Димана Ранкова: Няма доказан по-добър начин за приватизация от фондовата борса
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Димана Ранкова: Няма доказан по-добър начин за приватизация от фондовата борса

"Трябва да се ревизира регулацията на търговите предложения и да се преосмислят критериите за отписвание на публичните дружества."

Димана Ранкова: Няма доказан по-добър начин за приватизация от фондовата борса

Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор пред "Капитал"

Татяна Пунчева-Василева
4058 прочитания

"Трябва да се ревизира регулацията на търговите предложения и да се преосмислят критериите за отписвание на публичните дружества."

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Визитка

Димана Ранкова е заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН) и отговаря за инвестиционния надзор. Започва работата си в комисията през 1996 г., като част от правния отдел на тогавашната Държавна комисия по ценните книжа. По-късно става част от ръководството й. Активно участва в създаването на основните на сегашното законодателство в сферата на капиталовия пазар. След формирането на КФН от 2003 г. до май 2009 г. Ранкова е зам.-председател с ресор "Инвестиционен надзор". След това за кратко е част от ръководството на Българската банка за развитие, като от юли 2010 г. се връща в ръководството на финансовия регулатор.

Как оценявате започналата борсова приватизация, след като няколко пъти наскоро от самата комисия се изказаха мнения против нея?

В края на 2011 г. станахме свидетели на първата от години борсова приватизация на държавни пакети и по-конкретно на EVN. Според мен това е един от необходимите катализатори за развитие на капиталовия пазар и за продажба на държавни активи. Няма доказан по-добър начин за приватизация от фондовата борса. Това е методът, при който тя се извършва прозрачно, а следователно и при пълна защита на инвеститорите и на обществения интерес. Също на борсата в най-висока степен може да се постигне реална пазарна цена, формирана чрез реално търсене и предлагане. Така че е удачно този процес да продължава. С това изразявам личното си мнение и то е резултат на видяното през годините.

А на какъв етап е процедурата при другите две електроразпределителни дружества – на E.ON и CEZ?

Подготовката на другите две ЕРП, за чиято борсова приватизация усилено се говореше през 2011 г., е в напреднала фаза, вероятно скоро може да очакваме представянето на документите им в КФН.

Какво е състоянието на играчите на капиталовия пазар в момента? Има ли наистина "20 фалирали брокера", както беше коментирано от председателя на КФН в скорошно негово телевизионно интервю?

Ясно е, че участниците на капиталовия пазар след 2008 г. извършват дейността си в нестабилна макроикономическа среда и изпитват сериозни трудности. Това е продължение на общите процеси и глобалната икономическа и финансова криза. Също вярно е, че капиталовият пазар е огледало на реалната икономика и негативните тенденции от реалната икономика му влияят пряко. Все пак считам, че към края на 2011 г. могат да се отчетат отделни положителни тенденции, макар растежът да е неравномерен и бавен.

Активите, управлявани от управляващите дружества и дружествата със специална инвестиционна цел, нараснаха спрямо 2010 г.

Темповете на спад през 2011 г. при пазарната капитализация на фондовата борса намаляват спрямо 2008 г. както процентно, така и като абсолютна стойност, макар че повишението е незначително.

За инвестиционните посредници също има отделни положителни тенденции - увеличава се стойността на техните активи, както и на клиентските активи. Сега има 52 небанкови посредници, като значително повече от тях завършват 2011 г. със счетоводна печалба, чийто общ размер надхвърля 6 млн. лв. Вярно е, че има загуба от 3 млн. лв. при по-малък брой посредници, но това не означава все пак, че те са във фалит. Съгласно последните неодитирани данни към 31 декември 2011 г. активите им се увеличават спрямо същия период за 2010 г. с над 600 млн. лв. и сега надхвърлят 4.7 млрд. лв. Клиентските активи също бележат увеличение с над 900 млн. лв. и надхвърлят 4.5 млрд. лв. Това показва сравнително доброто им състояние, макар че секторът изпитва сериозни трудности.

Няма посредници, които да са в нарушения на изискванията за капиталова адекватност. Почти всички поддържат и достатъчно ресурс за покриване на присъщите за дейността им рискове, включително и за текущите им задължения. До момента с провежданата си надзорна политика дори при тези сериозни трудности КФН не е допуснала фалит на инвестиционен посредник или управляващо дружество.

Комисията готви промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), с които да "регламентира изискванията за стандартизирано и опростено оповестяване на информация от публичните дружества" както е записано в проектопрограмата за защита на потребителите на небанкови финансови услуги. Какво означава това, след като публичните дружества и сега имат стандартен формат за разкриване на информация?

В момента наистина се подготвят изменения в ЗППЦК, като конкретният повод за "отваряне" на закона са новите европейски изисквания към проспекта и информацията, които публичните дружества оповестяват. Целта е да се повиши ефективността на съществуващите изисквания.

Става дума за резюмето към проспектите, което трябва да е ясно, четимо и достъпно за инвеститорите. Целта е по-лесното възприемане на информацията и по-лесното вземане на инвестиционно решение. Действително и сега има стандартизирана форма за разкриване на информация - както първоначално при проспектите, така и при последващата отчетност. Всъщност съществуващите изисквания към резюмето на проспектите за лесно и разбираемо представяне на информацията се допълват, но в никакъв случай не се внасят генерални промени в тази част на закона спрямо досегашната уредба.

Готвят ли се други промени в закона? Какви са те и защо ги предлагате?

Има отдавна натрупани други проблеми от практиката, така че за мен е логично да се ползват настоящите промени в ЗППЦК и да се извърши по-сериозна законова ревизия. Уредбата на публичните дружества не е преразглеждана вече 10 години, което е достатъчно дълъг период за отчитане на проблеми от практиката.

Трябва да се ревизират отделни текстове в частта за търговите предложения. Настоящата уредба е създадена през 2002 г., наложена е бързо и без достатъчно обсъждания в парламента. Отличава се с рестриктивност, логически противоречия и правни празноти. Също така е в разрез с принципи на директивата за търговите предложения. Затова вече са нужни законови промени. Например при едновременно преминаване на различните прагове на контрол - 50 и 67%, е логично да се направи едно търгово предложение. Това е и с цел намаляване на административната тежест, към което КФН като регулатор трябва да се стреми. Обратното е "свръхконтрол", който не е познат нито на директивата, нито на други национални законодателства от страни с развит или развиващ се капиталов пазар. Няма логика да се затрудняват придобиванията на публични дружества или да се стимулира заобикаляне на режима чрез предварително анонимно закупуване на значителни пакети от пазара извън правилата на търговото предлагане.

Също така за разлика от директивата и познатите практики от Европа, Америка и Азия ЗППЦК не предвижда възможност за отправяне на предварително търгово предложение за придобиване на контрол и успешното му провеждане да има същите последици като задължителното търгово предложение. Трябва да се отбележи и необходимостта от преразглеждане на уредбата при т.нар. пълзящо изкупуване. Вярно е, че част от тези проблеми сме решили временно чрез наредби на КФН в периода 2005 - 2008 г., но те трябва да получат своето разрешение и в закона, доколкото той е значително по-стабилен и авторитетен нормативен акт.

Считам също, че е необходима работа и в частта на по-добро корпоративно управление, засилване на административно-наказателната защита при неразкриване на информация и евентуални изменения в статута и изискванията към независимите директори и директорите за връзки с инвеститорите.

Отделно следва да се обмислят определени критерии за отписване на дружества, което е стара тема за инвестиционната общност, но до момента не е постигнат консенсус. Критериите трябва да са балансирани, да отчитат интересите на всички акционери, но и да се изправят наследените от години проблеми от масовата приватизация. Има дружества, които са еднолични или със силно ограничен брой акционери, които дори да постигнат единодушно решение за отпадане на публичния характер на дружеството, все пак в момента не могат да го направят - а в това няма логика.

Възможна е промяна и в режима на оповестявания във връзка с публични предлагания и с цел скъсяване на различни процедури.

Участниците на пазара отдавна говорят и за промени в разпоредбите на облигационните емисии. Тук предвижда ли се промяна?

Трябва да се обсъдят предлаганите от асоциациите предложения за промени в частта на облигационните емисии и въвеждане на изисквания към довереника на облигационерите и даване за него на повече права с цел защита на облигационерите. Включително в продължение на наша оповестена практика да се въведат изисквания в проспекта детайлно да се описват условията и реда за извършване на промени в първоначалните параметри на облигационните емисии.

Но за всички тези идеи скоро ще има проект за промени в закона, който да предложим за широко обсъждане в КФН и с всички заинтересувани лица.

Имаше идея да се криминализира търговията с вътрешна информация и манипулирането на капиталовия пазар. Работи ли се по подобна идея?

Това отдавна се обсъжда, но досега няма законодателно решение за България. Принципно много законодателства са го възприемали назад през годините, като сега се обсъжда въвеждане на такава отговорност на ниво целия ЕС, като е заложено да се случи за след 2 години. Това означава, че ще се предвиди и тук, макар досега българският законодател да е третирал пазарните манипулации само като административно нарушение. Принципно е ясно, че пазарните злоупотреби са сериозни нарушения със значителни вредни последици, поради което трябва да има адекватност на нарушение и наказание.

Какви са приоритетите на комисията за подпомагането на устойчивото развитие на капиталовия пазар през тази година?

Има много мерки в краткосрочен и дългосрочен аспект, които могат да стимулират развитието на капиталовия пазар. Негов проблем от години е слабата ликвидност. Същевременно той следва да е реална алтернатива на финансиране на българските компании спрямо традиционното банково кредитиране. За целта са възможни различни стимули.

Например да се въвеждат дистанционни способи за комуникация между инвестиционните посредници и техните клиенти, което с промените в наредбите на КФН за дейността на инвестиционните посредници от 2011 г. вече е постигнато във висока степен.

Да се удължи търговската сесия, което сега се дискутира между БФБ и заинтересованите асоциации и е предстоящо в скоро време.

Също въвеждане на маржин покупките и късите продажби. И сега съществува регулация за този вид търговия, но явно липсата на реална такава търговия говори за проблем с качеството и разнообразието на предлаганите активи. Отделно все още не е въведена системата към депозитара, която да обезпечи сетълмента по къси продажби, даването назаем и връщането на взети назаем финансови инструменти, което е изисквано с наредбата на КФН от 2008 г.

Категорично предлагане на нови видове финансови инструменти. Действително част от дефицита на доверие към финансовите пазари беше продиктувана от злоупотребите и подценяването на рисковете при "екзотичните" инструменти, но това не означава, че те трябва да се пренебрегват. По-скоро трябва да се завиши регулацията при търговия с тях, тяхното отчитане и съответно провизиране.

Други възможни мерки за повишаване на пазарната ликвидност - разбира се, това са нови големи компании на борсата - практиката е доказала, че това може да е необходимият катализатор за повторно възраждане на българския капиталов пазар.

Непрекъснато трябва да се работи и за намаляване на транзакционните разходи (комисиони и такси по сделките). Казвам това в контекста на сегашните обсъждания на европейско ниво за въвеждане на нов данък при борсови транзакции. Ние от около 10 години сме създали благоприятно данъчно третиране на борсовите сделки, което даде тласък в развитието на пазара, и затова трябва да отстояваме тази позиция.

А улесняването на двойните листвания на дневен ред ли е?

Трябва да се работи и по практическото осъществяване на двойни листвания. Това от години нормативно е възможно, но има технологични проблеми в приключването на такива сделки. Към момента няколко български дружества имат достъп до полския фондов пазар, има заявени намерения и за други европейски пазари, конкретно към Румъния. Затова в момента се работи по технологичното свързване на двата депозитара - българския и румънския, за да се гарантира приключване на сделките. Има в съвсем начален етап заявено и обратното - чуждо дружество да извърши двойно листване тук, в България.

Вярно е, че двойните листвания имат разностранен ефект върху пазарната ликвидност. Има риск ликвидността да се насочи към по-големия пазар. Но пък дружеството получава популярност, стимулира се възприемането на добрите корпоративни практики и се привличат допълнително инвеститори. Тоест подобни двойни листвания принципно са позитивни за ликвидността и на малкия пазар, а за конкретните дружества се повишава тяхната "видимост" за инвеститорите.

Друга важна тема е промяната в инвестиционните възможности на Сребърния фонд. Тук също като че ли няма единна позиция на комисията... Вие какъв ефект очаквате от позволяването на Сребърния фонд да инвестира в български книжа?

По темата мога да изразя само личното си мнение. Тя е стара и дискусии по нея имаше още през 2009 г.

Според мен това може да е един от необходимите катализатори за възраждането на българския капиталов пазар, което обаче не изключва да се обмислят и предвидят различни гаранционни механизми.

В момента е забранено на Сребърния фонд да инвестира в България, като така не се позволява на пари, спестени от българския данъкоплатец, да бъдат инвестирани отново в българската икономика. Възможни са различни механизми за минимизиране на различни рискове. Например средствата на фонда да се влагат в различни по вид финансови инструменти - ДЦК, акции, облигации, др. Отделно не е необходимо целият фонд да се инвестира в български инструменти, а само някаква част от тях. Могат да се въведат критерии, напр. за ликвидност към инструментите, в които могат да се инвестират средствата му.

Да се гарантира професионалното управление на фонда чрез неговия управителен съвет и широката представителност на различни лица и институции. Всичко това едва ли е изчерпателно. Важното е обаче да има нови възможности пред портфейла на Сребърния фонд, каквито опции към момента липсват. Важното е да се увеличава доходността и тези пари да работят за българската икономика.

А докъде са промените в регулациите на Централния депозитар, които, макар и технически, са важни за нормалното функциониране на пазара?

В началото на 2012 г. са одобрени промени в правилника на Централния депозитар, които касаят директивата за окончателност на сетълмента. Става въпрос за развиване на основния принцип за необратимост и неотменяемост на борсовите сделки. И досега съществуваше аналогична уредба, но чрез правилника тя е по-подробна.

Същевременно сме изисквали цялостно преразглеждане на правилника, насочено към намаляване на тежестта за лицата, ползващи услугите на депозитара, отразяване на актуална правна рамка, както и решаване на практически проблеми във връзка с отчитането на репо сделките.

Визитка

Димана Ранкова е заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН) и отговаря за инвестиционния надзор. Започва работата си в комисията през 1996 г., като част от правния отдел на тогавашната Държавна комисия по ценните книжа. По-късно става част от ръководството й. Активно участва в създаването на основните на сегашното законодателство в сферата на капиталовия пазар. След формирането на КФН от 2003 г. до май 2009 г. Ранкова е зам.-председател с ресор "Инвестиционен надзор". След това за кратко е част от ръководството на Българската банка за развитие, като от юли 2010 г. се връща в ръководството на финансовия регулатор.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK