Джузепе Граминя: До 10% от малките фирми в САЩ ползват държавни гаранции

Ако частния сектор е ефективен, няма да има нужда правителството да се намесва

Джузепе Граминя е главен икономист в Американската агенция за малък и среден бизнес. Той специализира в ефектите на финансовата криза върху малките и средните предприятия. Граминя беше в България, като казва той "за да споделя опит и за да се уча, а и да открадна идеи". Една от идеите, която твърди, че харесва много, е тази за софийския технологичен парк.

Основното оплакване на малкия и средния бизнес е от липсата на финансиране. Банките буквално замразиха кредитните линии. Какво може да се направи?

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Това е глобален проблем. Видяхме го и в САЩ, има го навсякъде в ЕС. Това, което ние направихме, е, че се намесихме агресивно на финансовите пазари. Федералният резерв свали краткосрочните лихви почти до нулата, а също така използва и нестандартни средства - например изкупи неликвидните заеми на банките в началото на кризата. Смятам, че това имаше много добър ефект. Това, което направихме за малкия и средния бизнес, е, че разширихме вече съществуващите гаранции, които предоставяхме на банките, кредитиращи такива фирми. Тези гаранции се предоставят при провал на пазарния механизъм - т.е. банката по някакви причини първо трябва да е казала "не", но искащият заем да е всъщност добър кандидат. Това е малък процент от кандидатите.

Как определяте добрите кандидати?

Пазарът ги определя. След като му откажат кредит, бизнесът пита "ако взема гаранция от агенцията, ще ми дадете ли заем" и ако банката отговори утвърдително, той подава документи при нас. Ние го проучваме според критериите ни и гарантираме от 75 до 85% от кредита. По време на кризата вдигнахме тази гаранция до 90%. От 1-2% може би сме стигнали до 10% от кредитите към малкия и средния бизнес. Играем доста голяма роля и при рисковия капитал. Той е малък в нашия портфейл - 2.8 млрд. долара от 17-18 млрд. общо, но играе голяма роля във финансирането на иновации, особено такива със социален или дистрибутивен характер.



Има вечен дебат в САЩ за ролята и размера на правителствената намеса в икономиката. В Европа исторически дебатът е по-различен. Каква всъщност е ролята на правителството?

Видът на намесата се определя от нуждата. А тя се определя от провала на пазара. Ако частният сектор е ефективен, няма да има нужда правителството да се намесва. Но ако по някаква причина той не предоставя добра услуга или има нужда от стимул, който не изкривява пазара, а му помага, то правителството има роля. Например ние помагаме в дадени случаи, защото е ясно, че в тях малките и средните компании страдат само заради размера си.

Има ли алтернатива на банковото финансиране?

Разбира се. Има много начини да се намери финансиране. Поговорката е, че в началото на пътя на една компания тези, които я финансират, са три вида - семейство, приятели и глупаци. И това важи за всяка икономика. Но има рисков капитал, бизнес ангели, интересен модел са секторните организации за взаимно гарантирани заеми, които съществуват в Европа. Ние например позволихме да се събира акционерен капитал по интернет, с по-малки регулаторни условия, но все пак да може инвеститорите да са защитени (crowd-funding - при него предприемачът обявява идеята си и всеки, който желае може да участва във финансирането й - бел.ред). Това е демократизация на пазара. Преди за под 2 млн. долара и 500 инвеститори не трябваше да минаваш през регулаторен орган. Сега вдигнахме прага на 5 млн. долара и 2000 инвеститори.

Трябва ли да е приоритет запазването на хората на работа?

Фирмата определя как ще използва ресурсите си. Имаме фонд за безработица, който помага при свиването на икономиките. Ние също така можем да дадем парите на човека, който трябва да ги вземе, за да започне той бизнес с тях. Разбирам, че Германия например има друг подход. Те стимулираха фирмите да запазят хората на работа и да разпределят болката, така да се каже. Но това зависи от ситуацията във всяка страна. Германският опит е интересен, но те всъщност имат недостиг на работна ръка. В тази ситуация е много скъпо да уволняваш.

Говорейки за Германия, един въпрос за еврокризата. Според вас ще проработи ли налагането на германския модел в цяла Европа?

Всяка промяна трябва да бъде съобразена с капацитета на едно общество да я поеме. Най-важното е информацията - когато взимаш стари ресурси и ги преместваш в нова реалност. В този момент всеки поотделно - общество, правителство, банки - може да няма достатъчно информация. Но като група, с диалог, имат по-добър шанс за намирането на този нов път. Затова критично важно в началото на такъв преход е информацията, не финансирането.