Въпреки заканата на финансовия министър Симеон Дянков отпреди година да не се вдигат данъците, докато ГЕРБ е на власт, правителството обмисля елегантно да заобиколи обещанието, като вместо това въведе нов данък - върху доходите от лихви по депозити на физически лица.
Това научи "Капитал Daily" от три независими източника от управляващото мнозинство. Целта е с парите да се осигурят допълнителни приходи за вече обещаното увеличение на пенсиите догодина.
Ако бъде въведен новият данък, доходите от лихви на всяко физическо лице с влог в банка ще бъдат обложени с 10%. Ще бъдат освободени единствено лихвите от сметките, по които се набират средства за скъпоструващо лечение и трансплантации. Според източници от Министерството на финансите по този начин ще се осигурят между 160 и 200 млн. лв. допълнително за бюджета догодина.
"Това ще е устойчив източник на приходи и е по-справедливо да въведем данък върху лихвите, какъвто има в много други държави от Европейския съюз, отколкото да вдигаме сега съществуващите данъци и да оставим един доход необложен", коментира представител на финансовото министерство.
Той твърди, че икономиката не е постигнала онзи растеж, който да осигури увеличение на доходите в правителствения сектор и повишаване на пенсиите. Затова политическите ангажименти на управляващите ще трябва да се изпълнят или с цената на по-висок бюджетен дефицит, или като се набележат мерки за повишаване на приходите.
Идеята за нов данък все още е на етап обсъждане, а вероятността тя да бъде облечена в законови разпоредби предвид изборите е 25%, коментира друг представител на управляващите.
Депозитите - много и със скромни суми по тях
Статистиката на БНБ показва, че от края на 2008 г., когато започна кризата, депозитите на гражданите са се увеличили с 54% и в края на юни тази година достигат 34.2 млрд. лв. От детайлните данни се вижда, че 75% от депозитите са с размер под 1000 лева, което означава, че ще бъдат обхванати много на брой сметки с малки наличности по тях.
При евентуалното облагане на лихвите може много от тях да бъдат изтеглени от банките, което не би трябва е проблем за системата предвид декларираната от банкерите свръхликвидност.
Въпреки това обаче ефект неизбежно ще има. Увеличението на депозитите с 12 милиарда лева помага на банките да намалят задлъжнялостта си към своите задгранични централи, които им отпускаха заеми в периода на кредитния бум. Тогава депозитната база бе по-ниска, но кредитирането се стимулираше с преотдаване на ресурс от централите.
Сега банките се пренастроиха и залагат на привличане на вътрешен ресурс, но банковото кредитиране остава потиснато, а общо за банковата система се изплащат повече външни задължения, отколкото се привличат нови. Така че изтеглянето на ресурс от тях може да ограничи предлагането на кредити - както сега, така и при евентуално оживление, когато кризата започне да отшумява.
Дефектите са повече от ефектите
За да не плащат новия данък, е възможно част от вложителите да изтеглят своите средства и да ги насочат към текущо потребление, което може да даде еднократен тласък на икономиката. Ефектът от подобна мярка за икономиката е спорен, защото голяма част от потреблението на българите се задоволява с вносни стоки и в този случай ще се раздуе търговския дефицит, коментираха икономисти.
Другият негативен ефект от въвеждането на такъв данък може да е върху инвестициите. Причината е, че дългосрочните спестявания са най-сигурният източник за финансиране на инвестиционни проекти. А в момента, в който хората изтеглят парите си и ги "заключат" в къщи, това ще намали и капиталовата база в икономиката и ще ограничи възможностите й за растеж. Банкери, пожелали да останат анонимни, предвидиха точно такъв сценарий - хората няма да внасят свободните си средства в банките и ще се върне т. нар. бурканбанк. От друга страна, тези, които вече са ги внесли, ще ги изтеглят.
Потенциален риск има и една част от депозитите да се прехвърлят към банки, които предлагат по-високи лихви в търсене на максимален нетен ефект. Това ще принуди и останалите банки да повишат лихвите по депозитите, което логично ще се пренесе и върху цената на кредита. Друг потенциален риск е българите с по-високи доходи да вложат средствата си в държави, в които няма лихви по банковите депозити, т.е. тези пари ще излязат от икономиката.
Банкер, пожелал анонимност, обясни, че въвеждането на този данък ще повлияе отрицателно на нагласите на гражданите да спестяват в банки. Той допълни, че в момента данъкът може да изглежда привлекателно решение, защото банките имат висока ликвидност, а за гражданите няма много алтернативи къде да влагат средствата си, но съзря рискове за бъдеще, когато ликвидността в системата се окаже по-ниска.
Как ще се прилага
Първоначално обсъжданият вариант е хората да не декларират лихвените си доходи в ежегодните данъчни декларации. Тази отговорност ще се възложи на източника, който изплаща лихвения доход, тоест на банките. Те ще трябва да го удържат и превеждат в Националната агенция за приходите. Ако моделът не сработи, декларирането на лихвените доходи от данъкоплатците ще стане задължително. Ако тази отговорност се възложи на банките, това ще повиши административните им разходи. В крайна сметка цената ще се плати от крайните клиенти, твърдят представители на банковия сектор.
Това е една от най-левите мерки за последните 15 години. За да се вдигнат пенсиите, се въвежда нов данък, с явно преразпределителна цел. Това би променило историята за удържане на ниските данъци по време на кризата и би и предало ново звучене. Или ако кризата е свършила и високият растеж идва, защо му слагаме спирачка във вид на нов данък?
Това не е най-важното. По-сериозни са ефектите от подобен данък. Той засяга спестяванията. В момента трябва да мислим как да ги увеличим, и то по-дългосрочната част от тях. Защото дългосрочните спестявания са източник на дългосрочен растеж, те се превръщат в инвестиции и увеличават потенциала за растеж. Данъкът върху лихвите демотивира тези спестявания и пречи на растежа. Ако обяснението е, че така ще повишим потреблението, това би бил израз на краткосрочно мислене.
Това е е удар по стабилността на банковата система. Тя издържа на кризата, банките останаха печеливши и са с много добри показатели за стабилност. Основа за тези показатели са спестяванията, депозитите на хората. Данъкът върху лихвите ще възобнови лихвената конкуренция, тъй като хората ще преместят депозитите си в банките, които дават най-високи лихвени проценти, а те в общия случай не се считат за най-стабилните банки. Депозитите на хората са гарантирани до 196 хил. лева и това им дава възможност да не мислят за рисковия профил на банката.
Подобен данък може да ги накара да си преместят парите, за да запазят дохода, който получават, независимо от изградените дългосрочни отношения с банките. Или да поискат от собствената си банка повишение на лихвите, което отново би увеличило риска в системата, тъй като банката ще трябва да финансира по-високодоходни, т.е. по-рискови проекти, ако ресурсът й поскъпне. Банките са свръхликвидни, но евентуални големи размествания в депозитната им база биха им създали проблеми.
Въвеждането на данък върху лихвите може да доведе до изтичане на капитали от страната към места, в които подобен данък не съществува. Това е още по-голям риск за системата в ситуация на силно ограничени входящи капиталови потоци.
Данъкът върху лихвите няма да донесе големи приходи на хазната, като ефектът се оценява на около 200 млн. лева. Това би било една кръпка върху бюджетния джоб, който в подобна ситуация би изглеждал скъсан.
Съмнявам се, че такава идея ще бъде реализирана в предизборна година заради ниската й популярност, а и защото се надявам, че ще осъзнаят колко е грешна. След като изкупната цена на електроенергията от възобновяеми източници бе понижена с 40%, компаниите от този сектор, които са инвестирали главно с кредити, ще станат проблем за банките.
Данъкът върху лихвите пък може да предизвика изтегляне на част от депозитите и двата фактора накуп да създадат затруднения за банките. Разходите за администриране на данъка няма да оправдаят приходите, които осигурява, заради големия му обхват и малките по размер спестявания, които в преобладаващата си част са до 1000 лева. В крайна сметка ще се повишат административните разходи на банките и това ще се плати от техните клиенти.
За това мисля, че е много по-вероятно правителството да състави макрорамката на бюджет 2013 по обратния ред, като първо сметне разходите, след това заложи нереално високи прогнози приходи, икономически растеж и инфлация. Така дефицитът ще се окаже в рамките на допустимото и чак следващото правителство ще обяснява погрешността на тази политика.
Данъчната ни система е създадена така, че да стимулира натрупването на капитал – хората да работят повече и да спестяват, както и да се насърчава предприемачеството. Преди кризата имаше огромен капиталов поток отвън, сега инвестициите намаляха, но започнаха да се създават стимули за увеличаване на вътрешните спестявания в икономиката. Въвеждането на такъв данък ще повлияе точно върху тях. Основната част от спестяванията в България са в банкови депозити. В момента голяма част от хората предпочитат да заделят пари заради кризата.
Но като цяло проблемът е генерален – ако вътрешните спестявания се обезкуражат, ще намалеят парите в икономиката (при намаляващи инвестиции), а това я обрича на по-бавен растеж.
Мярката ще намали депозитната база на банките. След началото на кризата те се ориентираха към привличане на ресурс от вътрешния пазар. Сега дори и депозитната им база да спадне, няма да е фатално, защото няма голямо търсене на кредити. Но на един следващ етап, това ще ограничи ресурса на банките точно когато икономиката започне да се възстановява.
Чисто теоретично може да има някакъв заместващ ефект и ръст на потреблението. Но хората не гледат толкова рационално на нещата и е много вероятно една част от тях да решат да си държат парите под матрака. Причината е, че все още несигурността е на много високи нива. Може една част от тези пари да се пренасочи към застрахователни продукти или пенсионни осигуровки.
Но финансовата култура на българина не е достатъчно висока и е много вероятно голяма част от депозитите просто да излезе от банковия сектор и от икономиката. Българите са консервативни. В момента лихвите по депозитите намаляват, а ако този доход се обложи и с данък, хората ще се обезсърчат да спестяват съвсем.
Въпреки заканата на финансовия министър Симеон Дянков отпреди година да не се вдигат данъците, докато ГЕРБ е на власт, правителството обмисля елегантно да заобиколи обещанието, като вместо това въведе нов данък - върху доходите от лихви по депозити на физически лица.
Това научи "Капитал Daily" от три независими източника от управляващото мнозинство. Целта е с парите да се осигурят допълнителни приходи за вече обещаното увеличение на пенсиите догодина.
115 коментара
Да се удари спестовността на населението е най-глупавото. Това ще е 100%-на загуба на избори.
Глупаци , глупаци , глупаци ! Сериозна ли е тая новина ? Ако е така , със сигурност -1во ще има отлив на депозити ,2-ро ще има укриване на депозити, 3-о ще се върнем във времето на буркан банк ! Как и защо правителството ще ми взема данък върху спестяванията ми ? ЗАЩО ???? какво е становището на БНБ , заплашена ли е стабилността на банковата ни система ??? Ако ГЕРБ направят това ще е грандиозен автогол , кой може да доведе до мноого проблеми , а цитираните приходи(евентуални) НЯМА как да се изпълнят !
Един път хората плащат данък върху заплатата/доходите си, а втори път ще ги друсат по спестяванията им.
Комунисти и идиоти смотани!
Първо да обложат доходите на куките.
Вместо Цецко да се изказва по въпроси относно съдебната система,
което хич не му е работа, да вземе да обложи заптиетата си с данъци.
Хората държат парите в банките, не от хаир.
Бездарното управление на ГЕРБ докара нещата до там.
Предполагам, че все пак с такива статии засега "опипват" почвата.
За съжаление, много малък е шанса догодина избирателя да ги изрита.
...или пък НЕ?
Какво друго може да се очаква от Гроб ??
Данък в/у въздуха които дишаме ??
Теглете всички депозити, нека банките да видят къде зимуват раците !!!
Ето го и вицепремиера! (със снимката) http://pan.bg/view_article-6-12619-Dqnkov-Shte-plq
Прости им Господи, защото те не знаят какво правят!
Тия пари са в банката, защото държавата не създава условия за бизнес- всеки чиновник е мутра, която изнудва за пари постоянно.
Още по-зле ще стане, защото парите ще отидат на буркани под лехата, хората допълнително ще се притеснят, а банките ще го закъсат.
Понякога си мисля че аз не съм добре . Симбиозата между "бивши комунисти" / такива няма но все пак / и пишман демократи придобива доста уродлива форма.
Нали щяха да "намаляват" данъците недоразуменията във властта ни?!!! Така ли ги "намаляват"?! Като увеличават броя им!!!