Кредитите за имоти, транспорт и логистика пак са табу
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кредитите за имоти, транспорт и логистика пак са табу

Кредитите за имоти, транспорт и логистика пак са табу

Във всички останали сектори заемите са се увеличили

Валентина Илиева
2573 прочитания

© Надежда Чипева


266

хил. лв. е средният размер на един заем в корпоративния сектор, като най-много се е увеличил броя на фирмените заеми с размер между 100 000 и 250 000 лв.

След две поредни тримесечие търговията вече не е секторът, към който банковите кредити се повишават с най-големи обеми. Това показват данните на БНБ, според които е отчетено нарастване на заемите в почти всички сектори. Изключение правят операциите с недвижими имоти и сектор транспорт, складиране и пощи, които след кратко съживяване отново не се радват на банково финансиране. Централната банка използва класификацията на НСИ за секторите.

Сред най-кредитираните в края на годината се оказват професионалните дейности и научни изследвания (юридически, счетоводни, консултантски, рекламни дейности и др.), преработваща промишленост и енергиен сектор (производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива). Трябва да се има предвид обаче, че данните, които БНБ обявява, са предварителни и е възможно да бъдат ревизирани през следващо тримесечие.

Губещи

Значително по-малкото увеличение на кредитирането в сектора на търговията през последното тримесечие на миналата година в сравнение с предходните (с 13.3 млн. лв. при ръст по около 250 млн. лв. за второто и третото тримесечие) не е изненада предвид общата картина на потреблението в страната. Само преди ден от НСИ обявиха спад в търговията на дребно с 2.4% на годишна база.

Заради новата вълна на кризата в еврозоната от есента на миналата година и у нас се наблюдава продължаващ спад на потреблението, който е съпроводен с увеличаване на спестяванията. Именно за последните три месеца на 2011 г. беше отчетен най-големият тримесечен растеж на депозитите на населението през миналата година - с 1.4 млрд. лв. На този етап мисленето на хората е депресивно, отлагат покупки, потребление, ползване на кредити, коментират банкери.

Не е изненада и свиването на портфейлите от кредити за операции с недвижимите имоти и транспортния сектор. Обемите там се свиват съответно със 3.5 млн. лв. до 2.7 млрд. лв. и с 11.7 млн. лв. до 1.117 млрд. лв. през четвъртото тримесечие. Това бяха едни от най-пострадалите сектори при първата вълна на кризата. Сега, при повторното й задълбочаване, те започват отново да изпитват трудностите за намиране на финансов ресурс. През предходните тримесечия са отчитали и нарастване.

Печеливши

Кредитите за компаниите, занимаващи се с консултантски услуги в различни области, за едно тримесечие са се увеличили със 151.7 млн. лв. до 1.7 млрд. лв., за преработващата промишленост със 139.6 млн. лв. до 6.6 млрд. лв. и за енергийния сектор – със 116.1 млн. лв. до близо 1.1 млрд. лв.

Според Никола Газдов, председател на Българска фотоволтаична асоциация, е напълно възможно част от ръста в кредитирането за енергийния сектор да се дължи на финансиране на нови мощности във възобновяеми енергийни източници. По думите му доскоро пред такива проекти е имало добра перспектива, но не смята, че данните от изминалата година (през цялата година кредитите за този сектор отчитат нарастване - бел. ред.) ще бъдат повторени и през първото тримесечие на тази година.

Причината е в очакваните рестриктивни законодателни промени в областта, които се подготвят в момента. Мнението му е, че те ще имат негативен ефект и ще накарат банките и инвеститорите да се отдръпнат от сектора. Няма да е изненада, ако се окаже, че банките са ограничили или дори спрели кредитирането на такива проекти през първото тримесечие на тази година, каза още Газдов.

Част от ръста в кредитирането на преработващата промишленост (обхваща широк спектър от производства) вероятно се дължи на металургичния бранш. "Компаниите в металургията работят относително добре, в бранша не е усетено на този етап задълбочаването на проблемите в еврозоната", коментира Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия.

По данни на бранша през третото тримесечие е отчетен над 10% годишен ръст в производството, като това предполага ползването на кредити. Приносът е преди всичко на експортно ориентираните компании в сектора, тъй като вътрешно търсене на метали почти няма, посочи Паунова. В сектора няма замразени инвестиционни проекти, осъществяват се само с по-ниски темпове и компаниите в бранша не изпитват затруднения при осигуряването на финансов ресурс, каза още тя.

В същото време според Антоанета Божинова, изпълнителен директор на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци (друг бранш от преработващата промишленост), за фирмите от този бранш е трудно да получат кредит, тъй като банките ги считат за рискови. Ако се отпусне кредит, той е с много висок процент на обезпечението, посочи още тя.

266

хил. лв. е средният размер на един заем в корпоративния сектор, като най-много се е увеличил броя на фирмените заеми с размер между 100 000 и 250 000 лв.

След две поредни тримесечие търговията вече не е секторът, към който банковите кредити се повишават с най-големи обеми. Това показват данните на БНБ, според които е отчетено нарастване на заемите в почти всички сектори. Изключение правят операциите с недвижими имоти и сектор транспорт, складиране и пощи, които след кратко съживяване отново не се радват на банково финансиране. Централната банка използва класификацията на НСИ за секторите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.