Печалбите като изчезващ вид
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Печалбите като изчезващ вид

Печалбите като изчезващ вид

Проблемните кредити забавиха ръста си, но стопяването на финансовите резултати на банките е все по-видимо

Мария Иванова
10983 прочитания

Преди две седмици главният изпълнителен директор на Raiffeisenbank International (RBI) Херберт Степич заяви пред десетки журналисти, че европейските регулатори вършат глупости. Причината за изблика му на рядка откровеност бяха новите капиталови правила за банките в еврозоната, които заради краткия срок за покриване (до края на юни 2012 г.) едва ли не принуждават финансовите институции да изтеглят бизнес от перспективния регион на Централна и Източна Европа (ЦИЕ).

Има поне две причини австрийският банкер да не е особено щастлив от завишените регулаторни изисквания. Първо, според новите правила банката му трябва да набере между 2.5 и 3.6 млрд. евро буквално за няколко месеца. И, второ, регионът на ЦИЕ (плюс Русия) генерира над половината от печалбите на RBI.

Наистина банките в източната част на континента продължават да играят ролята на своеобразна касичка за западноевропейските си майки. Финансовите институции в България не са изключение и доказателствата за това са видими в публикуваните от БНБ през седмицата статистически данни към края на 2011 г. Всъщност за следящите сектора едва ли е изненада фактът, че като цяло системата приключва годината на печалба в общ размер на 586.1 млн. лв. Въпреки студа навън обаче положителните финансови резултати на местните банки все по-осезаемо се стопяват, като към края на 2011 г. една трета от тях са под или съвсем близо до нулата. Сред губещите (виж таблицата) са както някои сравнително нови играчи на пазара като клоновете на латвийската Регионална инвестиционна банка и на турската Ишбанк, така и някои от обичайните заподозрени като Емпорики банк България и клонът на гръцката Алфа банк, които през последните години работят на загуба, предизвикана от силната им експанзия в периода непосредствено преди и в началото на кризата. Две от финансовите институции, които смениха собствениците си през изминалата година след проблеми на предишните им банки майки, също приключват на минус – става въпрос за Българо-американска кредитна банка, чийто мажоритарен акционер вече е Цветелина Бориславова, и за доскорошната НЛБ Банка София, която стана 100% собственост на TBIF Financial Services.

И тази като миналата

Ако имате някакво усещане за дежа вю, не е случайно. И през 2011 г. основните спирачки пред печалбите на банките бяха ръстът на проблемните кредити и слабото възстановяване на икономиката. Прогнозите за 2012 г. не са по-розови – факторите, които и досега натежаваха върху балансите на финансовите институции, няма да се изпарят като с магическа пръчица. 

"Предизвикателствата пред банките няма да са много по-различни от тези досега, като най-голямото е нагласата, която имаме към всичко, което се случва около нас", коментира през седмицата за "Капитал Daily" главния изпълнителен директор на Прокредит банк Петър Славов.   

Нещо повече, за разлика от края на 2010 г. към края на 2011 г. има и нещо ново на южния фронт. Дълговите проблеми на Гърция и останалите страни от т.нар. периферия на еврозоната, които продължават да сковават финансовите пазари в цяла Европа, няма как да не засегнат и българския. Особено като се има предвид, че над 20% от активите в системата са собственост на гръцки финансови институции. 

Всъщност ефектът вече е видим. Според данните за привлечените от банките средства през последното тримесечие именно две от банките с гръцки собственици - "Пиреос" и Алфа банк, отчитат сравнително осезаем отлив на депозити от физически лица - съответно с 13.9 и 19.5 млн. лв. При спестяванията на фирми отново гръцка банка - ОББ, е сред финансовите институции, при които за последното тримесечие има най-голям номинален спад (145.9 млн. лв.). В групата са още Уникредит Булбанк, Алианц банк България и клонът на американската Сити банк, но разликата е, че при тях на годишна база се наблюдава нарастване на показателя, докато ОББ отчита спад и спрямо края на 2010 г. Междувременно през цялата година обемът на депозитите в системата се покачва стабилно и в края на 2011 г. делът на привлечените средства от местни източници достига 80.7% от общия обем от 65.6 млрд. лв. Банките с български собственици са отличници по привличане на нови депозити благодарение на предлаганите от тях по-високи лихвени проценти.

Депозити на скорост

Продължаващото нарастване на депозитите както на бизнеса, така и на домакинствата, при това с двуцифрени темпове, е показателно за несигурността в икономическата обстановка. За последната година брутните спестявания на домакинствата са се увеличили с 3.86 млрд. лв., а тези на бизнеса – с 2.02 млрд. лв. Дори и да се отчетат начислените лихви по реално внесените в банките средства – които по думите на главния изпълнителен директор на МКБ Юнионбанк Мария Илиева са в размер на 1.25 млрд. лв. по депозитите на домакинства и около половин милиард по вложенията на бизнеса – пак остава съществена сума. 

"Увеличението на депозитите е естествен резултат от намалената инвестиционна активност на всички икономически субекти", посочва главният изпълнителен директор на Алианц банк България Никола Бакалов.

От своя страна Мария Илиева допълва, че поради липсата на инвестиционни алтернативи много хора оставят средствата си в банките. Същото важи и за редица фирми, които "при липсата на необходимост да разширяват производството си се въздържат от инвестиции и тези пари остават временно на депозити". "Има и хора, които продължават да отделят от своите бюджети всеки месец и да спестяват, за да увеличават "белите пари за черни дни", отчита още тя.

Доказателство за това е и фактът, че според данните на БНБ над 75% от депозитите на домакинствата са на стойност до 1000 лв. Реално погледнато, обемът им е едва около 3.5% от общия обем на привлечените средства от домакинства към края на третото тримесечие (данните за броя и размера на депозитите на фирмите и домакинствата към края на 2011 г. ще бъдат публикувани следващата седмица). Големият им брой обаче е красноречив за свитата склонност на населението към потребление.

Кредитиране около точката на замръзване

Всъщност показателно в това отношение е и продължаващото свиване в потребителското кредитиране. От началото на 2010 г. обемът на потребителските заеми намалява (с изключение на третото тримесечие на 2011 г.), като само за последните три месеца свиването е със 105.9 млн. лв. Това на практика означава, че не се отпускат достатъчно нови кредити, с които да се компенсира погасяването на вече предоставените. Всъщност според публикуваните в края на януари данни от паричната статистика свиването в обема на потребителските заеми се дължи главно на средствата, отпуснати за период от над 5 години.

В сегмента на ипотечното кредитиране ситуацията също е замръзнала въпреки опитите от страна на банките да раздвижат пазара с атрактивни промоции. За последната година ръстът е с едва 1.07%, като през четвъртото тримесечие всъщност дори е отчетен минимален спад с 0.05% в обема на ипотечните заеми.

Според Мария Илиева обаче е възможен и друг, не толкова песимистичен прочит. По думите й именно погасяванията на задължения прави така, че ръстът на кредитирането да изглежда по-нисък от действителния. "Хората твърде дълго отлагаха своето потребление и инвестиции и това се вижда по ръста на депозитите. Но това отлагане не може да продължи завинаги", твърди тя. И посочва, че вече се забелязват първите данни за ръст на потреблението, като очакванията са тенденцията да се запази и дори усили през втората половина на годината. "Това ще се отрази и на кредитирането", казва Илиева.

Заеми с добавени проблеми

Така основният пазар, към който банките могат да насочат натрупаните свободни средства, в момента е финансирането на бизнеса. Именно там обаче заради по-големите мащаби, с които се работи, са и най-съществените предизвикателства по линия на проблемните заеми. Само за последното тримесечие обемът на лошите и преструктурирани кредити в сегмента се е увеличил с 248.8 млн. лв. Общо 23.38% от финансирането за бизнеса се обслужват с просрочие или са били преструктурирани, т.е. имало е затруднения в обслужването.

А според очакванията на анализатори ръстът на проблемните кредити в банковите портфейли ще се запази като тенденция поне през първите шест месеца на 2011 г., като вероятно влошаване е възможно при експортно ориентираните компании, които са засегнати от продължаващата криза в еврозоната.

Добрата (донякъде) новина е, че темповете на нарастване на проблемните кредити като цяло видимо се забавят. Така според надзорните данни на БНБ към края на декември 2011 г. делът на заемите с просрочие над 90 дн в обслужването е 14.93% от брутните кредити за бизнеса и домакинствата. За сравнение, числото беше 14.45% към края на септември, 13.53% към края на юни и 12.93% към края на март 2011 г. Във връзка със забавянето на влошаването на портфейлите от централната банка отчитат и леко намаляване на разходите на банките за обезценки – с 2%, или 26 млн. лв. за последната година. Като цяло обаче тенденцията за увеличаване на проблемните експозиции за момента се запазва, а това е равнозначно на продължаващ натиск върху банковите печалби.   

Къде е върхът, къде е дъното

Самите банкери са предпазливи в прогнозите си. "Очакваме намаляване в темпа на нарастване на проблемните кредити", казва Никола Бакалов.

Според Мария Илиева през 2011 г. най-накрая растежът им ще достигне връхната си точка. "Възможно е увеличение от още 1-2%, но голямата част от заемите явно са отпускани по възможностите на хората и фирмите с добри проекти и идеи и те се обслужват редовно", посочва тя.

Прогнозата на анализаторите от "Уникредит Булбанк" обаче е малко по-песимистична. Според очакванията им пикът на лошите кредити ще бъде в края на 2012 г. или дори в началото на 2013 г. При това прогнозата на банката е, че във върховата си точка необслужваните кредити (с просрочие над 90 дни) ще достигнат между 17.5% и 19% от общия обем на банковото финансиране за бизнеса и домакинствата.

Преведено в числа, това по всяка вероятност означава и нови разходи за обезценки, които финансовите институции ще трябва да направят. А тъй като междувременно нетните им доходи от лихви и такси, които са основните приходни пера в бюджетите им, остават почти непроменени (виж графиката), резултатът най-вероятно ще е още по-изпилени печалби. Главно за неудоволствие на г-н Степич и колегите му от Западна Европа. 

Източник: Shutterstock
Автор: Капитал
Автор: Капитал

Преди две седмици главният изпълнителен директор на Raiffeisenbank International (RBI) Херберт Степич заяви пред десетки журналисти, че европейските регулатори вършат глупости. Причината за изблика му на рядка откровеност бяха новите капиталови правила за банките в еврозоната, които заради краткия срок за покриване (до края на юни 2012 г.) едва ли не принуждават финансовите институции да изтеглят бизнес от перспективния регион на Централна и Източна Европа (ЦИЕ).

Има поне две причини австрийският банкер да не е особено щастлив от завишените регулаторни изисквания. Първо, според новите правила банката му трябва да набере между 2.5 и 3.6 млрд. евро буквално за няколко месеца. И, второ, регионът на ЦИЕ (плюс Русия) генерира над половината от печалбите на RBI.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    boplam avatar :-|
    boplam

    Крайно време е банките да си намалят лихвите и таксите!
    При тези убийствени нива на лихви по кредитите е нормално да няма интерес към кредитиране и да се увеличава дела на лощите кредити.
    Те какво очакват ?!

  • hypercube

    "И, второ, регионът на ЦИЕ (плюс Русия) генерира над половината от печалбите на RBI"

    А после - на загуба били, никой не си плащал кредитите, тук риска бил голям. Оказва се че тук е най-голямата лапаница.

  • 3
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    Какъв оптимизъм лъха от нашите банкери :-) Забелязвали тенденция на намаляване ръста на проблемни кредити :-) Нормално, сега той се изчислява върху по голяма база, а тя и така ще расте :-)

  • 4
    ronkong avatar :-|
    ronkong

    Ми да, чуждите банки в България са доста голяма касичка която пълни бюджетите на чуждите държави. Още преди 15г. Оли Рен каза, че българите сме жилави и с буркани ще преживеем, докато в другите държави срещу лихви 2 пъти по ниски от лихвите и таксите в България, си взимат високите заплати и си живеят за наша сметка. Всъщност Борисов е най зависим от октопода на банките. Твърдейки че банките са стабилни, той поддържа ЕНП, и на практика продължава робството на България. Всъщност чуждите банки са върхът на пирамидата на сивата икономика и са не досегаеми под крилото на Борисов и ГЕРБ. Какъв е дялът на банките при формирането на брутният вътрешен продукт ? Колко са приходите в държавният бюджет от банките ? И кой плаща ? Основно плаща българския народ, проста сметка !

  • 5
    aircraft_carrier avatar :-|
    aircraft_carrier

    Да свалят цените на копторите и нещата ще се пооправят.Нямам начин коптор купен за 12000 лева да струва 50000 евро днес.Смешно е.

  • 6
    vassilun avatar :-|
    vassilun

    До коментар [#1] от "boplam":

    Напълно съм съгласен с Вас! Ето защо е и цитатът от началото на статията: "И, второ, регионът на ЦИЕ (плюс Русия) генерира над половината от печалбите на RBI." Защо ли регионът генерира над половината от печалбите на западните банки?! Само защото лихвите тук са много по-високи от лихвите в страните им! Мамка им - аз плащам 7.5% лихва за средносрочен ипотечен заем от 100 000 евро! Яд ме е, че не взех заем от банка в Германия за половин лихва, но човек се учи докато е жив! Хитреците обаче много умно преодоляват ограничението да няма наказателна лихва при предварително погасяване преди изтичане на три години от вземането на заема - за първите 3 години аз ще платя цялата лихва за периода (8 години), а след това, ако искаш го погасявай предварително... Тъпо постъпих, но ...

  • 7
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    В някои от вашите коментари виждам много болка, в други смешни опити за облъчване, но едно ги обединява - всичките са нелогични. Добре, че дойдоха чуждите банки, че да донесат в България ресурс за кредитиране. Който си спомня годините преди 2003 знае, че почти всички български банки фалираха, а нормална фирма нямаше как да получи кредит. Чуждите банки донесоха свой ресурс и го раздадоха в България под формата на кредити. Така брутният ни вътрешен продукт нарастна от около 25 млд. лева на 65 млд. лева. Така разбире се се появи и 66 млд. лева частен външен дълг, който заедно с държавногарантираният правят общо 74 млд. лева брутен външен дълг на България.

  • 8
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    Влезлият от вън кредитен ресурс разбира се беше нещо много добро за България. Лошото обаче беше, че тези пари не се вложиха в машини и технологии, които да дават доход по цяла година на голяма част от българите, а се превърнаха в бетон, които в най-добрия случай носи някакви доходи 2-3 месеца в годината на една много малка част от управляващата ни вихрушка.

  • 9
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    Относно депозитите - изобщо не се заблуждавайте - в нашите банки са депозирани парите на очакващите държавен фалит гърци. Те не ги афишират като гръцки, защото се страхуват Гърция да не си ги прибере обратно. Тези пари са шанс за България, но за съжаление у нас върлуват руски и китайски унищожители на всякакъв бизнес, а държавата България всячески ги защитава. Така вече не остана бизнес, които развиван в България да носи печалба. За това единствените нови кредитополучатели са старите, които всячески се стараят да преструктурират заемите си и се се измъкнат от капана, в който сами се вкараха. Това е урока с разумният риск, който може да се поема и който ние като общество сега ще научим.

  • 10
    georgi2012 avatar :-|
    georgi2012

    БГ вероятно лошите кредити са на свързани компании, не трябва да се вярва в лош късмет, а в целенасочено ограбване вероятно с подкрепата на Европа? Не дават ли високи лихви по депозити, за да си изтеглят технита капитали навън, защото вече не са солвънт?

    As an employee of a Central Bank in Europe, part of European System of Central Banks I was implanted involuntary in my sinuses with something like hearing apparatus (visible on MRI), that transmits on a particular frequency wireless network (TETRA, commersial) and allows mind control. It is connected to the nerves.

    There was an attempt to be bribed and threatened as ECB and the European Commission refuse to reply my complaints. The idea is that western capital should be supported by regulators in banking and telecommunication as well as create a housing, credit and equity bubble with the knowledge and participation of the Central Bankers, which cost the country no less than 20 billions! Many of the Central Bankers studied at Soros CEU, who is thus related with ECB and EC. This is an obvious connection of ECB with particular capitalists so one should know what is the transparency and the accountability of ECB? Many politicians and Government servants in Bulgaria are controlled in a similar manner.
    Involved "people" here: http://convergingtechnology.eu/threats-for-developing-countries/


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Финтех иновации по 10

Финтех иновации по 10

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK