Банкери: Лихвите ще намаляват бавно през следващите две години
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Банкери: Лихвите ще намаляват бавно през следващите две години

Банкери: Лихвите ще намаляват бавно през следващите две години

Фирмените кредити ще поевтиняват по-бавно от тези за домакинствата

Мария Иванова
5244 прочитания

© Надежда Чипева


Темповете, с които ще намаляват лихвите по кредитите и по депозитите в следващите година и половина – две, ще останат ниски заради продължаващата дългова криза в еврозоната. Това прогнозира главният икономист на "Уникредит Булбанк" Кристофор Павлов по време на форума "Шумът на парите". Според  него до края на 2012 г. и през 2013 г. намаляването на лихвите по кредитите и по депозитите ще е с около десетина базисни точки (около 0.1%) на годишна база.

Свалянето на лихвите ще почака

Към края на следващата година и началото на 2014 г. обаче вече ще са факт някои предпоставки, които ще създадат условия за по-бързи понижения на лихвите. От една страна, към този момент българските банки вече ще са приключили или ще приключват процеса на абсорбиране на загубите в резултат на кредитния бум от 2005-2009 г., което ще облекчи и натиска за повишаване на лихвите, който създават проблемните заеми в банковите портфейли. Същевременно, в голямата си част финансовите институции ще са намалили и силната си външна задлъжнялост. А освен това към този момент вече ще има и яснота какъв ще е изходът от кризата в Гърция.

"В началото на 2014 г. Гърция ще престане, или поне в много по-малка степен ще влияе на оценките на нивото на икономическа несигурност и риска, свързани с региона на Балканите и особено в България, където гръцките банки имат значително присъствие", коментира Павлов. По думите му, това ще позволи на България да се възползва в по-голяма степен от добрите си макроикономически показатели, като ще допринесе за намаляването на нивата, при които страната емитира публичен дълг в момента. "Това ще промени и цената, на която българските компании от реалната икономика получават дългово финансиране от външни източници", посочва икономистът.

Фирмените кредити ще поевтиняват по-бавно

Според прогнозата му към края на 2013 г. ще е факт и значително подобрение в макроикономическия баланс, като външният дълг ще намалее до нива, които се оценяват като доста по-безрискови от инвеститорите. "При началото на кризата външният дълг беше 108% от БВП, в момента е малко над 82%, а към края на 2013 г. ще достигне стойност от порядъка на 70%", смята Павлов.

По отношение на цената на кредитирането, очакванията на "Уникредит Булбанк" са в следващите две години тя да намалява по-осезаемо в сегмента на дребно, като към 2014 г. лихвите по заемите за домакинствата достигнат стойности от порядъка на 9.6% средногодишно при отчетени 10.5% за 2011 г. "Спадът в цената на корпоративните кредити ще бъде значително по-малък, тъй като лихвите по корпоративните кредити вече са на достатъчно ниски нива, като се има предвид рискът, пред който са изправени банките в този сегмент", коментира Павлов. Очакванията му са редуцирането в цената на финансирането да е от 7.64% към първото тримесечие на 2012 г. до около 7.4% средногодишно през 2014 г.

Компаниите излизат от "зимния сън"

Наблюденията му се потвърждават и от изпълнителния директор на "Банка Пиреос" Маргарита Петрова-Кариди. По думите й, през последните три години добрите компании, които са показали устойчивост в кризата, се радват на много добро внимание от страна на банките. "Цената на кредитирането за тези компании дори е по-ниска от поемания от банките риск", посочва тя. Така например, лихвите по заемите за водещите, структуроопределящи дружества във всяка индустрия са от порядъка на 4-5%, а при т.нар. втори ешелон компании с приходи от продажби до 50 млн. лв. равнищата на лихвите са между 5-10%. Според Кариди причината за ниската цена на финансирането за водещите фирми е, че българският пазар е твърде малък, а броят на добрите компании също е малък, което кара банките да се борят за тях като клиенти.

По думите й, на пазара постепенно се забелязва и излизане на компаниите от зимния им сън. "През 2009 и 2010 г. интересът към кредитиране беше почти нулев, но през последната година редица компании от различни области на икономиката се чувстват по-спокойни и започват да реализират плановете за развитие, които са имали. За разлика от 2008 г. обаче всичко става много по-бавно и много по-внимателно", отбелязва тя.

Сред причините за това Кариди посочва и сериозното забавяне в изпълнението на европейските програми заради недостатъчния административен капацитет. По отношение на представянето на отделни сектори, осезаемо силно е присъствието на земеделието, като добри резултати се наблюдават и при производствата в леката и средната промишленост. Стабилно подобряване на резултатите след 2009 г., въпреки ръста в цените на медта и цветните метали, отбелязват и предприятията от тежката индустрия.

От своя страна, изпълнителният директор на "Емпорики банк България" Галя Димитрова прогнозира ръст от порядъка на 3-5% в банкирането на дребно през 2012 г. "Ритейл пазарът е отново е в кондиция и вече с правилна ориентация към потребителя и ясни условия към него", смята тя. По думите й, през следващите години тенденциите в сегмента ще са не толкова към драстично намаляване на лихвите, а към предоставянето на прозрачни условия от страна на банките и партньорство с клиентите им.

Темповете, с които ще намаляват лихвите по кредитите и по депозитите в следващите година и половина – две, ще останат ниски заради продължаващата дългова криза в еврозоната. Това прогнозира главният икономист на "Уникредит Булбанк" Кристофор Павлов по време на форума "Шумът на парите". Според  него до края на 2012 г. и през 2013 г. намаляването на лихвите по кредитите и по депозитите ще е с около десетина базисни точки (около 0.1%) на годишна база.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    aristomen_ivanov avatar :-|
    aristomen_ivanov

    Имам голямо доверие в Уникредит Булбанк - много умни и кадърни хора има събрани там!

  • 2
    julieta_ju avatar :-|
    julieta

    Искали питане - Уникредит Булбанк пак се доказа като една от най-добрите банки е България , само така !

  • 3
    mihal_mh avatar :-|
    mihal_mh

    Защо ли Се изказват точно от Уникредит Булбанк? Защото са едни от най- добрите,хората си разбират от работата. А като цяло с тази криза - ние никога не сме излизали от нея и лихвите ни винаги са били едни от най- високите:( Гърците пак ще се оправят- те са лесни- ние да му мислим, че нищо не предприемаме....

  • 4
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    Кардинален проблем на банките е, че работят при условия на държавна финансова грешка, която е особено важна причина за стопанска криза.

    При запазен държавен финансов недъг, колкото банките по-добре работят, толкова по-голяма стопанска криза се развива.

    Зависимостта е, заради НЕПРИГОДЕН за „Незлатни пари” начин на държавно финансово управление:

    (1) Развиват се диспропорции.

    (2) Колкото повече банките подпомагат стопанския живот и се създава по-голяма добавена стойност – толкова повече се разрастват тези диспропорции.

    (3) Уголемените диспропорции създават трудности и криза.

    (4) Колкото по-големи са диспропорциите – толкова по-силна е кризата.

    (5) При по-добра дейност на банките се реализира повишена добавена стойност, която завишава диспропорции.

    (6) Логично е, колкото диспропорциите са по-големи - толкова кризата е по-силна.

    Кръгооборотът на процеса доказва, при запазване на тази причина за криза, дори с неограничен професионализъм на банкерите е невъзможно полезно решение за спасение от криза.

    Предпоставката за ползване на НЕПРИГОДНО за „Незлатни пари” държавно финансово управление е пренебрежение качества на тези пари.

    Иван Митев - икономист

  • 5
    plamen1967 avatar :-|
    plamen1967

    Преди да повярвате на думите на уникредит която твърдеше още през 2011 че сме излязли от кризата, че лихвите падали... добре е да се запознаете, как банката в нарушение на договорите си и българските закони увеличи лихвите по старите договори, като им промени ценообразуването... Същата без да информира по общоприетите канали за комуникация с клиентие е-майл, хартиен носител, СМС е въвежда от 25.05.2012 г таска върху картовите си сметки в размер 1.00/1.50 лв. (тихомълком). В нарушение на закона за задължения и договори....
    Ако сте клиент на булбанк пригответе се за това поредно дране/ограбване. http://plamen1967.wordpress.com/myloan/

  • 6
    daria_vip avatar :-P
    daria_vip

    Обиконовенните депозанти имплементират свои нови депозити при плаващи и фиксирани лихвени проценти но понеже нямат същественна пазарна сила на това да принудят банката да плаща нещо смислено като лихва се задоволяват с това каквото се предлага Те ще понесат удара първи след като банките им трансформират лихвата (в плаващите и фиксирани на матуритет ) и с това възвращаемоста до нещо смешно което е изгодно единственно за банката но не и за депозанта.
    Кредитните продукти последни ще поевтинеят .
    Хората с пари търсят сигурност на вложенията .
    По голямата част на наличният кредитен ресурс в депозити от 45 милиарда се държи от богати българи и хора финансово грамотни които осигуряват скъп заемен кредитен ресурс на банките в продукти с дългосрочен матуритет при много високи базови лихвени проценти защото това което получава Иван за 5000 лв депозит с 5 ,50 % не е това което се получава от Ахмед Доган с 200 мил. депозит на 12 % дългосрочно фиксиран депозитен продукт.
    Средностатистически именно заради богатите 2 % българи депозитната база расте бързо с близо 12 % на година .
    Намаляването е фикс идея на банките .
    Никой от тези богати инвестирали парите си няма да позволи и да се съгласи банките да му намалят възвращаемоста .Тези хора имат значителна пазарна сила и когато отварят депозити по принуда диктуват на банката лихвата.
    Щом банките смятат че пазара им е толкова сигурен и им позволява да намаляват печалбите си и че могат да го индексират единственно за своя сметка или на кредитополучателите и фирмите добре,но някой ще трябва все пак да плати и най често ще е дребният депозант или кредитополучател който дългосрочно трябва да се готви за прилични лихви.
    Все пак кому не е нужен отново евтиният кредитен ресурс на кредитополучател на МПЗ ?
    И без това в момента над 50% са реалните несъбираеми в които има много народ в пъти над МПЗ но който не погасява вземанията си.
    Лихвите се диктуват от заможните а движение на тази огромна пропорция депозити за месец два от една банка в друга може набързо да пресуши ентусиазмът на банките отново да раздават евтини пари в днешната междунаросна несигурност .

  • 7
    tiggo avatar :-|
    Тихомир Гочев

    Не звучи добре, но на пръв поглед има някаква логика... за съжаление.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.