Филип Лот: Банките не трябва да бъдат арогантни и надменни към клиентите си

На макрониво нещата изглеждат стабилизирани. Но на микрониво виждаме ниски доходи, свито потребление, свито кредитиране от банките, свито търсене. Защо е така, след като имаме здрави основи на икономиката?

Ясно е, че покупателната способност на българите днес е по-ниска от тази в страните от Западна Европа. Много ми се иска да се видим с вас след 4-5 години и ще ви покажа, че покупателната способност във Франция е намаляла, а в България се е повишила.

Днес Франция е държава, която мисли само как да си обслужва дълговете, защото има да връща много пари. Българската държава е с много ниска задлъжнялост. Разбира се, и тук не всичко е розово. Необходими са подобрения в инфраструктурата, трябва да се усвояват много по-активно средствата от европейските фондове, трябва да има и повече чуждестранни инвестиции. Но и това постепенно ще се постигне. Казвате, че банките трудно кредитират и кредитирането е свито.

Банките са доста предпазливи.

Но аз ви казвам, че банката, която управлявам, не е спирала да отпуска кредити. Що се отнася до предпазливостта - такава е банкерската професия. Длъжни сме да бъдем такива. Трябва да съхраняваме и опазваме депозитите на вложителите си. За да отпускаме повече кредити, разчитаме на депозитите на вложителите.

Ако се сравни кредитирането на Societe Generale Експресбанк отпреди кризата и сега, изводът е, че то е във възход, никога не сме отпускали повече кредити. Разбира се, не даваме пари за всичко и на всеки. Но си мисля, че клиентите също очакват от своята банка тя да бъде предпазлива. Спомням си 2009 г., когато кризата беше в разгара си – в продължение на няколко месеца с изключение на нашата банка всички останали стопираха кредитирането и отпускането на заеми за няколко месеца.

Продължихме да отпускаме кредити, защото бяхме предвидили какво ще се случи на пазара. България се задръсти от търговски центрове и молове, някои от които в момента са пред фалит. Аз не вярвам във финансирането на молове и никога не съм финансирал търговски център. Но съм очарован, когато се появи предприемач с добър бизнес и проект, с идея за отражението му върху пазара. Финансираме подобни проекти, защото знаем, че тази инвестиция си струва.

Какво финансирате, какви проекти? Кои сектори на икономиката кредитирате?

Въпросът е малко труден, защото не акцентираме върху това от кой сектор на икономиката е проектът, а върху качеството на самия бизнес. Например в периода 2005 - 2008 г. банката не е кредитирала предприемачи със строителни фирми, защото строителството на жилища е нещо, което трябва да се разглежда само по себе си. Идваха хора, които нищо не разбираха от строителство и от жилища, но казваха, дайте да строим, пък каквото стане.

По-скоро ни интересува компетентността и добросъвестността на предприемача, който иска финансиране. Финансираме сериозните хора, не се увличаме по модата. Днес например всички говорят за слънчева енергия, фотоволтаични паркове, ветрени генератори. Ще финансираме такъв проект само ако клиентът си разбира от работата в този сектор.

Секторите, в които вярвам и мисля, че наистина има предпоставки за развитието им в България, са например промишленост, земеделие, селско стопанство и туризъм, но екологичен, културен, а защо не и спортен туризъм, а не големи хотели по морето.

Промишлеността на България представлява 30% от БВП на страната. Във Франция е 19%. В Германия делът на индустрията също е 30% от БВП, а Германия е една голяма сила. Разбира се, големината на страната е различна, но делът е същият. Затова смея да твърдя, че България може да е малка, но от тази гледна точка тя е една голяма икономика, има добре подготвена работна сила и наистина с удоволствие финансираме инвестиции, свързани с промишлеността.

Страната ви има огромен потенциал и трябва да продължите да инвестирате в нея. И мисля, че на този фон банките носят огромна отговорност. Защото те трябва да се научат да инвестират в дългосрочна перспектива. Например по програма JESSICA Societe Generale Експресбанк ще отпускам кредити с 20 години срок, защото вярваме в бъдещето на тази страна.

Спомням си, че неотдавна българският министър-председател беше казал, че чуждите компании, които работят тук, изнасят печалбите си в компаниите майки навън и едва ли не използват държавата. За последните седем години банката тук не е платила нито един лев дивидент на банката майка в Париж, всичко се реинвестира в дружеството тук, защото вярваме в тази страна.

Защо, като е стабилна икономиката ни, в крайна сметка лихвите за малки и средни предприятия са от 10% и нагоре средно на пазара. Не са ли малко високи?

Считате ли, че лихвите по депозитите са прекалено високи?. Има връзка. Защото кредитирането на един клиент е благодарение на средствата, които друг клиент ни поверява, като си открива депозит. Така че, ако вложителите искат да имат по-висока лихва върху депозитите, няма как това да не се отрази и върху цената на кредитите. Но нека все пак бъдем и разумни. Считам, че лихвените проценти по кредитите в България не са чак толкова високи.

Например за жилищен кредит в евро за 10 години лихвата при нас е 7%. Инфлацията в България е около 3-3.5%, тоест реалният лихвен процент е около 3-3.5%, което е напълно разумно, тъй като това изяжда инфлацията. Освен това клиентът е този, който има последната дума.

В България има толкова много конкурентни банки, нека направи правилния избор за него. Съветът ми е, когато клиентите искат да вземат кредит, преди това да посетят няколко банки, да се осведомят какво предлагат и при какви условия. Нека не гледат само лихвения процент, важно е да искат и годишния процент на разходите, който включва освен лихвата и таксите и комисионите, така няма да бъде подведен.

Как ще коментирате ситуацията, която се развива в последните месец-два с лихвите и инициирането на регламентация от държавата в начина на формиране на лихвите и таксите по кредити?

Мисля, че точно това е ролята на министъра на финансите и че по този начин той изразява безпокойството и тревожността на някои клиенти от някои банки. Винаги казвам – недейте да давате лош отговор на зле поставен въпрос. Тоест нека банките да се вслушат в това, което казват техните клиенти, потребителите. Банките не трябва да бъдат арогантни и надменни към клиентите си, не трябва да забравят, че съществуват именно благодарение на тях.

И ако потребителите и клиентите имат въпроси към банките, нека да не им се отговаря с лека ръка, че нищо не са разбрали или че това няма отношение към съответната банка. Защото, ако клиентът действително нищо не е разбрал, това не значи, че той не е в час, а че банкерът му не го е обяснил добре. Много съжаляваме, че се говори общо за банковата система и така се дава лош имидж на всички банки само защото някои от тях наистина не се отнасят достатъчно коректно към клиентите си.

Благодарение на този дебат, който правителството започна преди около два месеца, стана ясно, че има клиенти на някои банки, които един хубав ден се събуждат и разбират, че вноската по кредита им е увеличена. Това е недопустимо. На нашите клиенти не им се е случило такова нещо. Не можем да си го позволим. През 2010 г. и 2011 г. не сме увеличили лихвата на нито един клиент с потребителски или жилищен кредит. Това е част от философията ни, тъй като искаме да задържим клиентите си за години напред. Ако банка увеличава безконтролно и лихви, и такси на свой клиент, той ще я напусне, защото не може да й вярва.

Тоест в договорите за кредит на клиентите на Societe Generale Експресбанк няма вписана възможност за едностранна промяна на лихвата?

Не става въпрос за фиксиран лихвен процент, защото това не е възможно. Във Франция е възможно, но тук не. Ще обясня защо. Там клиентите могат да разполагат дългосрочно със средства и ресурс и да открият банков депозит за години напред. Банките имат възможност и да емитират книжа за дълъг период - пет или десет години.

В България на пазара, такъв какъвто съществува, е трудно при фиксиран лихвен процент да се осигури дългосрочен ресурс. Затова не може да се отпусне кредит за срок от десет години с един строго фиксиран и непроменлив лихвен процент. На банките им се налага да осигуряват стабилност в променлива среда.

Клиентите тук се оплакват от едностранната промяна на лихвите по кредити, което се утвърди като практика. Имате ли информация каква е практиката в страните, в които Societe Generale присъства?

Пазарите са различни, но те си и приличат. На всеки пазар има банки, които стъпили здраво на "краката си"и други, които имат проблем например с етичното отношение към клиентите. Все пак за дейността на банките в страните от Европейския съюз има доста строги правила – за конкуренцията, за правата на клиентите, които се прилагат и тук. Мисля, че истинското решение на тези проблеми не е всеки ден да се появяват нови нормативни документи, наредби и разпоредби.

Просто трябва да има една прозрачна, открита политика, свободна възможност да се прави сравнение от клиента на предложенията на различните банки. Мисля, че в България не е много добре развита силата на потребителя. Тук сме малко закъснели по отношение на ясното осъзнаване правата на потребителя. Те биха могли по-добре да се организират помежду си, да упражняват по-голям натиск върху даден сектор или предприятие, като нямам предвид само банките.

Защото потребителят разполага с голяма сила, стига той да осъзнае своите права. Самите потребители трябва да общуват помежду си – и когато са недоволни, и когато са доволни. Това привлича внимание върху правата им и движи обществото напред. Не знам какво ще бъде решението за лихвите, но същинският проблем не е това. Много често навсякъде по света, докато се гласува един закон, той вече е остарял.

Какъв е истинският проблем тогава?

Истинският проблем е ясен. Потребители или клиенти на банки в частност днес изказват своето недоволство. И мисля, че финансовият министър е в пълното си право да подчертае и сподели това. Той не критикува само лихвените проценти, посочи с пръст и комисионите. При нас например от около година и половина не сме увеличавали своите такси и комисионни по съществуващи продукти.

Как според вас изглежда начинът на изчисление на лихвите по кредити за домакинства, който гарантира интересите и на двете страни - банка и клиент, и как е изчистен от субективни фактори?

Чувствам се малко извън този дебат, при положение че клиентите ни са доволни. Мисля, че този справедлив или прозрачен лихвен процент донякъде се определя от пазара, който позволява на банките да правят все пак една разумна печалба. Банките трябва да бъдат стабилни и солидни и да реализират печалби, за да могат добре да защитават депозитите на вложителите, които са им гласували доверие.

Този лихвен процент трябва да изглежда разумен в очите на клиента, за да може той да обслужва кредита си, а ако е фирма – да "диша свободно" и спокойно да упражнява дейността си. Затова от една страна трябва да си имаме доверие, и от друга - да се доверим на пазара. И не на последно място - да се даде достатъчно време на един клиент да сравни различни банкови оферти на пазара.

Как ще се отрази на бизнеса на банките една съществена промяна в начина на ценообразуване, ако се наложил това? Какви ще са ефектите и последствията за клиентите и за самите банки?

Не знам какви са намеренията нито на министъра на финансите, нито на държавата в лицето на правителството. Нито аз, нито някой представител на мениджмънта на Societe Generale Експресбанк е участвал във водени разговори до този момент. Но каквито и да са новите регламенти, ако има такива, няма да са причина за мен да не спя нощем и да имам кошмари, тъй като и досега сме били коректни като банка и ще продължим по този начин.

Мерките, които правителството смята да предприеме са продиктувани от добрия разум. Освен това ще бъде трудно да има регламенти, които да противоречат на местното законодателство и на това на Европа. Мисля, че полето за действие е доста тясно. Не би трябвало евентуалните нови решения да попречат на правилното развитие на процесите на пазара и да объркат неговото развитие.

Възможен е ход да се сложи определен таван на лихвените проценти. Във Франция съществува подобна практика - има пределен таван на лихвения процент, над който на банките им е забранено да отпускат кредити. Фиксира се от Националната банка на Франция. Съществуването му не притеснява банките, защото е доста висок.

Колко е и на каква база се определя? У нас условията са малко по-различни, тъй като страната е във валутен борд.

От много отдавна не живея във Франция и не бих могъл да навлизам в технически подробности. Целта на този таван е да не се отпускат заеми на клиентите, особено на такива със скромни възможности, при много високи лихви. Това е свързано по-скоро с небанковите компании, които отпускат потребителски зами, защото те наистина имат много високи лихвени проценти. Едно от предложенията на министър Дянков е много добро – това за включването на заемите под 400 лв. в Закона за потребителския кредит. Добре е и потребителите на тези малки заеми да са така защитени, както и другите.

Каква очаквате да е годината за банките в България?

Нямам никакво безпокойство относно стабилността на банковия сектор в България. Мисля, че БНБ изключително добре управлява процесите, свързани с финансовите институции. Банковият сектор тук е изключително солиден и стабилен.

Оттук нататък, ако трябва да се говори за банките, то е за това доколко техните клиенти са доволни от тях - качеството на обслужване. Мисля, че общият имидж, общата представа за банките трябва да се промени към по-добро. Защото има някои банки, които създават впечатление у своите клиенти за арогантно поведение. Като банков сектор имаме много съществена роля в икономическото развитие на страната и тази роля трябва най-пълноценно да се осъзнае от всички банки.