Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
43 23 май 2012, 15:54, 18688 прочитания

Шшшт, не казвайте думата паника

Страховете от излизане на Гърция от еврозоната вече предизвикват притеснително теглене на депозити от банките в южната периферия на Европа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Една по-различна банкова криза

Основната работа на банките е да събират краткосрочни депозити и да финансират с тях дългосрочни проекти. Затова и рискът голямо количество вложители едновременно да си поискат парите винаги стои. В този смисъл банковите кризи не са нещо ново и в повечето случаи си има класически инструменти за туширането им. Предоставяната от централната банка ликвидност при нужда, задължението да се държат минимални резерви, както и държавната гаранция на депозитите са все неща, които по идея перманентно минимизират опасенията, че някоя банка ще фалира и вложителите й ще си загубят парите. А ако все пак страхът надделее, най-стандартното решение е централната банка да предостави на търговските банки допълнително ликвидност, така че всеки да може да тегли парите си безпрепятствено. Практиката показва, че така обикновено в рамките на месец паниката утихва. И ЕЦБ направи точно това, като чрез две операции тригодишни кредити отпусна на банките 1 трлн. евро, но това не спря бягството на капитали от банките в периферните икономики към тези в по-стабилното ядро.

Фундаменталната причина този път да е различно е, че еврозоната не е една държава. Според коментатора на FT Гевин Дейвис това има две важни последствия. Първото е, че страхът на депозантите не е просто от фалит на банка, а от девалвация – ако тяхната държава напусне паричния съюз и върне националната си валута, дори да си получат спестяванията, те ще са обезценени. Това променя правилата на играта, защото всъщност вече не става въпрос за гарантиране на депозита, а на евентуален бъдещ валутен риск.


[[img:1833483]]А втората голяма разлика е, че свободното движение на капитали в рамките на ЕС прави изключително лесно и евтино парите да се преместят от една страна членка в друга. Това се вижда и от дисбалансите в платежната система на европейските централни банки TARGET2 (виж графиката). Те възникват, когато се натрупат много трансгранични плащания в една посока - т.е. когато има отлив на капитали (макар да има дискусия дали това е точен измерител, от всички показатели се приема за меродавен поне за мащабите на потоците). Например, ако гръцка компания прехвърли свой депозит от местна в германска банка, плащането ще мине през TARGET2. Това създава вземания на германската банкова система от ЕЦБ и задължения от страна на гръцката. Допреди кризата този дисбаланс практически не съществуваше, тъй като германските банки връщаха влезлите в страната приходи от износ под формата на кредитиране и покупка на активи в периферните икономики. От 2007 г. насам обаче в търсене на сигурност те основно ги депозират в Bundesbank. Така всъщност дисбалансите не се изглаждат от частния сектор, а от ЕЦБ, която замества отлива на депозити от банките чрез своите ликвидни операции и тя поема риска, в случай че Гърция излезе от еврозоната.

Колко е голям проблемът

По време на последната криза в Аржентина (2000-2002) довела до държавен фалит депозитите спадат с 27% от постигнатия преди това връх. В Гърция този показател вече сочи 32%.



В другите периферни икономики процесът е много по-слаб (виж графиката). Анализ на Citigroup обаче показва, че ако Аржентина може да е някакво сравнение, то не е изключено при изход на Гърция от еврозоната, на което е дадена 50-75% вероятност да се случи през следващите 18 месеца, да последва внезапно теглене на депозити в другите периферни икономики (за Гърция се приема че вече депозитната база е достатъчно ерозирала, че да няма рязко теглене). При различните сценарии от Citi изчисляват, че от банките в Ирландия, Испания, Италия и Португалия могат да изтекат между 90 и 340 млрд. евро (виж таблицата).

Данните показват, че още от втората половина на 2011 г. банките в тези страни започват да губят депозити. Това се дължи основно на големи корпоративни клиенти, но от началото на 2012 г. отлив започва да се усеща и при клиентите на дребно. Там обаче по-голяма част от договорите са срочни и съответно за развалянето на депозит има по-големи бариери под формата на такси и комисиони. Затова и голям отлив там може да има едва при по-непосредствена опасност от превалутирането им или изход на съответната страна от еврозоната. Според данни от централните банки на страните компилирани от The Wall Street Journal близо половината от 2.05 трлн. евро местни депозити в Италия са на поискване и съответно към тях лесно може да има натиск за осребряване от вложителите. В Испания това съотношение е под 1/3 (0.47 от 1.55 трлн. евро), а в Португалия - около 1/5 (28 от 133 млрд. евро).

Натискът обаче идва не само от местния, а и от външния пазар. По изчисления на Citigroup чуждите депозити в гръцки банки са спаднали с 64% от върха им, от ирландски - 55%, португалски - с 37%. В Испания и Италия този показател засега е по-нисък - съответно 13 и 34%. На тази база те виждат потенциал за отлив от 185 млрд. евро от испански институции и 60 млрд. евро от италиански, ако недоверието към двете големи проблемни икономики се покачи пропорционално на по-малките.

България за щастие не попада в подобни антикласации, но при 25% пазарен дял на банки с гръцка собственост нормално за чуждите инвеститори страната изглежда сред най-уязвимите. Според анализатор в голяма международна институция, до който "Капитал" се допита, ако Гърция напусне еврозоната, това ще остави доста сериозна дупка в банковата система на страната. Според него най-вероятният сценарий ще е продажба на активите с посредничеството на Европейската банка за възстановяване и развитие или на Европейската инвестиционна банка или влизането на някоя от двете институции с дял. "Поне две от големите гръцки банки си направиха регионални подхолдинги през последните, което предполагаме, че е под натиска на ЕИБ с цел да придобие дял и така да им налее ликвидност. Предполагаме, че и сега текат такива преговори", каза той.

Според български банкер обаче ще е трудно да се намерят частни купувачи за българските активи на гръцките банки, тъй като европейските финансови институции в момента са притиснати да трупат капитал и много от самите тях охотно биха се разделили с поделенията си в Източна Европа. Затова не е изключено в ролята на купувач да трябва да влезе и българската държава. "Купувачи, ако въобще има такива, могат да се търсят само на Изток", обобщи той.

Технически има начини да се ограничи прекият ефект и контролът над платежната система от страна на БНБ не позволява гръцките банки да обезкръвят поделенията си. Според банков експерт обаче заразата няма как да не влезе по други канали - чрез оскъпяване на финансирането на правителството, чрез търговията, дори и чрез политиката през надигането на крайни и популистки идеи преди изборите догодина.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Печалбата на банките за април се свива с почти 60% до 60 млн. лв. Печалбата на банките за април се свива с почти 60% до 60 млн. лв.

Данните показват рязък скок на лихвите и спад на обемите при новите потребителски кредити

31 май 2020, 1056 прочитания

Банковото кредитиране се свива с над 300 млн. лв. през април 4 Банковото кредитиране се свива с над 300 млн. лв. през април

Засега не се наблюдава покачване при лошите и преструктурирани заеми

28 май 2020, 2993 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Банкерът на Ватикана бе уволнен

Според Светия престол Еторе Готи Тедески е нарушил стандартите на управление

Още от Капитал
Ресторанти на корона диета

След нокдауна, който вирусът нанесе на заведенията, възстановяването ще е бавно и трудно, бизнес моделите ще се променят още, а доставките ще играят все по-важна роля

Финaнсови играчки за деца

Банките отдавна имат предложения за разплащания за най-малките, но в сегмента навлизат и финтех компании

Новият син папа

Наско Сираков няма финансовия ресурс да издържа "Левски", но разполага с доверието на феновете

Епидемията от COVID-19 в Русия е много по-тежка, отколкото Кремъл признава

Подобно на своя съветски предшественик, системата на Владимир Путин е пълна с лъжи

Средиземноморска арт диета

Парижкият дигателен център за изкуство Atelier Des Lumieres показва изложба с работи на Моне, Реноар, Шагал

Ако това е чалга – аз съм "за"

Защо Мила Роберт е явление на попкултурната сцена в България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10