Да яхнеш застрахователната вълна
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да яхнеш застрахователната вълна

Shutterstock

Да яхнеш застрахователната вълна

Бедствието в с. Бисер извади на повърхността старата идея за задължителни полици за имущество

Мария Иванова
5790 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Най-честото природно бедствие в България са наводненията. А една от най-честите теми, които се обсъждат в публичното пространство след тях, е идеята за задължително застраховане на недвижимо имущество. Случилото се в началото на февруари в харманлийското село Бисер не е изключение. Дни след наводнението, което отне живота на осем души и причини щети, чийто размер тепърва ще се оценява, от застрахователния сектор отново се чуха призиви за въвеждане на задължителна полица.

"Ако имаше изискване за задължително застраховане на имуществото, държавата нямаше да се налага да плаща всички тези щети на хората в с. Бисер", обяви в коментар за в. "Класа" председателят на надзорния съвет на публичния холдинг "Еврохолд" Асен Христов, в чието портфолио е застрахователната компания "Евроинс България".

На пръв поглед логично. При положение че от над 3 млн. сгради в страната (по изчисление на представител на сектора) в момента застраховани са едва 8-9%, то явно има потенциал за по-широкото въвеждане на такъв продукт. Очевидно за държавата, натоварена иначе с изплащането на обезщетения за милиони, би имало съществена полза. В допълнение такъв ход би подкрепил и пострадалия от кризата застрахователен сектор, който в последните години трайно отчита спад на приходите си, а финансовите резултати също не дават особени поводи за радост (към края на септември 2011 г. общата печалба от основна дейност в сектора е 28.7 млн. лв., като осем от 19-те компании в общото застраховане отчитат загуба). Да не говорим, че според друга от любимите мантри на българските застрахователи местният пазар е недоразвит и доминиран от автомобилните полици. Или с други думи – с един куршум няколко заека.

Само че в действителност нещата съвсем не са толкова еднозначни. Всъщност показателен е фактът, че самите застрахователи не са единодушни в отношението си към идеята. При обсъждането на темата преди няколко години браншовата организация в крайна сметка излезе със становище, че не е склонна да подкрепи подобен проект. По думите на заместник-председателя й Коста Чолаков, който е и изпълнителен директор на "Интерамерикан България", към момента в рамките на асоциацията темата не е обсъждана.

"Трябва да има широк обществен дебат, да се разгледат положителните и отрицателните страни", коментира и изпълнителният директор на "Алианц България" Орлин Пенев.

"Има плюсове и минуси, като най-големият минус според мен е как ще се гарантира събираемостта, смята Чолаков. Има такива неуспешни модели в две съседни на България страни – в Турция и Румъния действат подобни схеми, но доколкото съм запознат, те не са особено добре работещи и няма голям процент на застраховани жилища, въпреки че е задължително", подчертава той.

Аргументът е напълно валиден, като се има предвид и досегашната практика на българския пазар. Факт е, че застраховането не е любима тема на потребителите в България, като дори и наличието на нормативно задължение за застраховане съвсем не е гаранция, че то реално (ще) се случва.

"Вижте например "Гражданска отговорност" (ГО) – КАТ и други институции полагат огромни усилия и въпреки това пак не всички са застраховани", посочва икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов. "Би било полезно по-голямата част от хората да имат застраховки за жилищата си и да се насърчава сключването им, но съвсем друг е въпросът дали да е задължително", допълва той.

Според Евгения Димова, която е директор на дирекция "Имуществено застраховане" в ДЗИ, идеята е обект на дискусии и от юридическа гледна точка. "В момента задължителни са само застраховките, при които се покриват щети, нанесени на трети лица", обяснява тя.

В тази връзка стои и въпросът какви мерки да се предприемат в случаите, когато въпреки задължението хората не се застраховат. "При ГО се правят проверки и при липса на застраховка се взима талонът, отнема се колата и т.н. Обаче все пак не можем да вземем къщите на хората", изтъква Георги Ангелов, като посочва, че точно в тези населени места, които да най-застрашени, стандартът на живот е най-нисък и хората не могат да си позволят застраховка. Според него обсъжданата преди години идея за общ застрахователен пул срещу бедствия също не би била работещ вариант. "Проблемът с подобна схема е, че в най-застрашените региони данъчната оценка на къщите е изключително ниска", обяснява той. На практика това означава, че при събитие човек ще вземе сума от порядъка на 1000 - 2000 лв., колкото е данъчната оценка на жилището му, което ще е крайно недостатъчно за възстановяването на щетите.

Не на последно място, трябва да се отбележи и още нещо – фактът, че в голямата си част наводненията от последните години всъщност не са резултат на природни бедствия, а на човешка грешка.

"Реално погледнато, в този случай не къщите са тези, които трябва да имат застраховка, а собственикът на язовира", посочва Георги Ангелов. По думите му, доколкото става дума за своеобразно "индустриално замърсяване", всички подобни съоръжения би следвало да бъдат застраховани срещу причиняването на щети на трети лица – така както се застраховат например АЕЦ "Козлодуй" или пък "Нефтохим". "При такъв вариант ще има и по-ефективен контрол върху съоръжението, тъй като застрахователят ще иде на място и ще следи дали се поддържа, съответно ще увеличи застрахователната премия, ако не се поддържа. Това ще е и стимул за собствениците на язовири да инвестират в обновяването им", подчертава той.

Разбира се, за да се накара собственикът на язовира да го застрахова, първо трябва да се реши оказалата се нелека задача кой всъщност е той. Както и чия е отговорността за хилядите други язовири в страната. А ако все пак се стигне до отговор на този въпрос, държавата би могла да се занимае и с това да накара собствениците им да поемат отговорността за тях, включително и като ги застраховат.

Колкото до застраховането на жилища, в дългосрочен план би било много по-ефективно да се запознаят хората с възможностите да защитят домовете си. След което да им се остави възможност да направят сами избора (информирано) дали да се застраховат.

Най-честото природно бедствие в България са наводненията. А една от най-честите теми, които се обсъждат в публичното пространство след тях, е идеята за задължително застраховане на недвижимо имущество. Случилото се в началото на февруари в харманлийското село Бисер не е изключение. Дни след наводнението, което отне живота на осем души и причини щети, чийто размер тепърва ще се оценява, от застрахователния сектор отново се чуха призиви за въвеждане на задължителна полица.

"Ако имаше изискване за задължително застраховане на имуществото, държавата нямаше да се налага да плаща всички тези щети на хората в с. Бисер", обяви в коментар за в. "Класа" председателят на надзорния съвет на публичния холдинг "Еврохолд" Асен Христов, в чието портфолио е застрахователната компания "Евроинс България".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • Ariman

    Изключително грамотна статия, дължащо се до голяма степен на мнението на Георги Ангелов.
    Няма смисъл да се задължат хората да се застраховат, направете така [чрез закон и дестваща изпълнителна власт], че тези които не се грижат за собствеността си да плащат за немарливостта си.

  • 2
    nikolai avatar :-|
    nikolai

    Абсолютно нереализируемо! Изобщо няма как де се контролила дали си се застраховал или не. Държавата не може да контролира събирането на данъците си и разчита на доброволно плащане - 95% от плащанията, пък какво остава и да следи и за застраховането на 3 млн. жилища....
    Изобщо трябва да се разбере, че не може да има всеобща справедливост и компенсация на всички пострадали. Все някога човек губи нещо, дали къща, движимо имущество, крак, а дори и живота си.

  • 3
    1con avatar :-|
    1con

    Ако мрънкащите застрахователи представят годен продукт съм сигурен, че съотношението застраховани/незастраховаи ще се промени.

    По настоящем, ако бъдат изпълнени всички изисквания на застрахователя към застрахования имот (СОТ, решетки, аларми, охрана, инсталирани огнеупорни и водоустоичиви шкафове и т.н.) в огромната част от случаите смисъла на упражнението се губи - за какво ми е тогава да ви плащам тъпата застраховка, като всичко е подсигурено по този начин?

    Условията на обезщетяване изобщо няма да коментирам - всички знаем за какво става дума...

  • 4
    petranica avatar :-|
    petranica

    [quote#3:"1con"]Ако мрънкащите застрахователи представят годен продукт съм сигурен, че съотношението застраховани/незастрахова ще се промени.

    По настоящем, ако бъдат изпълнени всички изисквания на застрахователя към застрахования имот (СОТ, решетки, аларми, охрана, инсталирани огнеупорни и водоустоичиви шкафове и т.н.) в огромната част от случаите смисъла на упражнението се губи - за какво ми е тогава да ви плащам тъпата застраховка, като всичко е подсигурено по този начин?

    Условията на обезщетяване изобщо няма да коментирам - всички знаем за какво става дума... [/quote]

    Не е точно така - има годни продукти, с прекрасни обещетения.
    Проблемацията е, че като се сключва застраховка не се мисли, а се гледа само цената. А това пък да помислиш критично за избор на компания, параметри на застраховката... После не плащат:)

  • 5
    anitaraykova avatar :-|
    Анита Райкова

    Ха-ха-ха! Колко забавно. Някак много ми напомнят за СИК1 и СИК2 тия застрахователни глупости. Мутрите вече не умряха ли? Чудят се от къде да изсмучат парички от бедния, прост българин, та тъпото ни правителство да си попълни дупките..

  • 6
    daks avatar :-|
    ДАКС

    До коментар [#4] от "petranica":

    Аз пък да попуитам кой трябва да гледа и мисли? Масово затрахователят пуска нянаква анкетна карта и ако застрахованият е объркал нещо в нея и недай боже се наложи да потърси обезщетение - СОРИ - застрахователят не плаща, шото си го бил 'излъгал". (В такъв случай питам аз защо задържа застрахователната премия?)
    Давам пример с масовата и задължителна гражданска отговорност. Длъжни ли са всички да знаят какви точно са характеристиките на МПС-то, което ще застраховат? Отговорността следва да е на застрахователя - карам му колата, нося му документите и ако нещо не е огледал вината да си е нефгова.
    Допълнително не разбирам защо гражданската отговорност на МПС трябва да е задължителна за всички МПС? Ами някои МПС може да не се движат през зимния сезон да речем (дори ако приемем, че държавата е осигурила прилични условия за придвижване по пътищата) - може собственика да си ги държи в гаража. Защо питам аз, защо да трябва да се застрахова и МПС, което не ползваш и стои в гаража или в двора ти? Какъв е риска подобно МПС да причини щети на трети лица? Единствения риск тук е от пропусната полза за застрахователите!

  • 7
    daks avatar :-|
    ДАКС

    Евала за думите на Георги Ангелов.

    Ако застрахователите търсят на кого да продадат застраховка - предлагам да застраховат държавата, за риска от щетите, които (вкл. чрез бездействието си) ще нанесе на трети лица. Да застраховат гражданската отговорност на държавата, ако им стиска! Най-малкото, защото ако нещо (вкл. язовир) не е на някой друг следва че е на държавата. Дори да не е на държавата, ако се окаже, че собственика не е спазил установените изисквания за осигуряване на безопасността на съоръжението - отговорност носи отново държавата, за това, че не е изпълнила (или създала предпоставки за изпълнението) на необходимия контрол. Дори ако щете заради това, че не е взела превантивните мерки за предоствратяване на щети на трети лица, в които влизат и налагането на санкции (дори наказателна отговорност) на лицата, които не изпълняват действащите нормативни актове). Ако пък няма приложими нормативни актове - познайте кой е следвало да създаде необходимата нормативна база??? Пак държавата :)

  • 8
    daks avatar :-|
    ДАКС

    Интересно, според общите условия на застраховтелите дали това което се случи на с. Бисер се покрива от калузата им "наводнение"? И според общите условия на колко и на кои застрахователи се покрива? Да не се окаже, че пожеже се дължи на човешка грешка тези щети е нямало да бъдат покрити.

    Ако ще да се прави нещо - по добре държавата да си направи собствен фонд за покритие на щетите, които са предизвикане поради виновни действия или бездействия на държавата и нейните органи.

  • 9
    tontje avatar :-|
    tontje

    "Ако имаше изискване за задължително застраховане на имуществото, държавата нямаше да се налага да плаща всички тези щети на хората в с. Бисер", обяви в коментар за в. "Класа" председателят на надзорния съвет на публичния холдинг "Еврохолд" Асен Христов, в чието портфолио е застрахователната компания "Евроинс България"

    втф?? То бива наглост, бива алчност, но това е връхта.
    Сори, Евроинс. Застраховка ли? Да, но НИКОГА при вас!

  • 10
    daks avatar :-P
    ДАКС

    До коментар [#9] от "tontje":

    Нека продължа мисълта на г-н Асен Хрисов. Той е донякъде прав, но пропуска важна и голяма част от истината :)
    Ако хората масово си застраховат имуществото и недай боже се случи бедствие с по-големи размери, държавата ще се наложи да помага (да дава пак от нашите пари) на застрахователи и презастрахователи. Така че е прав в частта, че в такава ситуация на държавата няма да й се налага да плаща на хората - просто защото ще й се налага да плаща на застрахователите. :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK