Големият испански грип
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Големият испански грип

Големият испански грип

Проблемите на иберийските банки вече започват да изглеждат непреодолими за правителството и предизивикателство за еврозоната

Константин Николов
8125 прочитания

© reuters


Испанският грип не е тръгнал от Испания въпреки названието си. И не в Испания е имало най-много жертви от пандемията в началото на ХХ в. Родината на настоящите дългови проблеми в Европа също не е в Испания, макар отдавна да носи в себе си вируса. Случващото се на Иберийския полуостров много точно показва взаимосвързаността между банковия сектор, държавния дълг и кризата в цялата еврозона. Страната се оказа в епицентъра на финансовото бедствие: испанските банки са парализирани заради огромните загуби в резултат на раздаваните по време на бума щедри заеми на строители и имотни купувачи. Различните изчисления сочат, че финансовият сектор се нуждае от близо 180 млрд. евро - сума непосилна за испанското правителство и трудно продаваема в Брюксел. А още по-малко в Берлин, където данъкоплатецът трудно толкова скоро ще приеме една нова, но в пъти по-голяма Гърция.

Всичко започва (и свършва) с имотния балон. В началото на XXI в. Испания преживява бум на строителството в резултат на ниските лихви и притока на чужди капитали. От 2004 до 2008 г. цените скачат с 44%. След време съвсем естествено се оказва, че страната не се нуждае от тези жилища, хотели и вили. Докато през 2007 г. балонът се спука. А дъното все още не е достигнато: според икономистите Синция Алсиди и Даниел Грос имотните цени досега са паднали с 26% и ще е нужно още толкова, преди пазарът да достигне нормалност. Иронията в случая е, че през XXI в. (до кризата през 2008 г.) испанското правителство има добре балансиран бюджет за разлика от Италия, Португалия и Гърция. С бързия растеж на икономиката дългът продължава да намалява: през 2007 г. е едва 36% от БВП. А и Мадрид си изплаща задълженията - през същата година данъчните приходи са повече от разходите. Днес тези данни изглеждат като някакъв сън.

Омагьосаният кръг продължава да се върти. В момента парите напускат финансовите институции в страната с невиждани темпове. Данни от Националната банка на Испания показват, че през април 66.2 млрд. евро са лири изпратени в чужбина в сравнение с 5.4 млрд. евро, внесени в страната преди година. Затегнатите кредити за бизнеса влошават още повече икономическата ситуация. Правителството и без това е ограничено в маневрирането, а ситуацията се влошава буквално с часове. В сряда, 30 май, доходността по 10-годишните облигации достигна 6.7% в сравнение с 5% в началото на март. Пазарът не случайно не вярва на Испания. След като в продължение на седмици правителството настояваше, че една от най-големите банки в страната - Bankia, не се нуждае от прясно финансиране, стана ясно, че дупката в баланса й е 23 млрд. евро. Стряскащото е, че никой не знае откъде ще дойдат тези пари. Гигантът беше създаден през 2010 г. от сливането на седем регионални банки (тъй наречените cajas), които бяха най-уязвими към жилищния балон. Сега обаче открито се говори, че Испания може сама да си е създала най-големия банков фалит в историята си. Плановете да се намери решение за Bankia стигнаха до открити призиви от страна на испанските лидери ЕЦБ отново да се намеси на пазара на държавен дълг, да й се разреши (и/или на Европейския стабилизационен механизъм) да рекапитализира банки, а дори беше направена и елегантна схема как правителството да напълни банката със свой дълг, който тя да ползва като обезпечение за евтина ликвидност от ЕЦБ. Всички тези идеи нормално срещнаха отпора на една или друга европейска държава или институция. Редакторът на британския Daily Telegraph коментира, че половинчатите намеси, които ЕЦБ правеше досега, може дори да имат негативен ефект, след като покупките на гръцки облигации от централната банка и неучастието й в отписването на дълга прехвърлиха повече загуби върху частния сектор и това може да изплаши инвеститорите повече, отколкото да ги успокои.

Но да беше само Bankia. Никой все още не може да каже със сигурност колко са токсичните заеми в балансите на останалите испански банки. Ето защо посочените 180 млрд. евро за рекапитализация на сектора все още са само прогнозни и могат да набъбнат. Грос и Алсиди смятат, че ненужното строителство в Испания струва около 380 млрд. евро, или 37% от БВП - далеч повече от досега заделените като провизии и отписани от банките активи. С други думи, банките вече са поели огромни загуби, които ще стават по-големи през следващите години - над 250 млрд. евро, според Института за международни финанси.

"Ще е изключително трудно на правителството в Мадрид да спаси финансовите институции, без да направи огромна дупка в собствения си бюджет", заяви пред Би Би Си Франсис Люн от хонконгския Lyncean Holdings. Като капак не са само последствията от имотния балон. Повечето регионални правителства не могат да ограничат свръхразходите си. Агенция Fitch понижи оценката за осем автономни области заради техните структурни бюджетни дефицити.

На фона на тази мрачна картина за правителството на Мариано Рахой ще е изключително трудно да намери пари. Ако прибегне до международните пазари, това ще отвори дупка в бюджета, която допълнително ще засили недоверието, че може да се справи с банковия си проблем. Ако прибегне до фонда за преструктуриране на банките, ще срине доверието, че има подкрепа за останалите финансови институции и може да разпространи инвеститорската и депозантската паника към тях. А ако поиска помощ от Европа, ще загуби политическа подкрепа за реформите, които се опитва да проведе, и ще жертва икономическа независимост.

Икономиката и без това е сериозно разклатена: безработицата достигна 25%, тъй като преди кризата една седма от населението беше заето в строителството. Потреблението е ограничено, а износът също намалява. От кабинета в Мадрид се очаква да понижи бюджетния си дефицит от 8.9 до 3% през следващата година. Така че изобщо не изглеждат преувеличени думите на бившия премиер Фелипе Гозалес: "Намираме се в най-лошата криза в досегашния ни живот."

Управителят на националната банка Мигел Анхел Ордонес обясни, че Испания може да прибегне до по-високи данъци, за да намали дефицита си. А премиерът Мариано Рахой продължава да настоява, че страната не се нуждае от спасителен пакет. Но намеса от страна на Европа и МВФ изглежда все по-вероятна (виж другия текст), тъй като парите просто няма откъде да дойдат. Испанският спасителен фонд FROB има останали едва 5.3 млрд. евро. "На ниво от 7% доходност е много трудно някой да финансира Испания. И то не само от правителството, но и от големите банки и компании. Пазарите просто ще затворят", заяви пред CNBC Сантяго Валверде, преподавател по икономика в Университета в Гранада.

Лошата новина е, че с всеки ден отлагане на решението напрежението само расте. Неизвестността преди изборите в Гърция не помага, а резултатът може да отприщи същинска зараза. Тогава досегашните мерки на парче вече няма да помагат дори за отлагане на проблемите.

Кой ще плаща сметката 

Испания продължава да настоява, че не се нуждае от финансова подкрепа, но лидерите й вече призовават Европа да действа някак. Големият дебат е как, а основният въпрос е откъде ще дойдат парите. Според икономисти цената на спасяването на четвъртата най-голяма икономика в еврозоната може да достигне 500 млрд. евро. Европейският стабилизационен механизъм, който влиза в сила на 1 юли, разполага със 700 млрд. евро. Тази сума може и да стигне за Испания, но ще е крайно недостатъчна и за Италия, която може да бъде повлечена в кризата.

"Изключително важна е намесата на ЕС. В противен случай испанските проблеми могат да сринат банковата система в еврозоната. Според Банката за международни разплащания загубите на европейските банки могат да достигнат 672 млрд. евро  в случай на срив на испанската държава, банки и компании", се казва в анализ на Bloomberg. И тук идва най-важният въпрос: Какво крепи единната валута и кой ще е кредиторът от последна инстанция. Испанският вицепремиер Сорая Сайнц де Сантамария предупреди, че не става въпрос само за съдбата на страната му, а за бъдещето на самия Европейски съюз: "Ако ЕС не укрепи еврозоната с някакъв вид механизъм, вече няма да си говорим за това кой напуска и кой остава, а за бъдещето на самата общност. Какво е ЕС без еврото?"

Eвропейската комисия обмисля и възможността Европейският стабилизационен механизъм да отпуска средства директно на закъсалите банки. Подобно решение ще изисква промяна на фискалния пакт в момент, когато продължава ратифицирането от страните членки. Което ще отнеме много време.

И в този момент вече всички се сещат за големите спасители. Остава възможността по-богатите държави Франция, и особено Германия да спасят Испания с купища пари. Същото направиха с Португалия и Ирландия. С тази разлика, че Испания е далеч по-голяма и далеч по-скъпа. Последната идея на европейските лидери е да дадат повече гъвкавост на правителството в Мадрид при определянето на дефицитните ограничения. "Ако Испания намали дефицита в автономните си области и представи стабилен двегодишен бюджет, тогава сме готови да обмислим удължаване на срока за коригиране на прекомерния дефицит с една година до 2014 г., обяви еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен.

А все повече се говори и за обща паневропейска банкова гаранция или за федерален банков съюз, при който страните няма сами да се справят с финансовите си проблеми. Проблемът е, че през тези идеи отново прозира идеята германците да бъдат поканени на края на обилната вечеря и да поделят по братски сметката. Сега остава само да ги убедят, че алтернативата е по-лоша.

Фотограф: reuters

Испанският грип не е тръгнал от Испания въпреки названието си. И не в Испания е имало най-много жертви от пандемията в началото на ХХ в. Родината на настоящите дългови проблеми в Европа също не е в Испания, макар отдавна да носи в себе си вируса. Случващото се на Иберийския полуостров много точно показва взаимосвързаността между банковия сектор, държавния дълг и кризата в цялата еврозона. Страната се оказа в епицентъра на финансовото бедствие: испанските банки са парализирани заради огромните загуби в резултат на раздаваните по време на бума щедри заеми на строители и имотни купувачи. Различните изчисления сочат, че финансовият сектор се нуждае от близо 180 млрд. евро - сума непосилна за испанското правителство и трудно продаваема в Брюксел. А още по-малко в Берлин, където данъкоплатецът трудно толкова скоро ще приеме една нова, но в пъти по-голяма Гърция.

Всичко започва (и свършва) с имотния балон. В началото на XXI в. Испания преживява бум на строителството в резултат на ниските лихви и притока на чужди капитали. От 2004 до 2008 г. цените скачат с 44%. След време съвсем естествено се оказва, че страната не се нуждае от тези жилища, хотели и вили. Докато през 2007 г. балонът се спука. А дъното все още не е достигнато: според икономистите Синция Алсиди и Даниел Грос имотните цени досега са паднали с 26% и ще е нужно още толкова, преди пазарът да достигне нормалност. Иронията в случая е, че през XXI в. (до кризата през 2008 г.) испанското правителство има добре балансиран бюджет за разлика от Италия, Португалия и Гърция. С бързия растеж на икономиката дългът продължава да намалява: през 2007 г. е едва 36% от БВП. А и Мадрид си изплаща задълженията - през същата година данъчните приходи са повече от разходите. Днес тези данни изглеждат като някакъв сън.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    donio avatar :-|
    donio

    Тя кризата е като сифилиса,никой не иска да си признае ,че е от него.На сифилиса му викали"френска болест" след напалеонавата нашествие в Полша "полска" и така нататък из Европата та чак до Америка.Така че гриппът както глупостта ,сифилисът и кризата не са само испански.

  • 2
    dggm avatar :-|
    dggm

    До коментар [#1] от "donio":

    Цената на парите ще се срути в "стабилните" пазари.

    Няма механизъм за пренасочване на ликвидността, който обаче да не е откровенни социални помощи (който пазарите отхвърлят).

    Ще плачат за икономиите на Меркел, но ще е късно. Балтийските държави си пият лекарстовото и мълчат, но те имат емиграция към Лондон. Испанците едва ли ще се навият да работят за без пари на Севера.

  • 3
    vyrnym.izezo avatar :-|
    vyrnym.izezo

    До коментар [#2] от "dggm":

    какви икономии пак, ти каква статия четеш, говори се за последствията от имотния балон... от спасяването на банките и досегашните испански икономии... резултатите са , ще трябва да ги спасим пак, с още икономии:)))

    само си прав, че испанците (а англичаните, ако си чул) няма да искат да си играят на трудова миграция... Балтийските държави си мълчали:) те поне мълчат, ние се хвалим с глупостта си

  • 4
    donio avatar :-|
    donio

    Имам усещането,че Германия започва да се спасява поединично след посещението на Путин с помоща на Русия.Чуват се пропагандни клишета,ставала много за висима от Русия.Щом отвъд океана не са доволни значи Меркел действува правилно защото всички чакат на нейната врата.Учуден съм от нашия президентин и антируските му изцепки заедно с онова момче от външно.Веднага миналата седмица обаче се появи статия в германската преса за миналото на нашия министър-председател.Изглежда искат нещо да напомнят на нашите"политици",че ако те получават от другаде народеца чака на фондовете на ЕС,а те на Германия най-вече.Пак настъпваме чапата и топоришката по главата.Какво ще получим от САЩ? Отговорете ми щото на мене не ми е ясно.От Русия,Китай и Германия ми ясно.България е била добре когато Русия и Германия са добре.

  • 5
    kai avatar :-|
    kai

    Вече има достатъчно проучвания колко ще загубят отделните държави при разпад на еврозоната. Първата година загубите на германия ще бъдат най-малки като процент от БВП. Но в дългосрочен период най-губещите от разпад на еврозоната ще бъдат точно германците.

    така че те трябва да са идиоти за да позволят това да се случи. А поне до сега не се държат като идиоти.

  • 6
    twe38546258 avatar :-|
    twe38546258

    Целта беше да се срине икономиката на Испания, за да им се набутат заеми от банкерите с големи лихви. Първо ставаше въпрос за 100 милиарда, сега се споменава сумата от 350 милиарда. Някой си играе игрички със съдбата на хората, но е възможно да дойде комунизъм и крайно десни елементи. Да настъпят вълнения и този някой или някои да пострадат сериозно. Справка спонсорирания от евреи Хитлер в един момент почва да ги изтребва.

  • 7
    zumz avatar :-|
    zumz

    Общата картина е вярна. Обаче и в най-голямата кочина могат да се открият бисери. Един възможен е Santander. По-малко изложен е на европейските финансови мъки тъй като голяма част от бизнеса им е насочен към Латинска Америка и Азия, а освен това фискалната им дисциплина е по-строга отколкото на другите големи испански банки. И поради това падането акциите на Santander до нивото наблюдавано в момента е неоправдано с оглед реалния потенциал на институцията, по-скоро е резултат на общата психологическа паника. И за да не съм голословен - заложих част от скромните си свободни средства на Santander. Прогнозата ми е удвояване стойността на акциите при леко стабилизиране на ситуацията в Испания и възможно 3-5 кратно повишение ако кризата се преодолее в рамките на 2 г. Шансът за банкрут на Santander така както стоят нещата в момента е практически нулев. А пък ако въобще се стигне до такъв сценарий - Мадрид няма да го позволи - французите им дадоха добър пример с техни големи банки през 2008-09.

  • 8
    dimhristov avatar :-P
    dreamer

    До коментар [#7] от "zumz":

    Не се надявай, че ако има паника някоя банка ще я избегне. Ако ще и да отчита баснословни печалби всяка година. Паниката не се ръководи от резултати. Не пренебрегвай твърде голямата вероятност гръцкия сценарий да се повтори в Испания, а след това в Италия и накрая във Франция. Европа е потънала в дългове толкова много, че на практика вече е задушена, само дето електората не го знае. Социалистическото управление в последните години просто си каза думата. И ние живяхме на кредит през осемдесетте и фалирахме. Същото ги чака и държавите от ЕС.

  • 9
    zeer_streng avatar :-|
    zeer_streng

    [quote#8:"dreamer"] Европа е потънала в дългове толкова много, че на практика вече е задушена, само дето електората не го знае. Социалистическото управление в последните години просто си каза думата. И ние живяхме на кредит през осемдесетте и фалирахме. Същото ги чака и държавите от ЕС. [/quote]

    Три пследователни лъжи.
    1.Потънала била Европа. А Америка не е ли потънала? И към чии банки има дълг Европа? Не е ли към американските? Кризата дойде от Америка и там са причинителите и.
    2.Социалисти в САЩ никога не са управлявали, а кризата дойде от там. И в Европа не навсякъде дългът е направен от социалистически правителства.
    3.България през осемдесетте беше в много по-добро положение от сега. Хората работеха, раждаха се българчета, животът непрекъснато се подобряваше. На нас ни спретнаха "оранжева" революция със син цвят.

  • 10
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    "Испанската инфлуенца" е погребала доста хора, дано да не се окажете пропоци с това название. Малко сме смешни с разсъжденията как американският балон по недвижимостите бил предизвикал кризата в Испания - голяма част от инвестиционните средства на Уолстрийт са чужди, включително европейски, и няма как колебанията да не се отразят. Въпросът е да се избере Кейнсиянският път на Буш/Обама и да се прехвърлят проблемите върху данъкоплатците - сегашни и бъдещи, или да се следват немските препоръки за затягане на колана (които работят добре за немската психика и икономика, но за юга едва ли).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK