Каталуня ще поиска 5 млрд. евро помощ от Мадрид

Без помощта на централното правителство, автономната област ще има проблем с изплащането на заплати на служителите в болници, училища и социални домове

Каталуня, най-задлъжнялата испанска автономна област, заяви че ще поиска 5.02 млрд. евро финансова помощ от централното правителство, тъй като местните власти имат проблем с изплащането на заплати на служителите, заети в болниците, училищата и социалните домове, пише Wall Street Journal.

Централното правителство в Мадрид това лято създаде фонд в размер от 18 млрд. евро, с който да подпомага автономните региони. В замяна на оказваната помощ обаче местните правителства ще трябва да отговорят на тежки изисквания за свиване на бюджетните си дефицити. Преди около месец други две автономни области - Валенсия и Мурсия, също потърсиха спасителна помощ от Мадрид, припомня изданието.

Правителството на Каталуня вече намали заплатите в публичния сектор, въведе такса от 1 евро за всяка рецепта, изписана от лекар, и замрази инвестициите в инфраструктурата, в опит да свие бюджетния си дефицит до по-приемливи нива. Дългът на Каталуня е 42 млрд. евро, което се равнява на 21% от брутния вътрешен продукт на региона, чиято столица е Барселона.

Дълговото бреме на 17-те регионални правителства в Испания е във фокуса на внимание на пазарите. Инвеститорите се страхуват, че натискът върху държавните финанси ще накара Испания да потърси допълнително средства от европейските спасителни фондове, извън вече договорената кредитна линия от 100 милиарда евро за подпомагане на банковия сектор в страната.

Проблемът е, че Каталуня е в конфликт с централното правителство, което накара говорителя по икономическите политики на региона Франсеск Омс да заяви, че автономната област прибягва до фонда за ликвидност, за да си върне обратно вече взетите пари. "Няма да приемем политически условия за помощта", подчерта Омс.

"Да поискаш помощ от Европа и да се обърнеш към испанската държава са две различни неща. Защото парите, които искаме, са тези, които плащат самите каталунци и които управлява испанското правителство. В случая с Европа не става въпрос за парите на испанците, а за тези на други държави", допълни говорителят, цитиран от "Дневник".

Статистическите данни, публикувани по-рано днес показват, че икономическа рецесия в Испания се задълбочава през второто тримесечие на фона на най-големия банков фалит в страната и резкия спад на вътрешното потребление, което би могли да накара правителството да вдигне някой данъци от началото на следващия месец.

Част от тези мерки е евентуално повишаване на данък добавена стойност до 21% за повечето стоки и услуги от 18%, колкото е в момента. Икономисти обаче прогнозират, че увеличението ще стимулира инфлацията и по-нататъшното намаляване на потреблението.

Четвъртата по големина икономика в еврозоната се сви 0.4% спрямо първото тримесечие, когато също бе отчетено свиване с 0.3%. За последната година Брутният вътрешен продукт на страната се е свил общо с 1.3%. Миналия месец премиерът на страната Мариано Рахой обяви допълнителни бюджетни ограничения и нови данъци на обща стойност 65 млрд. евро.