Филип фон Лихтенщайн: Наливането на още и още пари е като хероин
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Филип фон Лихтенщайн: Наливането на още и още пари е като хероин

Принц Филип: " Държави като Гърция ще преживеят много трудни моменти, преди отново да растат до нивата в Европа"

Филип фон Лихтенщайн: Наливането на още и още пари е като хероин

Принцът на княжеството пред в. "Капитал"

8496 прочитания

Принц Филип: " Държави като Гърция ще преживеят много трудни моменти, преди отново да растат до нивата в Европа"

© Надежда Чипева


Профил

Принц Филип фон Лихтенщайн е по-малкият брат на княз Ханс-Адам Втори - държавния глава на малкото княжество. Той има дългогодишна кариера в банковата индустрия, като е преминал през Hambros Bank Ltd. в Лондон и Banque Rothschild в Париж. Бил е председател на надзорния съвет на LGT Bank и на управителния съвет на LGT Group - най-големият семеен фонд за управление на активи в Европа. В момента е председател заедно с брат си на борда на LGT Group Foundation. Принц Филип беше в България по покана на Сдружението на фамилния бизнес – България, което е част от FBN International

Какви са основните причини за успеха на LGT Group, която е най-големият семеен фонд за управление на активи в Европа? Клиентите ви основно от Европа ли идват или все повече и от възникващите пазари?       

- Една от основните причини за успеха ни е, че имаме дългосрочен подход. Винаги казвам: не сме спринтьори, а маратонци. Ние сме семейна компания на княжеското семейство на Лихтенщайн, управляваме неговите активи и сме изключително пунктуални как ги инвестираме. Когато най-големият ти клиент е и твой собственик, трябва да си много внимателен. Занимаваме се основно с управление на активи и частно банкиране и нямаме конфликт на интереси. Не сме като онези комплексни и големи финансови организации, които имат най-различни дейности: инвестиционно банкиране, банкиране на дребно, за частни клиенти и т.н., където винаги съществува рискът от конфликт на интереси.

Що се отнася до втория ви въпрос, от 80-90 млрд. швейцарски франка под наше управление около 20% са на институционални инвеститори - пенсионни фондове и държавни институции от цял свят - от Австралия през Северна Европа до Северна Америка и Азия. Останалата част идва от частни инвеститори. Около 15% от бизнеса ни е в Азия. Преди 25 години навлязохме в Хонконг и Сингапур. Не сме голяма група - над 1700 служители, от които 250 са в Азия.

Как случващото се в еврозоната се отразява върху Лихтенщайн?

- Ясно е, че ни оказва голямо влияние. Ние сме малка държава и изнасяме голяма част от продукцията си: дори и най-малката компания е експортно ориентирана. А сме вързани и към швейцарския франк, който е скъп и очевидно оскъпява и износа ни. За да успеем, експортът трябва да е много конкурентоспособен. Бих го сравнил с всекидневно вдигане на тежести в залата, което ти позволява да си постоянно в добро физическо състояние. Така че стабилната валута има своите предимства, но и недостатъци. Другото ни предимство е, че сме директна демокрация, също като Швейцария и всяко решение се взима по прозрачен начин. И най-важното: държавата няма никакъв дълг. И разполагаме с резерви, които могат да ни стигнат за повече от една година. Нито една от десетките банки в страната нямаха проблеми по време на кризата. Защото се занимават основно с частно банкиране и управление на активи.

Като човек със сериозен опит във финансовата сфера какво според вас е решението на случващото се в еврозоната?

- Не съм дипломат и затова ще бъда много директен. Не може да ядеш в хубав ресторант по цял ден, да пиеш най-добрите вина, а вечерта да не можеш да си платиш сметката. Така че идва време да миеш чинии в кухнята. Все едно да сте пристрастени към хероин и да искате да се откажете, което не е приятно изживяване. Точно това се случва и сега. За мен е погрешно да се наливат още и още пари. Защото това подобрява състоянието ви само за кратко време. А и дава погрешни стимули и сигнали. Мисля, че е трудно, но трябва да се откажем от тази система, при която политиците раздават несъществуващи пари само за да бъдат преизбрани. А несъществуващи пари означават дълг. Няма начин с натискането на един бутон да започнем да растем наново. Не вярвам в Дядо Коледа, нещата просто не стават така! Смятам, че държави като Гърция ще преживеят много трудни моменти, преди отново да растат до нивата в Европа. Те просто нямат нужната производителност на глава от населението като Германия, Белгия или Холандия. Икономиката им не е конкурентна. А като капак на всичко им се дават още и още заеми. Точно като хероин.

Как Лихтенщайн стана една от най-богатите страни и един от финансовите центрове в Европа?

- След Втората световна война страната е една от най-бедните на континента. Всъщност богатството ни идва от предприятия и производство - в момента извън финансовите услуги Лихтенщайн е една от най-индустриализираните държави. Финансовите услуги винаги ги е имало, но не бяха толкова силно представени. Възходът им започва през 60-те и 70-те години на миналия век. Според мен има две предпоставки, които позволяват финансовите услуги да растат и да бъдат ефективни. Едната е върховенството на закона, което означава предвидимост. Именно затова и в страната има регистрирани толкова много фирми: повече от всяка друга държава в Европа на глава от населението. Вторият важен фактор, който е взаимосвързан с върховенството на закона, е простата и последователна данъчна система, която да е ясна на всеки. Както много други държави в Централна и Източна Европа и България има плосък данък. И ние използваме части от подобна система.

Така че много малки средни и големи фамилни предприятия се разраснаха, за което помогна и споменатата данъчна система. Ако сте фирма и трябва да платите данък от 30%, докато вашите основни конкуренти плащат 12.5%, познайте кой ще излезе победител.

Извън финансовата сфера какви производства има Лихтенщайн?

- Ако погледнете разбивка за брутния вътрешен продукт, ще видите, че около 30% идват от финансовите услуги. Над 40% е производство - високи технологии, храни и др. Имаме водещи компании, които са активни от 50 години и сигурно присъстват и на българския пазар.

Споменахте швейцарския франк. Колко зависима е вашата икономика от швейцарската?

- Швейцария е най-големият ни експортен пазар. При население от 35 000 в Лихтенщайн имаме над 30 000 работни места. Което означава, че много от работещите - около 15 000, идват от съседни държави, най-вече от Швейцария и Австрия. Имаме митнически съюз с Швейцария, но сме и в европейската икономическа зона. Така че си партнираме с всички.  

Колко от тези 35 000 граждани работят в държавната администрация?

- Не знам точни числа, но около 500 до 700 души. Администрацията е малка, защото никой не иска да харчи пари за такива неща. А малка означава прозрачна. По този начин не можеш да се скриеш.

Държавата подпомага ли по някакъв начин споменатите от вас семейни фирми?

- Държавата по никакъв начин не бива директно да стимулира частния бизнес. Защото това ще означава, че знае всичко за пазара. Но пазарът се движи от милиони и милиарди хора. Всяко ваше решение - например дали ще пиете единично или двойно еспресо, има директно или индиректно отражение върху икономиката. Може и да не изглежда важно, но ако имате 1 милиард хора, които правят същото, отражението е голямо. Държавата просто трябва да осигурява определени услуги и да не се меси в пазарните условия. Ролята на правителството е да следи за върховенството на закона, за външната и вътрешната сигурност, за някои инфраструктурни проекти, които не могат да бъдат възложени на друг. Колкото по-малко се меси, толкова по-добре.

Такъв ли е съветът ви и към българското правителство - по-малко държавна намеса в икономиката?

- Не е моя работа да давам съвети. Личното ми убеждение е, че държавният апарат трябва да е малък, а гражданинът да е абсолютният суверен и да казва: държавата трябва да ми служи, а не аз на нея. Според мен това е причината държави като Швейцария и Лихтенщайн да се справят по-добре.

Но директната демокрация и референдумите, каквито често се правят в Лихтенщайн и Швейцария, не дават ли възможност за изблици на популизъм?

- Отговорът ми е следният: когато погледнете който и да е парламент по света, не виждате ли и там популисти. Това е съвсем естествено. Да, понякога може да има референдуми за неща, което не изглеждат много интелигентни. Но подобни случаи има и във всеки парламент. Важното е да се създаде правилният баланс.

Покрай случващото се в еврозоната се прокрадват все повече мнения, че Европа може да се превърне във федерация подобно на САЩ. Смятате ли, че това е възможно и къде ще е мястото на малка държава като Лихтенщайн?

- Смятам, че едно от основните предимства на Европейския съюз е различността. Защото създава конкуренция, а тя е фундаментът на здравото общество, среда и икономика. Малки държави, големи държави, парламентарни републики, монархии - различни системи, които се конкурират помежду си. Швейцария е много добър пример - конфедерация от 26 кантона, които по някакъв начин се състезават помежду си. Един кантон увеличава данъците и някои фирми се местят 20 км по-надолу в друг и започват бизнес там заради по-благоприятната среда. Ето това е здравословната конкуренция. А ако всичко е една обща система, правила и директиви, познайте какво ще се случи - конкуренцията ще намалее. Пироните трябва да изглеждат така и така, бананите да са еди-колко си големи. И ако някой дойде и каже: да, ама има едни малки банани, които имат друг вкус. Не, бананите трябва да са такива и такива. Да, описвам го малко живописно, но схващате смисъла. Така че, ако някой ден приемат единна данъчна система, познайте в коя посока ще тръгнат данъците - нагоре или надолу? Естествено, че нагоре. Смятам, че всеки трябва да носи сам отговорност за решенията си.

Значи ли това, че и Гърция трябва сама да носи отговорност за решенията си?    

- Имате съсед: и двамата получавате еднакви заплати и имате едни и същи разходи. В един хубав ден той си купува ферари, започва да пътува по два пъти на година до Малдивите, яде в най-скъпите ресторанти. И накрая почуква на вратата и ти казва: ще ми помогнеш ли с малко пари до заплата. И ти му казваш: да, но искам ферарито ти. Като ми върнеш парите, ще си го получиш. Но съседът вече е толкова задлъжнял, че не може да плаща и лихвите на лихвите. Ще му дадеш ли пари? Не, защото само ще влошиш ситуацията му. Решението е да се признае, че е фалирал, и банките да вземат ферарито, къщата и т.н., а той да се премести в по-малък апартамент и да започне да работи здраво. Това е изходът, а не чрез наливането на още и още пари. Защото цялата система трябва да се реформира, примерно администрацията е огромна за такава държава. Смятам, че страната ще е по-добре със собствена валута, при която ще може да печата драхми, които ще струват далеч по-малко от еврото, но постепенно ще помогнат за повишаването на конкурентоспособността на икономиката. Знам, че звучи жестоко, но това е реалността.

Интервюто взе Константин Николов

Профил

Принц Филип фон Лихтенщайн е по-малкият брат на княз Ханс-Адам Втори - държавния глава на малкото княжество. Той има дългогодишна кариера в банковата индустрия, като е преминал през Hambros Bank Ltd. в Лондон и Banque Rothschild в Париж. Бил е председател на надзорния съвет на LGT Bank и на управителния съвет на LGT Group - най-големият семеен фонд за управление на активи в Европа. В момента е председател заедно с брат си на борда на LGT Group Foundation. Принц Филип беше в България по покана на Сдружението на фамилния бизнес – България, което е част от FBN International

Какви са основните причини за успеха на LGT Group, която е най-големият семеен фонд за управление на активи в Европа? Клиентите ви основно от Европа ли идват или все повече и от възникващите пазари?       


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

25 коментара
  • 1
    manu_chao avatar :-(
    manu_chao

    Защо и ние нямаме подобен човек за премиер? :(

  • 2
    gallnare avatar :-|
    Мария

    На този господин не му тежи хомотът на Евросъюза и може да говори, каквото си иска. За съжаление, не може да решава.

  • 3
    rumen_urumov avatar :-|
    Румен Йорданов

    До коментар [#1] от "manu_chao":

    Не само си нямаме такъв премиер,но и рационалното мислене на хората го няма,всеки чака държавата да му даде.

  • 4
    manu_chao avatar :-(
    manu_chao

    Доста неща,които там ги има-у нас липсват....Но две неща правят неговата страна да изглежда съвсем друг свят за нас.
    1.Директната демокрация и референдумите.
    2.Върховенството на закона.

    А в късното лято на 1989 как мечтаехме...

  • 5
    pete avatar :-|
    Plamen Ivanov

    Не обичам интервюта, но това ме впечатли. Всичко казано направо, без популизъм и заобикаляне на фактите.
    И натъжи, защото осъзнах, че подобна съдба на България е невъзможна (поне в близките 100 години). За това трябват история, образование, култура (не чалга култура) и лидери. За да работи пряката демокрация и да има върховенство на закона е нужно да има отговорни лидери и отговорни граждани. В противен случай е все едно да дадеш на психопат оръжие.

  • 6
    bonzoo avatar :-|
    Vladimir Todorakov

    До коментар [#3] от "Румен Йорданов":

    Съгласен съм с теб за рационалното мислене. Лошото е, че всеки "чака" чудеса - от държавата, от някъде другаде, да удари джакпота или нещо в тоя стил. В най-честия случай свързва възможността за успех само със себе си. Малко хора могат да структурират рационални модели. Тук дори в университетите не се учат предмети като rational choice, group strategies и други подобни.

  • 7
    malick avatar :-|
    Княз Мишкин

    Няма какво да ахкаме по Лихтенщайн- те са по площ и население по- малки от община Кюстендил. Нямат армия (Швейцарците ги пазят) и разчитат на прането на пари (в Германия гръмнаха много скандали с техни банки) и на богатите съседи. Нещата от тяхната 35 000 колиба изглеждат много лесни, но страната- континент ЕС има 500 млн. граждани и решенията не се взимат с вдигане на ръка на площада.

    А относно това да ни бъде премиер:
    1. Той ще се откаже на 2-рия месец, защото не познава нашия манталитет.
    2. За 1 седмица българинът ще го оплюе, опетни, изцапа, за да заприлича на него самия. Нихилизмът на българина е производна на омразата му към самия себе си. Който и да дойде, ще бъде оплют и омърлян докато падне на нивото ни.

  • 8
    mi4o avatar :-|
    mi4o

    Прави впечатление, че може да се говори ясно, конкретно и разбрано без еврократизми и неяснота. Нещата са измерими, ясни и отчетливи.

    Предложение:
    Нека наш журналист да зададе АБСОЛЮТНО същите въпроси на НАШ политик, или банкер и да го отпечатат в Икономедия. Обещавам ви едно наистина неприятно и неразбираемо четиво.

  • 9
    slon avatar :-|
    slon

    До коментар [#1] от "manu_chao":

    Би трябвало сам да си отговориш на този въпрос. Ако не можеш, трябва да мине още време.
    (не приемай коментарът ми като заяждане)

  • 10
    dimi_z avatar :-(
    dimi_z

    "Как Лихтенщайн стана една от най-богатите страни в ЕС..."

    Абе, Капитал, стегнете се малко. Всички ни е ясно, че Швейцария и Лихтенщайн не са в ЕС. Бабите пред блока да ги бъркат тия неща разбирам, ама вие нали сте уж сериозен вестник.

    Хубаво интервю иначе, но много се дразня на такива грешки по невнимателност. Пада страшно много нивото по ненужен начин.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.