С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
12 19 сеп 2012, 16:42, 6331 прочитания

Отливът на депозити от банките подкопава единната валута

Прехвърлянето на средства от периферията към ядрото на еврозоната ограничава възможностите за възстановяването на икономиките

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Засилващото се изтегляне на средства от банките в четирите проблемни страни от еврозоната заплашва възстановяването на икономическия растеж и подкопава един от основните принципи на общата валута – интегрираната финансова система. По данни на агенция Bloomberg, в периода юли 2011 – юли 2012 г. от финансовите институции в Испания, Португалия, Ирландия и Гърция са изтеглени общо 326 млрд. евро.

Отливът съвпада с отчетено увеличение от порядъка на 300 млрд. евро в балансите на банките от седем от държавите, смятани за ядро на еврозоната, сред които Германия и Франция. Това води до фрагментиране на кредитирането и до банкова система "на две скорости", което блокира икономическото възстановяване и притъпява ефектите от действията на Европейската централна банка (ЕЦБ) за овладяване на продължаващата вече трета година дългова криза, пише Bloomberg.


"Изтичането на капитали води до дезинтеграция на еврозоната и разрив между страните от периферията и ядрото", коментира пред агенцията макроикономистът от Royal Bank of Scotland Алберто Гало. "Компаниите в страните от периферията плащат 1-2 процентни пункта повече по кредитите си, отколкото тези в ядрото. Не може да се очаква възстановяване на растежа при такива разлики", допълва той.

Цената на кредитирането

Изтъняването на депозитната база кара банките от засегнатите страни да плащат по-висока цена за задържането на ликвидността, а по-високите разходи за финансиране водят и до увеличаване на лихвите, при които институциите кредитират бизнеса и домакинствата. Така например, по данни на ЕЦБ, средната лихва по новоотпусканите заеми за нефинансови институции е била над 7% в Гърция, 6.5% в Испания и 6.2% в Италия, на фона на 4% в Германия, Франция и Холандия.



Междувременно, банките в Германия и Франция ограничават експозициите си към финансови институции от четирите засегнати страни и Италия, отбелязва Bloomberg. По данни на Банката за международни разплащания, за периода март 2011 – март 2012 г. кредитирането за тях се е свило със 100 млрд. долара. Намаляването на експозициите засяга и правителствените облигации, емитирани от Испания, Португалия, Италия, Ирландия и Гърция, което става за сметка на по-голямото изкупуване на този тип книжа от банките от самите страни от периферията.

Дезинтеграцията на икономиките

Това обаче допринася допълнително за фрагментирането на кредитирането и ограничаването му в рамките на националните пазари, предупреждават организации като Международния валутен фонд. В доклад от април 2012 г. от МВФ посочват, че финансовата дезинтеграция "налага таван на ползите от икономическата и финансовата интеграция", които подкрепят единната валута.

"Дезинтеграцията може да доведе и до подклаждането на цикъл на влошаване на икономическите условия и отслабване на банките", посочва и икономистът от Bloomberg LP Дейвид Пауъл. По думите му, финансовото разделение е признак за икономическо разделение, но двете взаимно се подхранват, което прави скъсването на цикъла по-трудно. "Докато компаниите и физическите лица не са убедени, че еврото ще оцелее, те няма да инвестират в периферията и това ще държи финансирането извън тези страни", отбелязва той.

През последните две години ЕЦБ опитва да запълни празнината от изтеглянето на средствата на спестителите и на банките от други европейски страни чрез дългосрочните си рефинансиращи програми (long-term refinancing operation, LTRO). Така, към края на юли на банките от петте страни са били предоставени средства на обща стойност 820 млрд. евро, като централните банки на Ирландия и Гърция са изтеглили още общо 148 млрд. евро за подкрепа на финансовите институции, които не успяват да изпълнят изискванията на ЕЦБ за получаване на финансиране.

Тези средства от централни банки обаче се вписват като депозити от други финансови институции в отчетите на кредиторите, което реално изкривява картината. Ако те бъдат извадени от сметките, всъщност се оказва, че отливът на депозити от банките в Испания, Ирландия, Португалия и Гърция е по-сериозен, а отчетеният ръст от 10% на депозитната база в Италия на практика е свиване с малко под 1%. Така, към края на юли депозитите в гръцката банкова система са намалели с 42 млрд. евро или 19% на годишна база. Спадът в Испания е съответно с 224 млрд. евро (10%), в Ирландия - 37 млрд. евро (9%), а в Португалия - 22 млрд. евро (8%).

В допълнение, темповете на изтичане на средства от банките се ускоряват, изтъква Bloomberg. Депозитите в испанските банки например са се свили със 7% за периода януари-юли 2012 г. в сравнение с 4% спад от юли до декември 2011 г. Подобна е и тенденцията, наблюдавана в Португалия и Ирландия.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Италианската банка Intesa предложи сливане на UBI Banca за 5 млрд. евро Италианската банка Intesa предложи сливане на UBI Banca за 5 млрд. евро

Новата банка ще бъде седмата най-голяма в Европа с над 1 трлн. евро активи

19 фев 2020, 127 прочитания

FinTech Summit 2020: България привлича много малко от глобалните инвестиции във финтех FinTech Summit 2020: България привлича много малко от глобалните инвестиции във финтех

Димитър Цвятков, партньор в CMS, за правната среда в България и трендовете във финтех сектора

19 фев 2020, 427 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Краят на вечните длъжници

Предложението за десетгодишна абсолютна давност за дългове на физическите лица смекчава, но не решава проблема с липсата на закон за личен фалит

Още от Капитал
Пазарът на жилища в София: Силен сезон, с първи епизоди на спадове

Ръст на сделките и застой в средните цени през 2019 г. Купувачите са млади, търсят нови сгради, сделките стават по-бавно и доминират двустайните апартаменти

Хазартна рекламна напаст

Забранената по закон реклама на хазарт е масова - предимно в онлайн сайтове и телевизии и е за милиони

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Вирусът, който смрази света

Епидемията от коронавирус за по-малко от месец запали Китай и уплаши целия свят с пандемия, която не е виждана от десетилетия. Рисковете са много, но и възможностите да бъдат избегнати още са живи и съвсем реални

Книга: Макс Блехер - "Случки в близката нереалност"

Десетилетия след написването им, сюрреалистичните истории на румънския писател намират нова публика

Wi-Fi free

Все повече хора искат да преодолеят зависимостта си от технологиите. Бизнесът харесва това

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10