Гордън Кър: Счетоводните правила стимулират банките да надуват печалбите си
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Гордън Кър: Счетоводните правила стимулират банките да надуват печалбите си

"Фискалният пакт на Европейския съюз само продължава преструвката, че се прилагат някакви работещи мерки", смята Гордън Кър

Гордън Кър: Счетоводните правила стимулират банките да надуват печалбите си

Консултантът по банкови кризи пред "Капитал"

Николай Стоянов
8663 прочитания

"Фискалният пакт на Европейския съюз само продължава преструвката, че се прилагат някакви работещи мерки", смята Гордън Кър

© Cobden Partners


Профил

Гордън Кър е основател и партньор в Cobden Partners - консултантска компания, създадена през 2011, чиято бизнес идея е да съветва правителства как да се справят с банкови кризи. Преди това Кър има опит като инвестиционен банкер. Неговият скорошен доклад  "Законът на противоположностите" защитава тезата, че сегашните счетоводни правила не само позволяват, но и насърчават банките да изкривяват резултатите и да раздуват балансите си. Малко след публикуването на доклада на Кър директорът, отговарящ за финансовата стабилност в Bank of England, Анди Халдейн (който е и член на Базелския комитет, изготвящ едноименните банкови правила) също застъпи сходни тези за несъвършенствата на банковото счетоводство.

Във вашия доклад "Законът на противоположностите" твърдите, че заради сегашните счетоводни правила практически всяка банка по света раздува печалбата и баланса си. Можете ли да обясните накратко заключенията си?

Първо да уточня, че в доклада говоря за британските банки, но изводите спокойно могат да се пренесат и върху практически всички големи международни финансови институции. Това обаче не означава непременно, че тези практики се случват във всяка банка в България или в Гърция.

Като цяло, за да функционират правилно, пазарите разчитат много на вярна и надеждна счетоводна информация. Ако една компания обявява по-висока печалба, инвеститорите може да купят акциите й на по-ниски цени, отколкото ако знаеха истината. За да се минимализира този риск, си има определени правила, а и отчетите трябва да се заверяват от независими одитори. Обикновено това е достатъчно, но аз твърдя, че банковият сектор се е превърнал в изключение от това правило.

Има няколко механизма банките да раздуват обявените в отчетите си печалби. Единият е, като превръщат несигурните бъдещи парични потоци в текущи печалби. За целта те ползват дериватни инструменти, като идеята е да отделят риска от бъдещо плащане и да го продадат, като така останат със "сигурна" печалба. Но тук има фундаментална грешка – рискът не е изчезнал – срещу него в банката не са влезли пари, а обещания за плащане. А те може да бъдат изпълнени, но може и да не бъдат – особено при системна криза. И това вече се случи със най-големия в бизнеса със застраховки срещу фалит - AIG.

Друг начин за максимализиране на печалбите е чрез преоценка на активите. Международните счетоводни стандарти дават възможност на банките да оценяват активи по пазарна стойност, но тук се пораждат редица проблеми. Най-общо, дори да изключим опасенията за манипулация на пазара, оценката по последна цена не отчита, че на тази цена няма неограничена ликвидност и банката често не може да продаде цялата си инвестиция на това ниво. Като цяло банките превключват, доколкото е възможно, на оценяване по справедлива стойност, когато пазарите растат, но когато падат, се отказват от тях.

Тези възможности за изкуствено увеличаване на печалбите са подсилени и от стимулите за мениджърите на банките да ги прилагат, за да получат по високи бонуси.

Ако се съди по пазарните съотношения, на които се търгуват банките, повечето анализатори, а и пазарите като цяло, изглежда, са съгласни с вас, че балансите не показват истината. Доколко според вас сбърканите числа, които банките произвеждат, са отчетени от пазарите?

Това очевидно е много сложен въпрос. Мисля, че пазарите не отчитат напълно колко лошо е положението. Но степента, в която отчитат проблема, е достатъчна да докаже верността на тезите ни. Вземете за пример Великобритания: най-голямата банка е Royal Bank of Scotland (RBS) – нейният баланс е колкото БВП на страната, малко под 1.5 трлн. паунда. Акциите им се търгуват с около 60% отстъпка спрямо нетната стойност на активите. Това е изключителен дисконт и той показва, че пазарът не вярва в отчетите на банката. Лично аз вярвам, че RBS е напълно фалирала и няма никакъв шанс да оперира като действащо предприятие, освен ако правителството и Bank of England не продължават да печатат пари и да ги даряват на основните британски банки. И това е, което те правят в порядък от около 300 млрд. паунда през последните две години и сега обявиха нови 50 млрд. паунда. И така банките продължават да оперират, но това не може да се нарече твърда основа за банка, която губи пари и постоянно фалира… А ние данъкоплатците трябва практически сами да се облагаме с данък, какъвто е печатането на пари. Той взима по малко от богатството на всеки данъкоплатец и го дава на банката му, която го дава включително и за бонуси на мениджърите си – поне 500 от тях ще получат по над 1 млн. през следващите седмици. Не мога да приема това за устойчив икономически модел за обществото и затова и имаше социални търкания, които прераснаха в бунтове миналото лято. Много хора, които са извън този банков елит, осъзнават, че има нещо сбъркано. И мисля, че когато има фалшиво счетоводство до степените, за които говорим, обществото няма да го толерира много дълго. Затова и се опитваме да привлечем вниманието на депутатите към въпроса. Изготвихме и законови промени, т.нар. законопроект "Бейкър", за който знам, че много хора в парламента натискат правителството да се приеме.

Но как може да се промени банковата система? Не мислите ли, че ако се премине към някои от предлаганите от вас стандарти на по-голяма прозрачност, банковата система просто ще колабира, тъй като, както сигурно изтъкват всичките ви опоненти, тя е прекалено взаимосвързана?

Това е много важен въпрос и най-лесно бих могъл да контрирам просто, ако кажа: "Това и очаквате да ви кажат, нали?" Разликата между нас в Cobden Partners и икономистите е, че за да оправим нещата, ние сме готови да заложим главите си и възнаграждението си. Ние седим в действителността, докато икономистите седят в университети и ви чертаят фантастични сценарии.

Няма смисъл да се говори за постигане на нирвана утре, ако днес си в хаос. Не може преходът да се постигне отведнъж – просто не е възможно. Смятаме, че тук голямото умение е как да се направи преходът. И мисля, че сме щриховали това сравнително добре в малкия ни доклад. Идеята е, че сделката със спасяването на Гърция просто не може да проработи. Няма никакъв шанс Гърция да излезе от тази криза. Фискалният пакт, който и България мисля подписа наскоро, е напълно безсмислена хартийка, която по никакъв начин не може да бъде приложена. Тя само продължава преструвката, че се прилагат някакви работещи мерки.

Но да се върнем на прехода, в законовите промени, които предлагаме, се предвижда банките да изготвят паралелно отчет. Той се основава на счетоводни правила, които в никакъв случай не са перфектни – на тези, използвани преди 2005 г., когато бяха приети европейските международни счетоводни стандарти. Тогава банките бяха много по-прозрачни и беше по-трудно да с възползват от правилата и да се показват като печеливши, докато в действително са губещи или дори неплатежоспособни. Ако се приеме законопроектът, той няма да противоречи на европейското законодателство, няма да причини масова паника, но ще покаже дупката, ще покаже степента, в която надписването се случва заради напълно сгрешените счетоводни правила на ЕС.

Казвате, че всичко идва от счетоводството, но какви са другите проблеми в банковата система? Вие заставате доста остро срещу схемите за гарантиране на депозитите…

Да, със сигурност не опира само до счетоводство. Всъщност нашият законопроект донякъде се справя с първите два проблема – счетоводното третиране и използването на противоречиви модели за оценката на активите според пазарната цена (mark-to-market) или според модели (mark-to-model). Той обаче не засяга основния проблем – комбинацията от банкиране, основано на задължителни резерви  и държавно гарантиране на депозитите. Както видяхме от исландските банки. От около десет години допреди четири години те бяха практически без контрол – управителите им са разследвани за престъпления. Но тъй като исландските регулатори не можаха да разберат какво се случва, тези банки идваха във Великобритания и Холандия и набраха доста депозити. И кой разумен човек във Великобритания или в България не би си вложил парите в исландска банка, ако лихвата е примерно 10%, докато местната банка ви дава 5%, а рискът по двата депозита е еднакъв – британското или българското правителство го гарантира. А това създава натиск към занижаване на стандартите, защото сериозно изкривява начина, по който банкирането работи – досегашната честна британска банка не може да се конкурира и да събира депозити и трябва да предприеме по-агресивен бизнес модел, за да има равен старт с исландската банка и да предлага по-висока лихва по депозитите. Единственият начин да предложиш 10% доход в свят, където нормалното е 5%, е да вземеш парите на вложителите и да ги инвестираш в по-рискови начинания и инструменти с надеждата, че печалбата от тези инвестиции ще изплати лихвата на вложителите. А това е горе-долу това, което вкара г-н Бърнард Мейдоф в центъра за задържане на остров Райкърс.

Доколкото разбирам, вие си представяте свят, където постоянно се случват банкови фалити, и това е здравословно за системата. Но мислите ли, че хората са психологически готови да се върнат към това, след като са живели в свят на дълги периоди без фалит? Мислите ли, че могат да се справят с мисълта: "Моята банка може да е следващата и нямам никаква гаранция на депозита си"?

Така е наистина, но тук въпросът все по-малко опира до избор. През по-голямата част от западната история банковите фалити са били нормална практика. Естествено никой не иска да се откаже от този комфорт и особено политиците. За тях е най-лесно да прикриват грешките си с печатане на повече пари и спасяване на поредна банка или държава.

В този ред на мисли няма как да не ви попитам, ако сега ви наеме Гърция, какво бихте я посъветвали?

Мисля, че това, което ЕС иска сега от нея, няма да проработи. Натискът да се продават на пожар активи, които носят паричен поток на страната, я обрича. Това ще й осигури пари за следващото плащане, но ще я остави с още по-малко приходи в бъдеще.

Гърция трябва да мине през процедура по фалит – далеч не е първата държава, която го е правила. Тя трябва да направи в общи линии това, което Исландия направи, с тази разлика, че Гърция е в еврозоната. Тя трябва да върне националната си валута и да я обезцени.

Ако тя направи това, мислите ли, че има начин да се предотврати разпространението на кризата към други държави?

Кризата вече е в други държави и мисля, че инвеститорите и политиците не разбират дълбочината й. Но наистина, ако Гърция предприеме тази стъпка, може би Португалия, Ирландия и още няколко страни ще направят същото. Но това важи и за големите страни – ясно е, че Италия също е в доста тежко състояние, и за да съм честен, мисля че и Великобритания има ужасяващи финансови проблеми. Британските политици се хвалят, че дългът ни се търгува при много ниска доходност и това е сигнал колко добре пазарите приемат мерките на икономии, които Великобританя предприема. Но всеки месец националният дълг расте и дефицитът расте, а мерките са толкова микроскопични, че трудно могат да се опишат като икономии. А причината за ниската доходност е мащаба на печатане на пари. В еврозоната ЕЦБ печата пари, подарява ги на банките и те купуват държавни облигации. Това е някакъв вид кръгово финансиране, в което централните банки печат пари, за да финансират държавите, и това натиска доходността. Но това за съжаление няма да свърши плавно свиване, защо няма стратегия за изход. Страхувам се, че ще свърши с катастрофален гръм, когато един ден инвеститорите се събудят и кажат няма да държа 100-те си евро в държавни облигации, които носят 0.5%. Да, ще имат възможност за малка печалба, но и опасност, ако правителството спре да плаща както в Гърция, да загубят 50 или 70% от парите си. Тогава ще си кажат "по добре да си взема парите" и ще има масови разпродажби на държавен дълг. Това ще бъде компенсирано от ново печатане на пари, докато накрая централната банка не притежава всички издадени държавни книжа. А това си е класическа пирамида.

Какво може да направи България на фона на хаоса в Европа?

България може лесно да продължи с нова парична реформа след тази, която е направила преди 15 години. Доколкото разбирам, най-популярната институция в страната е валутният борд. Хората и бизнесите в България разбират как той работи, докато в много европейски страни не е така. Валутният борд може просто да обяви, че планира да сменя връзката например към златото вместо към друга хартиена валута. Това ще пресече всеки страх, че може да последва изтичане на капитали – България ще бъде възприемана като много сигурно място за правене на бизнес, ще привлича международни инвеститори, а гражданите ще имат повече стимул да работят, да печелят пари и да ги реинвестират в икономиката.

Но ако България предприеме тази стъпка сама, няма ли това да повлияе на търговията? Обвързването към еврото улеснява връзките с основните търговски партньори…

Вярно е, че ако ползваш различна парична единица с друга държава, трябва да преминеш към валутна обмяна. Но това е много, много малък проблем – преди 1999 г. когато нямаше евро, европейските страни търгуваха много успешно една с друга. Да, губеха малко пари в транзакционни разходи при обмяната на германски марки във френски франкове или в нещо друго, но никой не считаше това за голяма пречка за търговията. А и сега продължаваме спокойно да търгуваме със САЩ  или с Япония въпреки колебанията в курса евро - долар и евро  - йена. Приемам че, наличието на валутна разлика е разход, но е много малък разход, пренебрежим на фона на ползите от това да не си вързан към валута, която е в процес на хаотичен колапс. Еврото може да оцелее, но според мен единственият начин това да стане е самото то да се върже към златото и това би правило смисъл, тъй като сега сме в епоха на безпрецедентна глобална търговия. Много е странно, както пише Бен Стийл в книгата си "Пари, пазари и суверенитет", че ако се погледне историята от Древна Гърция и Рим, със засилването на търговията има тенденция към глобална парична система, докато в последните десет години има засилена тенденция към монетарен национализъм въпреки възхода на еврото. А това е, защото хората са загубили доверие в кормчиите на еврото и в стабилността на самата валута. Виждате какви големи подскоци има в курсовете единствено заради надеждата, че преговорите с Гърция ще приключат – няколко цента нагоре или надолу само заради някоя новина. Естествената валута, към която Европа може да се върже сега, е златото понеже е "твърдо", понеже има ясна стойност, понеже улеснява търговията между всички. За съжаление причината това да не се случи е, че политиците ще са много притеснени, тъй като това ще иска от тях фискална дисциплина – те казват, че искат да наложат дисциплина, но са практически неспособни да я спазват. Затова и всички предпочитат да се придържат към идеята, че можем да продължим с хартиено евро, да спасяваме различни държави и да продължаваме с политика на нулеви лихви, която да генерира растеж и заетост. Но това просто няма да стане.

Е, разбира се, имаме и примера на златния стандарт, който се разпадна…

Мисля, че думата разпадна е малко силна. Мисля че правителствата изоставиха златния стандарт, понеже така им беше удобно. Както всяка система и той работи, докато има доверие в него. Великобритания например беше в златен стандарт 200 години между 1715 и 1914 и излиза от него само за да финансира участието си в Първата световна война. Но това не е икономическа причина, че да кажем, че се е разпаднал.

И накрая какво бихте посъветвали страна, където най-голямата банка е италианска, а около четвърт от активите на банковата система са собственост на гръцки институции?

Макар по принцип да защитаваме идеите на свободния пазар, в такъв случай твърдо вярвам в ролята на държавата. Мисля, че трябва да се действа внимателно, трябва да се уважи фактът, че спестителите са вярвали, че правителството гарантира депозитите им и регулира банките. Трябва да се направи оценка и правителството да е готово да се намеси бързо. Не бива да позволява вложителите да загубят парите си, макар да твърдя, че комбинацията от минимални резерви и гарантиране на депозитите произвежда лоши резултати. Но в преходът към по-добра система трябва да се осигури сигурност на депозитите, като постепенно се променят правилата, за да не се стигне до това отново. Това е съвсем различно от спасяването на банки, както се прави във Великобритания.

Интервюто взе Николай Стоянов

Профил

Гордън Кър е основател и партньор в Cobden Partners - консултантска компания, създадена през 2011, чиято бизнес идея е да съветва правителства как да се справят с банкови кризи. Преди това Кър има опит като инвестиционен банкер. Неговият скорошен доклад  "Законът на противоположностите" защитава тезата, че сегашните счетоводни правила не само позволяват, но и насърчават банките да изкривяват резултатите и да раздуват балансите си. Малко след публикуването на доклада на Кър директорът, отговарящ за финансовата стабилност в Bank of England, Анди Халдейн (който е и член на Базелския комитет, изготвящ едноименните банкови правила) също застъпи сходни тези за несъвършенствата на банковото счетоводство.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    daks avatar :-|
    ДАКС

    Много добро интервю. Щеше да е прекрасно, ако ги нямаше редакционните пропуски, които се забелязват тук и там. Къде заради неподходящ превод, къде заради правопис.

    Като цяло - поздравления.

  • 2
    forumer avatar :-|
    forumer

    Много добро попадение е това интервю. Златото си е злато

  • 3
    forumer avatar :-|
    forumer

    До коментар [#1] от "ДАКС":

    Редактирането и преводът наистина куцат. А за класата на интервюирания това е обидно. Интересно, ако му направят "обратен превод" на написаното дали ще си познае думите на места

  • 4
    pavlin0511 avatar :-|
    pavlin0511

    До това положение се е стигнало защото търговските банки не се занимават със свойственната им дейност която е отпускане на кредити с цел стимулиране на предприемачеството в една икономика. Инвестиционните банки трябва да бъдат отделени от търговските а за централните банки да има обществен орган който да контролира връзките им с частните инвеститори. Мое мнение също е че Гърция ще фалира и ще се откаже от еврото.

  • 5
    vege avatar :-|
    Вг
  • 6
    b_eco avatar :-|
    б_еко - върнете стария Дневник

    Много добро интервю. Защо да вързваме лева към златото, ако един ден ще се присъедим към еврозоната? Мисля че еврозоната ще оцелее и Гърция трябва да бъде спасена(но икономиката да бъде реформирана). ЕС трябва да използва дълговата криза и да засили интеграцията си. Обединението е единствения път за европейците. Изгряват нови икономически сили и това трябва да се има предвид. В света на финансите трябва да се наложат правила, които да не допускат балони. Суперкорпорациите и банките трябва да бъдат раздробявани за да няма ситуации като твърде голям, за да фалира. Фалита е здравословен. Кризите на паричната система ще продължат до нейния край, но това е друга тема.

  • 7
    birdman avatar :-|
    birdman

    Влизането на България в Еврозоната в сегашното и състояние и сегашните условия (спазвани от шепа държави) ще бъде огромна грешка.... пътя ни след Валутния Борд минава през Златния Стандарт !


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK