Златният рог* на изобилието
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Златният рог* на изобилието

Златният рог* на изобилието

Или как Турция опитва да бори икономическите си дисбаланси като извади запасите от ценния метал изпод дюшеците на гражданите

4889 прочитания

© Shutterstock


Докато обществата на Запад последните години трупаха богатство във фиктивни хартийки, тези на Изток предпочитат физически да притежават истински активи - злато, имоти... Съответно и при криза едните печатат още пари, другите трупат още злато.

В някои страни като Турция обаче златото е нещо повече, след като населението крие под дюшека си поне една трета от цялото национално богатство и има 30 пъти повече от централната си банка. Такива поне са оценките на турския институт Istanbul Gold Refinery, според който населението държи извън банковата система е поне 5 хил. тона, или близо 270 млрд. долара злато.

Реално обаче няма статистика, която да обхваща всяка златна монетка, прибрана прилежно от младите булки, каквато е традицията в страната. Според Световния златен съвет, който поддържа някакви сравними данни за целия свят, Турция само през последното тримесечие на 2011 г. е изкупила 30 тона злато - повече от два пъти повече спрямо 2010 и най-вече в златни монети и кюлчета. Всъщност търсенето на скъпоценния метал в страната е едно от най-големите в света.

Хроничната болест...

Въпреки това Турция определено не го използва достатъчно оптимално. Последните няколко месеца, правителството и централната банка започнаха по-активно да приканват населението да прави т.нар. златни депозити. Първо беше увеличена възможността на банките да държат повече злато като актив и съответно не го приемат като депозитен ресурс. А сега се обмислят и други стимули за населението да извади златото си изпод дюшека и да го вкара в банките. Например като работи за развитието на система от банкомати, които да плюят златни монети и дори кюлчета. Миналата седмица централната банка на Труция обяви, че може да диференцира данъка върху лихвите от депозитите и подобни, така че населението да има стимули да спестява в банките.

Страната хронично страда от ниска норма на спестяване във финансовата си система, нищо че икономиката й е сред най-големите в света. За 20 години тя е утроила стандарта на живот на гражданите си, последните десет години преживява истински икономически ренесанс. В същото време средната срочност на депозитите в банките й са пада наполовина - от около 3 месеца в началото на това десетилетие на 1.7 месеца през 2010 г.

Съотношението на депозитите спрямо брутния вътрешен продукт пък е едва 12%, което е едно от най-ниските за всички икономики над 100 млрд. долара. А нейната икономика е 10 пъти по-голяма. За сравнение една от най-спестовните нации е Китай с над 50% спестявания на населението.

В момента двете си приличат по сериозното прегряване на икономиките, но се различават по един ключов показател - търговското им салдо. Докато Китай се радва на упорит излишък заради масовия си износ, Турция страда от все по-голям дефицит заради вноса си. Миналата година дефицитът по текущата сметка стигна застрашителните 10% от БВП, или около 75-80 млрд. долара при почти двуцифрен ръст на икономиката. Този дисбаланс се дължи на два основни фактора - много спекулативни външни капитали и силно вътрешно потребление. Първото обаче води до второто, тъй като банките веднага го пренасочват директно към населението под формата на кредити, които пък отиват в потребление и.... съответно във внос.

Вместо обаче да държи банките под око колко кредитират, централната банката на Турция прилага доста разнопосочни мерки. Хем бори и хронично висока инфлация, хем последната година свали основната си лихва наполовина. Отделно обезценява лирата и продава част от резервите си, а в същото време иска населението да спестява повече.

...и лекарството

В стимулирането на "златни" депозити обаче има значителна логика. Икономистите я наричат златното правило на спестовността. Идеята е, че в икономиката съществува едно оптимално ниво на спестявания, което генерира достатъчно инвестиции, така че да има производство и икономиката да върви напред. Когато обаче спестовността е 100%, няма никакво потребление, което пречи на реалния ръст на икономиката, а когато е 0%, няма никакви инвестиции и съответно целият създаден капитал просто се амортизира, без да се заменя. Къде точно е златната среда зависи от всяка индивидуална икономика. Определено обаче, за да постигне както краткосрочно решение на проблема си, така и дългосрочно, Турция има доста да свърши както по отношение на монетарната си политика, така и на фискалната.

В случая с Турция религията донякъде подкрепя трупането на богатство във физически активи като златото, макар тя да е от светските ислямски държави. Затова и част от идеите на правителство вече имат сериозен напредък в източната част на страната, където населението все още се осланя много повече на религията, отколкото по-модерната западна част. Затова и базираната в Югоизточна Турция Kuveyt Turk Bank още миналата година е започнала да развива банкомати, плюещи златни монети. В началото на 2011 г. по данни на Financial Times вече има 300 млн. долара златни депозити, което й отрежда 20% от пазара в страната. А реално банката е с едва 1% от пазара в Турция по активи.

Съпротивата на традициите

"Трудно е да промениш дълбоко вкоренени традиции, а турците обичат да имат ликвидни средства", коментира пред Wall Street Journal Майкъл Гомез, зам. ръководител на отдела за развиващите се пазари в един от най-големите асет мениджъри в света Pimco.

Мнението му споделя и Мурат Уцер, икономист в базирания в Истанбул Global Source Partners, като той обяснява тези традиции с многото кризи и високата инфлация в страната. Стремглавото поскъпване на златото в глобален мащаб допълнително ще затрудни плановете на турското правителство да реши дисабалансите в икономиката със златни депозити (виж графиките). Още повече когато самото то прилага противоречиви мерки.

"Исторически турските домакинства спестяват със злато под дюшека и е много трудно да се изчисли колко всъщност злато има там... затова за правителството ще е по-добре да се фокусира върху данъците, което обаче означава да не се хареса на хората и съответно надали има апетит за такива промени", коментира Мерт Йълдъз, икономист в Renaissance Capital.

Турското правителство ще трябва доста да се потруди и да предложи много повече "подсладители" от някой друг банкомат за златни кюлчета или по-нисък данък върху лихвата от депозит, за да накара местните семейства да се откажат от златото си. Или както 70-годишната Айтен Алтън простичко казва: "Аз обичам да спестявам и ми е много лесно да си държа златото у дома. Няма никакви сложни процедури и прочие. При нужда просто си го продавам, а не чакам банката да ми каже, че падежът ми е настъпил." Интересно дали правителството ще успее да я убеди - или да се откаже от златото си, или да се откаже да потребява вносни стоки.

*залив между в Истанбул между Босфора и Мраморно море, около чието пристанище са били едни от най-богатите квартали.

Автор: Капитал

Докато обществата на Запад последните години трупаха богатство във фиктивни хартийки, тези на Изток предпочитат физически да притежават истински активи - злато, имоти... Съответно и при криза едните печатат още пари, другите трупат още злато.

В някои страни като Турция обаче златото е нещо повече, след като населението крие под дюшека си поне една трета от цялото национално богатство и има 30 пъти повече от централната си банка. Такива поне са оценките на турския институт Istanbul Gold Refinery, според който населението държи извън банковата система е поне 5 хил. тона, или близо 270 млрд. долара злато.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK