Натискът върху испанските банки расте
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Натискът върху испанските банки расте

С новата помощ за Bankia общата сума, инжектирана от правителството в банковата система от началото на кризата, ще надмине 33 млрд. евро, или 3% от БВП

Натискът върху испанските банки расте

Държавата ще придобие около 90% от четвъртата по големина банка в страната Bankia

4267 прочитания

С новата помощ за Bankia общата сума, инжектирана от правителството в банковата система от началото на кризата, ще надмине 33 млрд. евро, или 3% от БВП

© ANDREA COMAS


23.5

млрд. евро ще е общата помощ за закъсалата банка
Пазарите са притеснени, че Испания може да прибегне до финансова помощ.

Проблемите в банковия сектор на Испания се увеличават, а това повдига нови притеснения за икономиката на страната и възможността й да покрива задълженията си. В края на миналата седмица стана ясно, че правителството ще придобие 90% от четвъртата по големина местна банка Bankia. Това стана, след като в петък компанията майка BFA (Banco Financiero y de Ahorro) поиска нова финансова помощ в размер на 19 млрд. евро. С това общият размер на държавната помощ за закъсалата банка ще достигне 23.5 млрд. евро. Натискът върху испанските финансови институции бе увеличен от агенция Standard&Poor’s, която в петък понижи рейтингите на пет испански банки, като статусът на Banco Popular, Bankia и Bankinter бе свален до ниво "боклук".

Миналия месец същата агенция понижи с две степени и кредитния рейтинг на Испания именно заради нарастващата вероятност страната да поеме допълнително дългово бреме, за да подкрепи банковата си система.

Нови загуби

В петък търговията с акциите на Bankia беше прекратена на фондовата борса в Мадрид, докато мениджърите ѝ съставят плана за преструктуриране. След заседание на борда на директорите й бе съобщено за промяна в постигнатите резултати - оказа се, че за 2011 г. банката регистрира загуба от 2.97 млрд. евро, докато през февруари бе обявена печалба от 307 млн. евро. Новопризнатите загуби включват отписване на 1.6 млрд. евро от стойността на фирмени дялове, включително на 12-те процента в International Airlines Group, и 5.3% дял в енергийната компания Iberdrola.

"В бъдещите ни планове логично е включена продажбата на дяловете ни, включително и заради регулаторните изисквания", коментира председателят на банката Хoсе Игнасио Гоириголсари. От банката заявиха, че очакват европейските регулатори да одобрят новата помощ през юни. Тя ще бъде използвана за увеличаване на провизиите срещу загуби от недвижими имоти и ще увеличи съотношението на капитала от първи ред до 9.6%.

Банката, която държи 10% от депозитите в страната, беше частично национализирана преди няколко седмици заради проблеми с необслужвани ипотечни кредити. Това стана чрез заем от испанския спасителен фонд FROB на стойност 4.47 млрд. евро, който бе заменен за дял от 45% в кредитната институция. Съгласно испанското законодателство правителството трябва отново да продаде финансовата институция до три години. Само преди две седмици Bankia трябваше да уверява своите клиенти, че парите им са на сигурно място, след като испански вестник съобщи, че вложители изтеглят депозитите си.

Банковата система е все по-зависима от държавата

Лошите кредити на испанските банки, които растат на фона на икономическия спад и безработицата от над 24%, са в основата на притесненията, че Испания може да е поредната страна от еврозоната, която ще прибегне до международна финансова помощ. С новата помощ за Bankia общата сума, инжектирана от правителството в банковата система от началото на кризата, ще надмине 33 млрд. евро, или 3% от БВП. От започването на световната финансова криза през 2008 г. испанското правителство направи вече четири опита да подкрепи банковата система, като последните мерки предвиждаха кредитните институции да заделят 30 млрд. евро допълнителни резерви, за да покрият потенциални загуби от кредити, използвани за покупка на недвижими имоти, след като през февруари те получиха нареждане да заделят 54 млрд. евро.

23.5

млрд. евро ще е общата помощ за закъсалата банка
Пазарите са притеснени, че Испания може да прибегне до финансова помощ.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    vassilun avatar :-?
    vassilun

    "...заем от испанския спасителен фонд FROB на стойност 4.47 млрд. евро, който бе заменен за дял от 45% в кредитната институция. "

    Има някаква грешка горе!

    Ако 4.5 млрд. са 45%, то 100% са 10 млрд.! Тогава цялата помощ от 23.5 млрд. представлява повече от 200% от банката. Как стават тези работи? Аз не вярвам банк, която държи 10% от спестяванията в Испания да е оценена на само 10 млрд.!

  • 2
    misho73 avatar :-|
    misho73

    Опитите за поддръжка на социалната държава в Европа, т.е. т. нар. сегашен политически модел, твърде близък по същество до развития социализъм, вече будят сериозни притеснения, освен стандартния смях. Бавно и полека става ясно че трябва да се работи, освен да се плюска на кредит, докато през цялото време 90% от населението играе на спекула с имоти, дебилно вярващо във вечния растеж(!) и евтиния кредит. Изумително е, колко простата идея - връщането към добрия стар капитализъм, остава скрита за политическите елити, и по-важното за - техните избиратели. Докато познатият досега социализъм установи диктатура на пролетариата, който после се превърна в дегенерат, то на запад изобретиха диктатура на дегенератите, които след това ще се превърнат в пролетариат. Малко смешно, нали? А пък испанските банки са пътници, както и ирландските, а вероятно и част от италианските. Колко история за 2-3 години и то толкова скоро след разпада на изток!

  • 3
    m17 avatar :-P
    m17

    До коментар [#2] от "misho73":

    Напротив, идеята за добрия стар капитализъм не е скрита, и е добре позната и за елитите и за избирателите. Проблема с тази идея е че боли защото в добрия стар капитализъм се бачка здраво и се потребява малко. И поради това тази идея е крайно непопулярна. Не че има друг начин но понеже отлагането до край е в човешката природа, избиратели ще се дърпат до последно а и след това. Затова е важно 1-2-3 държави да бъдат оставени на съдбата си, за назидание на останалите.

  • 4
    vyrnym.izezo avatar :-|
    vyrnym.izezo

    До коментар [#2] от "misho73":

    бла бла, и какво ще работят при добрия стар капитализъм, без корпоративните балони и акселерирания сектор услуги:))) да не се окаже изведнъж, че решението е намаляване на работната седмица и още повече държавен сектор;)

    и е малко цинично под новина за поредното банково реанимиране да се аргументират действията като социални:)) щеше да е така ако не се намираха Дянковисти по белия свят.

  • 5
    vyrnym.izezo avatar :-|
    vyrnym.izezo

    До коментар [#3] от "m17":

    хора, осъзнавате ли, че сме в свят на свръхпроизводство, колкото и по- здраво да бачкате и по- малко да потребявате ефекта ще е същия, проблема е обратен, прекалено много безумни дейности са се навъдили, дерзайте в тази посока;)

  • 6
    misho73 avatar :-|
    misho73

    До коментар [#4] от "vyrnym.izezo":
    1. Намаляването на работния ден не е противно на капитализма, стига напредъка в технологиите да го позволява.
    2. Държавния сектор - всичко държавно трябва да се вмести в максимум 40% от БВП, в т.ч. пенсии, армия, полиция, съд и всякакви други.
    3. Банките се национализират/спасяват, защото станаха съучастници в безумието "вземи кредит, купи имот, той ще поскъпне, ще забогатееш", както и в "суверенните дългове са сигурни". Логичен резултат е акционерите да пият по една водица, което и става.
    4. Дянковистите са бъдещето, Венизелосите - миналото. Между другото Дянков зае доста важен пост - председател на надзора на ЕБВ, което е ясен знак.

  • 7
    misho73 avatar :-|
    misho73

    До коментар [#5] от "vyrnym.izezo":
    :-) Не така мислят умиращите от глад в т.нар. африкански рог. Арабската пролет също е пряк резултат от покачването на борсовите цени на житни и ориз, в условията на експанзиращ до взрив демогравски ръст. В крайна сметка, от всичките 7 милиарда на тази земя, проблем с храна/вода/едергия/знание проблем (сериозен) нямат по-малко от милиард. Ресурсите са все по-оскъдни, екологията цъка, драмите тепърва предстоят. ЦРУ говорят за първи еко-войни някъде към 2020-2040, т.е. ако е рекъл Господ ще ги доживеем. Сега гледаме началото, но тътена е доста по-дълбок. Твърде много неща не вървят по план. Апропо, дълговата криза в ЕС в дъното си е демографска! Ако се множахме като арабите, имотите наистина щяха да растат :-)

  • 8
    vyrnym.izezo avatar :-|
    vyrnym.izezo



    До коментар [#7] от "misho73":

    почвам отзад напред,

    - умиращите от глад и липса на други ресурси са резултат от систематична недалновидност, а не на липса на произведени блага, не могат да се ползват за аргумент в полза на недостатъчно положения труд, благата са налице, това че някой не може да се класира е друг проблем.
    -оскъдността на ресурсите също е аргумент по-скоро в забавянето на темпото и ограничаването на частните корпоративни интереси спрямо природата.

    та по същество:)

    дълговата криза наистина има демографски генезис и то в два аспекта, единия, както казваш е ипотечния, но да не забравяме балона - капиталов пенсионен модел.
    НО най- основното е, че държавите след 2рата световна все още не могат да намерят инструмент, който да позволи безпроблемно преразпределението на паричната маса, последователно се изчерпаха инфлацията, публичните дългове и физическото задлъжняване, сега вървим с бързи стъпки в обратен ред(ако не спрем това безумие с фискалната самоцелна дисциплина може да стигнем и до 1ва база- конфликт)

    държавния сектор само може да расте, никакви 40% няма как да са гранична стойност, хората все с нещо трябва да се занимават, а в системите, които решават проблеми и се предоставят блага по 'Парето' е най- ефективно да са безплатни и обществено субординирани

    за банките нищо не мога да кажа, зависи какъв инструмент ще бъде измислен, но Дянковците са бъдещето единствено на музеите за естествен антиинтелект, няма как статичното мислене разчитащо на шаблони да вземе връх.

    колкото до избирането му в ЕБВР:)) филма май съветски:) не Председател, а Представител на Борда на Гуверньорите и да ПРЕДСЕДАТЕЛСТВА следващата годишна конференция на ЕБРВ(в Турция през 2013 г.) институцията, разбира се, си има борд на Директорите, от които зависят реалните решения;)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK