Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
96 10 авг 2012, 15:18, 13517 прочитания

Тези, които всички мразят

Банковите скандали разгневиха политиците и обществото, но дали това ще е достатъчно да промени индустрията

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Фотограф: shutterstock
"Банките са по-опасни за свободата ни от армиите." Тази мисъл на Томас Джеферсън припомня, че да бъдеш банкер винаги е означавало да бъдеш мразен. От времето на френския крал Филип Хубави, който използва всеобщия страх и недоверие към първите банкери на Европа - тамплиерите, за да им отнеме имуществото (и да ги екзекутира същевременно), през карикатурите на дебели чичковци с пури в уста през 30-те години на Голямата депресия до "Окупирай Уолстрийт", това е професия, която освен с престиж и пари върви с постоянния риск да бъдеш мишена на обществен или политически гняв.

Но дори по тази твърде дълга и твърде разнообразна скала на омразата недоволството, което банките сега трупат, е видимо. 2012 г. беше знаменателна по броя банкови скандали, които успя да роди само в първата си половина, всеки един от тях - по-голям и проблемен от предишните. На практика всички - и вътре и извън финансовата индустрия, знаят, че доверието в нея е сринато и продължава да върви надолу. "Светът мрази банкерите. Хората, регулаторите, политиците, всички ги мразят и не мисля, че това ще се промени скоро", заяви миналия месец Санди Вейл, който създаде първия банков мегаконцерн Citigroup, а сега призовава за разпарчетосването на големите банки.  Европейската комисия обмисля нови, строги правила за контрол над банките, а комисарят по правосъдие Вивиан Рединг нарича банкерите банкстъри (комбинация между банкер и гангстер). Изследване на Ernst&Young за тази година откри, че 44% от хората в света са намалили доверието си в банките, а в Европа на места тези числа минават 70%.


Това не е просто срив. Това е мащабно пропадане на една цяла система, която е свикнала да бъде затворена и тъмна и сега, когато всички искат повече светлина, изглежда неспособна да върне доверието в себе си. И тъй като тази система предоставя обществено благо - основата на пазара, е изключително важно къде ще спре този срив. Дали с кръпките, които регулаторите правят все по-често, ще се затворят спуканите места, или ще се наложи мащабна пълна промяна на структурата на финансовия сектор (виж възможните реформи тук)?

Алчност, лъжа и некадърност

Нека да изброим набързо скандалите само от тази година. Като начало JP Morgan пострада от близо 6 млрд. долара загуби, след като стана ясно, че цял един отдел на инвестиционната банка в Лондон не е знаел какво точно купува и продава и не е бил в състояние да управлява риска на инвестициите. Така твърди самият вътрешен доклад на банката. Макар че изводът очевидно подценява проблема, а един отдел е превърнат в изкупителна жертва. После пък пет британски банки трябваше да отделят 9 млрд. лири, за да компенсират клиенти, на които са продавали неприложими застрахователни полици за неработоспособност.



Разбира се, най-големият скандал на годината (засега) е разкритието, че банките, участващи в определянето на междубанковия индекс LIBOR, са лъгали в данните, които са подавали. Тъй като това е индекс, въз основа на който работи голяма част от финансовия свят, размерът на измамата тепърва ще бъде удостоверяван, на места със скъпи и дълги съдебни дела. Малко по-късно стана ясно, че и европейският индекс EURIBOR също е бил подправян от банките, участващи в изготвянето му. И на двете места става дума за дълготрайни тенденции, които са факт от поне десетилетие и които са образували нещо като картел в полза на банките и техните инвестиционни отдели. И всичко това е ставало със знанието и мълчаливото подминаване от централни банки и надзорни институции.

И сякаш това не беше достатъчно, американските регулатори направиха цяла серия от разкрития за банки, които са нарушавали правилата и са работили с иранските, кубинските и суданските власти и с мексикански наркокартели. Първо за прекарване на ирански и кубински пари през американската финансова система холандската ING беше глобена с над 600 млн. долара. После HSBC беше наречена от американския Сенат "дълбоко замърсена от дълго време" заради разследване, което откри над 15 млрд. долара кеш, прокарани през банковите клонове в Русия и Мексико, за които се смята, че са дошли от наркокартели и терористи. И накрая Standard Chartered беше обвинена също в прикриване на ирански финансови транзакции на стойност 250 млрд. долара, които са прокарвани през САЩ от години насам. Във всички тези случаи според разследващите банките умишлено са изтривали и прикривали информация за първоизточника на средствата или не са обръщали внимание на предупрежденията от властите, че става дума за пране на пари.

"Банките са под кръстосан огън и страдат от мащабна загуба на доверие. В почти всяко изследване, което правим, се вижда, че хората са загубили доверие в системата", казва за "Капитал" икономистът от Deutsche Bank Бернхард Шпайер. "Ако погледнете броя на скандалите през последните месеци, както и факта, че това се случва след мащабната криза, която вече донесе много негативизъм към системата, ще бъде много трудно да се избегне масовият натиск за нови регулации. Не само имаме нова регулаторна рамка от Г-20, но сега имаме и дискусия за още по-тежки условия от Европейската комисия след скандала с LIBOR." Експертът от центъра Bruegel Никола Верон е също на мнение, че се задават големи промени. "Пет години са твърде дълго време. Ако не си успял да разрешиш кризата толкова дълго, трябва да се запиташ някакви фундаментални въпроси."

На път към чистилището

Европейската комисия вече си задава такива въпроси, както личи от стремежа й да вкара под паневропейски контрол определянето на банковите индекси. Също така ЕК и швейцарската комисия за защита на конкуренцията започнаха разследване за картел в пазара на деривати, а търговията с вътрешна информация ще бъде криминализирана навсякъде в ЕС.

Но това е само началото. "Глобалният банков пейзаж ще бъде променен. Ще има по-малко банки, а тези, които останат, ще са с по-опростена структура. На някои пазари това е точно целта, която търсят регулаторите", се казва в прогнозата на Ernst&Young. Тъй като в САЩ банковата криза беше по-рано и те се справиха по-ударно печатане на пари, там ситуацията изглежда по-стабилна. След Lehman Brothers Федералният резерв влезе пълнокръвно в ролята си на кредитор от последна инстанция и раздаваше евтино и дори безплатно средства на банките, които те превърнаха в печалби и постепенно с тях успяха да понатрупат капитал до по-приемливи нива.

Европа обаче има банкова система, която буквално скърца от всички страни и се клати все по-застрашително при всеки удар като последните в Испания. Реформите тук тепърва започват да се случват - миналата година британската комисия "Викърс" препоръча разделянето на инвестиционно от традиционно банкиране, а Европейската комисия преди няколко месеца започна стъпките към банков съюз. Тези идеи обаче засега са по-скоро мъгляви и далечни стратегии, като конкретиката в детайлите е оскъдна. Но истинският проблем е, че колкото и хубаво да звучат приказките за Обединена Европа, очертани от създателите, тя далеч не е единен пазар. И определено не е една държава - по-скоро 27 правителства с все по-поляризирани визии за развитието на съюза. За да заработят повечето от предложените мерки (като общи регулатори, гаранционни механизми и спасителни фондове), е нужна много повече интеграция, но трудно ще се събере политическата воля за това.

По пътя от сегашната клатеща се система към евентуална бъдеща по-стабилна такава много идеи могат да бъдат обсъдени и дори изпълнени (вижте текста). Никола Верон смята, че преди европейските лидери да са успели да се справят с бушуващата криза, всичко ще бъде твърде сложно за прогнозиране. "Много неща са възможни, но не значи, че ще се случат. През 2009 г. аз и Bank of England предложихме да има временен банков надзорен орган, който да работи в Европа. Още тогава мислехме, че е възможно до края на 2009 г. Разбира се, не се случи. Първо да оцелеем от кризата и тогава да реформираме банките. Ако направим аналогия между кризата и войната, ние сме още в 1942-1943 г. Рано е още за 1945 г. и разделянето на света."

"Най-бързите реформи, които ще се случат, ще са свързани с новите изисквания за капиталова адекватност и с режима за преструктуриране. Това ще промени структурата на финансовата индустрия", смята Бернхард Шпайер. Той мисли, че що се отнася до вътрешните промени, индустрията ще стане по-национално ориентирана и повече банки ще се оттеглят от чужди пазари, за да се фокусират върху вътрешния. Тази деглобализация ще има солидни ефекти върху икономическото възстановяване и ръста на Европа най-вероятно чрез още по-голямо затягане на режима на кредитиране и чрез вдигане на цената на банковото финансиране. Анализаторите смятат също така, че големи придобивания на банки не са вероятни в сегашния климат, който призовава по-скоро за разбиване на конгломератите.

Светлина, светлина!

Има немалко политици и анализатори, които не са доволни и искат много, много повече. Британският център за изследване на социално-културните промени към университета в Манчестър заключи в специален доклад, че има "фундаментални дефекти в нашата финансова система и те няма да се разрешат чрез изкупителни жертви". Уволнението на шефа на Barclays Боб Даймънд и още няколко висши и по-низши функционери в различни банки няма да промени факта, че години наред регулатори и банки са си затваряли очите пред манипулациите на LIBOR. Причината е в културата, която е толкова отдалечена от ежедневието на хората, че манипулациите на Barclays се наказват само с 290 млн. лири, които са равни на 13 дни печалба за банката, се твърди в доклада. "Културата е проблемът -  съгласява се и Шпайер. - По време на бума не можахме да формулираме правилни стимули, за да избегнем това изкривяване." Той казва, че едно от първите неща, които ще се променят, ще е начинът на бонусиране и възнагражденията в банките.

Но културата не е единственият провал на финансовия сектор: той се подсилва от факта, че много неща в този сектор се случват на тъмно. "Цялата банкова система не е безопасна по начина, по който е структурирана, и ще влиза от криза в криза. Непрозрачност и влияние - това е смъртоносна комбинация", казва професорът по икономика от Бостънския университет и бивш президентски съветник Лорънс Котликоф за "Капитал" (виж по-долу). "Ако ти продаваш лекарство, щеше ли да можеш да криеш, че убива хора. Не, ще трябва да го тестваш преди това. Това е продукт, който може да убие спестяванията и пенсиите на хората. И той трябва да бъде тестван, не бива да се оставя на банкерите да го преценяват. На банкерите не бива да се вярва."

Тази идея - че върху действията на банките трябва да бъде хвърлена много повече светлина, отколкото досега, е може би най-важният извод от последната серия скандали. "Прозрачност, създаване на доверие и разкриване на информацията - това е много важно и е подценявано в разговора сега. Имаме много счетоводна информация, но тя е назад. Имаме нужда от повече информация за експозициите и риска", казва Верон.

Това е най-сериозният проблем на банковия сектор. Не е случайно, че това, което регулаторите налагат отгоре, е основно искане и отдолу - при потребителите. В изследването на Ernst&Young номер 1 препоръка към банките е повече прозрачност към клиентите им. Повечето от тях нямат никаква идея за цената на услугата, която ползват, какви са най-изгодните варианти за тях, нито защо и как се събират таксите. Банките все пак предлагат услуга, която зависи от задоволството на потребителите им, а в днешния свят, напомнят Ernst&Young, огромна част от тези хора се съветват с колеги, приятели и социални мрежи за своите финансови нужди, а не с банката си.

Може да ви се струва, че всичко това се случва някъде далеч. Българските банки обаче, независимо дали са част от големи групи или собственост на местни бизнесмени, също оперират в тази система. И много от дефектите и порочните стимули са напълно валидни и тук - недоразкриване на лошите кредити, финансиране на свързани лица и снизходително затваряне на очите от страна на надзора. Българските потребители пък страдат от същата липса на яснота относно продуктите, които ползват, и цената, която плащат за тях.

Умните и останалите


Разбира се, да се винят за всичко банкерите е любим спорт на политиците, които умеят да измиват ръцете си с тях. Банките в крайна сметка са частни дружества, които не отговарят за публичния интерес. Държавата отговаря за него и понеже банките предоставят публична услуга, са регулирани. LIBOR скандалът е провал и на регулаторите, които по всичко изглежда, са знаели за проблемите от години. Но последните носят отговорност пред избирателите, а банкерите напоследък не носят такава дори пред клиентите си. В прословутото си писмо от март, с което напусна една от най-големите банки - Goldman Sachs (поредният скандал), изпълнителният директор Грег Смит обвини колегите си, че последното нещо, за което ги е грижа, са клиентите им. "Удивлява ме колко малко се разбира следната истина: ако не ти вярват, клиентите ти рано или късно ще спрат да правят бизнес с теб. Независимо колко си умен." Банковата индустрия, изглежда, започва да разбира това послание.

Проф. Лорънс Котликоф: Нямаме достъп дори до основна информация 

Големият проблем не е дали ще има реформа, а дали е правилната. Не мисля, че сега се стига до сърцето на проблема, и ние продължаваме да влизаме от криза в криза.

Първо, банките предоставят публична услуга, която всъщност е самият пазар. И второ, те могат да претърпят банкова паника, защото хората не знаят изобщо какво е състоянието на тези институции. Непрозрачност и влияние - това е смъртоносна комбинация. И затова никоя от европейските банки няма да получи финансиране години наред.

Отговорът е да се осветли банковата индустрия, а не да се разделят инвестиционни от търговски банки. Ако го направиш, пак няма да си в безопасност.

Но защо банките са специални? Защото движат и ръководят пазара, който е публично благо. Иначе техният фалит не би имал значение - нека фалират. Но пропада пазарът. Проблемът е, че те гарантират неща, които не могат да гарантират. Никой не може да гарантира в реални размери депозитите. Когато се стигне дотук, никое правителство не може да направи това. Ако днес ЕЦБ гарантира 1.7 трлн. евро депозити, ще се стигне до хиперинфлация.

Европейците искат да имат американска система, но тя се провали. И то не защото регулаторите са некомпетентни, а защото не могат да проследят всичко в тази система. LIBOR е пример: те нямаха достъп дори до най-основна информация, от която зависи целият пазар. Ако Bank of England не може да разбере какво става и трябва да пита шефа на Barcleys, а той също не знае, цялата конструкция е безнадеждна. Никой не може да каже много, защото не може да намериш точна информация за банките. Понеже никой не вижда какво става, никой не дава на испанските банки никакви пари. Всеки, с когото говоря, казва, че е трудно.

Мисля, че банките трябва да бъдат разбити и превърнати във взаимни фондове. Да има една агенция, която да разкрива и верифицира всички купувани и продавани ценни книжа - онлайн в реално време. Така ще има система, която никога не фалира, защото има по евро за всяко евро в сейфа. И всичко е напълно прозрачно. И това са малки банки, които не могат да фалират и няма как да има паника. Това ограничено банкиране няма да има нужда от централната банка, която да търчи на помощ.  

Ако една държава го направи, другите ще я последват. Ако България утре реши да го направи, тя лесно може да се превърне в пример за система, която не фалира. И това освен всичко останало ще привлече много инвестиции. 30% от финансовите сделки в САЩ вече минават през взаимни фондове.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Печалбата на банките за април се свива с почти 60% до 60 млн. лв. Печалбата на банките за април се свива с почти 60% до 60 млн. лв.

Данните показват рязък скок на лихвите и спад на обемите при новите потребителски кредити

31 май 2020, 509 прочитания

Банковото кредитиране се свива с над 300 млн. лв. през април 4 Банковото кредитиране се свива с над 300 млн. лв. през април

Засега не се наблюдава покачване при лошите и преструктурирани заеми

28 май 2020, 2970 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Добавка, но не и основно

Публичните компании разпределиха дивиденти за 215 млн. лв. и доходността от тях расте, но остава по-скоро символична

Още от Капитал
Финaнсови играчки за деца

Банките отдавна имат предложения за разплащания за най-малките, но в сегмента навлизат и финтех компании

Борсово V-ъзстановяване

След резкия спад дойде и бърз ръст на индексите, но те все още са под историческите си върхове от февруари

Със 750 млрд. евро срещу корона кризата

Брюксел предлага амбициозен план за възстановяване. Битката предстои

Епидемията от COVID-19 в Русия е много по-тежка, отколкото Кремъл признава

Подобно на своя съветски предшественик, системата на Владимир Путин е пълна с лъжи

Опит за летене

Русана Бърдарска, авторката на романа "Опитът", съчетава работата си в Европейската комисия с творческа дейност

20 въпроса: Бистра Андреева - Пешева

Най-новата книга в неин превод е романът "Американа" на Чимаманда Нгози Адачи

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10