Money for Nothing*
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Money for Nothing*

Shutterstock

Money for Nothing*

Европейската централна банка гарантира на банките, че ще оцелеят през следващите две години

Константин Николов
4972 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


"Неограничен 36 месечен кредит с годишна лихва 1%!" Подобна капиталистическа утопия не би могла да съществува дори когато всичко на финансовите пазари е абсолютно спокойно. Но тя става реалност точно насред най-големия хаос и единствената причина е, че парите идват в неограничени количества директно от производителя. Европейската централна банка през седмицата отпусна 530 млрд. евро на финансовите институции при изключително изгодни условия в опит да заздрави ликвидността им. В добавка към още 500 млрд. евро, отпуснати през декември, общият размер на т.нар. LTRO - Long Term Refinancing Operation (Дългосрочна операция за рефинансиране) достигна 1 трлн. евро. Дори и след като част от парите бяха използвани да се изплатят по-краткосрочни задължения по традиционните операции на ЕЦБ, сумата е достатъчна банките да си покрият нуждите от финансиране за следващите две години и да забравят за капиталовите пазари.

Целта на упражнението е ясна: стабилизиране на финансовата система в разгара на дълговата криза в еврозоната. И за да бъдат условията идеални, ЕЦБ дори не е особено строга по отношение на обезпеченията, които банките могат да предлагат срещу мултимилиардните кредити: корпоративни заеми за незавършени проекти като вятърни паркове и ваканционни имоти, облигации на проблемни държави и всякакви други ценни книжа. Единствено отказът да приема гръцки дълг, след като S&P обяви държавата в "избирателен фалит", но и това е временно. Масовото наливане на кредит, което според анализатори от Commerzbank е три пъти по-голямо от необходимото, успокои пазарите. Но решението не дава финален отговор, а вместо това поражда безброй въпроси: дали мерките решават проблемите на банките, какво ще правят с парите и с какво ще ги заместят след три години.

Но първо

малко добри новини

Засега беше избегната нова кредитна криза, която щеше да хвърли еврозоната в дълбока рецесия. Мерките съживиха дълговите пазари. Банките решиха "да изкарат някой лев", като купят държавни облигации с висока доходност с евтините кредити. Италиански и испански банки са най-големите получатели на тригодишните заеми на ЕЦБ - съответно 30% и 15% от нетната стойност на кредитите, и вложиха около 40 млрд. от тях, за да финансират собствените си правителства. По този начин ЕЦБ чрез механизма на банковата система заобиколно кредитира двете държави, като избягва собствената си забрана. Доходността по облигациите падна до по-устойчиви нива.

От ЕЦБ изтъкнаха като една от основните причини за огромната инжекция подпомагането на малкия и средния бизнес. Засега изглежда, че първата кредитна линия от декември не е дала нужния резултат в тази насока. Заемите от банки към нефинансови компании са се понижили с 37 млрд. евро през януари спрямо началото на декември. Но заради облекчените условия в новата финансова инжекция на ЕЦБ участват далеч повече банки: 800 спрямо малко над 500 през декември! И очакванията са тези по-малки финансови групи да кредитират именно "реалната икономика". Но някои експерти не са настроени толкова оптимистично. "Абсолютен мит е идеята, че дългосрочните репо операции са облекчили достъпа до финансиране на малкия бизнес в еврозоната. Вместо това те осигуриха средства за банките в южните страни, членки на еврозоната, които по този начин финансираха евенуталните загуби от изтегляне на депозити", заяви управителят на Bank of England Мървин Кинг. Според експерта Шах Гилани от Forbes в момента банките нямат абсолютно никакъв стимул да раздават заеми. "Те държат излишните си резерви в ЕЦБ. Защо да кредитират при настоящите прогнози за негативен растеж през 2012 г. Няма как да стане", казва анализаторът. Той предлага далеч по-радикалната идея Европейската централна банка да иска пари от финансовите институции за услугата, че държи парите им на депозит. Това на теория би трябвало да стимулира банките да се откажат да си плащат за сигурността на паркирането на пари в ЕЦБ и да потърсят по-печеливши решения.

Дори обаче идеята да проработи по план, тя продължава да крие много

дългосрочни рискове

Засега не е ясно точно кои банки са взели евтини кредити. Доскоро за гигантите в сектора беше абсолютна стигма да си помислят за подобни заеми. Но сега изглежда, че от възможността са се възползвали колоси като Lloyds и RBS. Според източници от неназована голяма германска банка, цитирани от сп. Spiegel, всеки който пропусне подобни изгодни условия, ще трябва да се обяснява пред акционерите. "Парите от ЕЦБ значително намалиха риска пред рефинансирането на сектора" смята Щефан Бест, анализатор в Standard & Poor's. Наистина, когато такъв брой банки се включват, стигмата се поразмива, но пък немалко институции побързаха и да се похвалят, че не са участвали. А какво друго обяснение за това, освен че се страхуват за репутацията си?

Въпросът, който си задават всички анализатори, е колко ще продължи тази политика на раздаване на евтини пари. Съвсем естествено най-големите критики идват от Германия. Сред големите противници на тези мерки е управителят на Bundesbank Йенс Вайдеман, който предупреди, че щедро предоставената ликвидност може да накара банките да инвестират в рискови активи и по този начин да създадат нови балони. "Кризата не може да бъде решена само като ѝ хвърляш пари", заяви той в реч в Мексико. Може да има нов спекулативен балон, предупреди и Уве Буркерт, директор в държавната Landesbank Baden-Württemberg. Други оприличиха мерките на раздаване на безплатен хероин на наркомани. "Ако ЕЦБ продължи с тази си политика, скоро ще трябва да затворим паричните пазари", заяви пред Spiegel Ханс-Вернер Син, директор на влиятелния немски икономически институт Ifo.

Но президентът на ЕЦБ Марио Драги, изглежда, се надява, че ситуацията ще се разреши от само себе си. Според него от началото на годината досега банките са започнали да се финансират по нормалните канали. "Направихме достатъчно", заяви гуверньорът в интервю за Frankfurter Allgemeine Zeitung и допълни, че следва ново затягане на изискванията. Досега обаче той свърши лесната част - да раздаде пари, създадени от нищото на банките. А скоро ще трябва да помисли и за стратегия как да си ги прибира, защото когато след три години финансовите институции трябва да платят ударно 1 трлн. евро, това едва ли ще е безболезнено за тях, а и за европейската икономика.

*от английски - пари за нищо

"Неограничен 36 месечен кредит с годишна лихва 1%!" Подобна капиталистическа утопия не би могла да съществува дори когато всичко на финансовите пазари е абсолютно спокойно. Но тя става реалност точно насред най-големия хаос и единствената причина е, че парите идват в неограничени количества директно от производителя. Европейската централна банка през седмицата отпусна 530 млрд. евро на финансовите институции при изключително изгодни условия в опит да заздрави ликвидността им. В добавка към още 500 млрд. евро, отпуснати през декември, общият размер на т.нар. LTRO - Long Term Refinancing Operation (Дългосрочна операция за рефинансиране) достигна 1 трлн. евро. Дори и след като част от парите бяха използвани да се изплатят по-краткосрочни задължения по традиционните операции на ЕЦБ, сумата е достатъчна банките да си покрият нуждите от финансиране за следващите две години и да забравят за капиталовите пазари.

Целта на упражнението е ясна: стабилизиране на финансовата система в разгара на дълговата криза в еврозоната. И за да бъдат условията идеални, ЕЦБ дори не е особено строга по отношение на обезпеченията, които банките могат да предлагат срещу мултимилиардните кредити: корпоративни заеми за незавършени проекти като вятърни паркове и ваканционни имоти, облигации на проблемни държави и всякакви други ценни книжа. Единствено отказът да приема гръцки дълг, след като S&P обяви държавата в "избирателен фалит", но и това е временно. Масовото наливане на кредит, което според анализатори от Commerzbank е три пъти по-голямо от необходимото, успокои пазарите. Но решението не дава финален отговор, а вместо това поражда безброй въпроси: дали мерките решават проблемите на банките, какво ще правят с парите и с какво ще ги заместят след три години.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    nedyalkodonev avatar :-|
    nedyalkodonev

    Печатането на пари обезценява покупателната сила на капитала. Ефекта е след време и тези, които първи имат достъп до новосъздадените пари, купуват възможно най-евтино. Когато достъпът до свеж паричен ресурс се дава само на приближени, всички други фалират и близките до ЕЦБ банки купуват всичко. На безценица.

    Капитализма, изгубения идеал.

    Това, което е по света не е капитализъм. Това е тероризъм. По-опасен от ядрения.

  • 2
    tub avatar :-|
    tub

    Чист социализъм си е!
    Точно по Маркс. Четете!
    Забравихте класиците, за това се лутате.

  • 3
    kardinalat avatar :-|
    kardinalat

    До коментар [#2] от "tub": Е, ти искаш и да четат :-) Кой? Къде?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.