Правителството готви мерки срещу високите лихви по кредитите

Кабинетът ще забрани някои от банковите такси и ще вкара в регулация заложните къщи

EURIBOR е съкращение от Euro Interbank Offered Rate. Това е основната лихва, на която банките в Европа си отпускат кредити една на друга. В определянето му участват над 50 европейски банки. Основната лихва варира според срока на отпусканите заеми на междубанковия пазар - от една седмица до една година. EURIBOR е считан за най-важния референтен лихвен процент на европейския паричен пазар. На базата на него се определя цената на всички видове финансови продукти, вкл. ипотечни и потребителски заеми. В момента 6-месечният EURIBOR е 1.377%, а 1-годишният е 1.710%.

СОФИБОР е средният лихвен процент на българския междубанков пазар. Индексът показва лихвата, на която българските банки си отпускат необезпечени заеми една на друга. Той също варира според срока на междубанковите заеми - от 1 ден до едногодишни. В момента 6-месечният СОФИБОР е 4.442%, а 1-годишният е 6.660%.

Правителството ще предложи законодателни промени, които целят да намалят лихвите по банковите кредити, съобщи в сутрешния блок на БНТ вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков. "Ако хората си взимат кредити за жилища, потребителски кредити и т.н., често попадат в ситуация, при която лихвите им се сменят в движение. Има много такси, които те не разбират защо въобще трябва да ги плащат, и дори не е ясно как се правят лихвите", заяви Дянков.

Лихвата - по СОФИБОР или ЮРИБОР

По думите му ще бъдат поискани три законодателни промени. Първата е свързана с въвеждането на единната база за изчисляване на лихвите по кредитите - това ще е основен лихвен процент (СОФИБОР или ЮРИБОР), валиден за всички банки. Банките ще могат да определят надбавка над него, както и досега, но изравняването на базата ще позволи на клиентите да сравняват по-лесно условията на различните институции. В момента всяка банка си определя базисен лихвен процент по своя методология.

"Ако отиваш примерно в Германия или в Чехия и си вземаш потребителски кредит, те ти казват - ЮРИБОР плюс еди колко си процента за други неща. В България не е така. Всяка банка си прави основен лихвен процент и ако сравняваш между банки, става много трудно да знаеш това ли е по-добре за теб", заяви Дянков.

Смисълът на промяната е да има по-голяма предвидимост за хората, които теглят заеми. Финансовият министър не обясни как тази мярка ще свали лихвите по кредитите. Вероятно кабинетът разчита, че при по-голяма сравнимост на условията, банките сами ще пожелаят да намалят цената на кредитите си.

Забрана на такси със закон

Втората промяна ще криминализира част от таксите за банковите операции. Те ще станат или незаконни или ще се поделят между банката и получателя на кредита. "Една голяма част от таксите, които в момента банките взимат, това са за сметка на получателя на кредита - или ще ги направим незаконни, или ще се делят между банката и получателя на кредита, просто за да са по-евтини кредитите, а и защото така е справедливо", обясни финансовият министър.

Като пример за несправедлива такса той посочи събираните от банките пари за оценка на обезпечението при ипотечни заеми. "Плащате и затова някой да изчисли каква е стойността на активите, с които влизате, ако имате някакви такива активи. Това обаче се плаща изцяло от този, който търси кредита, а не от банката. В повечето страни е поне 50 на 50, един вид банката също трябва да плаща, защото тя получава пари от лихвите на този кредит", добави Дянков.

Не на "лихварството"

Последната промяна ще засегне най-малките заеми - под 400 лева. Те също ще бъдат вкарани в регулация, както останалите кредити. "Сегашният закон всъщност казва - има някаква регулация, но тя е от 400 лева кредит нагоре, а под 400 лева всъщност няма никаква регулация, никаква законова база. И като резултат там става т.нар. лихварство", обясни Дянков. Според него от това се възползват заложните къщи и "други лихварски къщи".

"Ние ще направим всичките законови промени, а и целият закон като цяло за защита на потребителите да важи от 0 стотинки или по-скоро от 1 стотинка нагоре, в смисъл за всички", обясни вицепремиерът. Още до края на тази седмица или началото на следващата мерките ще бъдат внесени за обсъждане в Асоциацията на търговските банки в България, допълни министърът.

Дългото сбогуване с високите лихви

Идеята на вицепремиера Дянков не е нова - още през 2009 г. той я лансира и дори проведе среща с банковата асоциация. Тогава той беше поставил и конкретна цел - спад от 3 процентни пункта за лихвите по банковите заеми за бизнеса и домакинствата. Според Дянков макроикономическите условия го позволяват, тъй като финансовият риск за България е намалял, благодарение на строгата бюджетна дисциплина, спазвана от правителството.

В крайна сметка правителството не се договори с банкерите за конкретни стъпки в тази посока. Данните на БНБ обаче показват, че през последните две години в повечето сегменти средните ефективни годишни лихви по новоотпусканите заеми за бизнеса и домакинствата са намалели с по 1 до 2 процентни пункта. Според вицепремиера Дянков това понижение на лихвите не е достатъчно.

В началото на тази година той призова отново банките да свалят лихвите по кредитите. "Една от първите ми задачи тази година ще е да поканим представители на банките и БНБ в тристранния съвет. В интерес на всички е лихвите да паднат, за да върви по-добре икономиката", обяви той в интервю за "24 часа".

Неговите идеи срещнаха силен отпор от банковата гилдия. Председателят на банковата асоциация и главен изпълнитен директор на най-голямата банка "Уникредит Булбанк" Левон Хампарцумян коментира в началото на януари, че държавата не може да се намесва в работата на банките и да налага административно по-малък размер на лихвите. "Мисля, че вече всички, които имат малко повече разум в главата разбраха, че господин Дянков все пак не идва от Северна Корея, а от Америка. Той много добре знае, че нито може административно да управлява лихвите, нито може с тристранната комисия да реши какъвто и да е проблем, свързан с лихви, банки и т.н., защото устройството на държавата е друго. Но разбира се, като нападне банките, отбива вниманието от себе си или от гафовете, които е направил", заяви Хампарцумян.

"Капитал" ще търси за мнение банкери и ще ви информира за тяхната позиция по предлаганите от правителството мерки.

Парите от Сребърния фонд

Министър Дянков коментира и предстоящите законови промени за Сребърния фонд, заявявайки, че правителството обмисля да разшири възможностите за инвестиране на парите от него не само в български държавни ценни книжа, но и в чуждестранни такива. Той допълни, че парите от Сребърния фонд ще могат да се инвестират не само на българската фондова борса, но и в чужди държави, така че във времето фондът да печели пари за пенсионерите, а не да ги губи.

Парите в Сребърния фонд са предназначени да финансират дефицитите в пенсионната система след 2018 година. Към края на януари натрупванията в него са 1.68 млрд. лв., което е 2% от планирания за тази година Брутен вътрешен продукт. Средствата във фонда са част от фискалния резерв и се управляват от БНБ.

Дянков не изключи възможността с част от парите на Сребърния фонд да се правят плащания по външния дълг на България. Тази идея бе лансирана неотдавна от източници в Министерството на финансите, тъй като се знае, че в началото на 2013 г. страната има голям падеж на еврооблигациите, емитирани от кабинета "Сакскобургготски". "Напълно е възможно част от Сребърния фонд да отиде за такива плащания, но, пак повтарям, това не е водещото. Водещото е пенсионният фонд, защото той е вид пенсионен фонд, втори пенсионен стълб, да има доходност, която в момента е отрицателна", допълни той.