото боричкане е дали може да се избегне техническият фалит чрез "доброволно" преструктуриране.

Тук обаче ЕЦБ е изправена пред доста по-сложна ситуация, от която като че ли няма полезен ход. Самата институция нееднократно е давала да се разбере, че при никакви обстоятелства не иска да поеме загуби по гръцката си авантюра - първо защото това ще изяде от капитала й, второ защото ще удари по имиджа й и трето защото прецедентът може да изкуши и другите страни, които финансира да поискат сходно третиране. Все повече обаче нейното участие в доброволното отписване на дълга се превръща в искане на останалите кредитори на Гърция, за да приемат условията. А натискът се усили и след като през седмицата управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард призова публичния сектор, т.е. европейските правителства и ЕЦБ, да се присъедини към отписването на гръцки дълг "ако частните кредитори не склонят да поемат по-голяма част от загубите" по него.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    forumer avatar :-|
    forumer

    Другите държави наистина само това чакат ЕЦБ да се поддаде на натиска и да отпише гръцки дълг.
    От друга страна, натискът за доброзорно отписване на гръцки дълг от частните кредитори унищожи доверието в ДЦК като нискорискови активи


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK