Кредитно изкушение за 200 млн. лв.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кредитно изкушение за 200 млн. лв.

Кредитно изкушение за 200 млн. лв.

Банката за развитие опитва да събуди интереса на бизнеса към заеми

Валентина Илиева
5487 прочитания

Само около една трета от 100-те млн. лв. кредитна линия, които ББР отпусна през март на шест банки, са стигнали до крайни клиенти.

Корпоративното кредитиране в България през последните години почти изчезна. А това важи с двойна и тройна сила за малки и средни предприятия. Причините са комплексни - несигурната среда убива желанието на бизнеса да инвестира, а свитата икономическа активност и доходи водят до затегнати кредитни стандарти и предпазливост от страна на банките, които залагат по-високи рискови премии.

Един от инструментите на правителството да разбие това статукво е Българска банка за развитие (ББР), която се финансира евтино от международни институции с имплицитната гаранция на държавата и така може да насочи ресурса към набелязани за стимулиране сектори.

Практиката обаче показва, че интерес почти няма, дори и към заеми с преференциални условия. Ако пък има проекти, те често са с много ниско качество. През пролетта финансовата институция отпусна и кредитната линия от 100 млн. лв. на шест банки, но и там усвояването върви бавно. Затова и вчера ББР се опита да провокира интереса на бизнеса. Банката обяви, че до края на годината има капацитет да отпуснаe 200 млн. лв. директно за малки и средни фирми.

Пари има, проекти - не

"ББР разполага с ресурс от близо 200 млн. лв. за финансиране на проекти на малки и средни предприятия в страната до края на 2012 г.", обяви Андрей Генев, член на управителния съвет на банката, на среща с бизнеса във Велико Търново. "Това са част от бюджетните ни цели до края на годината и анонсираме, че имаме капацитет да отпуснем такъв ресурс за малки и средни фирми при наличие на интерес", обясниха от банката за "Капитал Daily".

За съжаление обаче и интересът от бизнеса за кредити е много слаб, и качеството на кандидатстващите проекти в повечето случаи също, допълниха ББР. Това се обяснява с факта, че в момента липсва апетит за инвестиции и разширяване на дейността и фирмите, които биха получили кредит предвид доброто си състояние, не желаят да задлъжняват допълнително и са замразили на този етап инвестициите и проектите си.

Заради ниското търсене като незадоволително се определя и усвояването на кредитната линия от 100 млн. лв., за отпускането на която през март тази година ББР подписа споразумение с шест кредитни институции. До момента само около една трета от цялата сума е стигнала до крайни клиенти - малки и средни фирми.

Така въпреки преференциалните условия, при които се отпускат заемите по тази кредитна линия, оползотворяването й е бавно и слабо, посочиха от банката. Според планираното 100-те млн. лв. трябва да бъдат усвоени до края на тази година. Заемите, които се отпускат от банките на фирмите по тази кредитна линия, са с фиксирана лихва максимум до 7% за целия период на заема. Таксите и комисионите не са по-високи от 0.5% годишно, размерът на заемите е до 2 млн. лв., а срокът на погасяване - до 5 години.

Анонсирайки наличието на капацитет за финансиране на малкия и средния бизнес, се опитваме да провокираме интерес за търсене от фирмите, без да се конкурираме с другите банки. Поради това кредитите, които ББР директно отпуска на крайни клиенти, не са с преференциални условия, както ресурса от кредитните линии към банките, обясниха още от Банката за развитие.

Все пак, ако в условията й има нещо привлекателно, то това е срокът - до 10 години, а минималната сума на инвестиционния кредит е 250 хил. лв. През септември миналата година ББР договори и привлече три кредитни линии за малки и средни фирми - 36 млн. евро за кредити и гаранции по заеми от Европейския инвестиционен фонд, 31 млн. евро от Черноморската банка за търговия и развитие и 33 млн. евро от Citibank.

И други възможности има

Още в края на миналата година банкери посочиха като едно от предизвикателствата, с които секторът ще трябва да се справя през 2012 г., именно продажбата на нови кредити заради ниското търсене от страна на бизнеса. Фирмите от своя страна пък се оплакват от тежки условия по кредитите, като освен лихвите посочват като проблем и исканите големи обезпечения.

Все пак в последно време банките са доста активни в предлагането на финансиране за малки и средни предприятия с промоционални условия и на пазара има и по-атрактивни възможности. Например през септември миналата година пет банки започнаха да отпускат заеми за малкия и средния бизнес по гаранционната схема на JEREMIE, като голяма част от обезпечението се покрива от програмата.

Според Министерството на икономиката, енергетиката и туризма до края на миналата година са били отпуснати кредити за 20 млн. лв., а само за януари тази година - за 50 млн. лв. Общият обем, който банките могат да отпуснат по тази инициатива, е за около 400 млн. евро за три години.

Освен ресурса, който ББР има капацитет да отпуска директно като кредитиране, дъщерното й дружество "Национален гаранционен фонд" има готовност да издаде гаранции за 1 млрд. лв. по проекти, одобрени за финансиране по Програмата за развитие на селските райони. Отпускането им ще става чрез банки партньори, които трябва да бъдат определени до ноември тази година. Гаранциите ще могат да покриват до 80% от главницата по кредитите за финансиране на проектите по програмата.

Само около една трета от 100-те млн. лв. кредитна линия, които ББР отпусна през март на шест банки, са стигнали до крайни клиенти.

Корпоративното кредитиране в България през последните години почти изчезна. А това важи с двойна и тройна сила за малки и средни предприятия. Причините са комплексни - несигурната среда убива желанието на бизнеса да инвестира, а свитата икономическа активност и доходи водят до затегнати кредитни стандарти и предпазливост от страна на банките, които залагат по-високи рискови премии.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    dggm avatar :-|
    dggm

    При реална лихва от 7.5% изискуемата възрвъщаемост е брутално висока.

    Като малка и отворена икономика, част от общия европейски пазар, България е неконкурентна заради високата цена на ресурса.

    Така се наказват фирми, чиито парични потоци идват от по-стабилни пазари и рискът им е по-нисък от този на МАФИОТСКАТА ДЪРЖАВА БЪЛГАРИЯ.

    Фактът, че имаме доказан мафиот за МП, бруталната и показна корупция, отвличанията, липсата на сигурност, скандалите в съдебната система, съседите ни които ни изнасят несигурност и престъпност.

    Ето това е една от истинските причини за липсата на интерес към този ресурс.

    Всички осъзнаваме, че ако ги нямаше тези фактори, щяхме да се развиваме с бесни темпове заради ниската цена на труда и ниските данъци.

    Докато не поправим тези системни слабости никакви изкуствено наливани пари няма да ни оправят. Колкото оправиха гърците, толкова и нас.

    Иначе много хубава статия и много информативна. Де да имаше смисъл да се ползват тези кредити.

    Трябват микро кредити, които да помогнат на селското стопанство с оборотни средства и на леката промишленост. Това са хора, които не могат да покрият надудите изисквания на банките и остават изолирани от този ресурс.

    Аз съм работил в банка и с очите си видях как жестоко бюрократичната ни държава смаза малките земеделци с новите изисквания от ЕС. За съжаление "гражданите" се хвалеха колко хубаво било да се уедрява "ала бала" тук по форумите и "интелигенцията" не осъзна (от надудост), че сама си реже клона, на който седи.


    И още нещо: "качествени проекти", както са разбрани в контекста на статията, не се правят от предприемачи, а от консултанти, които само едрият бизнес може да си позволи.

    Знаем кой държи едрия бизнес в България (мафията).

    И кръгът се затваря.

    Само мафиотски бизнес може да даде исканата доходност и се връщаме на причината за високата цена на ресурса (мафиотската държава).

    Ние си отглеждаме олигархична мафия в парникови условия и я поливаме обилно с фондове, субсидии и специални кредити.

    Също както гърците.

  • 2
    hellwitch avatar :-|
    hellwitch

    До коментар [#1] от "dggm":

    Да прав си.

    Друг въпрос е, че кредитите по принцип са си лоша услуга. Кредит има смисъл само ако пазара расте по-бързо от възможностите ти да инвестираш, а възвращаемостта е голяма. Такива условия в БГ няма от 2008 насам. Растежа където и да го има е достатъчно малък за да се покрие с реинвестирана печалба.
    Тук говорят за 7% само лихва и 0,5% комисионни. Най вероятно има още нещо изпуснато и отиваме на ГПР от 8%+ . Тоест за да имаш някакъв смисъл да ползваш подобен кредит ти трябва над 20% възвращаемост иначе на практика работиш максимум за да си на нула.

  • 3
    basmechobas avatar :-P
    basmechobas

    само като разбера, че Ягодин ще раздвижва бизнеса и ще ми се спука злъчката от смях. Та тоя човек може да работи само в монополна среда вижте му само работат в БФБ избяга от пощенска щото нещата не са добре дето мине трева не никне. Става само за държавни фирми щото няма как да фалират. Голям смях ще пада на яловите му напъни дане забравите да ги отразите хахахахахахахахаххахахахаххааа ююююююююююююбряяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя

  • 4
    quandt avatar :-|
    Quandt

    Невероятно, но факт. Не предполагах, че мога да изчета такива глупости в сайта на уважавания от мен Капитал.
    ДГГМ - Не знам в коя банка си работил, но май трябва да се върнеш на стаж там, та да понаучиш нещата. Лихвата от 7,5% за лев може и да е висока в мащаба на ЕС, но е добра за България. Относно земеделците - банките в момента се конкурират като луди именно за тях, защото при мостовото кредитиране(т.е. заем срещу залог на субсидия) имат нисък риск от неизплащане на субсидията, ресурс от ББР(забележи - не собствен!), сравнително ясна история за заплатените субсидии и точни критерии. Може би започнах малко грубо, но съм сигурен, че мнението ти не е обосновано с преки доказателства, а само с генерализации, а това не е логично(и съответно ме дразни).
    Споменатите ниски данъци и ниска цена на труда - забавно е. Ако гледаме генерално - да, плюс са. В конкретния случай на България се оказва, че не са. Защо? Защото ниската цена на труда не е изгодна(сама по себе си). Идеалната комбинация е между висока производителност и ниска цена, а ако прегледаш статистика, ще откриеш, че имаме само ниска цена. Хубаво е, че имаме плосък данък и 5% върху дивиденти, но дали цената на бюрокрацията не компенсира първоначално привлекателната стойност? Фактите говорят, че простото тълкувание на цифрите със сигурност не е представително и не отговаря на реалността.
    Все пак за да съм напълно обективен - да, на България и трябва държавна банка, която да кредитира земеделието(това твърдя на базата на интервю със Стенмарк, взето от Капитал, в което твърди, че именно по този начин може да се финансира по-голямата част от населението, което е разпределено из малките градове и села).
    Предвид мнението на следващия потребител - кредитът не е лоша услуга, напротив. Ако проследиш историята на финансите ще откриеш, че именно развитието на кредитните услуги се оказва фактор и в развитието на икономиката като цяло. Има смисъл да се ползват такива продукти, но по-важното е, че е необходим и ангажимент от страна на кредитополучателя. Нямам предвид стандратното обезпечение, а познаване на съответните нужди(говорейки за корпоративно кредитиране) - например конкретно изчисления на нетния кешов цикъл на предприятието и съответните нужди от оборотно финансиране. Изключително често фирмите не използвят ресурса по предназначение(забележитено е колко често краткосрочен финансов ресурс от типа на овърдрафт или кредитна линия се използва за дългосрочни разходи). Конкретно - важното е самото предприятие да може да определи нуждата си, именно така се намира и съответния продукт.
    Интересното е, че по отношение на този пазар склонностат за глупави генерализации е изключително висока. Да, факт е, че има проблеми, но това далеч на обосновава мненията ви и високото им одобрение.

  • 5
    dggm avatar :-|
    dggm

    До коментар [#4] от "Quandt":

    Съжалявам, че си счел за необходимо да отговориш с лични нападки.

    Искаше ми се да дам друга гледна точка, а не господстващата опростенчечска, псевдо либерална пропаганда, с която олигархията промива мозъците на българската интелигенция.

    Надявам се да имаш възможност да разшириш кръгозора си и да повлияеш положително върху хората около себе си някой ден.

    Късмет.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK