С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
14 1 юни 2012, 16:00, 7668 прочитания

Големият испански грип

Проблемите на иберийските банки вече започват да изглеждат непреодолими за правителството и предизивикателство за еврозоната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Испанският грип не е тръгнал от Испания въпреки названието си. И не в Испания е имало най-много жертви от пандемията в началото на ХХ в. Родината на настоящите дългови проблеми в Европа също не е в Испания, макар отдавна да носи в себе си вируса. Случващото се на Иберийския полуостров много точно показва взаимосвързаността между банковия сектор, държавния дълг и кризата в цялата еврозона. Страната се оказа в епицентъра на финансовото бедствие: испанските банки са парализирани заради огромните загуби в резултат на раздаваните по време на бума щедри заеми на строители и имотни купувачи. Различните изчисления сочат, че финансовият сектор се нуждае от близо 180 млрд. евро - сума непосилна за испанското правителство и трудно продаваема в Брюксел. А още по-малко в Берлин, където данъкоплатецът трудно толкова скоро ще приеме една нова, но в пъти по-голяма Гърция.

Всичко започва (и свършва) с имотния балон. В началото на XXI в. Испания преживява бум на строителството в резултат на ниските лихви и притока на чужди капитали. От 2004 до 2008 г. цените скачат с 44%. След време съвсем естествено се оказва, че страната не се нуждае от тези жилища, хотели и вили. Докато през 2007 г. балонът се спука. А дъното все още не е достигнато: според икономистите Синция Алсиди и Даниел Грос имотните цени досега са паднали с 26% и ще е нужно още толкова, преди пазарът да достигне нормалност. Иронията в случая е, че през XXI в. (до кризата през 2008 г.) испанското правителство има добре балансиран бюджет за разлика от Италия, Португалия и Гърция. С бързия растеж на икономиката дългът продължава да намалява: през 2007 г. е едва 36% от БВП. А и Мадрид си изплаща задълженията - през същата година данъчните приходи са повече от разходите. Днес тези данни изглеждат като някакъв сън.


Омагьосаният кръг продължава да се върти. В момента парите напускат финансовите институции в страната с невиждани темпове. Данни от Националната банка на Испания показват, че през април 66.2 млрд. евро са лири изпратени в чужбина в сравнение с 5.4 млрд. евро, внесени в страната преди година. Затегнатите кредити за бизнеса влошават още повече икономическата ситуация. Правителството и без това е ограничено в маневрирането, а ситуацията се влошава буквално с часове. В сряда, 30 май, доходността по 10-годишните облигации достигна 6.7% в сравнение с 5% в началото на март. Пазарът не случайно не вярва на Испания. След като в продължение на седмици правителството настояваше, че една от най-големите банки в страната - Bankia, не се нуждае от прясно финансиране, стана ясно, че дупката в баланса й е 23 млрд. евро. Стряскащото е, че никой не знае откъде ще дойдат тези пари. Гигантът беше създаден през 2010 г. от сливането на седем регионални банки (тъй наречените cajas), които бяха най-уязвими към жилищния балон. Сега обаче открито се говори, че Испания може сама да си е създала най-големия банков фалит в историята си. Плановете да се намери решение за Bankia стигнаха до открити призиви от страна на испанските лидери ЕЦБ отново да се намеси на пазара на държавен дълг, да й се разреши (и/или на Европейския стабилизационен механизъм) да рекапитализира банки, а дори беше направена и елегантна схема как правителството да напълни банката със свой дълг, който тя да ползва като обезпечение за евтина ликвидност от ЕЦБ. Всички тези идеи нормално срещнаха отпора на една или друга европейска държава или институция. Редакторът на британския Daily Telegraph коментира, че половинчатите намеси, които ЕЦБ правеше досега, може дори да имат негативен ефект, след като покупките на гръцки облигации от централната банка и неучастието й в отписването на дълга прехвърлиха повече загуби върху частния сектор и това може да изплаши инвеститорите повече, отколкото да ги успокои.

Но да беше само Bankia. Никой все още не може да каже със сигурност колко са токсичните заеми в балансите на останалите испански банки. Ето защо посочените 180 млрд. евро за рекапитализация на сектора все още са само прогнозни и могат да набъбнат. Грос и Алсиди смятат, че ненужното строителство в Испания струва около 380 млрд. евро, или 37% от БВП - далеч повече от досега заделените като провизии и отписани от банките активи. С други думи, банките вече са поели огромни загуби, които ще стават по-големи през следващите години - над 250 млрд. евро, според Института за международни финанси.

"Ще е изключително трудно на правителството в Мадрид да спаси финансовите институции, без да направи огромна дупка в собствения си бюджет", заяви пред Би Би Си Франсис Люн от хонконгския Lyncean Holdings. Като капак не са само последствията от имотния балон. Повечето регионални правителства не могат да ограничат свръхразходите си. Агенция Fitch понижи оценката за осем автономни области заради техните структурни бюджетни дефицити.



На фона на тази мрачна картина за правителството на Мариано Рахой ще е изключително трудно да намери пари. Ако прибегне до международните пазари, това ще отвори дупка в бюджета, която допълнително ще засили недоверието, че може да се справи с банковия си проблем. Ако прибегне до фонда за преструктуриране на банките, ще срине доверието, че има подкрепа за останалите финансови институции и може да разпространи инвеститорската и депозантската паника към тях. А ако поиска помощ от Европа, ще загуби политическа подкрепа за реформите, които се опитва да проведе, и ще жертва икономическа независимост.

Икономиката и без това е сериозно разклатена: безработицата достигна 25%, тъй като преди кризата една седма от населението беше заето в строителството. Потреблението е ограничено, а износът също намалява. От кабинета в Мадрид се очаква да понижи бюджетния си дефицит от 8.9 до 3% през следващата година. Така че изобщо не изглеждат преувеличени думите на бившия премиер Фелипе Гозалес: "Намираме се в най-лошата криза в досегашния ни живот."

Управителят на националната банка Мигел Анхел Ордонес обясни, че Испания може да прибегне до по-високи данъци, за да намали дефицита си. А премиерът Мариано Рахой продължава да настоява, че страната не се нуждае от спасителен пакет. Но намеса от страна на Европа и МВФ изглежда все по-вероятна (виж другия текст), тъй като парите просто няма откъде да дойдат. Испанският спасителен фонд FROB има останали едва 5.3 млрд. евро. "На ниво от 7% доходност е много трудно някой да финансира Испания. И то не само от правителството, но и от големите банки и компании. Пазарите просто ще затворят", заяви пред CNBC Сантяго Валверде, преподавател по икономика в Университета в Гранада.

Лошата новина е, че с всеки ден отлагане на решението напрежението само расте. Неизвестността преди изборите в Гърция не помага, а резултатът може да отприщи същинска зараза. Тогава досегашните мерки на парче вече няма да помагат дори за отлагане на проблемите.

Кой ще плаща сметката 

Испания продължава да настоява, че не се нуждае от финансова подкрепа, но лидерите й вече призовават Европа да действа някак. Големият дебат е как, а основният въпрос е откъде ще дойдат парите. Според икономисти цената на спасяването на четвъртата най-голяма икономика в еврозоната може да достигне 500 млрд. евро. Европейският стабилизационен механизъм, който влиза в сила на 1 юли, разполага със 700 млрд. евро. Тази сума може и да стигне за Испания, но ще е крайно недостатъчна и за Италия, която може да бъде повлечена в кризата.

"Изключително важна е намесата на ЕС. В противен случай испанските проблеми могат да сринат банковата система в еврозоната. Според Банката за международни разплащания загубите на европейските банки могат да достигнат 672 млрд. евро  в случай на срив на испанската държава, банки и компании", се казва в анализ на Bloomberg. И тук идва най-важният въпрос: Какво крепи единната валута и кой ще е кредиторът от последна инстанция. Испанският вицепремиер Сорая Сайнц де Сантамария предупреди, че не става въпрос само за съдбата на страната му, а за бъдещето на самия Европейски съюз: "Ако ЕС не укрепи еврозоната с някакъв вид механизъм, вече няма да си говорим за това кой напуска и кой остава, а за бъдещето на самата общност. Какво е ЕС без еврото?"

Eвропейската комисия обмисля и възможността Европейският стабилизационен механизъм да отпуска средства директно на закъсалите банки. Подобно решение ще изисква промяна на фискалния пакт в момент, когато продължава ратифицирането от страните членки. Което ще отнеме много време.

И в този момент вече всички се сещат за големите спасители. Остава възможността по-богатите държави Франция, и особено Германия да спасят Испания с купища пари. Същото направиха с Португалия и Ирландия. С тази разлика, че Испания е далеч по-голяма и далеч по-скъпа. Последната идея на европейските лидери е да дадат повече гъвкавост на правителството в Мадрид при определянето на дефицитните ограничения. "Ако Испания намали дефицита в автономните си области и представи стабилен двегодишен бюджет, тогава сме готови да обмислим удължаване на срока за коригиране на прекомерния дефицит с една година до 2014 г., обяви еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен.

А все повече се говори и за обща паневропейска банкова гаранция или за федерален банков съюз, при който страните няма сами да се справят с финансовите си проблеми. Проблемът е, че през тези идеи отново прозира идеята германците да бъдат поканени на края на обилната вечеря и да поделят по братски сметката. Сега остава само да ги убедят, че алтернативата е по-лоша.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 31 август

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

ЕЦБ затвори шестата по големина банка в Латвия 2 ЕЦБ затвори шестата по големина банка в Латвия

Причината е установена неплатежоспособност

17 авг 2019, 2991 прочитания

Обезщетение по образец Обезщетение по образец

Точна методика ще замени досегашното определяне на компенсации при катастрофи на база съдебна преценка и практика

16 авг 2019, 2011 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Кой спечели конкурса за стипендии на ARC Academy

Петимата финалисти ще получат 50% от стипендията за магистърската програма "Реклама и бранд мениджмънт"

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Финанси" Затваряне
Спасителят от Оман

Десет месеца след като БНБ поиска от Инвестбанк да увеличи капитала си с 50 млн. лв. се намери инвеститор. Остава регулаторът да го одобри

Защо се бавят бързите влакове

КЗК връща в спечелени от чужди компании търгове за нови жп линии играчи като Ковачки, "Водстрой" и "Джи Пи груп"

Как Су-25 полетя към Беларус "през задния вход"

Ремонтът на щурмовите самолети продължава след сложен парламентарен лупинг

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Ново място: Клуб за естетическо възпитание на артиста (К.Е.В.А.)

Втори живот за знаковото място до НАТФИЗ

20 въпроса: Теодора Димова

Новият роман "Поразените" ни връща към събитията от 1944 г. и вече е в книжарниците