€врокалипсисът е избегнат, но на каква цена?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

€врокалипсисът е избегнат, но на каква цена?

€врокалипсисът е избегнат, но на каква цена?

Еврозоната ще сподели цената за спасяване на финансовия сектор в Испания и Италия

Стефан Антонов
12867 прочитания

Глътка въздух за Испания и Италия и допълнителна тежест за богатия Север на Европейския съюз. Това е цената на сделката, която сключиха европейските лидери при последната си среща на върха в четвъртък и петък.

Най-важното решение, взето в Брюксел, предвижда заплашените от фалит испански банки да бъдат директно рекапитализирани от Европейския фонд за финансова стабилност. Това е инструментът, за намеса, който страните от еврозоната създадоха с капитал от 500 млрд евро за подпомагане на държави със сериозни финансови проблеми, като допълнително се ангажираха да поемат няколко трилиона дълг за допълнителни увеличения на капитала му при нужда.

Директни трансфери от стабилизационния механизъм към банките на Испания и Италия означава, че той няма да бъде кредитор на самите правителства. Или поне така изглежда.

В такъв случай Испания и Италия няма да са притиснати в ъгъла при новите си емисии на държавни ценни книжа, защото инвеститорите ще знаят, че за спасяване на банковия сектор вече са намерени пари.

Новината подкрепи еврото и то поскъпна с близо 2% на валутните пазари в петък, а доходността при вторичната търговия с облигации на Испания и Италия се понижи чувствително.

Това ли е краят?

Още една добра новина за изстрадалите държави от европейския юг е, че правителствата им няма да задлъжняват с нови заеми за стабилизация на финансовия сектор. Точно обслужването на тези нови дългове притиска държавите да правят бюджетни съкращения и ги тласка към рецесия, която в Испания доведе до безработица от 22%.

Това обаче ще увеличи бремето върху данъкоплатците в останалите страни от еврозоната, защото техните пари ще отиват директно за спасяване на испански и италиански банки, а изключването на правителствата от веригата за предоставяне на помощ означава, че няма да има суверен, който да гарантира връщането на тези средства.

Възможността да се намали бремето, което испанските и италиански данъкоплатци биха поели за спасяване на финансовия си сектор, е нещо като изпускателен клапан, който ще намали вътрешния натиск за излизане от еврозоната и облекчава страховете за нейния разпад.

Затова и резултатите от срещата на върха се коментират като победа на Марио Монти и Мариано Рахой (премиери на Италия и Испания) над Ангела Меркел.

"Това е стъпка към разкъсване на омагьосания кръг между банките и държавите", коментира европейският президент Херман Ван Ромпой след разговорите, цитиран от Ройтерс.

Къде е уловката?

"Много удовлетворен съм от резултатите, постигнати от Европейския съвет. Те показаха дългосрочен ангажимент към еврото от всички държави членки", каза пред журналистите Марио Драги. Гуверньорът на Европейската централна банка (ЕЦБ) скоро ще задвижи едно от по-малко обсъжданите решения, които също бяха взети в Брюксел.

То предвижда към ЕЦБ да се създаде единен надзорен орган за банковия сектор в еврозоната. Все още не е ясно какви ще са неговите функции, но се смята, че това е механизъм, с който ще се следи дали банките поемат нови рискове, като финансират недисциплинирани правителства.

Отворен остава и въпросът какви ще са гаранциите за Европейския фонд за финансова стабилност и неговия приемник - Европейският механизъм за стабилност, който ще започне да функционира по-късно тази година.

Когато една държава спасява банка, тя увеличава капитала й, но в замяна придобива акции в съответната институция или получава други гаранции за парите, които е отпуснала.

След срещата на върха не стана ясно какви са гаранциите за помощта, а бе казано само, че Европейската централна банка ще бъде агент на Европейския стабилизационен механизъм при осъществяване на рекапитализиращите операции.

За да покаже, че не е загубила играта на нерви, германският Канцлер Ангела меркел обясни, че помощта през Европейските фондове ще продължи да се отпуска при строги условия и надзор дали обещаните реформи се изпълняват.

"Напрежението е голямо. Някои държави са под забележителен натиск от финансовите пазари, а високите лихви затрудняват не само управлението на публичния им дълг, но също и реалната икономика. За това имахме взаимен интерес да намерим решения", каза тя.

Меркел обаче отново се противопостави на идеята всички държави от еврозоната да издадат общи облигации, което означава, че всяка страна сама ще изпълнява своите ангажименти за участие в стабилизационния механизъм, който от своя страна ще дава пари на закъсалите банки.

Френска връзка



Едно от най-големите притеснения за европейските лидери бе и позицията на новоизбрания френски президент Франсоа Оланд, който дойде на власт с обещание да спре фискалния пакт, договорен миналия декември, като блокира ратификацията му във френския парламент.

Документът задължава страните от еврозоната и няколко държави от ЕС, които все още ползват своите национални валути, включително и България, да въведат в законите си фискални правила, които забраняват прекомерни дефицити и трябва да гарантират, че нови кризи от този тип няма да възникват.

Според Оланд и екипа му обаче това обрича държавите да имат стабилни публични финанси, но с цената на бедност и нисък икономически растеж. Затова френският президент поиска пактът да се допълни с мерки за растеж. Той също получи своето, като европейските лидери се договориха да заделят 120 млрд. евро за подобни мерки, макар и още да не е сигурно как точно те ще се изразходват.

Глътка въздух за Испания и Италия и допълнителна тежест за богатия Север на Европейския съюз. Това е цената на сделката, която сключиха европейските лидери при последната си среща на върха в четвъртък и петък.

Най-важното решение, взето в Брюксел, предвижда заплашените от фалит испански банки да бъдат директно рекапитализирани от Европейския фонд за финансова стабилност. Това е инструментът, за намеса, който страните от еврозоната създадоха с капитал от 500 млрд евро за подпомагане на държави със сериозни финансови проблеми, като допълнително се ангажираха да поемат няколко трилиона дълг за допълнителни увеличения на капитала му при нужда.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

54 коментара
  • 1
    hukuu avatar :-|
    hukuu

    Зашо никой не разглежда въпроса откъм вътрешния натиск, който вероятно се упражнява върху Меркел в Германия? Проблемите на испанските банки не са някакъв излолиран феномен и рискът за големите немски кредитори на същите банки да започнат да отписват вземания изобщо не е за пренебрегване.

  • gagrolet
    • -11
    • +110

    "Още една добра новина за изстрадалите държави от европейския юг"- ако т.нар. европейски юг са Гърция, Испания, Португалия и Италия, то какво да кажем за европейския югоизток- България и Румъния? Много бързо югът стана страдалец, вместо откровен крадец и мошеник, а за нашите две страни, постигнали всичко с цената на многогодишни лишения и мъки- само надсмешка. Типично западноевропейско лицемерие!

  • 3
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    Изводите от срещата отново зависят от гледната точка. Доста медии обявяват за печеливш Меркел, защото ще продължи процесът по утвърждаване на централизирани европейски финансови институции и съответна финансова дисциплина.

    И канцлерът, и Монти и Рахой са напълно наясно, че пари ще трябва да се дават. Въпросът обаче е как ще стане пазарлъка.

  • 4
    syrditko avatar :-P
    BGman1

    Сега пък и цената ще гледаме...важното е, че е избегнат евроколапса:)

  • 5
    lachi avatar :-|
    lachi

    Пилците ги броим на есен.:)

  • 6
    ft8 avatar :-|
    ft8

    а наште банки кои ще ги спасява, 10 млд лоши кредити - 16%
    в повечето държави в Европа, кредитите са с много по-добро качество, а не на свързани компании. Както са събрали депозити, нищо чудно без никакви задължения да си тръгнат търговските банки за наша сметка. Централната банка само поддържа картела.
    http://convergingtechnology.eu/threats-for-developing-countries/

  • 7
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    Ега-ти и тъпотиите! Седмици разправии за нещо, което в САЩ се решава от само себе си (благодарение на пълната интеграция на отделните щати и единната система в лицето на Федерален резарв, федерален бюджет и общи облигации)! Пак са се въртяли европейските политици като пумпали, само и само да не обединят Европа за по-бързо измъкване от кризата!

  • 8
    tarator9 avatar :-|
    tarator9

    Не бързайте с поздравленията, не е ясно дали еврокалипсиса е наистина избегнат. Още неща има да се правят преди това да стане.

    А цената е разумна, щеше да е още по-малка, ако некадърните политици бяха взели решението по-рано.

  • 9
    kkk_20 avatar :-|
    kkk_20

    Това е замазване на положението и игнориране на проблемите.

  • 10
    mooner avatar :-|
    mooner

    Досега никой не може да ми обясни каква е опасността пред съществуването на еврото. Целта винаги е била да се спасят банките и хедж-фондовете.
    Една държава може да фалира, да спре плащането на държавен дълг, ако съвсем няма пари може да намали заплатите и пенсиите, и да продължи да използва евро. Де юре това е нарушение на договорът за ЕЗ, но в него няма предвидено изгонване. Тогава финансовите институции отчитат милиарди загуби. Всъщност Черна гора използват еврото без изобщо да са питали някого. ЕЦБ може само да се моли още 30 държави да ползват трилион нейни хартийки.
    Същата държава може, но не е задължена, да върне своята валута. Тогава чрез неизбежната инфлация ще облекчи бюджета за сметка на обезценяващите се заплати, пенсии, ДЦК, но в случая с Гърция пак няма да може да изплаща изцяло външния си дълг. Всъщност това е дори още по-лош вариант, защото ще досъсипе икономиката на дадената държава, без да я направи особено платежоспособна.
    Стигаме до третия вариант - някой да даде пари на банките. Бюджетно-читавите държави, чиито говорител е Германия, не искат да гарантират чужди дългове и няма да има всеевропейски облигации. Нов "стабилизиращ механизъм" с готови пари от членките няма да има. Значи ЕЦБ ще отвори полиграфическия комбинат...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK