С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
22 май 2012, 17:45, 3120 прочитания

Николай Марев: В криза целта е преди всичко да се запазят средствата на осигурените

Лихвите по депозити може да паднат още заради свръхликвидност, смята главният изпълнителен директор на пенсионна компания "ДСК–Родина"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Приемането на мултифондовете е абсолютно наложително

Намалението на таксите ще доведе до поглъщане на малки дружества от по-големите

Проблемът с дефицита в пенсионната система не може да се реши за един мандат

Преди няколко месеца Комисията за финансов надзор предложи промени в Кодекса за социално осигуряване, които са насочени основно към намаление на таксите, събирани от пенсионните дружества, и промяна в някои от ограниченията им за инвестиции. Проектът за пенсионни мултифондове (в доброволното осигуряване  обаче отново беше отложен, а според бранша има и други важни проблеми, които изискват скорошни промени в нормативната база. По тези въпроси потърсихме за коментар Николай Марев, главен изпълнителен директор на "ДСК-Родина". Той заема този пост от 2009 г., а преди това е работил в различни структури на OTP Group в Унгария, България, във фонда за рисков капитал Oresa Ventures, бил е одитор в "Купърс&Лайбранд" (сега "ПрайсуотърхаусКупърс") и във вътрешния контрол на "Филип Морис".

Как ще коментирате последните промени в Кодекса за социално осигуряване? Наложително ли беше да се направят и има ли нещо наложително според вас, което надзорът е пропуснал?

- Не мисля, че предлаганите промени са съществени и са по най-наболелите проблеми. И в момента пенсионните фондове имат възможност да инвестират на различни пазари, сектори и държави. Има много по-важни проблеми от това да се променят инвестиционните им ограничения – трябва да се види какво става с мултифондовете например. С предложените сега промени ограничаваме някои инструменти, увеличаваме лимитите за други, но пак няма портфейли с различен риск, каквито трябва да бъдат мултифондовете. И не се знае дали след време, когато пак се разглеждат промени в КСО, няма да се поставят отново въпросите за сега предлаганите ограничения на лимити. Можеше да се спестят много време и усилия на КФН и на дружествата, ако двата въпроса се разглеждаха заедно.


Наложително ли е да се приемат мултифондовете?

- Абсолютно. Защото ето, още не сме излезли от кризата, а след 2015 г. ще започнем да плащаме първите пенсии. Както видяхме, въпреки положителната доходност веднага след 2008 г., когато загубата беше над 20%, инвестициите още не са се възстановили. Миналата година някои от фондовете пак реализираха загуби, а при други имаше много ниска положителна доходност, защото посоката на пазарите беше много колеблива. От тази гледна точка смятам, че средствата на хората, които скоро ще се пенсионират, трябва да бъдат управлявани по-консервативно. Те не бива да се слагат заедно с тези на другите осигурени лица, а да бъдат отделени във фонд с по-консервативна стратегия, за да се съхранят вече натрупаните средства.
От друга страна, според мен младите хора трябва да бъдат в по-агресивни фондове, които поемат по-голям риск, защото ще имат възможност за натрупвания в по-дългосрочен хоризонт. Освен двете противоположни позиции трябва да има и един фонд с балансиран подход, защото осигурените лица със сигурност имат различна чувствителност към риска.

Подкрепяте ли идеята за инвестиции в български IPO?



- Забележете ситуацията на БФБ в момента - не мисля, че това е най-актуалният проблем. Вижте какво става с българската икономика, едва ли можем да чакаме кой знае колко публични предлагания на борсата.

А в чужди IPO трябва ли да се разреши?

- Нека погледнем и колко предлагания има в последните години и на международните пазари. Сега най-очакваното е това на Facebook (интервюто е взимано преди приключването на предлагането, а при дебюта акциите загубиха над 12% - бел. ред.), а преди него имаше още няколко, които не бяха много успешни. Ако направиш предлагане в такава криза, успехът не е сигурен. Така че, ако трябва да отговоря на въпроса – български срещу чужди, мисля, че трябва да се анализира добре бизнесът на дружеството, как то се вписва в растежа на пазарите, на които ще присъства. Идеята е, че ако анализаторите са го подценили, има потенциал за реализиране на голяма доходност. Но ако дружеството е надценено, тогава идва и голямото разочарование след началната еуфория.

В последните години пенсионните фондове имат или много ниска, или отрицателна доходност, а скоро ще започне изплащането на пенсиите. Дали дотогава ще успеят да се възстановят, как ще се справят?

- Това е препратка към въпроса за мултифондовете. Ако през 2009 г. проектът за тях беше гласуван на второ четене и парите на първите пенсионери бяха прехвърлени в консервативен портфейл, средствата им щяха да се съхранят по-добре, отколкото в общия кюп с тези на останалите осигурени лица. Вземането на това решение обаче закъсня, а от дълго време сме в период на несигурност за икономиките на САЩ и Европа. Същото е и в България – хората се опариха от взаимни фондове, от борсата и вече не искат алтернативни инвестиции като например доброволни пенсионни фондове. Те са много ликвидни, във всеки един момент можеш да изтеглиш парите си от тях, но хората се опариха от отрицателна доходност и станаха много чувствителни на тема риск.

За да намалят риска, пенсионните фондове се насочват все повече към ДЦК, това не крие ли опасност от много ниска доходност в дългосрочен план?

- Когато има резки движения на финансовите пазари, все пак е по-добре да запазиш активите на фондовете, отколкото да рискуваш. Това е сериозен въпрос пред всеки един от пенсионните фондове - да реши кое е по-важното: риск или доход. В този момент според мен е по-важно да се запазят средствата. Сега наблюдаваме много интересен феномен – при ниска икономическа активност инфлацията расте. Това се дължи до голяма степен на цената на петрола, която е висока по различни причини. Говорим за това дали можем да запазим покупателната способност на средствата на осигурените лица и дали можем да реализираме доходност над инфлацията.

Предложената промяна в КСО предвижда минималната доходност да се изчислява на база не на две, а на пет години, освен това изчисленията ще се правят само два пъти в годината, а не както досега четири, което ще отразява по-вярно дългосрочната доходност на фондовете, като донякъде ще неутрализира кратковременните движения и нагоре, и надолу.

Това означава ли по-малко информация за осигурените?

- Аз мисля, че и досега осигурените имаха достатъчно информация, не виждам каква е разликата. И да получават веднъж в годината, пак ще е достатъчно. Пенсионните фондове имат дългосрочен хоризонт и нека не ги приравняваме с взаимните фондове. Ние всеки ден публикуваме информация за стойностите на един дял, по който хората могат да изчисляват доходността си всеки ден. Естествено, доходността в последните години спадна сериозно, но за това си има обективни причини. Много хора казват – тези фондове не могат да изкарат колкото един депозит в банка. Но нека не забравяме, че след като започна спадът на пазарите през 2008-2009 г., банките изпращаха период, в който кредитираха много активно. В един момент единственият им източник на финансиране се оказаха депозитите и това много сериозно оскъпи цената им. Сега лихвите са доста по-ниски и при тази свръхликвидност на банките могат да отидат още по-надолу.

Намаляването на таксите ще се отрази ли на финансовото здраве на пенсионните компании и ще има ли отражение върху партидите на осигурените?

- Това намаляване на инвестиционната такса от 1% на 0.6% за пет години при всички случаи ще се отразява на приходите на дружествата, особено върху по-малките. Ако погледнете отчетите за миналата година – някои от тях все още не могат да излязат на печалба. Тази стъпка ги обрича или на закриване, или на придобиване от друга компания. С предлаганите мерки в един момент ще настъпи сериозна консолидация на пазара и от девет дружества могат да останат пет или шест. Приходите им ще намалеят, а малките няма да могат и да ги увеличават, защото нямат средства за привличане на клиенти. Ще бъде интересно да се видят прехвърлянията през първото тримесечие след промените в Наредба 3, с която се изисква плащане на таксата за прехвърляне от разполагаемия доход на лицата. Това, което знам, е за силен спад на прехвърлянията.

В такъв случай новите клиенти идват от служебното разпределение – това са хората, които сега излизат на пазара на труда. Те са от поколението, родено в началото на 90-те години, когато имаше криза, раждаемостта беше по-малка, освен това започващите сега работа вземат и доста по-ниски възнаграждения. Можете да видите статистики за новоосигурените, как този пазар намалява много сериозно. Дори и да вземат част от служебно разпределените, за малките дружества това не е достатъчно да бъдат финансово устойчиви. Да обобщя – намаленият приток на клиенти и намалението на инвестиционната такса ще има най-сериозно негативно отношение върху по-малките дружества. При дружествата, които са набрали "критична" маса, това няма да е толкова осезаемо.

Какво още не е отразено в предложените промени?

- В тях не е дефинирана фазата на изплащане и не е ясно какви резерви трябва да се заделят за бъдещи задължения. Досега нашето дружество не е раздавало дивиденти, но преди да се започне намаление на приходите, както ще се случи с ограничаването на таксите, трябва да е ясно какви ще бъдат задълженията ни. Под задължения има предвид каква е целта: да пазим средствата на осигурените лица, като гарантираме вноските, които са получени за тях, или както сега - да гарантираме минимална доходност, която в дадени моменти е отрицателна.

Според вас какъв е най-добрият начин да се уреди изплащането на пенсия?

- На този етап не мога да дам еднозначен отговор. Всичко трябва да бъде широко дискутирано. Ние сме тези, които в момента се грижат за партидите на осигурените лица, т.е. ние инвестираме техните средства и някак ми се струва, че ако се разшири обхватът и се появят и други участници в този процес, те биха дошли малко наготово. Пенсионните дружества вече са инвестирали в този процес, умножават средствата на осигурените лица и не е много коректно в един момент тези пари да се прехвърлят на друг или други участници. Имам предвид анюитетни компании и т.н. Така че трябва да се балансира, като се вземат предвид интересите на всички заинтересовани.

Какво трябва да се направи, за да се запълни дупката в НОИ?

- О, това е много тежка тема. Това е една политическа тема, с много труден отговор заради няколко фактора. Първо, демографската ситуация - не само в България, а и изобщо в цяла Европа. Специално за ЦИЕ – скоро четох анализ за Полша, Чехия, Словакия, Унгария, които въведоха по различно време система от три стълба, сходна на нашата от 2000 г.

В Унгария обаче моделът стана двустълбов - задължителното държавно осигуряване и доброволното, след национализиране на активите на фондовете от втория стълб. С идването на финансовата криза се намалиха постъпленията в бюджета като данъци и осигуровки. Общо взето, в Унгария реформата приключи през миналата година. В Полша вноската беше 7.3%, сега 5% от тях отиват в държавното осигуряване, само 2.3% в частните фондове. Което все пак е по-добрият вариант, отколкото пълна национализация. Единствената страна, която не въведе втория стълб, беше Чехия, но там нямаше никакво заиграване – всички осигуровки влизат в държавната система, частното е само доброволно.

Въпросът е, че имаме много сериозно застаряване на населението, може би с промяната в начина на живот и раждаемостта доста падна. Някъде четох изследване, че за да се обърне застаряването, трябва да има 2.1 деца на семейство, за ЦИЕ нивата са по-ниски. Освен това пенсионерите живеят по-дълго. Така се получава, че, от една страна, приходната част на тези солидарни системи намалява, от друга – пенсиите трябва да се плащат по-дълго. Ето оттук са решенията за увеличаване на пенсионната възраст. Така че засега ситуацията е параграф 22. За решаването й се иска работеща икономика, работни места за младите, образование и квалификация, условия да създават семейства, да имат по 2-3 деца. Но процесът е дълъг и не се решава в рамките на мандата на едно правителство, но трябва да има национален консенсус по тези теми и каквото и правителство да дойде на власт, да работи за консенсусните национални приоритети.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ковачки се сбогува с Общинска банка Ковачки се сбогува с Общинска банка

Фирмите на енергийния магнат оттеглиха исковете си срещу решението на БНБ от 2011 г., с което им беше отнет контрола

19 апр 2019, 4791 прочитания

Холандската ING също се включва в надпреварата за контрол над Commerzbank Холандската ING също се включва в надпреварата за контрол над Commerzbank

Тя е съгласна да премести централата си във Франкфурт при сливане, споделят източници

18 апр 2019, 1388 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Студенти от 17 до 71 години

Хора на всякаква възраст сменят професията си в Центъра за ускорено обучение на американския Valencia College

Половината от работните места за IT специалисти във Вашингтон са незаети

Освен различни компютърни специалности Northern Virginia Community College има и стажантска програма с Amazon

Работници по поръчка

Професионалните колежи в САЩ осигуряват на бизнеса точно кадрите, които му трябват, максимално бързо

Намалява броят на българските студенти в САЩ

През миналата учебна година в американски университети са учили 826 души от страната

Стажове, стипендии, конкурси (25 февруари – 3 март)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Финанси" Затваряне
Кредитирането е продължило да расте и през април

След скока през март, нарастването на просрочията отново се забавя

Пролет в Лангедок и Гаскония

Пътешествие в част от Южна Франция из земите на катарите, гъшия дроб и родните места на Д'Артанян и Тулуз-Лотрек

В България ALSO*

Първи голям чужд инвеститор навлиза в българския сектор за дистрибуция на IT техника - швейцарската милиардна компания ALSO Holding купува "Солитрон"

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

1968 по Уорхол

Warhol 1968 в Moderna Museet връща атмосферата и духа на първата самостоятелна изложба на американския артист в Европа

Пролет в Лангедок и Гаскония

Пътешествие в част от Южна Франция из земите на катарите, гъшия дроб и родните места на Д'Артанян и Тулуз-Лотрек