Ефектите от потъващото евро
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ефектите от потъващото евро

Капитал

Ефектите от потъващото евро

Българските износители ще станат по-конкурентни, но ще се внесе инфлация, а спадът в цените на горивата ще бъде ограничен

Христо Съйнов
15088 прочитания

Капитал

© Капитал


Политическите сътресения в Гърция се прехвърлиха върху всички финансови пазари през последните дни. Те изпратиха еврото до четиримесечно дъно спрямо долара, а доходността по смятаните за по-сигурни немски и американски държавни облигации започна да се понижава. Тази по книжата на заплашените от гръцката зараза Испания и Италия пък расте.

В тази динамична ситуация всякакви дългосрочни прогнози за пазари и ефекти са трудни. Но дори и в момента сътресенията в Гърция вече пряко или косвено се усещат и от българските фирми и потребителите.

Противоречиво влияние в България

Най-прекият ефект от гръцките сътресения върху България засега е поскъпването на долара. Той се пренася тук през фиксирания курс на лева към еврото. Във вторник единната валута се търгуваше за малко под 1.27 долара, а вчера се върна над тази стойност. В български левове това прави около 1.53/4. Ефектът от поскъпващия долар върху икономиката на България ще е противоречив. За компаниите, които изнасят в долари, това е добра новина, тъй като продукцията им ще е по-конкурентна.

През последните месеци все повече дружества търсят нови пазари извън ЕС, за да диверсифицират продажбите си зад граница, провокирани от забавянето в Европа. За туризма през лятото поскъпването на долара също ще е позитивно, що се отнася за руския пазар. От скъпия долар биха спечелили и гражданите, които имат депозити в тази валута.

Още през миналата година започна тенденция на пренасочване към доларови депозити в търсене на по-добра доходност. Но те продължават да са несъществена част от всички влогове в страната.

Позитивните ефекти от скъпия долар се ограничават дотук, а негативните може и да ги заличат. По-скъп долар би оскъпил заемите за потребители и фирми, които са теглили в тази валута. Те обаче също са незначителна част от общия обем отпуснати от банките кредити.

Чрез скъпата щатска валута се внася инфлация отвън. Тя минава най-често през вноса - основен дял в него има петролът. И макар заради проблемите в еврозоната и той да поевтинява, това става с по-бавен темп от поскъпването на щатската валута.

"Скъпият долар компенсира поевтиняването на суровините и най-вече на петрола, като сортът брент не е поевтинял осезаемо. Това ще ограничи и спада на горивата тук и реално няма да облекчи бизнеса", коментира Цветослав Цачев, главен анализатор в "Елана". Според него крайният ефект ще е негативен и защото внасяме много повече петрол, отколкото изнасяме суровини в долари. 

"Несигурността в южната ни съседка влияе отрицателно на българската икономика в краткосрочен план. Гърция е основен икономически партньор на страната ни, много гръцки фирми имат дейност тук, инвестират в нашата икономика. Несигурността там е вероятно да затрудни и операциите им в чужбина, респективно у нас. Отделно много наши компании поддържат бизнес отношения с контрагенти на юг от границата ни. Кризата в Гърция със сигурност ще намали бизнеса, генериран оттам, коментира Ясен Иванов, главен портфолио мениджър в "ДСК Управление на активи".

Според него евентуалното излизане на Гърция от еврозоната ще има различни последствия за нашата икономика. "Почти сигурно Гърция ще обезцени сериозно националната си валута, което ще направи икономиката й по-конкурентоспособна, което е в ущърб на българските производители.

От друга страна, несигурността, която ще цари в Гърция, твърде вероятно ще застави някои международни инвеститори, а и гръцки такива, да преместят производството си в страна с валутен борд, стабилна фискална политика и сравнително спокойна политическа среда, каквато е България", допълни той.

Докога ще продължи спадът

Във вторник еврото падна до 1.2679 долара, което накара трейдърите да предположат, че ще тества най-ниското ниво от януари - 1.2623. Това обаче поне вчера не се случи и единната валута възстанови малко от загубите си след излизането на данните за жилищния пазар в САЩ.

Това се случи и с акциите, особено тези на европейските компании, които също губеха стойност. "Поскъпването на долара не е новина, а дългосрочен процес, който стартира преди близо две години. Това означава, че не става въпрос за шоково поскъпване, а за един плавен процес.

Ситуацията с Гърция не е неочаквана. Държавите - членки на еврозоната, от няколко месеца се подготвят за сценарий за излизане на Гърция, като пазарите в голяма степен са отразили този негативен момент", коментира Петко Вълков, изпълнителен директор на "Конкорд асет мениджмънт".

"Основите на единната валута изглеждат по същия начин и ако трябва да даваме коментар, то той няма да се различава от този преди шест месеца", коментира пред Reuters Ерик Вилория, старши валутен стратег във Forex.com. "Европейските чиновници искат Гърция да остане в еврозоната и ще се опитат да й осигурят някакъв изход за това, но гръцките политици вече говорят на друг език, така че не е изненада, че ще има избори отново."

"Има голяма неяснота около желанието на страните, използващи единната валута, да крепят Гърция в еврозоната, ако тя не започне да прилага фискални ограничения", казва Пол Робсън, валутен стратег в RBS в Лондон. "Затова изглежда малко вероятно, ако Гърция се откаже да изпълнява строгите икономии, наложени й заради финансовата помощ, тя да остане в еврозоната."

Инвеститорите обаче остават сериозно загрижени за странични ефекти от гръцкото излизане от валутния съюз. Притеснението им са икономиките на Испания и Италия, което усили интереса към долара и йената в последните месеци. В същото време доходността по испанските и италианските 10-годишни облигации в сряда нарасна с над 10 базисни пункта до 6.51% и 6.15% съответно.

"Възможността Гърция да напусне еврозоната доведе до рязко увеличаване в спредовете при държавните облигации, което предполага, че дългосрочният капитал ще напусне периферията на Европа", се казва в анализ, разпратен до клиентите на Morgan Stanley.

Гръцките неволи разтърсиха и азиатските пазари, причинявайки най-големия еднодневен спад за последните шест месеца на широкия индекс MSCI, който следи акциите на компании от азиатско-тихоокеанския регион без тези от Япония. Той загуби 3.3% до 113. 2 пункта, което е ново четиримесечно дъно.

Източник: Капитал

Политическите сътресения в Гърция се прехвърлиха върху всички финансови пазари през последните дни. Те изпратиха еврото до четиримесечно дъно спрямо долара, а доходността по смятаните за по-сигурни немски и американски държавни облигации започна да се понижава. Тази по книжата на заплашените от гръцката зараза Испания и Италия пък расте.

В тази динамична ситуация всякакви дългосрочни прогнози за пазари и ефекти са трудни. Но дори и в момента сътресенията в Гърция вече пряко или косвено се усещат и от българските фирми и потребителите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

53 коментара
  • mc1971

    Е, уморих се да пиша мнения под глупави статии. След "големия" спад на еврото от 1.35 примерно до 1.27 щ.долара, само да припомня, че при въвеждането на еврото преди има-няма десетина години (масово се използва от 1.1.2002) курса беше под 1 долар за 1 евро. Така че няма да е за първи път, тамън и по-лесно ще се смята. Нищо толкова фатално няма да стане, ако курса падне малко - даже може и пари да се изкарат...цените на всичко се движат нароре/надолу, затова е пазар, това е нормално.

  • 2
    daks avatar :-|
    ДАКС

    "Прогнози, които се сбъдват"

    Мотото на в.Капитал освен самоуверено, струва ми се вече стана немислимо. На първо място, защото май никой вече не се наема да прави прогнози за каквото и да е. (като изключим факта, че явно като цяло /за мнозинството от хората/ ще става все по-зле). И на второ - защото май в.Капитал съшо избягва да прави прогнози.

    Но какво да се чудим. Хората времето за след 2 дни не могат да прогнозират точно, въпреки, че му влияят само обективни фактори, та пазар, цени и прочие ли, дето се влияят от слуххове, спекуланти, влияния и какви ли още не субективни и ирационални фактори.

  • 4
    bestbuy avatar :-P
    За да останат ХОРА в България.

    Статията е хубава. Без да прави конкретни прогнози, дава много натрупани факти и следствия, от случващото се в света на еврото, юана и долара.. ! Който може - да мисли!

  • 5
    e_mil avatar :-|
    tamada

    То добре, че не прави прогнози, щото като гледам как тълкува фактите за поскъпващия долар... ще си има разправии с главния редактор. :))

    В. "Капитал" на 15 декември 2011: "Местните износители към страни, които оперират предимно с щатски долари, могат да бъдат затруднени от високата стойност на американската валута."

    Христо Съйнов в "Капитал" на 16 май 2012: "За компаниите, които изнасят в долари, това е добра новина, тъй като продукцията им ще е по-конкурентна."

    Абе, г-н Съйнов? Как точно скъпият долар ще направи доларовия експорт конкурентноспособен?

  • 6
    yanaya avatar :-|
    Яна

    До коментар [#5] от "tamada":
    [quote#5:"tamada"]Как точно скъпият долар ще направи доларовия експорт конкурентноспособен? [/quote]
    Чрез поевтинелия лев - за всеки долар, който им плащат срещу изнесените стоки, получават повече левове/евро. Могат да намалят цените в долари без приходите им в левове да пострадат.

  • 7
    k_ avatar :-|
    k_

    До коментар [#6] от "Яна":
    Зависи от продуктите. Ако са енергоемки, това може да има и обратен ефект.
    Зарежете тези умозрителни конструкции - пазара е толкова многообразен, че не е коректно да се правят еднозначни обобщаващи твърдения.
    Слабото евро прехвърля тежестта с фиксирани доходи (пенсионери, държавни служители, на колективен трудов договор в частни и държавни компании и пр.). Дори и да получат индексации, времевият лаг ги подяжда.

  • 8
    trezven avatar :-|
    Трезвен

    Ако Гърция излезе и започне да ни конкурира това ще е истинската причина да започнат нашите олигарси да наблягат на 'евтината работна ръка' като довод за инвестиции ако искат да правят печалба.

  • 9
    yanaya avatar :-|
    Яна

    До коментар [#7] от "k_":

    E, ще внесем малко инфлация, но и стимул да търсим повече енергийна ефективност…
    На „прехвърлянето на тежестта” и на лаговете в приспособяването се дължи стимулиращата сила на инфлацията – разбира се временна и предразполагаща към пристрастяване.

  • 10
    k_ avatar :-|
    k_

    До коментар [#9] от "Яна":
    За нерегийната ефективност - съгласен. Нищо не помага повече отколкото високите цени на енергията.
    Европейските лесни пари за тая цел са си откровен грабеж.
    Из министерства и общини вече се търкалят проекти по "енергийна ефективност" за смяна на крушки и кабели по институциални и училищни сгради за подмяна на лампи и кабели и всичките над 1милион лева!
    Да им е сладко, ама като свърши и тва аджо пак ще ревнат да им "спасяват индустрията", дето вече ще се е научила, че монтирането на една лапма струва 200лв.
    Лесните европейски пари в момента нанасят дългосрочни поражения върху балгарската индустрия и селско стопанство сравними само с ембаргото над Югославия на времето като водят до концентрация на капитал в откровени политически обвързани мошеници, прокарвайки канали за невиждана досега корупция затварянето на които след време ще бъде почти невъзможно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Финтех иновации по 10

Финтех иновации по 10

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK