Все по-навън и все по-навътре
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Все по-навън и все по-навътре

Все по-навън и все по-навътре

Пенсионните фондове увеличават инвестициите си в чужбина или в свързани с управляващите ги лица

Николай Стоянов
9780 прочитания

Принципът на капиталовата пенсионна система е прост. През трудовите си години хората се осигуряват за старините си, като натрупаните средства се обединяват в общ фонд и се инвестират от мениджърите му с цел да се умножат. Идеята е парите, вместо просто да лежат на депозит (често едва покриващ инфлацията), да работят за самите осигурени, а и за икономиката.

През последните няколко години в България и двете почти не се случват. Лесното обяснение, разбира се, е кризата, но истината е, че нейният ефект, макар и съществен, не е основен. Секторът на допълнителното частно пенсионно осигуряване страда от доста съществени и перманентни изкривявания. От една страна, местният капиталов пазар е доста неразвит и неликвиден, а често мажоритарните собственици на публичните компании са, меко казано, некоректни към инвеститорите. Това принуждава много от компаниите да насочват все повече от натрупаните 4.6 млрд. лв. активи зад граница. Същевременно ритмично постъпващите месечни вноски изкушават пенсионните дружества, които са част от местни икономически групи, да насочват все повече средства към свързани лица. Така се оказва, че все по-голяма част от парите в пенсионните фондове не работят нито за местната икономика, нито в интерес на бъдещите пенсионери.

Публикуваните през седмицата данни за портфейлите на пенсионните фондове към края на 2011 г. показват, че ако през 2010 г. имаше някаква тенденция към връщане на рисковия апетит, през миналата година мениджърите отново са се насочили

На сигурно

Расте делът на по-нискорискови вложения като държавни ценни книжа и банкови депозити. За пръв път по-агресивните инвестиции в акции на компании и дялове на взаимни фондове се свиват не само като процент от активите, а и като абсолютна сума. Те падат с малко над 100 млн. лв. до 633 млн. лв., което се дължи не толкова на разпродажби, колкото на липса на нови покупки плюс спад на цените на някои от книжата. По-лошата новина за българските борсови инвеститори е, че свиването се дължи изцяло на местния пазар - събраните данни за вложенията на всичките 27 фонда на деветте лицензирани пенсионни дружества показват, че инвестициите им в български акции намаляват от 462 на 351 млн. лв.

При липсата на сериозни преструктурирания в портфейлите на големите пенсионни дружества основните размествания сред фаворитите на фондовете идват от покачванията или спадовете на борсовите котировки. За трета поредна година най-голямата инвестиция остава "Софарма". Поради спада на цената на акциите на фармацевтичната компания обаче тя е на път да изгуби лидерството си от "Велграф асет мениджмънт" - имотна компания от групата "Химимпорт", която практически няма външни инвеститори и съответно пазарната цена на акциите й (20% нагоре за 2011 г.) не е много меродавна. Като цяло челото на класацията традиционно се изкривява от концентрацията на инвестиции на групата "Химимпорт" - от топ 40 има 16 свързани дружества и взаимни фондове, в които инвестират практически само фондовете на "Съгласие" и "ЦКБ-Сила".

Делът, вложен в корпоративни облигации, също се свива. По-малката тежест на инвестициите в частния сектор се дължи на пренасочване към повече държавен дълг, който през миналата година носеше сравнително висока доходност заради несигурността около европейската дългова криза. Наред с българските ДЦК фондовете все повече разнообразяват и с книжа на чужди правителства и общини. Например най-големият фонд - универсалният на ПОК "Доверие", е вложил 197 млн. лв. в български и 207 млн. лв. в чужди (по-голямата част германски) ДЦК. Като цяло най-малките играчи като "Топлина" и Пенсионно-осигурителен институт почти нямат вложения зад граница. При тези с български собственици делът е като цяло по-нисък - от около 10% от активите при "Бъдеще" до около 25-30% при "Съгласие" и "ЦКБ-Сила". Най-висок е при тези с чужди акционери - "Алианц" и "ДСК-Родина" имат по около 45-55%, а ING - 65-70%.

"През изминалите шест месеца станахме свидетели на значителен обрат в развитието на дълговата криза в Европа, намаляване на системния риск и видимо повишаване на рисковия апетит на инвеститорите. Това, както и положителните данни за икономиката на САЩ и окуражаващите тенденции за овладяване на инфлацията във водещите развиващи се икономики, са основната причина да предпочетем да инвестираме голяма част от портфейлите на външните пазари", обясни Цветомир Илиев, началник-отдел "Управление на инвестициите" в "ING Пенсионно осигуряване". "Не на последно място, отчитаме и състоянието и перспективите на българската икономика. Макар и да са налице признаци за известно съживяване на бизнес активността, ние сме предпазливи в очакванията си за силен и устойчив икономически растеж", добави той.

Още по-ярко е разграничението местни-чужди, ако се гледат само вложенията в български акции като дял от активите - местните играчи влагат по между 20 и 40%, докато чуждите - по около 10%. Основната причина за това обаче не е толкова национална, колкото чисто корпоративна - голямата част от инвестициите на местния пазар от пенсионните компании с български собственик са в

Подозрително близки

до собственика компании.

Традиционно концентрирани в инвестиции от орбитата около собственика си са двете пенсионни компании на групата "Химимпорт" - "Съгласие" и "ЦКБ-Сила". По сметки на "Капитал" на база на портфейлите на двете дружества за различните типове фондове вложените средства в акции и облигации на свързани дружества са между 30 и 45% от активите им, или общо над 280 млн. лв. Това не включва инвестиции в самия холдинг "Химимпорт", а в негови дъщерни дружества, както и в такива, където няма преки връзки. Въпреки това сред десетте най-големи инвестиции на "Съгласие" в акции за всички могат да се намерят връзки със собствениците на пенсионната компания. Законът забранява на пенсионните дружества да влагат пари на осигурените в свързани с тях или собствениците им компании, но формално нарушение няма, тъй като индиректната свързаност не е сред изброените в Кодекса за социално осигуряване ограничения. Сред предложените от Комисията за финансов надзор законови промени, които сега са на ниво съгласуване във финансовото министерство, се предвижда и затягане на дефинициите за свързаност.

"Съгласие" и "ЦКБ-Сила" не са единствените, които инвестират в свързани компании - фондовете на "Алианц" например имат акции от свързания "Индустриален холдинг България", а тези на "Доверие" са вложили част от активите си в облигации на небанковите финансови институции от групата - "Ти Би Ай кредит" и "Хипокредит". Отделно "Алианц" и "Доверие" са направили и по едно "разменено гостуване за по около 20 млн. лв., като първата също инвестира тази сума в облигации на "Хипокредит", а втората - в "Алианц лизинг". Доскоро обаче двете дружества на "Химимпорт" бяха единствените, при които концентрацията беше в толкова внушителни размери. Към тях вече може да се присъедини и "Бъдеще", което в края на миналата година беше придобито от свързани с "Еврохолд" компании, и 17.8 млн. лв., или над четвърт от инвестициите му, се насочиха към компании от групата.

Извън тези случаи инвестициите на фондовете на българския пазар са водещи компании от индексите с по-отворен мениджмънт. От ING обясняват, че при избора на инвестиции освен фундаменталния анализ на компанията от голямо значение е отношението към миноритарните акционери и прозрачността на мениджмънта, както и не на последно място – ликвидността и свободно търгуемия обем на акцията. "На периодичните си срещи с мениджмънта на компаниите не пропускаме възможността да изтъкнем препоръките си в тази насока, но за съжаление не сме свидетели на тенденция за положителна промяна в поведението", каза Цветомир Илиев, според когото дивидентната политика не е толкова важна за решението им да инвестират.

Разбира се, финалното, което интересува осигурените, не е какво точно правят компаниите, а каква доходност изкарват от това. За съжаление обаче при комбинацията от слаб закон и надзор може би не е лоша идея да се поинтересувате за повече детайли. Затова данните от портфейлите, макар и веднъж годишно, дават много по-ценна представа за това как пенсионните компании управляват парите ви, отколкото ежедневно публикуваната доходност, която лесно може да се манипулира.

Принципът на капиталовата пенсионна система е прост. През трудовите си години хората се осигуряват за старините си, като натрупаните средства се обединяват в общ фонд и се инвестират от мениджърите му с цел да се умножат. Идеята е парите, вместо просто да лежат на депозит (често едва покриващ инфлацията), да работят за самите осигурени, а и за икономиката.

През последните няколко години в България и двете почти не се случват. Лесното обяснение, разбира се, е кризата, но истината е, че нейният ефект, макар и съществен, не е основен. Секторът на допълнителното частно пенсионно осигуряване страда от доста съществени и перманентни изкривявания. От една страна, местният капиталов пазар е доста неразвит и неликвиден, а често мажоритарните собственици на публичните компании са, меко казано, некоректни към инвеститорите. Това принуждава много от компаниите да насочват все повече от натрупаните 4.6 млрд. лв. активи зад граница. Същевременно ритмично постъпващите месечни вноски изкушават пенсионните дружества, които са част от местни икономически групи, да насочват все повече средства към свързани лица. Така се оказва, че все по-голяма част от парите в пенсионните фондове не работят нито за местната икономика, нито в интерес на бъдещите пенсионери.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK