Надзорът е предписал значително увеличение на капитала на една банка

Кредитната институция не е изпълнила и разпореждания на регулатора още от 2010 г.

Здрави баланси и добре управлявани рискове пожела на банкерите преди месец (по повод 20-ата годишнина на асоциацията на банките в България) управителят на БНБ Иван Искров
Здрави баланси и добре управлявани рискове пожела на банкерите преди месец (по повод 20-ата годишнина на асоциацията на банките в България) управителят на БНБ Иван Искров    ©  Анелия Николова
Здрави баланси и добре управлявани рискове пожела на банкерите преди месец (по повод 20-ата годишнина на асоциацията на банките в България) управителят на БНБ Иван Искров
Здрави баланси и добре управлявани рискове пожела на банкерите преди месец (по повод 20-ата годишнина на асоциацията на банките в България) управителят на БНБ Иван Искров    ©  Анелия Николова
70

хил. лв. общо е размерът на наложените от БНБ имуществени санкции на банките през миналата година

БНБ е разпоредила "значително увеличение на капитала" на една банка през миналата година. Тази кредитна институция е била глобена от регулатора, защото не е изпълнила разпореждания, наложени й още от 2010 г. Освен това банката е била задължена да приложи неизпълнените разпореждания. Тя е била заставена и да представи в БНБ план за преструктуриране на кредитния си портфейл. Освен това централната банка й е отправила препоръки за подобряване на корпоративното управление. Това става ясно от годишния отчет на БНБ за 2011 г. Освен тази кредитна институция през изминалата година други девет банки и един клон на чуждестранна банка са били "обект на по-леко надзорно въздействие", пише още в отчета. За сравнение, през 2010 г. БНБ беше накарала три банки да увеличават капитала си. През 2009 г. също е имало определени банки, които са увеличавали капитал, за да съответства на поетия от тях риск, ставаше ясно от тогавашния отчет на БНБ. В изминалите близо три години и половина на икономическа и финансова криза препоръките за набиране на допълнителен капитал на централни банки в Европа и САЩ към подопечните им кредитни институции е нещо обичайно.

Без шум в системата

Практиката на БНБ е да не цитира в отчета си имената на прегрешилите банки, както и да не посочва повече детайли около конкретните случаи – например с колко точно е трябвало да бъде увеличен капиталът, какви точно са обявените "по-леки надзорни въздействия" и пр. Според предприетия от централната банка начин на действие тя не публикува официални съобщения за прилаганите от нея надзорни мерки, като комуникацията се ограничава само между банков надзор и засегната кредитна институция. Изключение беше направено през ноември миналата година със случая с Общинска банка, когато БНБ съобщи, че е отнела правото на глас на миноритарните акционери и защо го е направила. През октомври миналата година от спор в съда стана ясно, че Инвестбанк търси 50 млн. лв. именно по настояване на БНБ.

Капитал и ликвидност

През 2011 г. нито една банка не е била "под водата" - в отчета си БНБ посочва, че в нито една банка не е бил регистриран спад под нормативния минимум от 12% в съотношението за обща капиталова адекватност. Това е установявано чрез анализ на стабилността и чувствителността на капиталовата позиция на банките и коректността на изготвяните от тях отчети за капиталова адекватност. Така в края на годината капиталовата адекватност на системата е била 17.55%, а адекватността на първичния капитал – 15.73%. "По този начин средните величини на капиталовите показатели останаха значително по-благоприятни в сравнение с тези на банковата система в ЕС като цяло", коментират от БНБ. През миналата година банките у нас са вложили над половината от увеличението на привлечените средства в ликвидни активи. По този начин се презастраховат с активи, които могат бързо да осребрят кеш, в случай че се наложи. Депозитите от домакинства и фирми и през 2011 г. се увеличаваха с двуцифрени темпове, като нараснаха общо с 6.1 млрд. лв. за една година. По този начин те формират около 81.3% от привлечените средства в банките.

Гръцката следа

Заради кризата в Гърция БНБ е препоръчала на банките, които са част от гръцки банкови групи, да се въздържат от инвестиции в гръцки държавен дълг. Дъщерни поделения на такива банки в България са ОББ (National Bank of Greece), Пощенска банка (EFG Eurobank), Банка Пиреос (Piraeus Bank), както и клонът на Alpha Bank.

По препоръка на БНБ ръководствата на тези банки се въздържат и от вложения в дълг, емитиран от гръцките банкови групи, а при решение за такава инвестиция те трябва да уведомяват "Банков надзор".

"Формални нарушения на нормативната рамка"

Централната банка като регулатор осъществява непрекъснат надзорен преглед, дистанционен надзор, инспекции на място в кредитните институции. В резултат на това са открити около 170 "формални нарушения на нормативната рамка" от банките. БНБ е отправила близо 150 препоръки към шефовете на съответните банки. Сравнено с 2010 г., нарушенията се увеличават, препоръките намаляват – те са били съответно 150 и 170. През 2009 г. нарушенията са били 35, а препоръките към прегрешилите банки - 150. През 2008 г. нарушенията са били 67, а препоръките 161. В резултат на нарушенията на банките и препоръките на БНБ са издадени две заповеди за принудителни административни мерки и няколко писма към ръководствата на банките да вземат мерки за премахване на пропуските. През миналата година са извършени и четири надзорни инспекции основно за оценка на вътрешния анализ на адекватността на капитала в банките - резултатите са задоволителни, посочва БНБ. Според централната банка цялостният надзорен преглед е показал, че банките в България имат приемливо управление на кредитния риск, достатъчни нива на ликвидност и по-високо от регулаторните изисквания ниво на платежоспособност. Не са установени отклонения от добрата банкова практика за стабилна, прозрачна и ясна акционерна структура и доказан произход на средствата, пише още в отчета.

Потребители срещу банки

Клиентите на банките са се оплаквали пред БНБ основно от едностранно повишаване на разноските по кредити - лихви, такси и др., проблеми при предсрочното погасяване на задължения по кредити, усложнения във връзка със застрахователни правоотношения, възникнали по повод кредитиране, недоволство от активността и методите на кредиторите при събиране на просрочени вземания, проблеми във връзка със запорирани сметки по изпълнителни дела.

Според Закона за БНБ функциите на централната банка не обхващат защитата на потребителите на финансови услуги. Тоест освен на добра воля регулаторът няма законови ангажименти в областта. В отчета се посочва, че БНБ води "активна кореспонденция между надзорната институция и банките" и в резултат на това е забелязала "повишаване на степента на прозрачност при работата на банките с техните клиенти и предоставяне на по-ясна и достъпна информация на клиентите".
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


7 коментара
  • 2
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    "Заради кризата в Гърция БНБ е препоръчала на банките, които са част от гръцки банкови групи, да се въздържат от инвестиции в гръцки държавен дълг. Дъщерни поделения на такива банки в България са ОББ (National Bank of Greece), Пощенска банка (EFG Eurobank), Банка Пиреос (Piraeus Bank), както и клонът на Alpha Bank."

    Защо БНБ не посочва и причината за тези указания?

    Гърция е в стопанска криза, заради непригодно за евро държавно финансово управление.

    До 24 часа след преустановяване на непригодно държавно поведение и ползване на ГОДНО за евро гръцко финансово управление - кризата в Гърция ще е прекратена.

    Пример: Ако Гърция бе подобрила своето финансово управление и същото е годно за евро – тази страна щеше да е със завишени възможности да плаща дълговете си в срок и притежатели на гръцки държавен дълг няма да понасят щети за над 100 милиарда евро.


  • 3
    mi4o avatar :-|
    mi4o

    До коментар [#2] от "Иван Митев":

    Господин Митев, стига с тези 24 часови прекратявания на кризите.
    Разбрахме ви вече идеята. Няма никакъв магически начин за такова крупно реорганизиране. Всички мерки които ВЕДНАГА и генерално решават, който и да е глобален проблем са утопии.

  • 4
    velislav_vu avatar :-|
    velislav

    Кризата в Гърция оказва голямо влияние на банките , нормално беше да се с;учи това .

  • 5
    aristomen_ivanov avatar :-|
    aristomen_ivanov

    Естествено, че кризата ще окаже влияние на банковия сектор, а и това "предписание" е меко казано смешно- ясно е, че банките няма да допуснат такава грешка

  • 6
    nikola423 avatar :-|
    nikola423

    Само глупости- то всичко пак е направено с цел и кризата е изкуствена...как така изведнъж всичките затънаха.....хайде хайде.....ама покрай тези глупости ще пострадат доста ...

  • 7
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    До коментар [#3] от "mi4o":

    Здравейте mi4o,

    Представяните от мен нови за света знания не са утопия.

    През първите две десетилетия на XXI-и век, стопанската криза в съответна страна е „Първична”, защото се развива поради въздействие на само една особено важна причина.

    При премахване на тази причина, кризата ще бъде прекратена до най-много 24 часа време.

    Утопия е очакване, че е възможно пълноценно обществено управление при сегашен непригоден за „Незлатни пари” начин на държавно финансово управление.

    При условия на сегашно вредно за полезно развитие на човешка цивилизация държавно финансово управление (ДФУ), участниците в стопански живот, колкото повече работят – толкова по-голямаа криза ще се развие.

    Навярно Ви интересува причината?

    Потребен е отговор на въпрос:

    Наследеното от време със „Златни пари” ДФУ е

    „годно” или „непригодно”

    за качества на „Незлатни пари”?

    Вариантът за верен отговор е „годно” или „непригодно”.

    При изследване се установява - прилаганото по време със „Златни пари” ДФУ е непригодно за стопанство с „Незлатни пари”.

    Държавното поведение, при "Незлатни пари" ползване на стар, от време със "Златни пари" начин на финансово управлението се допуска за първи път в света през 1716 година.
    Същото е означено с името на неговия инициатор като „Грешка на Джон Лоу”*.

    Полезен е верен отговор на въпрос: „Кой елемент на старо, от време със „Златни пари” ДФУ е НЕПРИГОДЕН при нови стопански условия с „Незлатни пари”?

    „Златните пари” имат естествено и независещо от друг качество „Вродена икономическа стойност”.

    Поради това обстоятелство, при „Златни пари”, съответните държавни власти прилагат закрила на потребителни качества на пари, която е съобразена с наличие на тяхна „Вродена икономическа стойност”.

    „Незлатните пари” нямат „Вродена икономическа стойност”.

    296 години, при стопанство с „Незлатни пари” се запазва наследена държавна финансова практика, която е ползвана при пари с „Вродена икономическа стойност”.

    Прилаганото старо, по време със „Златни пари” ДФУ е непригодно за ползване при стопанство с „Незлатни пари”, защото наследеното финансово управление няма възможности полезно и устойчиво да неутрализира липсваща „Вродена икономическа стойност” при „Незлатни пари”.

    Животът доказа - без ползване на подобрено ДФУ, което успешно и трайно да компенсира липса на „Вродена икономическа стойност” при „Незлатни пари” се развиват диспропорции и (след достатъчно време) стопанска криза.

    Разрастването на тези диспропорции е неограничено във времето и хората колкото повече се трудят – толкова по-голяма криза се развива.

    Държавната институция, която е с компетентност да осъществи закрила на потребителни качества на „Незлатни пари” е Министерство на финансите.
    Това е основание за констатация - сега е налично НЕПРИГОДНО за „Незлатни пари” ДФУ.

    Днес има хора с мнение, че няма значение дали парите са „Златни” или „Незлатни”.

    Вярно е, за някой участник в стопанския живот разликите между „Златни” и „Незлатни пари” нямат пряко влияние.

    При пренебрегване отсъствие на „Вродена икономическа стойност” при „Незлатни пари” се допуска кардинална държавна финансова грешка, защото с това отношение при стопанство с тези пари не е възможно полезно ДФУ.

    Последици от досегашно пренебрежение към липса на „Вродена икономическа стойност” при „Незлатни пари” са утопично финансово поведение и съвременна световна стопанска криза.

    Не е възможно пълноценно обществено развитие при запазен досегашен стар, от време със „Златни пари” начин на ДФУ и ползване на „Незлатни пари”.
    Причината е влияние на стар, от време със „Златни пари” начин на ДФУ, който е непригоден за по-новите „Незлатни пари”.

    С поздрави,
    Иван Митев


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход