Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
43 23 май 2012, 15:54, 18614 прочитания

Шшшт, не казвайте думата паника

Страховете от излизане на Гърция от еврозоната вече предизвикват притеснително теглене на депозити от банките в южната периферия на Европа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Клишето гласи, че паниката е най-лошият съветник. Но след две години протакане европейската икономика и политика сега са в толкова перфектен и непредвидим хаос, че единственото разумно нещо, което може да направи рационалният индивид, е да се паникьоса.

И той го прави. През последната година инвеститорите бягаха от всякакви рискови активи и това доведе до скокове на доходността по дълговите книжа на приеманите за по-нестабилни икономики и до срив на акциите на европейските банки. Страхът обаче не е само на глобалните капиталови пазари. Нормално всеки мениджър на компания или обикновен спестител се замисля за това колко сигурни са банковите му сметки. Тези притеснения засега се измерват в отлив на предимно корпоративни депозити от банките в южната периферия на Европа и изнасянето им към по-стабилните северни страни. Покрай неяснотите около евробъдещето на Гърция обаче този процес се засилва, обхваща и дребните спестители и се пренася в други страни като Испания и Италия. А когато става въпрос за света на финансите, който се крепи единствено на доверието, страховете имат лошата склонност да се самосбъдват.


Дали има опасност от истинска банкова паника е трудно да се каже – данните идват със закъснение, а и със съвременните технологии тегленето на депозити не става непременно с нагледно извиване на километрични опашки пред клоновете (поне не на първо време). Самият факт, че отново има проблем броени месеци след като ЕЦБ даде на всяка банка в еврозоната възможност да си вземе колкото иска евтина ликвидност и те взеха общо 1 трлн. евро, е плашещ. А още по-плашещо е, че механизмите на Европа да потуши банкова криза не са много и искат единомислие, което напоследък е дефицитно сред европейските лидери.

Неумолимата логика на спестителя


Банковите паники са едно от онези неприятни приложения на теорията на игрите, където всеки за себе си действа рационално, но резултатът като цяло за системата не само че не е оптимален за всички, а напротив – носи загуби, които иначе могат да се избегнат. Или както е казал (макар и преди време и по друг повод) управителят на Bank of England Мървин Кинг: "Не е рационално да предизвикваш банкова паника, но е рационално да се включиш в нея."

В този смисъл едва ли има нещо нелогично в поведението на гръцките депозанти, които за последните две години са изтеглили около 70 млрд. евро от банките в страна и дупката е запълнена с пари от ЕЦБ. А след изборите на 6 май и последвалия политическия пат отливът се засилва и по различни данни в някои дни е достигал до 700 млн. евро. Фактът, че така и не се формира правителство и надигането на радикалните партии преди новите избори насрочени за 17 юни, прави излизането на Гърция от еврозоната по-вероятно с всеки изминал ден. А ако страната се откаже от еврото, това ще откачи банковата й система от европейската и ще я остави напълно неплатежоспособна.



Това оставя всеки спестител изправен пред три големи риска. Първо, за да спре отливът на средства, на Гърция вероятно ще й се наложи да ограничи капиталовите потоци преди самото превалутиране, така че във всеки момент парите им може да останат пленени в страната. Второ, еврата в банките ще бъдат превърнати в обезценяваща се драхма при никому неясни условия. И трето, при фалити на банки депозитите трябва да се търсят от държавата, която гарантира влоговете до 100 хил. евро. Парите в гръцкия фонд за гарантиране на влоговете обаче са недостатъчни да покрият такова катастрофично събитие, а правителството ще е фалирало без европейските средства, така че вероятно ще отнеме време, докато всеки може да си получи парите.

За съжаление обаче логиката не спира до гръцките спестители. В другите проблемни страни клиентите на банките разсъждават просто: Щом може да стане там, може да стане и тук. Още повече че местните банки си имат и редица други проблеми с лоши кредити, експозиция към държавен дълг, които допълнително подкопават доверието в тях. А всяка новина може да запали клечката, като например през миналата седмица, когато след публикации в медиите, че от испанската Bankia са изтеглени 1 млрд. евро, правителството трябваше да опровергава информацията. Това е банката, която то създаде чрез сливането на няколко проблемни институции и наскоро частично национализира, за да разсее страховете около лошите имотни кредити, след като одиторите й отказаха да заверят баланса й. Или както пише колумнистът на FT Волфганг Мюнхау: "Испанският спестител в Bankia е изправен пред следните въпроси: Дава ли балансът честна и вярна представа за рисковете? Може ли да се има доверие на депозитната гаранция от испанското правителство? След като е частично национализирана, Bankia сигурна ли е? Моите отговори на тези въпроси са "не", "не" и "не".

Тези притеснения карат част от тях превантивно да прехвърлят сметките си в някоя германска или швейцарска банка, за да не се окажат един ден с обезценяващи се песети, лири или ескудо. И ако досега това се случваше плавно, сега индикациите са, че процесът се забързва. А при изход на Гърция от еврозоната има опасност да се развие и внезапно.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Банките: Истинският стрес тест Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

27 мар 2020, 6010 прочитания

БНБ до дни ще обяви как ще третира просрочията вследствие на мерките срещу вируса 1 БНБ до дни ще обяви как ще третира просрочията вследствие на мерките срещу вируса

Решението трябва да даде облекчения за банките, базирани на предписанията и общите критерии на Европейския банков орган

25 мар 2020, 2279 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Банкерът на Ватикана бе уволнен

Според Светия престол Еторе Готи Тедески е нарушил стандартите на управление

Още от Капитал
Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

Голямото гледане 2

Отлични адаптации, талантлива актьорска игра, увлекателни сюжети и великолепно чувство за хумор – някои от сериалите, които си струва да изгледате (ако сте пропуснали)

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10