Няма безплатна катастрофа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Няма безплатна катастрофа

Потребителите може да платят за нехайството на институциите.

Няма безплатна катастрофа

Защо България получи предупреждение от Европа, че местни застрахователи не плащат по щети зад граница и какво може да последва

Стефан Антонов
15440 прочитания

Потребителите може да платят за нехайството на институциите.

© Цветелина Белутова


Точно преди месец и половина на 6 април на столичната улица "Шар планина" 33 в Комисията за финансов надзор (КФН) пристига писмо от Съвета на бюрата "Зелена карта", който координира общоевропейското функциониране на застраховките "Гражданска отговорност".

Пликът съдържа предупреждение, че местни застрахователни компании не изплащат дължимото от техни клиенти, отговорни за пътнотранспортни произшествия в чужбина.

Звучи като като бюрократична комуникация, която едва ли вълнува някого извън бранша. Всъщност обаче писмото касае всички шофьори в страната, които пътуват зад граница. Като се прибави към падащото покритие по "Гражданска отговорност" (т.е. недостатъчният брой автомобили, за които е сключена задължителната застраховка), това е вторият фал, който може да направи полиците, сключени с български дружества невалидна зад граница.

Или иначе казано, България може да бъде единствената изключена от европейската "Зелена карта" страна и всеки трябва да сключва допълнителна застрахова при пътуване в чужбина. Проблемът съществува от години и българското бюро "Зелена карта" твърди, че е сигнализирало регулатора нееднократно. Изглежда обаче и в този случай обаче за решение се мисли чак след като има заплаха от санкция от Европа.

Причините

При установена вина на български водач в инцидент зад граница той носи отговорност за поправката на останалите пострадали превозни средства. Той обаче отговорен и за всички "нематериални щети", което е професионалният жаргон за контузии, телесни повреди и смърт.

Това обаче са разходи, които повечето хора трудно могат да си позволят, и затова е измислена "Гражданска отговорност", която пренася риска и съответно покриването на всички щети върху застрахователя. А "Зелената карта" е своеобразното разширение на полицата върху по-голяма територия.

Писмото на европейското бюро до КФН показва, че български застрахователи често нарушават правилата, като бавят или директно отказват да плащат щетите, нанесени от техни клиенти. Дружествата са повече от 10, но конкретно посочени са имената на 4 български застрахователя ("Бул инс", "Български имоти", "Евроинс" и "Общинска застрахователна компания").

Тяхната версия неизменно е, че при въпросните случаи има съмнения за измами, тъй като произшествията стават далеч и компанията не може да осъществи собствен оглед, а пък щетите са за по-големи суми. Именно нежеланието да плащат по-големи обезщетения обаче може да е причина застрахователите да бавят именно плащания за чужбина.

Директорите на две от компаниите, споменати в писмото ("Евроинс" и "Бул инс"), упрекнаха процедурите за плащане в съответните държави и кореспондентите си в небрежни проверки на претенциите за обезщетения. Кореспондентите получават възнаграждение, което е пропорционално на обезщетенията. Затова те нямат изгода да инспектират детайлно, дали е имало истинско произшествие или става въпрос за застрахователна измама.

Директорът на българското бюро "Зелена карта" Атанас Табов потвърди това и обясни, че в Италия например кореспонденската компания праща човек на местопроизшествието само ако има контузени жертви, а ако са пострадали само автомобилите, е достатъчен само полицейски протокол.

<#text>

Италианската афера и румънския въпрос

Изпълнителният директор на "Бул инс" Стоян Проданов обясни, че от снимките, които са получавали, и от обясненията на клиентите си след завръщане в България има явни несъответствия.

"Системата "Зелена карта" е гаранция за свободно движение на хората, но в нея има дефекти. Сменихме кореспондента ни в Италия, защото там обслужването е проблемно.

Страната е с много либерално законодателство и е отворила широко вратата си за застрахователни измами по линия на зелената карта", коментира той. Проданов допълни също, че в Италия е много лесно човек да намери изпаднал българин, с който да инсценират ПТП, като българинът получава 10% от стойността на обезщетението, което е няколко хиляди евро.

От Общинска застрахователна компания (ОЗК) също отдадоха проблема с нарушения на правилата. Те сочат за пример така наречения румънски въпрос. В този случай румънски гражданин купува кола с българска регистрация, но я кара в Румъния, без да смени регистрационния й номер и до изтичане на срока на полицата отговорността за произшествия, причинени от него се плаща от българската компания.

"Това обстоятелство води до значително увеличаване на поетия застрахователен риск. Заобикалят се разпоредби на българското законодателство за прекратяването на българската регистрация на автомобилите и пререгистрацията им в държавата, на чиято територия трайно се намират и ползват, което сериозно уврежда интересите на местните застрахователи", се казва в отговора на дружеството.

То търси правата си със сигнали до всички възможни държавни институции, като до настоящия момент не са взети никакви мерки за  решаването му. От компанията също се оплакват и от работата на техен стар кореспондент, който вече е сменен. Той всъщност осигурявал покритие във всички страни от ЕС, но вече работят по смяната му с нови кореспонденти по места. Имало и случаи на измами, по които и в момента компанията води съдебни дела. От фирмата изтъкват, че ако събитията са документално обосновани и  доказани по съдебен ред, винаги се плаща.

В отговор на въпросите на "Капитал" от "Български имоти" заявиха, че на 16 май заедно с "Булстрад" (двата застрахователя предстои да се влеят - бел. авт.) са получили писма от КФН, с които се уведомяват, че "е отпаднала необходимостта от издаване на индивидуален административен акт за прилагане на принудителна административна мярка спрямо съответното дружество." (Този отговор пристигна след приключването на броя и се публикува само в интернет).

Всички останали компании обясниха, че причина за забавените плащания са предимно измамите и основателността на претенциите, а не размерът на обезщетенията, които в чужбина са по-високи.

Само ОЗК посочи среден размер на обезщетенията, които изплаща, и от тях се вижда, че в България той е 1385 лв., а в чужбина 4105 лв.

В институционалния чат

Европейското предупреждение както обикновено предизвиква оживена комуникация между българските институции - в случая българското бюро "Зелена карта" и финансовия регулатор. И пак очаквано двете институции виждат проблемите в отсрещната страна или в самите компании.

Две седмици след сигнала от европейския Съвет на бюрата заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, отговарящ за застрахователния пазар Борислав Богоев, праща писмо до българското бюро "Зелена карта". В него той настоява то да му предостави информация за всеки отделен случай, в който българска компания е бавила плащания или отказва да ги направи. Иска също справка за реакцията на българското бюро за покриването на чуждестранните претенции с пари от гаранционния фонд.

Богоев предупреждава българското бюро, че е поднадзорно лице също като застрахователните компании и при липса на съдействие ще вземе мерки за отстраняване от ръководството му на лицата, които бавят решаването на проблемите и допринасят за развалянето на репутацията на България.

На твърдия му тон следва не по-мек отговор от страна на Атанас Табов, който председателства българското бюро. Той напомня на Борислав Богоев, че проблемът не е от вчера и че за него е предоставяна информация поне 4 пъти, откакто Комисията е в сегашния си състав. Такива писма били изпращани от бюрото към комисията на 30 ноември 2010 г., на 21 април, на 13 май и на 29 септември миналата година, а последно известие в комисията било пратено на 21 март тази година, или 2 седмици, преди европейското бюро да повдигне въпроса.

И двете писма – това на регулатора и това на бюрото са с препратки до всички български компании, предлагащи застраховка "Гражданска отговорност", така че за проблемите е известен целият пазар.

Местните особености

Ако се случи инцидент – компанията, при която е сключена застраховка "Каско" или "Живот", плаща на пострадалите и след това си търси парите от виновника, или по-точно от компанията, която му е продала полица "Гражданска отговорност".

В България обаче "Каско" не се сключва от всички собственици на автомобил, а застраховките "Живот" са още по-малко разпространени. Това обрича жертвите лично да търсят парите си от застрахователя на виновния шофьор.

А практиката показва, че българските застрахователни компании бавят плащането, чакат осъдителна присъда на причинителя на произшествието, оспорват размера на застрахователната претенция и чак след като съдът постанови  какво обезщетение заслужават жертвите, се плаща. Този процес отнема месеци, в които жертвите може да се нуждаят от скъпо струващо лечение, операции, консумативи и липсата на пари в първите критични дни може да обрече пострадалите  на продължителна или доживотна инвалидност.

Европейската практика

First pay, later ask е философията, която ръководи европейския пазар на автомобилно застраховане, обясни директорът на българското бюро "Зелена карта" Атанас Табов. Някои български шофьори и застрахователни компании обаче оспорват легитимността на голяма част от претенциите по причинени от техни клиенти щети. Те твърдят, че става дума за застрахователни измами и страната основен източник на проблеми е Италия.

За да се решават подобни проблеми, във всяка държава от Европейския съюз автомобилните застрахователи създават национални бюра. Всички национални бюра работят по стандартизирани процедури в техния европейски съвет. Така всеки шофьор е сигурен, че ако има "Гражданска отговорност" и направи грешка в чужбина, няма да остане сам, а застрахователят му ще се погрижи за него.

За целта всеки застраховател с лиценз за дейност в Европейския съюз има за кореспондент друг застраховател във всяка една страна от ЕС. Ако наш шофьор причини инцидент в Италия например, отговорността за щетите се плаща от италианската компания кореспондент. Тя на свой ред уведомява българския си партньор, че е платила за щетите, причинени по вина на български водач и изисква от нашето дружество да възстанови разходите й. Срокът за това е двумесечен и тук започват проблемите с нашите компании.

Според статистиката на европейските автомобилни застрахователи и тяхното наднационално обединение - Съвета на бюрата 305 български шофьори без "Гражданска отговорност" са причинили ПТП-та в чужбина за миналата година. Повече от 10 компании попадат в групата на тези, които не плащат, или бавят плащанията, а споменатите вече четири от тях са "отличени" и имената им са изрично посочени в писмото, пратено до КФН.

Българските компании не плащат по щети, за които задграничните им кореспонденти са счели, че по местното законодателство следва да се плати, и са го сторили. Когато те не платят задължението си към своя кореспондент, той търси парите си от своето национално бюро "Зелена карта". То му възстановява разхода и претендира от българското бюро да плати задължението на българската компания.

В повечето случаи българските застрахователи оспорват основателността на претенциите и искат разследване на случаите, но според регулациите на споразумението "Зелена карта" меродавно е мнението на кореспондента. Поради тази причина има и случаи, при които български компании вече са сменили кореспондентите си в Италия.

Ще има санкции...

Както в много други случаи, и този проблем би намерил решение, ако се мислеше системно. Между бюрото и Комисията за финансов надзор не е имало система за обмен на информация за този проблем и той е бил неглижиран.

"Досега информация се обменяше по конкретни поводи, но в момента се разработва механизъм за текущ обмен на информация във връзка с претенциите от кореспондентите и от чужди национални бюра", каза пред "Капитал" Борислав Богоев. Той обясни, че всеки месец застрахователите ще трябва да предоставят информация за претенциите от техни кореспонденти и чуждестранни бюра по щети причинени от клиентите им в чужбина. Същата информация ще се предоставя и от нашето бюро "Зелена карта" и данните ще се засичат.

По отношение на самото писмо и констатираните откази от плащане Богоев обясни, че комисията е наложила принудителни административни мерки (ПАМ) спрямо всички застрахователи, членове на бюрото, с които ги задължава да предоставят данни относно задълженията им по тази застраховка за събития, настъпили в чужбина, и в какви срокове са извършвани плащанията.

"В момента тече 14-дневният срок за приключване на производството по тези ПАМ-ове, след което ще имаме информация кои застрахователи не са възстановявали плащания и въз основа на нея ще предприемем следващи стъпки. Искам да подчертая, че няма да се поколебая да наложа временна забрана за предоставяне на "Гражданска отговорност" на застраховател, който не си е изпълнил задълженията по покриване на обезщетенията. Ще направя всичко възможно, но доброто име на държавата трябва да бъде защитено", казва Богоев. Той се закани и при нужда да отнема лиценза на даден застраховател.

Дали обаче такива драконовски мерки са оправдани, е спорно, особено като се има предвид, че не е напълно изяснено чия е основната вина - дали местните дружества хитруват, или се опитват да се борят с измамите. А в писмото на Атанас Табов до Борислав Богоев има две изречения, които намекват, че може проблемът да не опира само до желанието да плащат на българските застрахователи, а до способността им.

"Що се касае до сигурността на българския застрахователен пазар, считаме, че институцията, отговорна за това, е Комисията за финансов надзор. Юридическо лице с нестопанска цел, каквото е НББАЗ, което е доброволна организация на българските автомобилни застрахователи, няма надзорни функции и не може да оказва влияние и още по-малко контрол върху финансовото състояние на българския застрахователен пазар", е написал Табов в писмото си до Комисия за финансов надзор.

Борислав Богоев опроверга този намек и в отговор на "Капитал" заяви: "КФН текущо следи за финансовото състояние на всички застрахователи и към настоящия момент няма основания да се предприемат оздравителни мерки по отношение на финансовото състояние, към което и да било дружество."

Срещу българското бюро също има принудителна мярка, която го задължава да усвои банковите гаранции на онези застрахователни дружества, които не са изпълнили задълженията си по възстановяване на изплатените обезщетения и за чиито задължения спрямо бюрото са предявени "искания за гаранции". Това означава, че самите застрахователи също ще се бръкнат, защото, веднъж използвана за плащане в чужбина, банковата им гаранция трябва да се допълни с нова вноска.

...но не и решение

С предприетите мерки, които КФН и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи най-после опитаха да гарантират, че ако български шофьор причини пътнотранспортно произшествие в Европейския съюз, пострадалите ще бъдат компенсирани бързо от кореспондентите, а те ще получат парите си в най-кратки срокове. Това обаче се приема с неодобрение от българските застрахователи.

Експерти от застрахователния пазар коментираха, че малко се прави за международното признаване на този проблем. Докато българите са по-бедни от европейците, особено във време на криза, винаги ще се намират готови да печелят пари с измама. Поради това, а и заради слабата мнителност на чуждестранните кореспонденти българските компании трябва да си пазят интересите, както го правят и в България.

Ако този проблем не се реши, рискът е за всички водачи, защото рано или късно застрахователите ще прехвърлят тези разходи върху цената на полиците, които продават, и тогава добросъвестни шофьори ще плащат за измамите на свои колеги зад граница. Дори и никога да не са напускали страната с автомобила си.

Точно преди месец и половина на 6 април на столичната улица "Шар планина" 33 в Комисията за финансов надзор (КФН) пристига писмо от Съвета на бюрата "Зелена карта", който координира общоевропейското функциониране на застраховките "Гражданска отговорност".

Пликът съдържа предупреждение, че местни застрахователни компании не изплащат дължимото от техни клиенти, отговорни за пътнотранспортни произшествия в чужбина.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    e_mil avatar :-|
    tamada

    "... двата застрахователя предстои да се влеят - бел. авт."

    "Булстрад" и "Български имоти" предстои да се СЛЕЯТ, а не влеят. Вливане би означавало, че двете поотделно ще влязат под шапката на неназовани трети компании.

  • 2
    bobacho avatar :-|
    bobacho

    Българските застрахователни компании са наследниците на СИК,ВИС и ТИМ. Те са свикнали да вземат, не да дават.

  • 3
    mto avatar :-|
    mto

    "Директорът на българското бюро "Зелена карта" Атанас Табов потвърди това и обясни, че в Италия например кореспонденската компания праща човек на местопроизшествието само ако има контузени жертви, а ако са пострадали само автомобилите, е достатъчен само полицейски протокол."

    Ами така е - в други държави полицията е надежден орган, който гарантира опазването на реда и полицейският протокол е документ с тежест, на който може да се има доверие. Тук нещата не са точно така, май... Наскоро дори ни обясниха, че справките на Гранична полиция нямали голяма достоверност.

  • 4
    bluewater avatar :-?
    BlueWater

    Цитат:"Проданов допълни също, че в Италия е много лесно човек да намери изпаднал българин, с който да инсценират ПТП, като българинът получава 10% от стойността на обезщетението, което е няколко хиляди евро."

    Много ми е интересно дали в Италия "изпадналите" са само българи, или има и Румънци, и граждани на други страни признаващи "залената" карта?!

    Не съм чувал застрахователи от други страни да имат такива проблеми в Италия. По скоро прочетох за Испания, за която се твърди че има най-много шофьори без застраховка.

    There are an estimated 2m drivers without insurance in Spain, where there’s also more insurance fraud than in any other EU country.
    http://www.justlanded.com/english/Spain/Spain-Guide/Travel-Leisure/Car-Insurance

  • 5
    z82 avatar :-|
    z82

    Проблемът е на манталитет и начин на правене на "бизнес". Българските застрахователи си въобразяват, че могат да прилагат Бай Ганювските си номера из цяла Европа, но просто не минава. Факт е че в България застрахователите по гражданска отговорност си позволяват да не плащат обезщетения или на намаляват неправомерно размера им и това става с одобрението на КФН.
    Колкото до финансовото състояние на застрахователя - то и с Юпитер нямаше никакви данни за финансови проблеми, само много жалби от клиенти, на които не е платена застраховката. И най-накрая изведнъж се оказа, че застрахователната компания "лъжела" по думите на Агайн КФН с отчетите си. Ми той тоя регулатор като толкова лесно се лъже, за какво е там изобщо.
    По скоро както казват по света КФН спи в едно легло с поднадзорните лица, взаимно си прикриват кирливите ризи и си свиркат. За наша сметка.

  • 6
    aaa avatar :-|
    aaa

    Стига ръсили глупости! Става дума за 500 хиляди евро за всички визирани компании, като повечето от исканията са откровени измами и все пак вече са платени!

    За сравнение на порядъка - на запад дори и за една щета 500 хиляди са дребна сума.

    Така че, ми нямаме новина.., освен че е стара ;)

  • 7
    mto avatar :-P
    mto

    До коментар [#6] от "aaa":

    Ма ти ногу разбираш, бе! Най-важното на тия 500К евро знаеш ли кое е? Дали имаш да ги взимаш, или да ги даваш. Щото ако си ги чакаш друга песен ще запееш...

  • 8
    dzver avatar :-|
    Веселин

    Що да плащат щети, като могат да не плащат?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK