България става част от глобалния пазар на зърно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България става част от глобалния пазар на зърно

Васил Василев (вляво) и Калин Йорданов

България става част от глобалния пазар на зърно

Васил Василев, заместник-председател на СД на "Агро Тера Норд" и Калин Йорданов, брокер международни пазари в "Карол" пред Капитал Daily

8799 прочитания

Васил Василев (вляво) и Калин Йорданов

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


- Какво ви накара да започнете да предлагате финансови инструменти за хеджиране на риска при производството и търговията със земеделски култури в България?

Калин Йорданов: Има няколко причини, но основната е, че земеделието в България през последните години се окрупнява - достигна се една критична маса на земя и капитал. В същото време този бизнес се глобализира, а постепенно цените в България и тези на международните борси се изравняват - факт, който беше катализиран от навлизането на големи търговски компании тук като Cargill, Glencore и други. В групата на "Карол" освен финансови услуги имаме и компании, които са специализирани в търговия със земя, отглеждане и търговия със земеделски култури. Това ни позволява да познаваме и двата пазара, затова и решихме да започнем да предлагаме хеджиране - нещо, което досега не се правеше в България, не и в истинския му смисъл, ако го е имало, е било на едно базово ниво.

Васил Василев: В целия процес по производството и търговията със зърно в България се генерират 4 млрд. лв. от износ. Участниците на този пазар до момента обаче не знаеха какво е хеджиране, не са разбирали това, не са имали и желание. Досега те са използвали някаква форма на хеджиране, но тя е била на базово ниво, в най-простия вариант, без стратегии, без да се следят пазарите.

Защо обаче е необходимо хеджирането. Дайте пример?

К.Й.: Същността на хеджирането е да елиминира един от основните рискове в земеделския бизнес, риска от промяна в цената. Основната цел на всеки производител или търговец би следвало да е печалба от основния им бизнес, а не заемане на спекулативни позиции. Хеджирайки, вие имате възможност да си изберете цена за продаване във всеки момент, дори доста преди да сме прибрали продукцията от полето, като това ни гарантира предвидим марж на печалба в основната ни дейност.

Освен продуктите като опции, фючърси и други предлагате ли и консултантски услуги и стратегии за клиентите?

В.В.: Да, предлагаме. Освен брокери сме и консултанти, разработваме и предлагаме най-удачните стратегии.

К.Й: Всъщност ние представяме един американски брокер - FCStone, чиито обороти са около 60 млрд. долара. Клиенти на тази услуга са търговци и производители. Тя обаче не засяга дружествата със специална инвестиционна цел за имоти, тъй като те просто са собственици на земя и я отдават под наем или търгуват с нея. Правим обучение и управление, винаги сме насреща. Целия процес по хеджирането е интегиран в "Агро Тера Север". Правим и лични срещи. Има 20 търговеца, а от тях имат интерес 6-7.

А какво се случва на българския и на чуждите пазари. Още повече че голяма част от зърното, произведено тук, се изнася.

К.Й: Започна едно доближаване на цените - корелацията в България достигна доста високи нива, които дават възможност за хеджиране. Фючърсите се движат заедно с цената на физическия пазар тук. Защото, ако има ниско ниво на корелация, хеджирането би се обезсмислило. Разлика в цената, да речем, в черноморския басейн е чисто логистичният фактор. Както казахме и преди малко, интерес има защото и досега се е хеджирало, но на ниско ниво. Нашата цел е да хванем около 10% от експортния оборот и да го хеджираме с финансови инструменти. Освен това искаме да обясним на хората в този сектор ползите. Защото много често търговци купуват някой инструмент или пък самата стока на реалния физически пазар с идеята, че цената ще се повиши, и така реално стават спекуланти, без да го осъзнават.

Наскоро чикагската стокова борса пусна фючърс върху пшеница от черноморския регион. България обаче не е в него. Какъв сигнал дава това?

В.В.: Това, че България не е вътре, не е проблем. Самият фючърс е добре за страната ни и в този вариант, тъй като цените тук и в региона са много близки. Причината България да не е вътре е, че на наше пристанище не може да влезе кораб тип "панамакс" от 50 хил. т. Просто от борсата имат критерии, които са заложени, и те ги спазват.

А какви биха били разходите за производители и търговци, които решат да хеджират дейността си?

К.Й.: Варират според инструментите и стратегиите - от много ниска до висока, в зависимост от застраховката.  Важно е да отбележа, че във всеки момент съществуват много варианти - и евтини, и скъпи, и е въпрос на нагласа на клиента и виждания на брокера относно стратегията, която ще е по мярка на компанията.

В.В: Нека дам пример - ако си търговец, който купува само от производител и товари само на кораби, има марж на печалбата от 5-7%. Разходите по застраховката са между 0.1 и 2%, което означава, че печалбата му ще е около 5% при най-високо ниво на застраховка (хеджиране). Това обаче пак не е абсолютно правило, защото всичко все пак зависи от застраховката, периода. Като цяло има много неизвестни. Често може разходът да е и 0.1%.

А как се приемат тези инструменти от сектора

К.Й.: Големите компании са отворени, защото го правят и мултинационалните. Като цяло обаче финансовите инструменти им се струват доста сложни и се притеснват да ги използват. Всъщност процесът по хеджиране се извършва от големите компании и неговата цена неминуемо се прехвърля към участниците в търговията по-надолу.

В.В.: Пазарът обаче вече го налага. Вече има достатъчно големи производители, които могат да си товарят сами кораби, като купуват и от други. Така производителите са станали търговци. Например един производител произвежда 50 хил. т, но по тази причина получава толкова добри цени, че това му позволява да изкупува зърно и от околните производители. Така, вместо да изнася 50 хил. т, той продава 200 хил. при 10% марж.

Какво показва опитът ви в "Агро Тера Север"? По-добре е да си производител или търговец? 

В.В.: Гледаме 60 хил. дка, голяма част от които са наети от "Адванс терафонд" (част от групата на "Карол"). Произвеждаме около 20 хил. т. култури и затова започнахме и да търгуваме. От 2 години имаме търговски отдел, а от тази сме 60% търговия и 40% производство. Догодина съотношението ще е 80 към 20 в полза на търговията.

Има ли потенциал пазарът в България? Накъде ще се движат цените?

К.Й.: Аз съм леко негативен, но не очаквам някакви големи сътресения, по-скоро очаквам известен натиск.  Като най-простият ми довод е, че цените на селскостопанските стоки са далеч от равновесното си състояние. След фондовите сътресения от 2008 г. те бяха основният обект, който се търсеше срещу защита от обезценяване на книжните пари.

В.В.: Откакто имаше бум през 2008 г., фундаментът се отдели генерално от цените, и то по една основна причина - горещите пари се насочиха към тези пазари. През 2010 г. пък пожарите в Русия бяха използвани за създаване на допълнително напрежение, като привлякоха нови капитали. В момента например търсенето и предлагането са на нива от 2005 и 2008 г., но цените са двойни. Това показва и силно спекулативния елемент, който се създаде от хедж фондовете, които влязоха на пазара. Затова и в момента има свръхпечалби в цялата верига. Когато капиталите започнат да се изтеглят обаче, ще има спад в цените. В момента например производителите правят около 50-60% печалби, което не е нормално. Те спокойно могат да паднат с около 20% в България, региона и на глобално ниво. При някои култури печалбата дори е 80%.

В това влизат ли и субсидиите?

В.В.: Да, но с тях се увеличават и рентите и самите субсидии отиват за тях. Интересно е, че тези свръхпечалби се прехвърлиха и в съпътстващите бизнеси. Мога да дам пример със селитрата, която никога не е била толкова скъпа - преди две години беше 300 лв., сега е 600 лв. Природният газ се е качил само с 40-50%. Същото важи и за земята - преди я купувахме за 250 - 300 лв., сега я продаваме и за 1000 лв. за декар просто защото хората в този бизнес имат пари. Затова се надуват и балоните. Това се случва и с рентите, те са между 30 и 60, но някъде стигат и 80 лв. дка. Да не забравяме и субсидиите, които нарастват. Така всички тези фактори създават предпоставки за балон. Няма как цените да продължат да се качват само заради тези фактори. Затова и след като миналата година беше много активна за пазара на земя, през тази има лека предпазливост. Най-вече заради неяснотата с реколтите. Има обаче покупки, защото все още се виждат потенциал. Като цяло обаче търговията намаля. Просто инвеститорите, които купуват на 800 - 1000 лв. за декар, в момента малко задържат.

Нов инструмент

Наскоро финансова къща "Карол" започна да предлага инструменти за хеджиране на риска при производството и търговията със земеделски култури в партньорство с американския брокер FCStone. Под тяхна организация беше проведена и конференция с участие на представители на Чикагската стокова борса, които за пръв път представиха най-новия си продукт - фючърс върху черноморска пшеница. За тенденциите и какво наложи това разговаряме с Калин Йорданов, брокер международни пазари, и Васил Василев, заместник-председател на СД на "Агро Тера Норд" - компания, специализирана в производството и търговията със зърно, част от групата на "Карол".

- Какво ви накара да започнете да предлагате финансови инструменти за хеджиране на риска при производството и търговията със земеделски култури в България?

Калин Йорданов: Има няколко причини, но основната е, че земеделието в България през последните години се окрупнява - достигна се една критична маса на земя и капитал. В същото време този бизнес се глобализира, а постепенно цените в България и тези на международните борси се изравняват - факт, който беше катализиран от навлизането на големи търговски компании тук като Cargill, Glencore и други. В групата на "Карол" освен финансови услуги имаме и компании, които са специализирани в търговия със земя, отглеждане и търговия със земеделски култури. Това ни позволява да познаваме и двата пазара, затова и решихме да започнем да предлагаме хеджиране - нещо, което досега не се правеше в България, не и в истинския му смисъл, ако го е имало, е било на едно базово ниво.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK