България ще финансира изплащането на външния си дълг догодина с три отделни източника. Вицепремиерът Симеон Дянков заяви в парламента, че това ще са емисия държавни ценни книжа на вътрешния пазар, нова международна емисия и приходи от приватизационни сделки. Преди месец Дянков предлагаше нужните 1.6 млрд. лв. за плащане на падежиращите догодина глобални облигации да се набавят приоритетно от вътрешния пазар.
Тогава, както и сега министърът разчита през борсата да се продаде миноритарен дял от Българския енергиен холдинг, откъдето по оценки на ресорния министър Трайчо Трайков се чакат около 1 млрд. лв. Идеята за емисия в чужбина обаче е заявена за пръв път толкова категорично. Тя среща подкрепа сред мнозина анализатори, защото така няма да се изтегли прекалено много финансов ресурс от местните финансови институции и ще останат средства в банките за кредитиране.
300 млн. евро от външни пазари
"Моята философия е, че трябва да има различни източници, които да диверсифицират риска. Не само като начин на финансиране, но и като срочност на дълга. Затова мислим за емитирането на дълг на вътрешния пазар, който да е по-краткосрочен – например 3-годишни ДЦК. Смятаме да излезем и на външния пазар, но емисията ще е по-дълга – например 5- или 7-годишна. В този диапазон спредовете за България са и най-изгодни.
Така ще можем да намалим и лихвите по сегашните ни еврооблигации, които са 8.25%. Така бъдещите финансови министри ще са по-спокойни, защото плащанията ще са разпределени във времето", твърди министърът в интервю за "Капитал". Повечето анализатори, които "Капитал Daily" потърси за коментар преди дни, са на мнение, че ако България емитира книжа на стойност до 1 млрд. евро със срочност 5 години, може да постигне лихва под 5%. За облигации със срочност 7 или 10 години пък доходността ще е между 5 и 6%. И в двата случая лихвите действително биха били доста под 8.25%, колкото са по облигациите в долари с падеж 2015 г. Емисията, която ще се погаси догодина, е с лихва 7.5%.
Според Дянков България ще се нуждае от 200 - 300 млн. евро от чуждите пазари. "Ако се прави външна емисия, тя може да е отворена – да се обяви, че ще е до 600 млн. евро, но да се наберат само половината сега, а останалата част да бъде преотворена за следващото голямо плащане по дълга през 2015 г.", допълни вицепремиерът. Между 15 и 20% от участието на държавата в Българския енергиен холдинг пък ще могат да бъдат продадени. Така според финансовия министър ще се постигне баланс между източниците за финансиране на операцията по дълга и всеки от тях ще осигури около една трета от нужния ресурс.
Сребърният фонд на заден план
Новото предложение показва, че финансовият министър се отдръпва от първоначалната си идея голяма част от средствата в Сребърния фонд да отидат за покупка на местни ДЦК, които пък да отидат за плащане на падежиращия дълг.
Може да се направи и друг извод - при така предложената схема приходите от приватизация явно ще заобиколят Сребърния фонд, който трябва да гарантира стабилността на пенсионната система след 2018 година. За да стане това възможно, правителството създаде Държавната консолидационна компания, която продава миноритарни дялове на държавата в търговски дружества. Приходите от продажби формират нейната печалба, която влиза в бюджета вместо в Сребърния фонд.
Къде, кой, кога
"Когато се създава един закон, той трябва да се прави с мисълта, че трябва да издържи поне 10 години напред. Така че за мен не е толкова важно тази година законът да позволи до 70% от активите на фонда да се инвестират в български ДЦК (това се предвижда в проектозакона, публикуван на сайта на Министерството на финансите – бел. авт.), а дали дългосрочно инвестициите ще донесат добра доходност. Затова аз съм готов да го направим с постепенен график – 35% от активите да могат да се инвестират в български ДЦК до края на тази година, през 2013 г. този лимит да е до 45% и така, докато се достигне 70% през 2016 г. А защо точно 70% - това е средноаритметично на всички европейски държави", заяви финансовият министър.
Като мотив за промените той изтъква, че когато фондът е бил създаден преди 5-6 години, времената "са били други и той е бил структуриран доста консервативно". При годините на растеж и висока инфлация лихвите в БНБ са били по-високи, но от 2008 г. насам реалната възвращаемост е отрицателна и затова трябва да се помисли за нов начин на неговото управление.
Разнообразяването на инвестиционните възможности беше подкрепено в събота от еврокомисаря Кристалина Георгиева. Тя обаче повдигна друга също толкова важна тема - кой ще управлява средствата. Тя заяви, че такива решения трябва да се вземат от хора, които управляват пари, а не ангажирани с политически решения. Затова идеята й е да се търси професионалното управление, което да е отдалечено от министъра на финансите.
Лидерът на ДСБ и съпредседател на "Синята коалиция" Иван Костов заяви, че Сребърният фонд трябва да изиграе психологическа роля като знак, че държавата има звено, което да изкупи нова емисия облигации, и така инвеститорите да не изнудват правителството с претенции за високи лихви. Самият фонд обаче не трябва да участва в операция по рефинансиране на външния дълг, а вместо това средства трябва да се търсят от външния пазар и от облигационна емисия в България. (Интервю с Иван Костов можете да прочетете тук.)
България ще финансира изплащането на външния си дълг догодина с три отделни източника. Вицепремиерът Симеон Дянков заяви в парламента, че това ще са емисия държавни ценни книжа на вътрешния пазар, нова международна емисия и приходи от приватизационни сделки. Преди месец Дянков предлагаше нужните 1.6 млрд. лв. за плащане на падежиращите догодина глобални облигации да се набавят приоритетно от вътрешния пазар.
Тогава, както и сега министърът разчита през борсата да се продаде миноритарен дял от Българския енергиен холдинг, откъдето по оценки на ресорния министър Трайчо Трайков се чакат около 1 млрд. лв. Идеята за емисия в чужбина обаче е заявена за пръв път толкова категорично. Тя среща подкрепа сред мнозина анализатори, защото така няма да се изтегли прекалено много финансов ресурс от местните финансови институции и ще останат средства в банките за кредитиране.
21 коментара
Най-доброто решение според мен е приватизация (от нея няма как да наберат 300 милиона евро) и външна емисия. Няма нужда да се отива на вътрешна емисия ДЦК, защото така се отнема вътрешен ресурс, който би отишъл за бизнес кредитиране, а инвеститорите от БГ, които искат да се включат са свободни да си купят книжа от външната емисия!
Долу ръцете от БЕХ
Най-добре тези 1.6 млрд. дълг да се рефинансира с нов заем, а парите от приватизация да се използват за подсилване на фискалния резерв и сребърният фонд.
от финанси не разбирам , само едно обаче искам да разбера - какво шнорхела ми ще продава следващия финансов министър ? ;)
До коментар [#3] от "Finland":
Ами да - като цяло не виждам защо трябва да се страхуваме едва ли не да емитираме външен дълг.В момента можем да си го позволим,а е по-добре Сребърният фонд да остане цял.
До коментар [#1] от "vassilun": Къде видя върешно кредитиране? В близките 3 години засилване на инвестиционната активност не се очаква. Това са прогнозите и на ЕК, и на МВФ и на СБ. Така,че нека не сънуваме розови блянове.
До коментар [#2] от "Хи-хи": Напротив, това е единственият начин да махнем политиците от там и да създадем възможност да ефективно управление. Както и да се постараем да създадем РЕГИОНАЛЕН играч.
А за Сребърният фонд, Дянков е напълно прав.
тук, на масата бирника има адаш .щял да ни избира капетан от чужбина. прости сме били. и свикнали...отвори се работа.. уф.
[quote#7:"kardinalat"]Къде видя върешно кредитиране? В близките 3 години засилване на инвестиционната активност не се очаква. Това са прогнозите и на ЕК, и на МВФ и на СБ. Така,че нека не сънуваме розови блянове. [/quote]
Кредитиране винаги ще има. Кога по-силно, кога по-слабо, но банките имат нужда от кредитиране, както и бизнесът. Банките трябва да пласират привлечените средства и да получат по-висока от депозитните лихви доходност. Безразборното наливане на кредити е окончателно в миналото и сега се кредитират само видимо перспективни проекти, а те за съжаление са малко в БГ.
Рефинансиране му е майката, качване на външния дълг. Друг изход няма, а и тоя е до време. Приватизацията е глупост. Недалновидна глупост която имахме нещастието да извършим и сега се чудим откъде да вземем пари. Само глупаци могат да разпродадат тотално средствата си за производство. Така че най-добре е Дянков да престане с тия приватизации.
Делението на вътрешен и външен пазар няма много смисъл, да не каза никакъв. Всичко е в един кюп.