Гръцката сделка в пет въпроса
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гръцката сделка в пет въпроса

Гръцкият финансов министър Евангелос Венизелос ще е сред малкото доволни от замяната на дълга<br>

Гръцката сделка в пет въпроса

Достатъчно кредитори приеха преструктурирането на гръцкия дълг и замяната ще се случи. Какво следва?

Николай Стоянов
5862 прочитания

Гръцкият финансов министър Евангелос Венизелос ще е сред малкото доволни от замяната на дълга<br>

© Reuters


Ще фалира, няма да фалира, ще фалира, не, няма... По всичко личи, че гръцката драма върви към някакво поне временно решение, което да успокои страстите и да разреди първите страници на вестниците в синьо и бяло. След като през февруари правителството отправи оферта към частните си кредитори да поемат загуби за около 3/4 от инвестицията си, с доста извиване на ръце то постигна "доброволно" участие от държателите на 85.8% от предложените за замяна книжа. Никой обаче не си прави илюзии, че с това проблемите на Гърция изчезват, а сделката поражда и много, много, много въпроси. И така:

Ще фалира ли

И да, и не. Сделката ще отключи европейско финансиране, с което Гърция ще може да посрещне предстоящото плащане за 14.4 млрд. евро по дълга си на 20 март. Това ще избегне опасността страната да изпадне в хаотичен фалит, който би повлякъл и банковата й система - тъй като местните финансови институции са и основни кредитори на правителството.

За да постигне планираното намаляване на частния дълг със 106 млрд. евро обаче, на Гърция вероятно ще й се наложи да приложи т.нар. клауза за колективно действие, чрез която мнозинство от 2/3 от облигационерите могат да наложат решения (включително и преструктуриране) на останалите. Така замяната ще е валидна за 95.7% от книжата. Такава клауза липсва в оригиналните условия по облигациите, но тъй като повечето гръцки дълг се урежда по местно законодателство, тя беше вкарана чрез законови промени, и то със задна дата. Това вероятно ще е достатъчно условие да задейства credit default swaps (CDS), които са своеобразни застраховки срещу фалит, като решението за това принадлежи на комисия от 15 институции към International Swaps and Derivatives Association (то може да бъде взето още преди излизането на вестка от печатница). Непосредствено преди крайния срок за сделката гръцките CDS достигнаха рекордни нива над 30 000 базисни пункта, което означава, че за да застраховат 10 млн. евро гръцки дълг инвеститорите са склонни да платят 30 млн. евро. Причината премията да е по-висока от застрахованата сума е, че плащането става на месечни или тримесечни вноски и инвеститорите залагат на фалит, преди да им се наложи да платят всички вноски.

Опасно ли е да се задействат CDS

Не се знае със сигурност. Доскоро европейските политици се страхуваха от този сценарий  заради опасността това да причини зараза сред финансовите институции, издали такива застраховки. След като ЕЦБ обаче заля европейските банки с ликвидност чрез двете си операции по отпускане на тригодишни евтини кредити, това притеснение остана на заден план. Спокойствие всяват и данните на Depository Trust and Clearing Corporation, че нетно застраховките са за едва 3.2 млрд. долара и съответно потенциалните обезщетения няма да са в заплашителен размер. Има обаче и анализатори, които виждат опасност от верижни проблеми за по-малки институции.

Има ли опасност за гръцките или за българските банки

Не непосредствена. Спасителният пакет на Брюксел предвижда и средства за рекапитализиране на гръцката банкова система. Така че след финализирането на сделката, която ще затрие сериозна част от капитала на гръцките финансови институции, вероятно те ще бъдат подкрепени от правителството с пари, които трябва да дойдат от Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС). Европейските финансови министри вече оторизираха спасителния фонд да издаде облигации за финансиране на Гърция, като единствената неизвестна е дали и при каква доходност ЕФФС ще успее да набере средства от капиталовите пазари в кратки срокове.

Друга линия на подкрепа за банките идва и от Европейската централна банка. След като S&P обяви Гърция в "избирателен фалит" в края на февруари, институцията спря да приема гръцки ДЦК като обезпечение, като така де факто остави банките да разчитат на временните механизми за подкрепа на гръцката централна банка. В четвъртък обаче ЕЦБ отново започна да приема гръцки дълг, което облекчава достъпа до ликвидност на банките.

В дългосрочен план обаче гръцката икономика продължава да се свива и при високите нива на безработица гръцките банки продължават да страдат от постоянен отлив на депозити и влошаване на кредитните портфейли. В последните години българските поделения на гръцките банки се финансират изцяло от местния пазар и съответно не зависят от финансиране от майките си. Така че, ако парите от Брюксел гарантират стабилността на банковата система в Атина, не могат да се очакват негативни ефекти в София.

Решава ли замяната дълговите проблеми на Гърция

Не. Дори всичко да мине по план и да се реализират доста оптимистичните прогнози, тази сделка би свила гръцкия дълг до 120% от БВП през 2020 г. Това обаче изисква като начало почти всички частни кредитори да участват - доброволно или принудително. Според някои анализатори долната граница е 95%. Гърция има пълен контрол само върху книжата под местно законодателство, а около 14% от дълга в ръцете на частни кредитори е под чуждо (основно английско) законодателство. По данни на гръцкото правителство около 69% от тях са участвали.

Има обаче и много други потенциални препъникамъка по пътя за заветните 120%. За да се стигне до това ниво страната трябва да се върне към растеж още през 2014 г., да постигне завидни приходи от приватизация (на фона на досегашното нежелание), да излезе на първичен (преди плащанията по дълга) бюджетен излишък и т.н., и т.н. Много от тези променливи могат да се развият в негативна посока под натиска на улицата или заради популизма на политиците. А и самото число 120% е избрано единствено да умилостиви МВФ да участва. То обаче по никакъв начин не може да се нарече устойчиво.

Свидетелство за недоверието, че Гърция ще се справи и след отписването на до 106 млрд. евро дълг, е, че по данни на FT на "сивия пазар" още неиздадените нови книжа в резултат на замяната вече се търгуват на нива, съответстващи на 17-21% доходност - над текущите нива на Португалия.

Кой губи и кой печели от сделката

Проф. Нуриел Рубини, от пиедестала на славата на един от предвидилите финансовата криза, каза през седмицата, че кредиторите са щастливци от тази сделка. Те обаче едва ли са много щастливи с 25 цента, които ще възстановят от всяко вложено евро. Гърците също изглеждат като печеливши, избягвайки фалит, но те ще заплатят с продължителна рецесия и болезнени бюджетни съкращения. Европейският данъкоплатец също плаща солидна цена за избягването (или отлагането) на фалита и разпространяването на дълговата криза - директно и чрез вероятната инфлация от мерките на ЕЦБ. Така като краен резултат печеливши трудно се намират с изключение може би на политиците, които оставят проблема за след години, когато евентуално други ще са на власт.

Ще фалира, няма да фалира, ще фалира, не, няма... По всичко личи, че гръцката драма върви към някакво поне временно решение, което да успокои страстите и да разреди първите страници на вестниците в синьо и бяло. След като през февруари правителството отправи оферта към частните си кредитори да поемат загуби за около 3/4 от инвестицията си, с доста извиване на ръце то постигна "доброволно" участие от държателите на 85.8% от предложените за замяна книжа. Никой обаче не си прави илюзии, че с това проблемите на Гърция изчезват, а сделката поражда и много, много, много въпроси. И така:


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    tst643 avatar :-|
    tst643

    Абе 30 000 базисни пункта никога не са били дефаулт суповете ама айде...

  • 2
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    Поне префасонираха Балканите и Европа :-)

  • 3
    meanmoonshiner avatar :-|
    meanmoonshiner

    Общо правило в застраховането е, че застрахованият дължи всички уговорени застрахователни премии, независимо от настъпването на застрахователното събитие, а застрахователят може да удържи размера на неиздължената премия от размера на застрахователното обезщетение. Сигурни ли сте, че при CDS не е така?

  • 4
    wildbalkan avatar :-|
    wildbalkan

    До коментар [#1] от "tst643":

    бяха

  • 5
    bulgarian_lev avatar :-P
    bulgarian_lev

    Този Венизелос на снимката изглежда все едно ако го порнеш отвътре биха могли да изтекат 3-4 милиарда.

  • 6
    stoyanovstarshi avatar :-|
    Стоянов-Старши

    "Това вероятно ще е достатъчно условие да задейства credit default swaps (CDS), които са своеобразни застраховки срещу фалит, като решението за това принадлежи на комисия от 15 институции към International Swaps and Derivatives Association (то може да бъде взето още преди излизането на вестка от печатница)." - Вече е факт (http://online.wsj.com/article/BT-CO-20120309-712280.html): "The 15-strong Determinations Committee for Europe, convened by ISDA, voted unanimously that a restructuring credit event had occurred, triggering compensation owed to holders of CDS protection on Greek debt."

    И сега, след като пушекът и прахът се разнесат, как изглежда ситуацията? Гърция ще има дълг-към-БВП от "само" 120%, но не за дълго, тъй като продължава да има не само дефицит, а и първичен дефицит. От този дълг, 3/4 се държи към момента от МВФ, ЕЦБ и европейските правителства. МВФ по принцип не приема "подстрижки", и настоява че дълговете към него са с приоритет спрямо всички други, и също не се очаква да налива нови пари в Гърция в следващите няколко години. Частните кредитори пиха една кладенчова, и да се очаква че те ще финансират Гърция оттук нататък при приемливи за Гърция лихви е меко казано оптимистично - те биха били субординирани спрямо всеки друг кредитор. Така че оттук нататък Европа, начело с Германия, т.е. европейските данъкоплатци, трябва да финансират Гърция. Гърция ще поиска и публичните кредитори да вземат подстрижка - въпросът не е дали, а кога - най-вероятно ако/когато постигнат първичен излишък, за да могат да кажат "Ето, ние сме наред, само този дълг ни пречи.", т.е. оптимистично 2013, песимистично кой знае.

    А сега за Португалия и Италия...

  • 7
    tst643 avatar :-|
    tst643

    До коментар [#6] от "Стоянов-Старши":

    Е много ясно...трупаш дългове и хоп...подстрижка - да бяха направили един дефаулт направо да почнат наново -РЕСТАРТ :).Щом Гърция направиха подобна подстрижка помислете, дали на САЩ им пука изобщо, че си увеличават дълговия таван през 4 месеца и печатат на поразия...

  • 8
    tst643 avatar :-|
    tst643

    До коментар [#4] от "wildbalkan":

    Най- високо бяха на 24 000...

  • 9
    valeryslavov avatar :-P
    Алесис

    Снимката на Вазелинос ме лишава от коментар . Като му гледам мутрата и хитрите очички , ми става ясно какво чака Европа , МВФ и всякакви досегашни кредитори . Казвам " досегашни" , защото бъдещи няма да има . Тези снимки на Ванизелос трябва да бъдат закачени в кабинетите на Барозу , Меркел , Саркози и всички парламентарни групи в Европарламента .

  • 10
    stoyanovstarshi avatar :-|
    Стоянов-Старши

    До коментар [#8] от "tst643":

    25960.76 в четвъртък - http://www.bloomberg.com/quote/CGGB1U5:IND/chart


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.