Отвъд ръба на закона и морала

"Практиката на българските банки във връзка с определянето на лихвите е и незаконосъобразна по редица причини", адв. Стефан Стефанов

Отвъд ръба на закона и морала

Практиката на банките едностранно да увеличават лихвите

11811 прочитания

"Практиката на българските банки във връзка с определянето на лихвите е и незаконосъобразна по редица причини", адв. Стефан Стефанов

© Капитал


Практиката на българските банки да "договарят" с клиентите си лихви по отпусканите кредити, които се определят по непрозрачен и непазарен начин, отдавна е публична тема. Хиляди са и случаите през последните години, при които лихвата в договора за кредит се вдига едностранно от банката съвсем скоро след сключването на заема. В повечето случаи кредитополучателите се сблъскват с подобна изненада многократно и са принудени да заплащат лихви, значително по-високи от първоначално уговорените. Тази практика на банките стана повод за редица публикации в медиите, включително от бившия изпълнителен директор на Централния депозитар и експерт на Световната банка Любомир Христов. Вече са налице и множество съдебни дела срещу банки във връзка с неправомерно увеличени лихви, като съдилищата по правило уважават исковете и принуждават банките да връщат на клиентите си получените суми.

Защо практиката на българските банки е

незаконосъобразна и неморалнa

Тя е неморална по няколко причини:

- Защото цели прехвърлянето на загубите от лошите кредити (за които вина имат и самите банки) върху изрядните клиенти

- Защото не е икономически основана на реално покачване на стойността на ползвания от самите банки кредитен ресурс, а цели увеличаване на печалбата на банките

- Защото поради горните причини банките напълно съзнателно заблуждават клиентите си при сключването на договора чрез неясни, подвеждащи и неравноправни клаузи и чрез максимално усложнена система на препращания между различни документи – договор за кредит, общи условия, методика за определяне на лихвата и т.н.

Практиката на българските банки във връзка с определянето на лихвите е и незаконосъобразна по редица причини:

Чл. 58, ал. 1, т. 2 от Закона за кредитните институции задължава банките да уреждат с общите си условия "метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита". И двата използвани от закона израза "метод" и "условия" означават само едно – че общите условия на банките трябва да съдържат:

- конкретни и обективни пазарни компоненти, въз основа на които се определя лихвата

- конкретен алгоритъм за изчисляване на лихвата въз основа на избраните базисни компоненти, който е обективен и не зависи от усмотрението на банката и чието правилно прилагане може да бъде проверено от клиента.

В практиката на българските банки обаче тeзи изисквания не се спазват. На първо място, както многократно е посочвано и от Любомир Христов, банките невинаги използват обективен пазарен компонент, определян от трета независима институция. На следващо място, използваният от банките метод за изчисляване на лихвата няма характеристиките на обективен алгоритъм и позволява лихвата да бъде увеличавана по усмотрение на банката и без да може да бъде проследена връзката между промяната на базовия пазарен индекс и крайното решение на банката. По този начин покачването на базовия компонент (например едномесечен EURIBOR) с половин процент може да доведе до покачване на лихвата с два процента, а защо не и с десет.

Някои банки стигат дори по-далече, като уреждат метода за изчисляване на лихвата не в общите си условия (както изисква чл. 58 от Закона за кредитните институции), а в отделен документ, който не се предоставя на клиента и може да бъде открит единствено на сайта на банката. По този начин банката не само пряко нарушава изискванията на закона, но и принуждава клиентите си да сключват договори за кредит, без да имат каквато и да било яснота кога и по какъв алгоритъм лихвата може да бъде увеличавана.

Съгласно чл. 430, ал. 2 от Търговския закон "заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката". Изискването на закона за "уговаряне" на лихвата изключва възможността тя да се определя

едностранно от банката

В повечето договори за кредит обаче е записано, че лихвата се формира въз основа на "базов лихвен процент", определян периодично от банката. Подобна клауза само е "маскирана" като договорна. По същността си обаче тя е форма на произвол и фрапираща подигравка с ценностите на правото и изискванията на закона. Не съществува друга област, в която дължимото от едната страна по договора да се определя единствено от самата нея, без оглед на волята на другата страна. В този смисъл изказванията на редица банкери, че клиентите заплащат лихвата, която доброволно са уговорили, са евфемизъм, зад който се крие неприятната усмивка на икономически силния, който е успял да измами клиентите си.

Не по-малко важно е също така, че въпреки наличието на специален закон за потребителските кредити в отношенията си с физически лица банките са длъжни да прилагат и Закона за защита на потребителите. Този закон съдържа редица разпоредби, на фона на които практиката на българските банки е незаконосъобразна, а съответните договорни клаузи – нищожни, тъй като са неравноправни.

Проблемите с произволното увеличаване на лихвите се задълбочават от една друга добре известна практика на банките – т.нар. такса за предсрочно погасяване на кредита, чието начисляване често също противоречи на закона. Тази "такса" всъщност е тоягата, която не позволява на клиентите на банката да прекратят без загуби договорните си отношения с нея при непоносимо за тях увеличаване на лихвите. Подобно на "уговарянето" на лихвата, таксата за предсрочно погасяване също има маскировъчен характер, тъй като не цели покриването на реални загуби на банката, а единствено

закрепостяването на клиентите

и защитата срещу конкурентни оферти на други банки.

Съгласно чл. 58, ал. 2 от Закона за кредитните институции "разходите по кредита се определят изрично и изчерпателно с договора за кредит, включително за случаите на предсрочно погасяване". Тази разпоредба не оставя никакво съмнение, че евентуална такса за предсрочно погасяване трябва да бъде уговорена в самия договор за кредит (а не в общите условия или тарифата на банката). Българските банки, които спазват това легално изискване, обаче са единици. Останалите прикриват таксата за предсрочно погасяване чрез сложна система от препращания между договора, общите условия и тарифите си. Предпочитаният начин на "скриване" на таксата е уреждането й в тарифата на банката. По този начин клиентите трябва да изчетат десетки страници абсолютно неотносима към тях информация (по правило – с подобаващо дребен шрифт), за да имат възможност  - например в т. 19.2.5. – от тарифата да открият това, което ги интересува. Отделен е въпросът, че клиентът няма как да предположи, че тарифата за предоставяните от банката услуги крие подобни санкции за него.

Горните проблеми са добре известни на законодателя. В Народното събрание на няколко пъти са внасяни законопроекти, които да "усмирят" недобросъвестните и алчни практики на банките. Част от тези законопроекти обаче бяха изтеглени от вносителите си, а по други няма никакво развитие. Причините за това лесно могат да бъдат предположени. Банковото лоби е достатъчно силно, а потребителите на кредитни услуги (поне според банките) вече са добили статуса на крепостници.

При това положение единствената защита на клиентите на банките остава съдът. Той е огледалото, което показва очевидното – че практиката на банките по едностранно увеличаване на лихвите и начисляването на "такси" за предсрочно погасяване на кредитите не е на ръба, а отвъд закона и морала.

*Авторът е адвокат и главен асистент по гражданско и търговско право в СУ "Св. Климент Охридски". Той лично (от свое име, а не за клиент) е спечелил на първа инстанция дело срещу банка за връщането на такса за предсрочно погасяване на кредита и на неправомерно увеличени лихви. Изказаното мнение е лично и не отразява позицията на редакцията. "Капитал" публикува материала заради засиления обществен интерес към темата с банковите лихви, като остава отворен и за други гледни точки.

Практиката на българските банки да "договарят" с клиентите си лихви по отпусканите кредити, които се определят по непрозрачен и непазарен начин, отдавна е публична тема. Хиляди са и случаите през последните години, при които лихвата в договора за кредит се вдига едностранно от банката съвсем скоро след сключването на заема. В повечето случаи кредитополучателите се сблъскват с подобна изненада многократно и са принудени да заплащат лихви, значително по-високи от първоначално уговорените. Тази практика на банките стана повод за редица публикации в медиите, включително от бившия изпълнителен директор на Централния депозитар и експерт на Световната банка Любомир Христов. Вече са налице и множество съдебни дела срещу банки във връзка с неправомерно увеличени лихви, като съдилищата по правило уважават исковете и принуждават банките да връщат на клиентите си получените суми.

Защо практиката на българските банки е


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


19 коментара
  • 1
    neznaiko_2011 avatar :-|
    райничка цветкова

    А какво да кажем за фирмите за "бързи кредити".Пълни мошенници на които някой е дал лиценз за кредитна дейност срещу определена сума разбира се.Такива кожодери не се допускат в нито една нормална европейска държава.

  • 2
    plamen1967 avatar :-|
    plamen1967

    Ето моя случай описан и документиран, как булбанк промени от 28.11.2008 г. в нарушение на закона за кредитните институции чл.58 л. 2 метода ми на изчисление на лихвения процент по моя заем от ЕУРИБОР + Надбавка на ЕУРИБОР + Надбавка + Премия. Това действие е констатирано от КЗП и като нарушение на Европейска директива 93/13/ЕИО. В страницата ми ще намерите официални документи от ЕК, КЗП констатиращи нарушенията а също и секретното решение на булбанк от Окт 2008 г. с които на всичките й кредитополучатели променят метода на изчисление на лихвата (за което същите не си признават). Вземете копието за да го приложите към заведеното Ви дело срещу булбанк http://plamen1967.wordpress.com/myloan/

  • 3
    woody avatar :-|
    woody

    Много точно описва проблема. Въпроса е къде спи БНБ?

  • 4
    bg_potrebitel avatar :-|
    bg_potrebitel


    http://www.independent.co.uk/news/business/comment/brian-basham-beware-corporate-psychopaths--they-are-still-occupying-positions-of-power-6282502.html

    Пазете се от корпоративните психопати – те, както и преди, заемат властовите кресла

    Източник
    Brian Basham

    Thursday 29 December 2011


    В продължение на много години сме виждали чудовища, сблъсъка с които като че ли е бил предначертан от съдбата. Но когато регулирането в САЩ и Великобритания беше отслабено, а ограниченията заспали, чудовищата започнаха да проникват на върха.

    Документът, озаглавен "Теория на корпоративните психопати и тяхната роля в световната финансова криза", наскоро публикуван в списанието за бизнес етика, Клайв Бъдди нарича тези хора психопати.

    "Това е един процент хора, които нямат съвест и състрадание", пише той. "Издигнали се по служебната стълба на съвременните финансови корпорации, психопатите оказват влияние на целия морален климат в компаниите като цяло, притежавайки значителна власт, те причиниха банковата криза.

    В своите убеждения, Бъдди не е единствен. В широко известната книга на Джон Ронсън, "Проверка на психопата", професор Робърт Хейр казва на автора, "Психопатите, които са серийни убийци, разрушават семейства. Корпоративните, политическите или религиозни психопати унищожават икономиката. Те разрушават обществото.

    Бахрейн, хубава, топла вечер. С мой приятел, крупен британски инвестиционен банкер и аз обсъждаме най-известните типове банкери и това, което ги движи. Аз твърдях, че според техните характеристики, често попадат в обхвата на понятието социопати. За моя изненада, моя приятел се съгласява с мен.

    След това прави изненадващо признание. "В една голяма инвестиционна банка, където работех, ние използвахме психометрични тестове, за да набираме социопати, защото техния характер е най-подходящ да се назначават по високите позиции във финансовите корпорации.

    Това е една от най-големите инвестиционни банки, която е назначавала на работа психопати.

    Никога не съм се срещал с директора и архитекта на краха на Lehman Brothers, г-н Дик Фулд, но го видях в един клип и се уплаших. Той крещеше на сътрудниците си, че иска да им изтръгне (на конкурентите) сърцата и да ги ръфа, докато те не умрат. Защо някой като Фулд е в състояние да стигне на върха на Lehman? Не е задължително да гледате видеото, за да заключите, че той е странен, че е възможно да се прочетат 2200 доклад от Чикагския адвокат Антон Валукаса, нает от американски съд да разследва колапса на Леман. Валукас открива вътрешнокорпоративни изкривявания, а доклада в който описва грешките на ръководството и разрушителните вътрешни безотговорни рискове е достоен за психопат.

    Защо, тогава, никой не е разкрил и спрял Фулд? Стигнах до извода, че това е добрия стар въпрос за характера и храненето, но в нова интерпретация. Както аз го виждам, непрекъснатия стремеж за растеж, финансовия сектор активно търси такива чудовища като ги подхранва с похвали и бонуси.

    Бъдди предупреждава: "Същите тези корпоративни психопати, които предизвикаха кризата със своята егоистична алчност и скъперничество, сега съветват правителствата как да се измъкнем от тази криза. Освен това, ако теорията на корпоративните психопати е вярна, тогава ние все още сме много далеч от нейния край. Напротив, тя е само в края на началния етап."

    Опитвайки се да разбера превратностите на това, какво се е случвало преди кризата до 2008 г., развих правилото: "В един нерегулиран свят на върха се изкачват най-малко принципните хора." А едва ли могат да се намерят по безпринципни от корпоративните психопати.

  • 5
    busy2 avatar :-|
    Dr.Jotker

    Много хора имат склонност да демонизират банките и да ги обвиняват за собствените си неуспехи (същите хора обичат да се оправдават и с кризата. "кризата това, кризата онова" ... колко удобно, нали?).
    Да, в банките има много примери за лоши практики, дори и за откровени измами, но за това си има компетентни органи, към които всеки може да се обърне.
    Темата за банките е чувствителна по-принцип, но не бива да се оставя неграмотни, хленчещи хора да задават тона на дискусията.
    Не сте ли попадали на хора, които като ви молят за помощ, ви гледат в очите кротко, като немски овчарки, а като дойде момента да изпълнят поет от тях ангажимент сякаш озверяват? ей това са 70% от пропагандиращите

  • 6
    bg_potrebitel avatar :-|
    bg_potrebitel

    До коментар [#5] от "sfera":

    Очевидно е, че Вашата ценностна система не споделя общоприетите европейски принципи за човешки права и свободи, като свобода на изразяване на мнение, защита на потребителите, човешко достойнство и право на информация.
    В случая не става въпрос за "демонизиране" на банките, а само за примерите на лоши практики на банките в България.
    Много от институциите са неефективни и не са еманципирани. Затова все повече потребители на банкови услуги се обръщат към съда.
    Вашият израз за клиенти на банките "гледат в очите кротко, като немски овчарки, а като дойде момента да изпълнят поет от тях ангажимент сякаш озверяват", е пример за непрофесионалното отношение на банките и липса на култура на публично говорене. Банките разполагат с огромен ресурс от експерти, включително по оценка на риска. В много случаи, те поемат непремерени рискове.
    За да се овладее "гонитбата"на бонуси и безотговорното отпускане на кредити, се прие и Директива, която да регулира променливите възнаграодения /бонуси/ на банкерите. Тя е транспонирана в Наредба №4 на БНБ.

  • 7
    busy2 avatar :-|
    Dr.Jotker

    До коментар [#6] от "bg_potrebitel":

    Съжалявам ако в описаният от мен персонаж сте видели себе си. Малко грубо наистина, моля да ме извините.
    Просто се дразня когато се преиграва с темата.
    Бихте ли споделили какво у банките ви харесва?

  • 8
    tedif avatar :-P
    tedif

    Само споменаването на името левон хампарцумян би трябвало да обясни мнението ми за *българските* банки.Поровете се в *делата му*,*sfera*,мнооого са любопитни.

  • 9
    bg_potrebitel avatar :-|
    bg_potrebitel

    До коментар [#7] от "sfera":
    Вие трябва да контролирате агресивния си и неуважителен изказ. В случай, че желаете да бъдете приет/а насериозно. Опитайте се да излезете от модела на поведение на балкански примат.
    Преди дни в тв студио, представител на банковия сектор се опита да даде урок на журналистите какво да отразяват и какво не и ги посъветва да не водят война срещу банките.В същото предаване, той реши да ги впечатли с известна реплика на една от иконите в американската журналистика. Уолтър Кронкайт е известен и с обръщението си към гилдията с думите, че журналистите само трябва да "държат огледалото" за да казват и да показват на публиката какво се случва в обществото.
    През последните дни "независимите и социално отговорни" медии филтрират темата. Тези, които си позволяват публикации, и то интелигентни, заслужават да бъдат поздравени.
    Банките са търговци. Тяхната стока са парите. В последните години те въведоха лоши практики. Липса на административен капацитет в регулаторния орган и "пазаруване" на политици доведоха до загуба на доверието във финансовия сектор.
    Аз уважавам мнението Ви /"Просто се дразня когато се преиграва с темата"/, но не го споделям.
    Вие явно обслужвате интересите само на банкери, които защитават непрозрачното поведение и които не уважават законите.
    Много от потребителите са се предоверили на банките, и са ги "качили" на пиедестал. Оказва се, че банките сами са слезли от пиедестала.
    Вие не виждате проблем и "преиграването" Ви дразни. За разлика от Вас, ЕК изразява тревогата си:
    "Кредитополучателите изпитват все повече затруднения да изплащат заемите си, вследствие на което нараснаха случаите на неизпълнение и съответно реализиране на обезпечението. Ето защо разрешаването на проблема с безотговорното отпускане и вземане на кредити е важен елемент от усилията за финансова реформа.Факт е, че безотговорното поведение на някои участници на пазара е една от главните характеристики на финансовата криза. Затова е ясно, че трябва да се вземат мерки срещу безотговорното отпускане и вземане на кредити, за да се избегне повтарянето на условията, довели до сегашната финансова криза."




  • 10
    tehgruhter avatar :-P
    Pow

    Мога да кажа на мен какво не ми харесва в банките. Не ми харесва непрозрачната им политика (нито една банка няма прозрачна политика), не ми харесват лихвените проценти, не ми харесват подмамващите и лъжливи реклами, не ми харесва монопола им, не ми харесва наглият тон на служителите им. Имал съм си вземане-даване с една и съща банка в България и извън нея. Не може даже да се сравняват двете услуги... За мен банките са картел лихвари със силно лоби и едва ли има човек, който да промени това ми мнение.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал