Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
25 22 юни 2012, 16:55, 8006 прочитания

Филип фон Лихтенщайн: Наливането на още и още пари е като хероин

Принцът на княжеството пред в. "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил
Принц Филип фон Лихтенщайн е по-малкият брат на княз Ханс-Адам Втори - държавния глава на малкото княжество. Той има дългогодишна кариера в банковата индустрия, като е преминал през Hambros Bank Ltd. в Лондон и Banque Rothschild в Париж. Бил е председател на надзорния съвет на LGT Bank и на управителния съвет на LGT Group - най-големият семеен фонд за управление на активи в Европа. В момента е председател заедно с брат си на борда на LGT Group Foundation. Принц Филип беше в България по покана на Сдружението на фамилния бизнес – България, което е част от FBN International

Какви са основните причини за успеха на LGT Group, която е най-големият семеен фонд за управление на активи в Европа? Клиентите ви основно от Европа ли идват или все повече и от възникващите пазари?  
     
- Една от основните причини за успеха ни е, че имаме дългосрочен подход. Винаги казвам: не сме спринтьори, а маратонци. Ние сме семейна компания на княжеското семейство на Лихтенщайн, управляваме неговите активи и сме изключително пунктуални как ги инвестираме. Когато най-големият ти клиент е и твой собственик, трябва да си много внимателен. Занимаваме се основно с управление на активи и частно банкиране и нямаме конфликт на интереси. Не сме като онези комплексни и големи финансови организации, които имат най-различни дейности: инвестиционно банкиране, банкиране на дребно, за частни клиенти и т.н., където винаги съществува рискът от конфликт на интереси.

Що се отнася до втория ви въпрос, от 80-90 млрд. швейцарски франка под наше управление около 20% са на институционални инвеститори - пенсионни фондове и държавни институции от цял свят - от Австралия през Северна Европа до Северна Америка и Азия. Останалата част идва от частни инвеститори. Около 15% от бизнеса ни е в Азия. Преди 25 години навлязохме в Хонконг и Сингапур. Не сме голяма група - над 1700 служители, от които 250 са в Азия.


Как случващото се в еврозоната се отразява върху Лихтенщайн?
- Ясно е, че ни оказва голямо влияние. Ние сме малка държава и изнасяме голяма част от продукцията си: дори и най-малката компания е експортно ориентирана. А сме вързани и към швейцарския франк, който е скъп и очевидно оскъпява и износа ни. За да успеем, експортът трябва да е много конкурентоспособен. Бих го сравнил с всекидневно вдигане на тежести в залата, което ти позволява да си постоянно в добро физическо състояние. Така че стабилната валута има своите предимства, но и недостатъци. Другото ни предимство е, че сме директна демокрация, също като Швейцария и всяко решение се взима по прозрачен начин. И най-важното: държавата няма никакъв дълг. И разполагаме с резерви, които могат да ни стигнат за повече от една година. Нито една от десетките банки в страната нямаха проблеми по време на кризата. Защото се занимават основно с частно банкиране и управление на активи.

Като човек със сериозен опит във финансовата сфера какво според вас е решението на случващото се в еврозоната?
- Не съм дипломат и затова ще бъда много директен. Не може да ядеш в хубав ресторант по цял ден, да пиеш най-добрите вина, а вечерта да не можеш да си платиш сметката. Така че идва време да миеш чинии в кухнята. Все едно да сте пристрастени към хероин и да искате да се откажете, което не е приятно изживяване. Точно това се случва и сега. За мен е погрешно да се наливат още и още пари. Защото това подобрява състоянието ви само за кратко време. А и дава погрешни стимули и сигнали. Мисля, че е трудно, но трябва да се откажем от тази система, при която политиците раздават несъществуващи пари само за да бъдат преизбрани. А несъществуващи пари означават дълг. Няма начин с натискането на един бутон да започнем да растем наново. Не вярвам в Дядо Коледа, нещата просто не стават така! Смятам, че държави като Гърция ще преживеят много трудни моменти, преди отново да растат до нивата в Европа. Те просто нямат нужната производителност на глава от населението като Германия, Белгия или Холандия. Икономиката им не е конкурентна. А като капак на всичко им се дават още и още заеми. Точно като хероин.

Как Лихтенщайн стана една от най-богатите страни и един от финансовите центрове в Европа?
- След Втората световна война страната е една от най-бедните на континента. Всъщност богатството ни идва от предприятия и производство - в момента извън финансовите услуги Лихтенщайн е една от най-индустриализираните държави. Финансовите услуги винаги ги е имало, но не бяха толкова силно представени. Възходът им започва през 60-те и 70-те години на миналия век. Според мен има две предпоставки, които позволяват финансовите услуги да растат и да бъдат ефективни. Едната е върховенството на закона, което означава предвидимост. Именно затова и в страната има регистрирани толкова много фирми: повече от всяка друга държава в Европа на глава от населението. Вторият важен фактор, който е взаимосвързан с върховенството на закона, е простата и последователна данъчна система, която да е ясна на всеки. Както много други държави в Централна и Източна Европа и България има плосък данък. И ние използваме части от подобна система.



Така че много малки средни и големи фамилни предприятия се разраснаха, за което помогна и споменатата данъчна система. Ако сте фирма и трябва да платите данък от 30%, докато вашите основни конкуренти плащат 12.5%, познайте кой ще излезе победител.

Извън финансовата сфера какви производства има Лихтенщайн?
- Ако погледнете разбивка за брутния вътрешен продукт, ще видите, че около 30% идват от финансовите услуги. Над 40% е производство - високи технологии, храни и др. Имаме водещи компании, които са активни от 50 години и сигурно присъстват и на българския пазар.

Споменахте швейцарския франк. Колко зависима е вашата икономика от швейцарската?
- Швейцария е най-големият ни експортен пазар. При население от 35 000 в Лихтенщайн имаме над 30 000 работни места. Което означава, че много от работещите - около 15 000, идват от съседни държави, най-вече от Швейцария и Австрия. Имаме митнически съюз с Швейцария, но сме и в европейската икономическа зона. Така че си партнираме с всички.  

Колко от тези 35 000 граждани работят в държавната администрация?
- Не знам точни числа, но около 500 до 700 души. Администрацията е малка, защото никой не иска да харчи пари за такива неща. А малка означава прозрачна. По този начин не можеш да се скриеш.

Държавата подпомага ли по някакъв начин споменатите от вас семейни фирми?
- Държавата по никакъв начин не бива директно да стимулира частния бизнес. Защото това ще означава, че знае всичко за пазара. Но пазарът се движи от милиони и милиарди хора. Всяко ваше решение - например дали ще пиете единично или двойно еспресо, има директно или индиректно отражение върху икономиката. Може и да не изглежда важно, но ако имате 1 милиард хора, които правят същото, отражението е голямо. Държавата просто трябва да осигурява определени услуги и да не се меси в пазарните условия. Ролята на правителството е да следи за върховенството на закона, за външната и вътрешната сигурност, за някои инфраструктурни проекти, които не могат да бъдат възложени на друг. Колкото по-малко се меси, толкова по-добре.

Такъв ли е съветът ви и към българското правителство - по-малко държавна намеса в икономиката?
- Не е моя работа да давам съвети. Личното ми убеждение е, че държавният апарат трябва да е малък, а гражданинът да е абсолютният суверен и да казва: държавата трябва да ми служи, а не аз на нея. Според мен това е причината държави като Швейцария и Лихтенщайн да се справят по-добре.

Но директната демокрация и референдумите, каквито често се правят в Лихтенщайн и Швейцария, не дават ли възможност за изблици на популизъм?
- Отговорът ми е следният: когато погледнете който и да е парламент по света, не виждате ли и там популисти. Това е съвсем естествено. Да, понякога може да има референдуми за неща, което не изглеждат много интелигентни. Но подобни случаи има и във всеки парламент. Важното е да се създаде правилният баланс.

Покрай случващото се в еврозоната се прокрадват все повече мнения, че Европа може да се превърне във федерация подобно на САЩ. Смятате ли, че това е възможно и къде ще е мястото на малка държава като Лихтенщайн?
- Смятам, че едно от основните предимства на Европейския съюз е различността. Защото създава конкуренция, а тя е фундаментът на здравото общество, среда и икономика. Малки държави, големи държави, парламентарни републики, монархии - различни системи, които се конкурират помежду си. Швейцария е много добър пример - конфедерация от 26 кантона, които по някакъв начин се състезават помежду си. Един кантон увеличава данъците и някои фирми се местят 20 км по-надолу в друг и започват бизнес там заради по-благоприятната среда. Ето това е здравословната конкуренция. А ако всичко е една обща система, правила и директиви, познайте какво ще се случи - конкуренцията ще намалее. Пироните трябва да изглеждат така и така, бананите да са еди-колко си големи. И ако някой дойде и каже: да, ама има едни малки банани, които имат друг вкус. Не, бананите трябва да са такива и такива. Да, описвам го малко живописно, но схващате смисъла. Така че, ако някой ден приемат единна данъчна система, познайте в коя посока ще тръгнат данъците - нагоре или надолу? Естествено, че нагоре. Смятам, че всеки трябва да носи сам отговорност за решенията си.

Значи ли това, че и Гърция трябва сама да носи отговорност за решенията си?    
- Имате съсед: и двамата получавате еднакви заплати и имате едни и същи разходи. В един хубав ден той си купува ферари, започва да пътува по два пъти на година до Малдивите, яде в най-скъпите ресторанти. И накрая почуква на вратата и ти казва: ще ми помогнеш ли с малко пари до заплата. И ти му казваш: да, но искам ферарито ти. Като ми върнеш парите, ще си го получиш. Но съседът вече е толкова задлъжнял, че не може да плаща и лихвите на лихвите. Ще му дадеш ли пари? Не, защото само ще влошиш ситуацията му. Решението е да се признае, че е фалирал, и банките да вземат ферарито, къщата и т.н., а той да се премести в по-малък апартамент и да започне да работи здраво. Това е изходът, а не чрез наливането на още и още пари. Защото цялата система трябва да се реформира, примерно администрацията е огромна за такава държава. Смятам, че страната ще е по-добре със собствена валута, при която ще може да печата драхми, които ще струват далеч по-малко от еврото, но постепенно ще помогнат за повишаването на конкурентоспособността на икономиката. Знам, че звучи жестоко, но това е реалността.

Интервюто взе Константин Николов
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Банковото кредитиране се свива с над 300 млн. лв. през април 3 Банковото кредитиране се свива с над 300 млн. лв. през април

Засега не се наблюдава покачване при лошите и преструктурирани заеми

28 май 2020, 1930 прочитания

Десетилетие след жилищната криза се задават нови рискове 2 Десетилетие след жилищната криза се задават нови рискове

Сенчестото банкиране се свързва с близо половината ипотечни кредити в САЩ

24 май 2020, 18068 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Френско-гръцката банкова трансформация започна

Емпорики банк в Гърция разпусна звеното за международно развитие в региона

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10