Отливът на депозити от банките подкопава единната валута
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Отливът на депозити от банките подкопава единната валута

Отливът на депозити от банките подкопава единната валута

Прехвърлянето на средства от периферията към ядрото на еврозоната ограничава възможностите за възстановяването на икономиките

Мария Иванова
6681 прочитания

Засилващото се изтегляне на средства от банките в четирите проблемни страни от еврозоната заплашва възстановяването на икономическия растеж и подкопава един от основните принципи на общата валута – интегрираната финансова система. По данни на агенция Bloomberg, в периода юли 2011 – юли 2012 г. от финансовите институции в Испания, Португалия, Ирландия и Гърция са изтеглени общо 326 млрд. евро.

Отливът съвпада с отчетено увеличение от порядъка на 300 млрд. евро в балансите на банките от седем от държавите, смятани за ядро на еврозоната, сред които Германия и Франция. Това води до фрагментиране на кредитирането и до банкова система "на две скорости", което блокира икономическото възстановяване и притъпява ефектите от действията на Европейската централна банка (ЕЦБ) за овладяване на продължаващата вече трета година дългова криза, пише Bloomberg.

"Изтичането на капитали води до дезинтеграция на еврозоната и разрив между страните от периферията и ядрото", коментира пред агенцията макроикономистът от Royal Bank of Scotland Алберто Гало. "Компаниите в страните от периферията плащат 1-2 процентни пункта повече по кредитите си, отколкото тези в ядрото. Не може да се очаква възстановяване на растежа при такива разлики", допълва той.

Цената на кредитирането

Изтъняването на депозитната база кара банките от засегнатите страни да плащат по-висока цена за задържането на ликвидността, а по-високите разходи за финансиране водят и до увеличаване на лихвите, при които институциите кредитират бизнеса и домакинствата. Така например, по данни на ЕЦБ, средната лихва по новоотпусканите заеми за нефинансови институции е била над 7% в Гърция, 6.5% в Испания и 6.2% в Италия, на фона на 4% в Германия, Франция и Холандия.

Междувременно, банките в Германия и Франция ограничават експозициите си към финансови институции от четирите засегнати страни и Италия, отбелязва Bloomberg. По данни на Банката за международни разплащания, за периода март 2011 – март 2012 г. кредитирането за тях се е свило със 100 млрд. долара. Намаляването на експозициите засяга и правителствените облигации, емитирани от Испания, Португалия, Италия, Ирландия и Гърция, което става за сметка на по-голямото изкупуване на този тип книжа от банките от самите страни от периферията.

Дезинтеграцията на икономиките

Това обаче допринася допълнително за фрагментирането на кредитирането и ограничаването му в рамките на националните пазари, предупреждават организации като Международния валутен фонд. В доклад от април 2012 г. от МВФ посочват, че финансовата дезинтеграция "налага таван на ползите от икономическата и финансовата интеграция", които подкрепят единната валута.

"Дезинтеграцията може да доведе и до подклаждането на цикъл на влошаване на икономическите условия и отслабване на банките", посочва и икономистът от Bloomberg LP Дейвид Пауъл. По думите му, финансовото разделение е признак за икономическо разделение, но двете взаимно се подхранват, което прави скъсването на цикъла по-трудно. "Докато компаниите и физическите лица не са убедени, че еврото ще оцелее, те няма да инвестират в периферията и това ще държи финансирането извън тези страни", отбелязва той.

През последните две години ЕЦБ опитва да запълни празнината от изтеглянето на средствата на спестителите и на банките от други европейски страни чрез дългосрочните си рефинансиращи програми (long-term refinancing operation, LTRO). Така, към края на юли на банките от петте страни са били предоставени средства на обща стойност 820 млрд. евро, като централните банки на Ирландия и Гърция са изтеглили още общо 148 млрд. евро за подкрепа на финансовите институции, които не успяват да изпълнят изискванията на ЕЦБ за получаване на финансиране.

Тези средства от централни банки обаче се вписват като депозити от други финансови институции в отчетите на кредиторите, което реално изкривява картината. Ако те бъдат извадени от сметките, всъщност се оказва, че отливът на депозити от банките в Испания, Ирландия, Португалия и Гърция е по-сериозен, а отчетеният ръст от 10% на депозитната база в Италия на практика е свиване с малко под 1%. Така, към края на юли депозитите в гръцката банкова система са намалели с 42 млрд. евро или 19% на годишна база. Спадът в Испания е съответно с 224 млрд. евро (10%), в Ирландия - 37 млрд. евро (9%), а в Португалия - 22 млрд. евро (8%).

В допълнение, темповете на изтичане на средства от банките се ускоряват, изтъква Bloomberg. Депозитите в испанските банки например са се свили със 7% за периода януари-юли 2012 г. в сравнение с 4% спад от юли до декември 2011 г. Подобна е и тенденцията, наблюдавана в Португалия и Ирландия.

Обратно към национално финансиране

Друг удар за финансовата интеграция е локализирането на тегленето и отпускането на средства. Така например, подразделенията на германски, френски и холандски банки в Испания, Италия и други страни от периферията на еврозоната теглят средства от ЕЦБ и с цел намаляване на необходимостта от финансиране от централите си, отбелязва Bloomberg.

Миналата седмица например, Deutsche Bank обяви, че е намалила зависимостта на поделенията си от финансиране от централата във Франкфурт с 87%, благодарение на кредити от ЕЦБ, припомня агенцията. Големите банкови групи твърдят, че по този начин се предпазват от евентуална смяна на паричната единица в случай на излизане на страна от еврозоната. Подобни ходове обаче задълбочават пропастта между периферията и ядрото. Например клонът на Deutsche Bank в Испания в някоя от периферните страни не би могъл да отрази по-евтиния ресурс на централата в цената, при която отпуска кредити на местния пазар.

"Чрез изземането на функциите по финансиране на по-слабите банки, ЕЦБ на практика спасява кредиторите им от ядрото на еврозоната", смята Едуард Харисън, анализатор от американската консултантска компания Global Macro Advisors, цитиран от Bloomberg. По думите му, същият ефект ще има и обявената от ЕЦБ готовност да изкупува държавни облигации на някои от засегнатите страни.

Всъщност, по този начин рискът от държавен фалит се прехвърля от акционерите на банките от страните от ядрото към ЕЦБ, а оттам и към данъкоплатците в еврозоната като цяло. От своя страна Алберто Гало също посочва, че евентуалното изкупуване на испански и италиански правителствени облигации не би се отразило върху цената на финансирането за крайните кредитополучатели в тези страни, тъй като местните банки ще продължават да плащат по-висока цена за привличането на ресурс.

Банковият съюз като алтернатива

Лидерите на ЕС също отчитат опасностите от двускоростната банкова система. "Не можем да търсим ценова стабилност в условията на фрагментирана еврозона", коментира в началото на месеца президентът на ЕЦБ Марио Драги. По думите му, плановете на централната банка за изкупуване на държавни облигации адресират именно тези разлики.

Своеобразен отговор на разделението е и предложението за създаване на банков съюз с общи гаранции по депозитите, централен регулатор и ясен механизъм за подкрепа на проблемните банки. Идеята е, че създаването му би могло да намали опасенията на потребителите, че ще загубят средствата си в случай на банков фалит, като по този начин спре изтичането на депозити от юг на север.

Представеният до момента от Европейската комисия план, се фокусира главно върху централизирането на надзора, като идеята е останалите елементи, сред които и гарантирането на депозитите, да бъдат добавени на по-късен етап. Дори и в настоящия си вид обаче предложението срещна разнопосочни реакции, главно по отношение на взаимодействието на ЕЦБ с националните регулатори и обхвата на правомощията й.

"Все още остават големите политически въпроси за това кой ще плати за всичко или пък как ще работят буферните механизми", коментира анализаторът от JPMorgan Chase Александър Уайт, цитиран от Bloomberg. "Предложенията ще се окажат трудни за голяма част от страните членки. Предстои ни тежък път", допълва той. 

Засилващото се изтегляне на средства от банките в четирите проблемни страни от еврозоната заплашва възстановяването на икономическия растеж и подкопава един от основните принципи на общата валута – интегрираната финансова система. По данни на агенция Bloomberg, в периода юли 2011 – юли 2012 г. от финансовите институции в Испания, Португалия, Ирландия и Гърция са изтеглени общо 326 млрд. евро.

Отливът съвпада с отчетено увеличение от порядъка на 300 млрд. евро в балансите на банките от седем от държавите, смятани за ядро на еврозоната, сред които Германия и Франция. Това води до фрагментиране на кредитирането и до банкова система "на две скорости", което блокира икономическото възстановяване и притъпява ефектите от действията на Европейската централна банка (ЕЦБ) за овладяване на продължаващата вече трета година дългова криза, пише Bloomberg.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    pi314_ avatar :-?
    Боно Нончев

    Е какво, да чакат да им ги национализират или да ги загубят при фалит на банките? Не изтеглянето на парите е причината за проблемите, а проблемите са причина за изтеглянето на парите. И докато някои харчат, а други спестяват, познайте на кой ще се дават повече заеми ...

  • 2
    georgi345 avatar :-|
    georgi345

    От България също може да се очаква изтичане на депозити при 10 млрд. лоши кредити (около 20%) и само 1-2 млрд във фонда за гарантиране, може да се съмняваме, че ще си получим парите обратно.

  • 3
    kihano avatar :-|
    kihano

    хи хи хи. ЕС ще се окаже най-голямото фиаско на свободния пазар.

  • 4
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    Добре де, какво да правят инвеститорите? Да влагат в затлачените от разходи и дълг южняшки финансови тресавища?

    Кой им е виновен на непривлекателните пазари? Според популистите - Меркел, но сякаш най-добре е да погледнат в огледалото.

  • 5
    birdman avatar :-|
    birdman

    Когато ЕЦБ сваля лихвата си това рефлектира и върху депозитите т.е. лихвите по тях са толкова ниски ,че става така да държиш парите си на депозит е губещо , защото инфлацията (създадена от ЕЦБ) ги изяжда - и по-добре е да харчиш вместо да спестяваш - никой здравомислещ няма да инвестира в депозити ако след 1г. доходността му ще е минус 3-4 % ! А ниските лихви по кредитите са опасен наркотик , а те са ниски именно заради печатницата , а към наркотика се привиква лесно , отвикването е трудно и е възможна смърт !

  • 6
    delian avatar :-|
    Делян (delian) Делчев

    До коментар [#2] от "georgi345":

    Е, те ще девалвират лева, и нещата ще се оправят :) Достатъчно е да го обърнат на пет лева за едно евро и покриват законовите изисквания. Друг е въпросът, че това няма да е приятно на вложителите.

  • 7
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    То - заради преодоляването на именно този проблем съществува интеграцията, подобно на американските щати във формата на САЩ, ама Европа прекалено много държи да е дезинтегрирана и с широки възможности за тарикатлъци между европейските държави помежду им, та...

  • 8
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    Цитат от статията: "Дори и в настоящия си вид обаче предложението срещна разнопосочни реакции, главно по отношение на взаимодействието на ЕЦБ с националните регулатори и обхвата на правомощията й."

    Ама - какви национални регулатори?!!! Бундесбанк, да речем, с колко местни, регионални немски регулатори споделя правомощията си?! С николко! Наличието на национални регулатори, при условие, че има определени очаквания към ефективността на ЕЦБ, е чисто и просто гаранция за провал на цялото начинание. Това, което Европа прави в момента, е чисто и просто симулация на "съюз", която единствено цели да протака, докато европейската икономика някак си, от само себе си, тръгне да се възстановява. Тогава всички интеграционни усилия (ако въобще може да се нарече така ставащото сега) моментално ще умрат! До следващата криза...

  • 9
    georgi345 avatar :-|
    georgi345

    До коментар [#6] от "Делян (delian) Делчев":
    Да, именно затова е по-добре да се изнесат и влогове от БГ

  • 10
    tsonkooo avatar :-?
    Тsonkooo

    Понижават лихвите, теглят се депозитите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.