Дори обаче централната банка да си удържи привилегирования статус, пак има негативи - намесите вече няма да са толкова ефективни, тъй като ще плашат кредиторите, че отново могат да бъдат изтласкани по гръцкия сценарии. Така новия президент на институцията Марио Драги е притиснат в ъгъла: от една страна, той едва ли иска централната банка да остане заложник в преговорите, но определено не иска и да е виновник за провала им.

Дилемата за ЕЦБ

започна още през май 2010 г., когато не без политически натиск от определени политици банката започна да купува гръцки дълг от вторичния пазар. В момента според изчисленията на различни експерти тя вече притежава книжа за поне 35 - 40 млрд. евро. А според Spiegel те може би са 50 - 60 млрд. евро. Ако институцията ги задържи в баланса си, до падежа някои експерти очакват тя да реализира печалба в рамките на 5 до 15 млрд. евро. Това обаче изглежда все по-трудно постижимо въпреки гневната реакция в Брюксел на предложението на частните кредитори, централната банка да поема своя дял. Вече дори някои политици я подканят да поеме част от договорени загуби, т.е. поне 50% подстрижка на гръцкия дълг.

Официален отговор от ЕЦБ за подобно нещо няма, както няма и официална статистика колко точно притежава тя от гръцкия или който и да е друг дълг. Анонимни членове на борда на банката обаче контрират, че не може и да става въпрос за "доброволно" отписване на гръцки дълг от страна на институцията. Пред Bloomberg те заявяват, че при никакви обстоятелства тя няма да участва в преструктурирането на задълженията на Гърция, тъй като е купувала нейния дълг само с цел да провежда парична политика, за да облекчи пазарните сътресения. Източници на Reuters обаче са заявили, че загубите са неизбежни вече и дневен ред е как да ги отчетат, така че удара за институцията и съответно правителствата от еврозоната да е най-малък.

Директна загуба

Ако ЕЦБ се поддаде на натиска и се откаже от самопровъзгласената си роля на привилегирован кредитор от ранга на МВФ, то директната загуба, която ще трябва да запише е от порядъка на 20 млрд. евро, според повечето експерти. Това е една четвърт от капиталовите й резерви в момента, а те отдавана са определяне като крайно недостатъчни за силно раздутият й баланс. Съответно отчитането на директна загуба ще означава и бърза нужда от рекапитализация от страна на страните - членки на еврозоната.

Към тази загуба трябва да се включат и потенциални проблеми от страна на другите европейски банки, включително гръцките, които също макар вече да са отписвали съществена част от вложения си в гръцки книжа, надали са го направили до нивата от последната политическа договорка през октомври 2011 г. - а именно на 50%. Отчитайки тези загуби, съответно дупката в капитала им ще стане още по-голяма, а оттам и нуждата им от ресурс от ЕЦБ като инстанция от последна възможност (едва ли някой разчита, че самата държава ще успее да капитализира банковата си система). Единствената добра новина е, че докато Гърция не е обявена във фалит, държавните й ценни книжа все още ще се приемат като обезпечения при финансиране от централната банка.

Или потенциална загуба

Ако обаче ЕЦБ откаже да запише подстрижката, до сделка за преструктуриране може и да не се стигне. Съответно Гърция може да не получи поредния спасителен транш и най-сетне да обяви фалит. Това по-скоро ще отвори кутията на Пандора, а загубите за ЕЦБ и въобще еврозоната трудно могат да се оценят, тъй като освен като директна инвестиция ЕЦБ има и доста гръцки дълг под формата на обезпечения за кредитите взети от месните банки.

А дали паниката няма да прелее и към натиск на някоя от следващите в редицата проблемни държави никой не знае. "Един хаотичен фалит на Гърция може да застраши постигнатия напредък при Португалия, Италия и Испания в свиването на дефиците им", коментира по време на годишната среща в Давос главният изпълнителен директор на Deutsche bank Йозеф Акерман.

Отделно, ако ЕЦБ откаже да участва в подстрижката, централната банка ще загуби и част от авторитета си пред пазарите. Така следващия път, като се намеси и започна да купува дълг, интервенцията й ще има много по-слаб положителен ефект дори и да се отнася за страна различна от Гърция. Може би просто трябва да спре да се намесва и по-скоро да остане последна инстанция за ресурс за банките в нужда. А такава определено има, след като миналия месец ЕЦБ напечата близо половин трилион евро, които даде на европейските банки.

От друга страна обаче, не е ясно дали политиците ще оставят ЕЦБ на мира да излезе от ситуацията, в което доста противоречиво влезе през 2010 г. Все пак интервенциите на банката до момента им купуваха време да мислят как да решат проблемите на еврозоната.

Под въпрос е и дали Гърция няма да се възползва от специалните права, заложени в условията на дълга й, наречени collective action clauses. Те й позволяват да наложи на всички свои кредитори онези условия за преструктурирането, които са приети от мнозинството от облигационерите. Така дори ЕЦБ да е против преструктурирането, ако частните кредитори, които държат останалия гръцки дълг, одобрят 50% или повече подстрижка, банката ще трябва да ги приеме "принудително".

Така излиза, че ЕЦБ няма полезен ход - или ще запише загуби сега, или ще търси начин да я прехвърли на трето лице (основната идея е това да е спасителния фонд EFSF). Това обаче не й гарантира, че ще се предпази от възможността да се окаже в същата ситуация, ако продължи да изкупува държавен дълг и някоя страна от ранга на Италия на стане следващата Гърция. Тогава на президента Марио Драги ще му трябва повече от иновативност да се измъкне от ъгъла, в който и публични, и частни играчи се опитват да го набутат, и да предприеме поредното включване на принтера за евро.