Страховете на пенсионните фондове
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Страховете на пенсионните фондове

Страховете на пенсионните фондове

Нови ограничение за инвестиции в ДЦК и в първични предлагания на акции само в България притесняват бранша

Весела Николаева
5359 прочитания

© Юлия Лазарова


630

млн. лв. са парите, които пенсионните фондове държат в български ДЦК към края на януари по данни на Министерството на финансите.

Напоследък сънят на мениджърите на българските пенсионни дружества изглежда не е добър. Или поне такива сигнали издават притесненията им от приетите от Комисията за финансов надзор промени, засягащи дейността им. Част от тях предвиждат да се ограничат инвестициите им в държавни ценни книжа, които нямат определен рейтинг и да участват в първични публични предлагания на акции, но само в България.

Предложенията са внесени в Министерство на финансите, където могат да отпаднат или да бъдат добавени текстове, след което проектът ще отиде в Министерски съвет и ще се придвижи до парламента. От финансовото министерство казаха, че вече са разпратили предложените промени за съгласуване до различните дирекции на ведомството, но не пожелаха повече коментари.

Нисък праг за рейтинга

Промените предвиждат до 20% от активите на фондовете да могат да се инвестират в ДЦК с подинвестиционен рейтинг. В момента няма такова ограничение, когато става въпрос за държавни книжа. Аргументът на регулатора е да се намали риска и парите на осигурените. Според представители на пенсионните дружества обаче заложения праг е много близък до оценката, която имат българските държавни облигации.

В момента страната ни има инвестиционен рейтинг и от трите основни международни агенции – S&P, Fitch и Moody's. На S&P обаче той е една стъпка над инвестиционния, за другите е две. Това означава, че дори малко намаление на рейтинга на България ще принуди пенсионните фондове да разпродават български ДЦК.

Според заместник-председателят на Комисията за финансов надзор Ангел Джалъзов ограничението да се инвестира само в български публични предлагания не противоречи на правилата на ЕС. От бранша обаче са на друго мнение.
Фотограф: Георги Кожухаров

"Наличието на инвестиционен рейтинг има смисъл, но защо точно сега се въвежда подобно изискване? Трябва да се види каква е конюктурата в икономиката на ЕС. Реална е опасността да се наложи да разпродаваме книжа", коментира София Христова, изпълнителен директор на ПОД "Алианц България".

На същото мнение е и Даниела Петкова, главен изпълнителен директор на ПОК "Доверие" - според нея освен разпродажби, промяната може да има и друг негативен ефект. Дори да няма намаление на рейтинга, ако пенсионните дружества включат риска от евентуални разпродажби, ще намалят силно покупката на български ДЦК или ще го правят срещу по-висока лихва.

Засега обаче опасенията им трудно биха се материализирали. По данни на Министерство на финансите за държавния дълг местните пенсионни дружества и фондовете им държат близо 630 млн. лв края на януари, което е около 14% от активите им. Така дори и да има понижение на рейтинга, разпродажби няма да има.

Това обаче е за целия сектор - при някои фондове процентът може и да е над 20 и той е да е принуден да продава. Тези ограничения са само за задължителните универсални и професионални схеми, за доброволните проектът не предвижда лимит при липса на рейтинг.

Свободен пазар, но с уговорка

Освен опасенията от разпродажба на ДЦК, другата промяна, която предизвиква притеснения сред бранша са инвестициите в български IPO. От сектора смятат, че подобно ограничение може да противоречи на основните принципи на ЕС за свободно движение на капитали. Дори да не е така, логика на подобно ограничение според бранша няма. При обявяването на промените стана ясно, че основното притеснение на надзора е за по-високия риск на чуждите компании в сравнение с българските.

"Подготвеният от КФН текст най-малкото дава възможност за двусмислено тълкуване и може да създаде проблеми", коментира адвокат Ивана Близнакова от адвокатско дружество "Точева и Мандажиева". В последните промени, с които "Капитал daily" разполага, разрешението за инвестиции в IPO препраща към чл. 5 от Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК). Това е определение какво представлява публичното предлагане, но не и уточнение, че става дума само за България. От друга страна ЗППЦК по подразбиране се прилага единствено в страната.

Според Ивана Близнакова е възможно след приемането на промените КФН да подготви допълнителен документ, който да определи как се тълкува текстът в кодекса и тогава да се включи пояснението, че става дума за български IPO. Близнакова не изключва подобно тълкуване да е в конфликт с правилата на ЕС, но не даде категоричен отговор. София Христова смята подобно ограничение за нарушение на европейските правила.

Заместник-председателят на КФН Ангел Джалъзов смята, че проблем няма, тъй като свободното движение на капитали не се ограничава, а се залагат граници единствено на един вид инвестиция. Той посочи, че ако текстът не е достатъчно ясен, от надзора може да излязат със становище как да се тълкува.

Полша - осъдена за подобен казус

По подобен казус в края на декември беше осъдена Полша – страната имаше изискване не повече от 5% от активите на местните пенсионни фондове да се инвестират в ценни книжа извън Полша. Делото продължи няколко години – още през 2007 г. Европейската комисия предупреди страната, че тази разпоредба на закона противоречи на правото за свободно движение на капитали.

След години на спорове през януари Европейският съд определи официално подобно ограничение за нарушение на една от основните свободи на общността. Тук не става въпрос за директива – а за ангажимент, разписан във всички договори за присъединяване към ЕС, какъвто е подписала и България. Според Джалъзов става въпрос за "коренно различни неща" и аналогия не може да се прави.

Десислава Чуховска, юрист на инвестиционния посредник "Първа ФБК", смята, че двата случая – на Полша и на предложения български закон, са различни и не може единият да се тълкува чрез другия. Тя е на мнение, че препратката към ЗППЦК дава ясен знак за позволение единствено в български IPO – т.е. книжа, издадени от българска компания, или такива, които се предлагат публично у нас.

Как се контролира зад граница

Представител на бранша, който не пожела да бъде цитиран, разказа отговора на негов въпрос до надзора защо не се разрешават инвестициите в целия ЕС – защото на КФН ще бъде трудно да следи компании извън България. Това обаче е малко странно, тъй като всички документи по публични предлагания се публикуват електронно, всички надзори в ЕС работят по сходни правила и всички проспекти, одобрени в една държава, стават автоматично валидни за предлагания на акции във всички останали членки. Освен това КФН може да си сътрудничи без никакви пречки и със съответните надзорни органи в целия ЕС.

Странен е и аргументът за по-ниския риск на българските IPO в сравнение с чуждите, при положение че тук се търгуват компании със доста спорна репутация, дейност и корпоративно управление, за разлика от тези в Германия например. Ограниченията за инвестиции само у нас ще се прилагат и върху покупките на инвестиционни имоти, гласи друго предложение на надзора. В момента те са разрешени за територията на целия ЕС, но отново с аргумента, че няма как да се надзирават извън България, КФН предлага в имоти да се инвестира само в страната.

По-добре късно, отколкото...

Осигурителните компании настояват да им се разрешат инвестиции в IPO още от 2006 г., преди кризата съвсем да удари фондовия пазар и желанието на компаниите да увеличават капитала си през борсата. За последните две години у нас е имало само едно излизане на нова компания на Българската фондова борса – това на "Дир.БГ". Компанията набра едва 13.5% от търсените близо 1.5 млн. лв., което е показателно на строенията за инвестиции у нас.

Според София Христова предложенията на надзора не са добре аргументирани, не е обяснено защо се правят точно сега и точно те, а в същото време не се обръща внимание на други, по-належащи според бранша промени. И Христова, и Даниела Петкова смятат, че е крайно време да се уреди как ще се изплащат пенсиите от универсалните и професионални фондове. Първите ранни пенсии от професионалните трябва да започнат да се плащат още през 2015 г., а и досега няма дори проект как точно ще става това, дали трябва да го правят пенсионните фондове, или пък ще го прехвърлят на друга институция.

От бранша настояват от години това да се уреди, а междувременно очакват и въвеждането на мултифондовете още от 2006 г. насам. След множество проекти и прехвърляния идеята за различни портфейли в пенсионното осигуряване така и седи замразена, въпреки ползите за доходността на парите за пенсия. От надзора обаче продължават да бъдат оптимисти - през февруари Джалъзов коментира, че до края на годината може да подготвят нови промени в КСО, този път за мултифондовете.

Акции смъкват доходността


Пенсионните фондове на "Доверие" и "ДСК-Родина" са показали най-добрата доходност сред масовите универсалните схеми за 4-годишния период между 2007 - 2011 г., показват данни на Комисията за финансов надзор. При "Доверие" средният резултат е 1.27%, а на ДСК е 1.15%. Със загуба през този период са били универсалните фондове на "Алианц България" и "Бъдеще" - съответно -0.18% и -0.11%. Доста по-лошо е представянето на доброволните фондове, които имат много по-малко ограничения за инвестиции и залагаха много на акции, затова бяха сериозно ударени от кризата.


Този фонд на "Бъдеще" е показал -7.5% доходност за четирите години при максимум процент загуба за останалите. И при тези схеми "Доверие" (0.5%) и "ДСК-Родина" (0.8%) са най-печелившите. Професионалните пенсионни фондове, които са задължителни за работещите при тежки условия на труд, показват резултат, подобен на универсалните. С половин процент спад остава "Алианц България", а "Бъдеще" е с -1.44% загуба. Всички останали имат положителна доходност за периода 2007 - 2011 г.

Инвестиции към края на 2011 г. (в хил. лв.)

АктивуниверсалнидоброволнипрофесионалниОбщо за пазара
ДЦК (общо български и чужди)1 096 722131 156130 2451 358 123
Корпоративни облигации659 701116 25383 155859 109
Ипотечни облигации22 3862 3094 40629 101
Общински облигации97 06223 03311 719131 814
Акции, права и дялове633 155148 549107 031888 735
Депозити639 25373 67582 870795 798
Инвестиционни имоти110 07940 26416 603166 946
Общо инвестирани активи3 258 358535 239436 0294 229 626
Заб. Останалите активи са в парични средства и краткосрочни вземания

Източник: КФН

630

млн. лв. са парите, които пенсионните фондове държат в български ДЦК към края на януари по данни на Министерството на финансите.

Напоследък сънят на мениджърите на българските пенсионни дружества изглежда не е добър. Или поне такива сигнали издават притесненията им от приетите от Комисията за финансов надзор промени, засягащи дейността им. Част от тях предвиждат да се ограничат инвестициите им в държавни ценни книжа, които нямат определен рейтинг и да участват в първични публични предлагания на акции, но само в България.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • Симо

    Пенсионните фондове са Понци схеми. Ще има за първите, но не и за последните. Ще се наложи да бъдат национализирани и пак работещите хора ще платят сметката накрая. Междувременно управителите ще си карат луксозните коли, ще си взимат големите заплати и ще живеят на гърба на вносителите на пенсионни вноски, защото "управляват" техните пари.

    Задължителното пенсионно осигуряване в частен пенсионен фонд трябва да бъде премахнато. Да са само доброволни. Който иска да се набутва - да се набутва.

  • 2
    pa_pa avatar :-|
    pa_pa

    Далече УПФ от български ДЦК това е огромен порок на частните задължителни пенсионни фондове, с който се води борба от 2005 г. насам. Изглежда, че мениджърите на пенсионни компании се заиграват опасно с Дянков, който търгува отлагането на намалението на таксите им във времето с покупки на български ДЦК. Колкото повече български ДЦК, толкова по-бавно ще се променя таксата. Ако УПФ рефинансира 30% от падежа през 2013, то проекта на КСО никога няма да помирише парламент. Това е срамна манипулация и е за сметка на осигурените. Същите мениджъри, които реваха срещу "национализацията" на ППФ, сега скрито национализират партидите ни, за да си запазят личните доходи високи. Всичко това го плащат гражданите на България. Да спрем задължителното частно осигуряване.

  • 3
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    Незнаех,че нашата борса е най-ликвидна :-) какви приказки създавала КФН :-)

  • 4
    chad avatar :-P
    Chad

    [quote#2:"pa_pa"]...за да си запазят личните доходи високи. ... Да спрем задължителното частно осигуряване. [/quote]
    За всичко друго - плюс!!!
    За цитираното - минус.

  • 5
    alexandertodorov avatar :-|
    Alexander Todorov

    Измамата принудителни задължителни “частни пенсионни фондове”
    http://alexanderbtodorov.wordpress.com/2012/02/23/1211-mega-fack-private-funds/

    911 – Къде принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са инвестирали парите на данъкоплатците
    http://alexanderbtodorov.wordpress.com/2012/02/04/911-mega-fack-private-funds-investments/

    Кой изпълнява функцията на сервитьорка на принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”?
    http://alexanderbtodorov.wordpress.com/2011/12/09/waitress-of-mega-fack-private-funds/


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Финтех иновации по 10

Финтех иновации по 10

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK