Шшшт, не казвайте думата паника
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Шшшт, не казвайте думата паника

Шшшт, не казвайте думата паника

Страховете от излизане на Гърция от еврозоната вече предизвикват притеснително теглене на депозити от банките в южната периферия на Европа

Николай Стоянов
18749 прочитания

Клишето гласи, че паниката е най-лошият съветник. Но след две години протакане европейската икономика и политика сега са в толкова перфектен и непредвидим хаос, че единственото разумно нещо, което може да направи рационалният индивид, е да се паникьоса.

И той го прави. През последната година инвеститорите бягаха от всякакви рискови активи и това доведе до скокове на доходността по дълговите книжа на приеманите за по-нестабилни икономики и до срив на акциите на европейските банки. Страхът обаче не е само на глобалните капиталови пазари. Нормално всеки мениджър на компания или обикновен спестител се замисля за това колко сигурни са банковите му сметки. Тези притеснения засега се измерват в отлив на предимно корпоративни депозити от банките в южната периферия на Европа и изнасянето им към по-стабилните северни страни. Покрай неяснотите около евробъдещето на Гърция обаче този процес се засилва, обхваща и дребните спестители и се пренася в други страни като Испания и Италия. А когато става въпрос за света на финансите, който се крепи единствено на доверието, страховете имат лошата склонност да се самосбъдват.

Дали има опасност от истинска банкова паника е трудно да се каже – данните идват със закъснение, а и със съвременните технологии тегленето на депозити не става непременно с нагледно извиване на километрични опашки пред клоновете (поне не на първо време). Самият факт, че отново има проблем броени месеци след като ЕЦБ даде на всяка банка в еврозоната възможност да си вземе колкото иска евтина ликвидност и те взеха общо 1 трлн. евро, е плашещ. А още по-плашещо е, че механизмите на Европа да потуши банкова криза не са много и искат единомислие, което напоследък е дефицитно сред европейските лидери.

Неумолимата логика на спестителя

Банковите паники са едно от онези неприятни приложения на теорията на игрите, където всеки за себе си действа рационално, но резултатът като цяло за системата не само че не е оптимален за всички, а напротив – носи загуби, които иначе могат да се избегнат. Или както е казал (макар и преди време и по друг повод) управителят на Bank of England Мървин Кинг: "Не е рационално да предизвикваш банкова паника, но е рационално да се включиш в нея."

В този смисъл едва ли има нещо нелогично в поведението на гръцките депозанти, които за последните две години са изтеглили около 70 млрд. евро от банките в страна и дупката е запълнена с пари от ЕЦБ. А след изборите на 6 май и последвалия политическия пат отливът се засилва и по различни данни в някои дни е достигал до 700 млн. евро. Фактът, че така и не се формира правителство и надигането на радикалните партии преди новите избори насрочени за 17 юни, прави излизането на Гърция от еврозоната по-вероятно с всеки изминал ден. А ако страната се откаже от еврото, това ще откачи банковата й система от европейската и ще я остави напълно неплатежоспособна.

Това оставя всеки спестител изправен пред три големи риска. Първо, за да спре отливът на средства, на Гърция вероятно ще й се наложи да ограничи капиталовите потоци преди самото превалутиране, така че във всеки момент парите им може да останат пленени в страната. Второ, еврата в банките ще бъдат превърнати в обезценяваща се драхма при никому неясни условия. И трето, при фалити на банки депозитите трябва да се търсят от държавата, която гарантира влоговете до 100 хил. евро. Парите в гръцкия фонд за гарантиране на влоговете обаче са недостатъчни да покрият такова катастрофично събитие, а правителството ще е фалирало без европейските средства, така че вероятно ще отнеме време, докато всеки може да си получи парите.

За съжаление обаче логиката не спира до гръцките спестители. В другите проблемни страни клиентите на банките разсъждават просто: Щом може да стане там, може да стане и тук. Още повече че местните банки си имат и редица други проблеми с лоши кредити, експозиция към държавен дълг, които допълнително подкопават доверието в тях. А всяка новина може да запали клечката, като например през миналата седмица, когато след публикации в медиите, че от испанската Bankia са изтеглени 1 млрд. евро, правителството трябваше да опровергава информацията. Това е банката, която то създаде чрез сливането на няколко проблемни институции и наскоро частично национализира, за да разсее страховете около лошите имотни кредити, след като одиторите й отказаха да заверят баланса й. Или както пише колумнистът на FT Волфганг Мюнхау: "Испанският спестител в Bankia е изправен пред следните въпроси: Дава ли балансът честна и вярна представа за рисковете? Може ли да се има доверие на депозитната гаранция от испанското правителство? След като е частично национализирана, Bankia сигурна ли е? Моите отговори на тези въпроси са "не", "не" и "не".

Тези притеснения карат част от тях превантивно да прехвърлят сметките си в някоя германска или швейцарска банка, за да не се окажат един ден с обезценяващи се песети, лири или ескудо. И ако досега това се случваше плавно, сега индикациите са, че процесът се забързва. А при изход на Гърция от еврозоната има опасност да се развие и внезапно.

Една по-различна банкова криза

Основната работа на банките е да събират краткосрочни депозити и да финансират с тях дългосрочни проекти. Затова и рискът голямо количество вложители едновременно да си поискат парите винаги стои. В този смисъл банковите кризи не са нещо ново и в повечето случаи си има класически инструменти за туширането им. Предоставяната от централната банка ликвидност при нужда, задължението да се държат минимални резерви, както и държавната гаранция на депозитите са все неща, които по идея перманентно минимизират опасенията, че някоя банка ще фалира и вложителите й ще си загубят парите. А ако все пак страхът надделее, най-стандартното решение е централната банка да предостави на търговските банки допълнително ликвидност, така че всеки да може да тегли парите си безпрепятствено. Практиката показва, че така обикновено в рамките на месец паниката утихва. И ЕЦБ направи точно това, като чрез две операции тригодишни кредити отпусна на банките 1 трлн. евро, но това не спря бягството на капитали от банките в периферните икономики към тези в по-стабилното ядро.

Фундаменталната причина този път да е различно е, че еврозоната не е една държава. Според коментатора на FT Гевин Дейвис това има две важни последствия. Първото е, че страхът на депозантите не е просто от фалит на банка, а от девалвация – ако тяхната държава напусне паричния съюз и върне националната си валута, дори да си получат спестяванията, те ще са обезценени. Това променя правилата на играта, защото всъщност вече не става въпрос за гарантиране на депозита, а на евентуален бъдещ валутен риск.

А втората голяма разлика е, че свободното движение на капитали в рамките на ЕС прави изключително лесно и евтино парите да се преместят от една страна членка в друга. Това се вижда и от дисбалансите в платежната система на европейските централни банки TARGET2 (виж графиката). Те възникват, когато се натрупат много трансгранични плащания в една посока - т.е. когато има отлив на капитали (макар да има дискусия дали това е точен измерител, от всички показатели се приема за меродавен поне за мащабите на потоците). Например, ако гръцка компания прехвърли свой депозит от местна в германска банка, плащането ще мине през TARGET2. Това създава вземания на германската банкова система от ЕЦБ и задължения от страна на гръцката. Допреди кризата този дисбаланс практически не съществуваше, тъй като германските банки връщаха влезлите в страната приходи от износ под формата на кредитиране и покупка на активи в периферните икономики. От 2007 г. насам обаче в търсене на сигурност те основно ги депозират в Bundesbank. Така всъщност дисбалансите не се изглаждат от частния сектор, а от ЕЦБ, която замества отлива на депозити от банките чрез своите ликвидни операции и тя поема риска, в случай че Гърция излезе от еврозоната.

Колко е голям проблемът

По време на последната криза в Аржентина (2000-2002) довела до държавен фалит депозитите спадат с 27% от постигнатия преди това връх. В Гърция този показател вече сочи 32%.

В другите периферни икономики процесът е много по-слаб (виж графиката). Анализ на Citigroup обаче показва, че ако Аржентина може да е някакво сравнение, то не е изключено при изход на Гърция от еврозоната, на което е дадена 50-75% вероятност да се случи през следващите 18 месеца, да последва внезапно теглене на депозити в другите периферни икономики (за Гърция се приема че вече депозитната база е достатъчно ерозирала, че да няма рязко теглене). При различните сценарии от Citi изчисляват, че от банките в Ирландия, Испания, Италия и Португалия могат да изтекат между 90 и 340 млрд. евро (виж таблицата).

Данните показват, че още от втората половина на 2011 г. банките в тези страни започват да губят депозити. Това се дължи основно на големи корпоративни клиенти, но от началото на 2012 г. отлив започва да се усеща и при клиентите на дребно. Там обаче по-голяма част от договорите са срочни и съответно за развалянето на депозит има по-големи бариери под формата на такси и комисиони. Затова и голям отлив там може да има едва при по-непосредствена опасност от превалутирането им или изход на съответната страна от еврозоната. Според данни от централните банки на страните компилирани от The Wall Street Journal близо половината от 2.05 трлн. евро местни депозити в Италия са на поискване и съответно към тях лесно може да има натиск за осребряване от вложителите. В Испания това съотношение е под 1/3 (0.47 от 1.55 трлн. евро), а в Португалия - около 1/5 (28 от 133 млрд. евро).

Натискът обаче идва не само от местния, а и от външния пазар. По изчисления на Citigroup чуждите депозити в гръцки банки са спаднали с 64% от върха им, от ирландски - 55%, португалски - с 37%. В Испания и Италия този показател засега е по-нисък - съответно 13 и 34%. На тази база те виждат потенциал за отлив от 185 млрд. евро от испански институции и 60 млрд. евро от италиански, ако недоверието към двете големи проблемни икономики се покачи пропорционално на по-малките.

България за щастие не попада в подобни антикласации, но при 25% пазарен дял на банки с гръцка собственост нормално за чуждите инвеститори страната изглежда сред най-уязвимите. Според анализатор в голяма международна институция, до който "Капитал" се допита, ако Гърция напусне еврозоната, това ще остави доста сериозна дупка в банковата система на страната. Според него най-вероятният сценарий ще е продажба на активите с посредничеството на Европейската банка за възстановяване и развитие или на Европейската инвестиционна банка или влизането на някоя от двете институции с дял. "Поне две от големите гръцки банки си направиха регионални подхолдинги през последните, което предполагаме, че е под натиска на ЕИБ с цел да придобие дял и така да им налее ликвидност. Предполагаме, че и сега текат такива преговори", каза той.

Според български банкер обаче ще е трудно да се намерят частни купувачи за българските активи на гръцките банки, тъй като европейските финансови институции в момента са притиснати да трупат капитал и много от самите тях охотно биха се разделили с поделенията си в Източна Европа. Затова не е изключено в ролята на купувач да трябва да влезе и българската държава. "Купувачи, ако въобще има такива, могат да се търсят само на Изток", обобщи той.

Технически има начини да се ограничи прекият ефект и контролът над платежната система от страна на БНБ не позволява гръцките банки да обезкръвят поделенията си. Според банков експерт обаче заразата няма как да не влезе по други канали - чрез оскъпяване на финансирането на правителството, чрез търговията, дори и чрез политиката през надигането на крайни и популистки идеи преди изборите догодина.

Няма перфектно решение

Как се разплита този възел от недоверие в правителства и банки, така че да се пресече тегленето на депозити, е въпрос без еднозначен отговор. А това дава поле за необичайно духовити и цветисти проблясъци на анализаторските екипи в банките. Като цяло идеалното решение според доклада на Citigroup е комбинация от още 800 млрд. евро ликвидна инжекция от ЕЦБ и въвеждане на гаранционна схема за депозитите на европейско ниво, която обаче изрично да покрива и рисковете от превалутиране, а не само от банкови фалити. И двете обаче са политически трудни за прокарване. Германската преса вече откровено дава гласност на притесненията, че централната банка е поела прекалено големи рискове и при излизане на Гърция плюс фалит ще трябва самата тя да бъде рекапитализирана. А пък заделянето на допълнителни средства за гаранционни фондове от националните бюджети няма да мине лесно през парламентите на много от 17-те членки на еврозоната.

В статия за FT гуверньорът на Bundesbank Йенс Вайдман заяви, че противно на широкоразпространеното вярване, паричната политика не е панацея и този лайтмотив беше подет и от влиятелното списание Der Spiegel. ЕЦБ вече спря директните си операции с четири гръцки банки (можем лесно да предположим, че става въпрос за най-големите), но продължава да ги поддържа чрез отпусканите от гръцката национална банка спешни ликвидни операции (emergency lending assistance - ELA), които са именно парите, идващи от Bunedsbank през TARGET2. Общото правило обаче е, че трябва да бъдат давани за закърпване на ликвидни дупки, а не на неплатежоспособни банки. И доколкото някои от гръцките финансови институции след отписването на 3/4 от държаните от тях гръцки облигации практически оперират с отрицателен капитал, не е трудно да се защити тезата, че проблемите им отдавна не са просто ликвидни.

Все пак повечето анализатори са на мнение, че при сигнали за банкова паника ЕЦБ едва ли ще се поколебае да се включи с нова серия евтини кредити за банките. Страховете, че това превръща банките в зомбита, пристрастени към евтиния ресурс, отстъпват пред неизвестността на верижни фалити в периферията, което бързо ще се пренесе и в ядрото. "Германците опитват да играят твърдо от три години. Всеки път не се получава и Федералния резерв и ЕЦБ идват на помощ с базуките си", пише Дейвид Зирвос от Jefferies. "Накрая италианците и испанците благодарение на хаоса от банковата паника в Гърция ще принудят германците да покрият дълговете им чрез общи еврооблигации или някаква общоевропейска гаранционна схема за депозитите. Може и рисковите активи да потънат още малко, но скоро централните банки няма да изстрелват базуки, а зенитки и ракети Томахоук."

И ако изливането на повече пари или разпръсването на риска из целия паричен съюз могат да предотвратят банкова паника сега, те вместо да решават, маскират истинският проблем. А той е, че никой няма доверие в недостатъчно капитализираните банки, чийто баланси са пълни със съмнителни активи. Затова и все повече гласове се надигат за това, че Европа през цялото време не адресира правилната криза - че вместо да се бори с дълговете на правителства, трябва да рекапитализира банките, да превърне ЕЦБ в по-пълнокръвен кредитор от последна инстанция и да въведе паневропейска банкова гаранция. Такива са призивите на именити икономисти като Адам Посън от Bank of England и харвардския професор Джефри Сакс. Такива призиви ще звучат и все повече на срещите на върха на ЕС от лидерите на страните от южната периферия, които намериха нов съмишленик в лицето на новоизбрания френски президент Франсоа Оланд. А гласът на губещия популярност германски канцлер Ангела Меркел все по-малко ще се чува и на нея ще й се наложи да решава какви жертви е готова да даде, за да запази сравнително евтиното евро, което прави експортното чудо възможно.

Поредното прекрояване накрак на европейските договори обаче е ясно, че няма как да стане бързо и общи облигации, гаранции или нови правомощия на ЕЦБ минават през тежки спорове и процедури. Обявяването на пореден пакт едва ли ще успокои пазарите или депозантите. А Европа трябва да реши какво може и какво иска да постигне спешно. Ако откритото говорене за излизане на Гърция от еврозоната, включително и от президента на ЕЦБ Марио Драги, е блъф, който да подтикне гърците да гласуват разумно, той трябва да е добре осмислен, защото всеки ден на противоречиви сигнали ще произвежда нови и нови тегления на депозити в Гърция, Португалия, Испания и Италия. А едва ли някой ще се наеме да каже точно кога този процес ще стане необратим.

Анализаторите не се съмняват, че ако южната периферия бъде обхваната от банкова паника, президентът на ЕЦБ Марио Драги ще раздаде още евтини кредити
Източник: Reuters
Преглед на оригинала

Клишето гласи, че паниката е най-лошият съветник. Но след две години протакане европейската икономика и политика сега са в толкова перфектен и непредвидим хаос, че единственото разумно нещо, което може да направи рационалният индивид, е да се паникьоса.

И той го прави. През последната година инвеститорите бягаха от всякакви рискови активи и това доведе до скокове на доходността по дълговите книжа на приеманите за по-нестабилни икономики и до срив на акциите на европейските банки. Страхът обаче не е само на глобалните капиталови пазари. Нормално всеки мениджър на компания или обикновен спестител се замисля за това колко сигурни са банковите му сметки. Тези притеснения засега се измерват в отлив на предимно корпоративни депозити от банките в южната периферия на Европа и изнасянето им към по-стабилните северни страни. Покрай неяснотите около евробъдещето на Гърция обаче този процес се засилва, обхваща и дребните спестители и се пренася в други страни като Испания и Италия. А когато става въпрос за света на финансите, който се крепи единствено на доверието, страховете имат лошата склонност да се самосбъдват.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

43 коментара
  • 1
    aris avatar :-P
    aris

    Илюстрацията е култова ;) Сложено знамето на Швейцария в компота от знамена на ЕС...Курдисали знамето на Румъния със звезда отгоре...видиш ли, все едно мамалигарите са в едрозоната ;)

  • 2
    bestbuy avatar :-?
    За да останат ХОРА в България.

    Много добре написана статия! Браво за задълбочения анализ, и погледа далеч напред в ЕвроБанковите тайни... :)

  • 3
    gallnare avatar :-?
    Мария

    Г-н Стоянов, недоумението от коментара на В.Мюнхау във Файненшъл Таймс, когото цитирате тук, и по-точно липсата на аргументи в полза на твърденията му ме накара да потърся оригиналната публикация http://www.ft.com/intl/cms/s/2/5d7ff324-a0e6-11e1-9fbd-00144feabdc0.html.

    Защо решихте да ни спестите точно най-щекотливите моменти? Всъщност от свързан текст сте подбирали само пасажи в полза на тезата си. Съжалявам, че няма възможност да подчертая конкретните места:

    "In the absence of a European backstop, Spain has a similar problem to that of Ireland. The Spanish state is too weak to provide sufficient guarantees to the banking system. The refusal by Bankia’s auditors to sign off on the accounts has raised suspicions about accounting practices, which are probably not confined to Bankia. In Spain, there is not so much an immediate risk of a eurozone exit – the risk is with the banks themselves.
    Spanish press reports suggested that last week Spanish savers withdrew about €1bn in deposits in Bankia – less than 1 per cent of the deposit base. This is not a bank run. But it may be the beginning of one. And as Sir Mervyn said, it may then be rational to take part."

    И веднага след това още нещо, което също много живо интересува всички нас като клиенти на банките - в какви рамки се движим? Каква е противоотровата на паниката? :

    "What makes bank runs so lethal in the eurozone is the legal framework. The most important rights conferred by the EU to its citizens are the four fundamental freedoms – of movement of labour, goods, services, and capital. Article 66 of the Treaty on the Functioning of the European Union says the freedom of capital movement can be suspended but only in relation to third countries. The article can be invoked to stop Greek outflows to Switzerland, but not to Germany, at least not legally. That is one of the reasons why a eurozone exit cannot be legally accomplished inside the EU.

    The only policy that can credibly counter the threat of a self-reinforcing bank run in the eurozone would be a eurozone-wide deposit insurance and bank resolution regime – at eurozone level. In other words, you have to take the banks – all the banks – out of the control of their home country.

    Such a scheme would, of course, not solve all of the eurozone’s problems. But it would halt the dynamics that could actually soon destroy it."

    Мисля, че тази информация е в непосредствена връзка с темата. Читателите имаме нужда от конкретни данни, все пак всички сме клиенти на банките.

    П.С. Още нещо - г-жа Меркел действително има мандат до есента, но на 2013г.

  • 4
    nickolaystoyanov avatar :-|
    Николай Стоянов

    До коментар [#3] от "Мария":

    Благодаря за градивната критика. Не мисля, че тезите ни с г-н Мюнхау чак толкова се различават. Нормално е да подбера цитат, който подкрепя тезата ми, а ако не съм включил повече, то е поради липса на място и за да има и други идеи. Все пак мисля, че повечето аргументи от цитираните от вас пасажи, ги има под някаква форма по-горе. А пък и разбира се всеки е свободен да прочете и първоизточника на цитираната информация, както вие сте направили.

    За германските избори пропускът е мой, и се извинявам.

    Поздрави,
    Н.

  • 5
    morgann avatar :-|
    morgann

    До коментар [#3] от "Мария":

    Много точно казано, а всъщност това е и основната идея за създаването на тази криза.

    Управлението, надзора и капитализирането на банките /В цялата евро зона/ да става от една централна банка. ЕЦБ /Франкфурт на Майн, Германия/

    "Give me control of a nation's money and I care not who makes the laws."
    - Mayer Amschel Rothschild

    И който не вярва на това, може да погледне към САЩ...

  • 6
    aris avatar :-|
  • 7
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    Проблемите в ЕЗ още не са започнали.
    Предстоящото спечелване на властта от радикални малоумници в Гърция може да съсипе целия проект ЕЗ. Бюрократите в ЕС отдавна изтърваха края и няма да се справят с кризата без помощ от вън.

  • 8
    45iv avatar :-|
    45iv

    Има и по лош вариянт , Гърция да остане в Еврозоната и както и досега да не си плаща и да не прави реформи.

  • 9
    qwerty avatar :-|
    Ало, Ваньо?

    До коментар [#4] от "Николай Стоянов":

    Сигурно ли е, че в Португалия депозитите са 133 трлн. евро? Какъв им е проблема на тези хора тогава?

  • 10
    stoyanovstarshi avatar :-|
    Стоянов-Старши

    До коментар [#3] от "Мария":

    ФТ: :"The only policy that can credibly counter the threat of a self-reinforcing bank run in the eurozone would be a eurozone-wide deposit insurance and bank resolution regime – at eurozone level."
    НС: "Като цяло идеалното решение според доклада на Citigroup е комбинация от още 800 млрд. евро ликвидна инжекция от ЕЦБ и въвеждане на гаранционна схема за депозитите на европейско ниво, която обаче изрично да покрива и рисковете от превалутиране, а не само от банкови фалити. И двете обаче са политически трудни за прокарване."

    Кой "щекотлив" момент по-точно е спестен според Вас?

    ЕЦБ, поне за момента, няма право директно да финансира правителства. Гореспоменатата гаранционна схема ще трябва да мине не през ЕЦБ, а през някаква друга институция на европейско ниво - някакъв еквивалент на американската Federal Deposit Insurance Corporation. FDIC обаче се финансира чрез застрахователни премии от американските банки; европейските банки, поне в момента, нямат капитал да финансират такова създание. Парите трябва да дойдат отнякъде. Възможно е това да е ЕЦБ, чрез някаква ръкоизвивна интерпретация на правилата й - но самото създаване (далеч не сигурно) на гаранционната агенция зависи от Германия. За момента германските политици могат да го одобрят без вот от избирателите, но моментално ще последват дела в германския конституционен съд; и през 2013 иде Видов ден - избори в Германия. Готова ли е Европа за една Германия, в която мнозинството се чувства "прецакано" от своите политици и от останалата Европа? Не е идеята да звучим идиотско-драматично, ама спомените от 1932 още стряскат много хора.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK